ГЛАВА СЕДМА
Деянията на цар Бхарата
В тази глава са описани деянията на цар Бхарата Маха̄ра̄джа, императора на целия свят. Той извършил най-различни жертвени церемонии (ведически яги) и удовлетворил Върховния с разнообразно обожание. Когато дошло време, напуснал двореца и заживял в Хардвар, за да прекара остатъка от дните си в предано служене. По молба на баща си, Бог Р̣ш̣абхадева, Бхарата Маха̄ра̄джа се оженил за Пан̃чаджанӣ, дъщерята на Вишварӯпа, и след сватбата мирно управлявал света. По-рано планетата Земя се наричала Аджана̄бха, а след царуването му станала известна като Бха̄рата-варш̣а. Пан̃чаджанӣ родила пет сина и той ги кръстил Сумати, Ра̄ш̣т̣рабхр̣т, Сударшана, А̄варан̣а и Дхӯмракету. Бхарата Маха̄ра̄джа строго съблюдавал религиозните принципи, следвал примера на баща си и така поданиците му преуспявали. Като извършил множество яги за удовлетворение на Върховния Бог, той самият бил доволен и щастлив. Уравновесен и спокоен, царят бил погълнат от преданото си служене на Бог Ва̄судева. Бхарата Маха̄ра̄джа добре разбирал наставленията на святи личности като На̄рада, следвал примера на мъдреците и постоянно носел Бог Ва̄судева в сърцето си. Щом приключил с царските задължения, разделил царството между петте си сина; после напуснал двореца и отишъл в Пулаха̄ш̣рама, местност в Пулаха. Там се хранел само с горски плодове и използвал всичко за обожание на Ва̄судева. Предаността му към Бог Ва̄судева нараствала и той естествено осъзнавал блажената си трансцендентална същност. Поради духовната си извисеност понякога плачел от екстаз, целият треперел, тялото му проявявало различни признаци (аш̣т̣а-са̄ттвика), симптоми на любовта към Бога. Известно е, че Маха̄ра̄джа Бхарата обожавал Върховния Бог с мантри от Р̣г Веда, познати под общото название Га̄ятрӣ. Те са посветени на Върховния На̄ра̄ян̣а, който пребивава в Слънцето.
ТЕКСТ 1: Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: Скъпи царю, Бхарата Маха̄ра̄джа бе изключителен предан. Той прие волята на своя баща, който бе решил да му повери царския престол, и пое управлението на Земята. Когато стана владетел на света, по молба на баща си Бхарата Маха̄ра̄джа се ожени за Пан̃чаджанӣ, дъщерята на Вишварӯпа.
ТЕКСТ 2: Както фалшивото его създава фините сетивни обекти, така и Маха̄ра̄джа Бхарата зачена пет сина в утробата на жена си Пан̃чаджанӣ. Те бяха наречени Сумати, Ра̄ш̣т̣рабхр̣т, Сударшана, А̄варан̣а и Дхӯмракету.
ТЕКСТ 3: По-рано тази планета се наричаше Аджана̄бха-варш̣а, но след царуването на Маха̄ра̄джа Бхарата стана известна като Бха̄рата-варш̣а.
ТЕКСТ 4: Маха̄ра̄джа Бхарата бе необикновено мъдър и опитен владетел. Той следваше царския си дълг и се грижеше за своите поданици. Обичаше ги така, както ги бяха обичали баща му и дядо му. Внимаваше всички да изпълняват предписаните им задължения и управляваше Земята.
ТЕКСТ 5: Цар Бхарата извършваше с голяма вяра различни жертвоприношения, като агни-хотра, дарша, пӯрн̣ама̄са, ча̄турама̄ся, пашу-ягя (жертвоприношение на кон) и сома-ягя (предлагане на вид напитка). Понякога ги извършваше в пълния им вид, а друг път частично. Но във всички жертвоприношения стриктно се прилагаха правилата на ча̄турхотра. Така Бхарата Маха̄ра̄джа изразяваше почитта си към Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 6: Щом приключеше с приготовленията за различните жертвоприношения в името на религията, Маха̄ра̄джа Бхарата предлагаше благата от тях на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева. Тоест той изпълняваше ягите за удоволствие на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Маха̄ра̄джа Бхарата вярваше, че Бог Ва̄судева е господар на полубоговете, описани във ведическите мантри, защото те представляват различни части от неговото тяло. Благодарение на това разбиране царят се освободи от всяко материално замърсяване, като привързаност, похот и алчност. Когато жреците предлагаха жертвените дарове в огъня, царят добре знаеше, че предложеното на полубоговете всъщност се предлага на крайниците на Бога. Например Индра е ръката на Върховната Божествена Личност, а Сӯря (слънцето) е окото му. И затова цар Бхарата смяташе, че даровете за полубоговете са предназначени за различните крайници на Бог Ва̄судева.
ТЕКСТ 7: Така, с помощта на жертвоприношенията, Маха̄ра̄джа Бхарата напълно пречисти сърцето си. Преданото му служене към Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а, нарастваше с всеки изминал ден. Бог Кр̣ш̣н̣а, синът на Васудева, е изначалната Божествена Личност, която се проявява като Свръхдуша (Парама̄тма̄) и безличностен Брахман. Йогӣте медитират върху Парама̄тма̄ в сърцето, гя̄нӣте почитат безличностния Брахман като Върховна Абсолютна Истина, а преданите се покланят на Ва̄судева, Върховния Бог, чието трансцендентално тяло е описано в ша̄стрите. Тялото му е украсено със знака Шрӣватса, със скъпоценния камък Каустубха и гирлянд от цветя, а в ръцете си Той държи раковина, диск, боздуган и лотос. Преданите като На̄рада постоянно го съзерцават в сърцата си.
ТЕКСТ 8: Съдбата предостави на Маха̄ра̄джа Бхарата хиляда пъти по десет хиляди години за наслаждения сред материален разкош. Когато този срок изтече, той се оттегли от семейния живот и раздели богатствата, наследени от прадедите, между своите синове. Напусна великолепния си дом и замина за Пулаха̄шрама в Хардвар. Това е място, където може да се намери ша̄лагра̄ма шила̄.
ТЕКСТ 9: В Пулаха а̄шрама Върховната Божествена Личност, Хари, от трансцендентална обич към своя предан се появява пред него в изпълнение на желанията му.
ТЕКСТ 10: Край Пулаха а̄шрама тече Ган̣д̣акӣ, най-великата от всички реки. Камъчетата в нея, наречени ша̄лагра̄ма шила̄, пречистват тези места. На всяко камъче, отгоре и отдолу, се виждат кръгли знаци, напомнящи пъп.
ТЕКСТ 11: Маха̄ра̄джа Бхарата заживя сам в градините на Пулаха а̄шрама. Береше цветя, млади клонки и листа от туласӣ. Носеше вода от реката и събираше плодове, корени и луковици. Предлагаше всичко това на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, и беше доволен, че го обожава. Сърцето му бе кристалночисто и той не изпитваше никакво желание за наслаждение. Всички материални желания изчезнаха. Той стана устойчив в преданото служене и постигна истинско щастие.
ТЕКСТ 12: Така най-великият предан, Маха̄ра̄джа Бхарата, постоянно служеше на Бога. Любовта към Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, нарастваше все повече и повече, докато не разтопи сърцето му. Постепенно той загуби всякакво влечение към предписаните задължения. Космите по тялото му настръхваха и в него се проявяваха всички признаци на екстаза. От очите му се лееха толкова сълзи, че той не виждаше нищо и само съзерцаваше червеникавите лотосови стъпала на Бога. Сърцето му бе станало като езеро, пълно с екстатична любов. Когато умът му потъваше във водите на това езеро, той дори забравяше обичайното служене на Бога.
ТЕКСТ 13: Маха̄ра̄джа Бхарата бе много красив. Имаше пищна къдрава коса, често влажна, защото се къпеше по три пъти на ден. Беше облечен в еленови кожи. Той се прекланяше пред Бог На̄ра̄ян̣а, който обитава Слънцето и има тяло, изтъкано от златисто сияние. Маха̄ра̄джа Бхарата се молеше на Бога с химни от Р̣г Веда и по изгрев-слънце произнасяше следните стихове.
ТЕКСТ 14: „Бог, Върховната Личност, се намира в чистото добро. Той озарява цялата вселена и дарява с благодат своите предани. Бог е създал вселената чрез личната си духовна енергия. По собствено желание Той прониква в творението под формата на Свръхдуша и с различните си енергии поддържа живите същества, устремени към материално наслаждение. Отдавам смирените си почитания на Бога, даряващия интелигентност.“