Шрӣмад Бха̄гаватам 5.6.19
Деванагари
नित्यानुभूतनिजलाभनिवृत्ततृष्ण:
श्रेयस्यतद्रचनया चिरसुप्तबुद्धे: ।
लोकस्य य: करुणयाभयमात्मलोक-
माख्यान्नमो भगवते ऋषभाय तस्मै ॥ १९ ॥
श्रेयस्यतद्रचनया चिरसुप्तबुद्धे: ।
लोकस्य य: करुणयाभयमात्मलोक-
माख्यान्नमो भगवते ऋषभाय तस्मै ॥ १९ ॥
Стих
нитя̄нубхӯта-ниджа-ла̄бха-нивр̣тта-тр̣ш̣н̣ах̣
шреясй атад-рачаная̄ чира-супта-буддхех̣
локася ях̣ карун̣ая̄бхаям а̄тма-локам
а̄кхя̄н намо бхагавате р̣ш̣абха̄я тасмаи
шреясй атад-рачаная̄ чира-супта-буддхех̣
локася ях̣ карун̣ая̄бхаям а̄тма-локам
а̄кхя̄н намо бхагавате р̣ш̣абха̄я тасмаи
Дума по дума
нитя-анубхӯта — постоянно съзнаващ истинската си същност; ниджа-ла̄бха-нивр̣тта-тр̣ш̣н̣ах̣ — който е цялостен и съвършен и няма никакви желания; шреяси — истинското благо в живота; а-тат-рачаная̄ — действайки в материалната област, обърквайки тялото с аза; чира — дълго време; супта — спяща; буддхех̣ — чиято интелигентност; локася — на хората; ях̣ — който (Бог Р̣ш̣абхадева); карун̣ая̄ — от безпричинната си милост; абхаям — безстрашие; а̄тма-локам — истинската същност на аза; а̄кхя̄т — обясни; намах̣ — дълбоки почитания; бхагавате — на Върховната Божествена Личност; р̣ш̣абха̄я — на Бог Р̣ш̣абхадева; тасмаи — на него.
Превод
Върховната Божествена Личност, Бог Р̣ш̣абхадева, напълно осъзнаваше истинската си същност; затова бе себедостатъчен и не желаеше външно наслаждение. Цялостен и съвършен, Той нямаше към какво да се стреми. Хората, ненужно потънали в телесни схващания, създават атмосфера на материализъм и не знаят истинските си интереси. По безпричинна милост Бог Р̣ш̣абхадева разкри истинската природа на аза и крайната цел на живота. Затова отдавам дълбоките си почитания на Върховния Бог, който се появи в образа на Р̣ш̣абхадева.
Пояснение
Този стих е обобщение на шеста глава, в която са описани деянията на Бог Р̣ш̣абхадева. Бидейки Върховната Божествена Личност, Той е цялостен сам по себе си. Ние, живите същества, като неделими частици от Върховния, трябва да следваме наставленията на Бог Р̣ш̣абхадева, за да станем себеудовлетворени. Не бива да си създаваме ненужни потребности, плод на телесни схващания. Когато постигне себепознание, живото същество е напълно удовлетворено, защото се намира в изначалното си духовно състояние. Бхагавад-гӣта̄ (18.54) утвърждава: брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ на шочати на ка̄н̇кш̣ати. Това е целта на всички живи същества. Дори да живее в материалния свят, човек може да получи пълно удовлетворение, да се освободи от копнежите и скръбта просто като следва наставленията, дадени от Бога в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Удовлетворението чрез себепознание се нарича сварӯпа̄нанда. Обусловената душа, вечно спяща в мрака, няма представа за собствения си интерес. Тя се опитва да стане щастлива с непрестанни материални подобрения, но това е невъзможно. И в Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум – заради дълбокото си невежество обусловената душа не знае, че нейният истински интерес е подслонът в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у. Опитите ѝ да намери щастие, като подобрява материалните условия, са безполезни; всъщност са обречени. С личното си поведение и наставления Бог Р̣ш̣абхадева просветлява обусловената душа и ѝ показва как да стане себеудовлетворена в духовната си същност.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху шеста глава от Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Деянията на Бог Р̣ш̣абхадева“.