Шрӣмад бха̄гаватам 5.7.6
Текст
Дума по дума
сампрачаратсу – започвайки да изпълнява; на̄на̄-я̄геш̣у – различни жертвоприношения; вирачита-ан̇га-крийеш̣у – в които се извършваха допълнителни ритуали; апӯрвам – късни; ят – всичко, което; тат – това; крия̄-пхалам – резултата от жертвоприношението; дхарма-а̄кхям – в името на религията; паре – на трансценденталния; брахман̣и – Върховният Бог; ягя-пуруш̣е – който се наслаждава на всички жертвоприношения; сарва-девата̄-лин̇га̄на̄м – от когото се проявяват полубоговете; мантра̄н̣а̄м – на ведическите химни; артха-ния̄ма-катая̄ – заради господаря на обектите; са̄кш̣а̄т-картари – прекият извършител; пара-девата̄я̄м – родоначалникът на полубоговете; бхагавати – Върховната Божествена Личност; ва̄судеве – на Кр̣ш̣н̣а; ева – несъмнено; бха̄ваяма̄нах̣ – постоянно мислейки; а̄тма-наипун̣я-мр̣дита-каш̣а̄ях̣ – освободен от похот и гняв заради това разбиране; хавих̣ш̣у – даровете, предлагани в жертвоприношението; адхварюбхих̣ – щом жреците, които са специалисти в жертвоприношенията от Атхарва Веда; гр̣хяма̄н̣еш̣у – вземайки; сах̣ – Маха̄ра̄джа Бхарата; яджама̄нах̣ – принасящият в жертва; ягя-бха̄джах̣ – получателите на благата от жертвата; дева̄н – всички полубогове; та̄н – тях; пуруш̣а-аваявеш̣у – като различни крайници от тялото на Върховната Божествена Личност; абхядхя̄ят – мислеше.
Превод
Щом приключеше с приготовленията за различните жертвоприношения в името на религията, Маха̄ра̄джа Бхарата предлагаше благата от тях на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева. Тоест той изпълняваше ягите за удоволствие на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Маха̄ра̄джа Бхарата вярваше, че Бог Ва̄судева е господар на полубоговете, описани във ведическите мантри, защото те представляват различни части от неговото тяло. Благодарение на това разбиране царят се освободи от всяко материално замърсяване, като привързаност, похот и алчност. Когато жреците предлагаха жертвените дарове в огъня, царят добре знаеше, че предложеното на полубоговете всъщност се предлага на крайниците на Бога. Например Индра е ръката на Върховната Божествена Личност, а Сӯря (слънцето) е окото му. И затова цар Бхарата смяташе, че даровете за полубоговете са предназначени за различните крайници на Бог Ва̄судева.
Пояснение
Върховната Божествена Личност казва, че докато не развие чисто предано служене – шраван̣ам̇ кӣртанам, слушане и възпяване, – човек трябва да изпълнява предписаните си задължения. Някой може да попита защо тогава великият предан Бхарата Маха̄ра̄джа извършил толкова много жертвоприношения, всъщност предназначени за кармӣ. Отговорът е, че той просто следвал наставленията на Ва̄судева. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.66). Каквото и да правим, винаги трябва да помним Ва̄судева. Обикновено хората изразяват своята почит към различни полубогове, но Бхарата Маха̄ра̄джа просто искал да удовлетвори Бог Ва̄судева. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) е казано: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам. Ягя може да се извършва за определен полубог, но когато се предложи на ягя-пуруш̣а, На̄ра̄ян̣а, всички полубогове са удовлетворени. Целта на ягите е удовлетворението на Върховния. Те могат да се посветят на различни полубогове или на Бога. Ако предложим дарове направо на Върховната Божествена Личност, полубоговете също ще са доволни. Ако поливаме корените на дървото, водата ще подхранва и неговите клони, листа, плодове и цветове. При жертвоприношения за различни полубогове трябва да помним, че те са само части от тялото на Върховния. Поклонът пред ръката на някого посочва желанието ни да удовлетворим самия него. Когато масажираме краката му, правим това не заради самите крака, а заради собственика им. Полубоговете са крайници на Бога и когато им служим, служим на самия него. Почитането на полубоговете се споменава в някои шлоки на Брахма сам̇хита̄, но всъщност тези шлоки утвърждават преклонението пред Върховната Божествена Личност, Говинда. Например култът към богинята Дурга̄ е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.44) по следния начин:
чха̄йева яся бхувана̄ни бибхарти дурга̄
иччха̄нурӯпам апи яся ча чеш̣т̣ате са̄
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Богинята Дурга̄ изпълнява волята на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, като сътворява, поддържа и унищожава. В Бхагавад-гӣта̄ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а потвърждава това: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „О, сине на Кунтӣ, материалната природа действа под мое ръководство и създава всички движещи се и неподвижни същества“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.10).
Това е посоката за обожание на полубоговете. Добре е да почитаме богинята Дурга̄, защото тя удовлетворява Кр̣ш̣н̣а. Добре е да почитаме Шива – той е просто подчинено действащо тяло на Кр̣ш̣н̣а. По същата причина трябва да отдаваме почитания на Брахма̄, Агни и Сӯря. На различните полубоговете са посветени много церемонии, но не бива да забравяме, че изначално те са предназначени за Върховната Божествена Личност. Бхарата Маха̄ра̄джа не желаел благословии от полубоговете. Той искал да удовлетвори Върховния Бог. Сред хилядата имена на Виш̣н̣у, изброени в Маха̄бха̄рата, са имената ягя-бхуг, ягя-кр̣д и ягях̣. Върховният се наслаждава на ягя, Той извършва ягя, той е самата ягя. Бог е този, който прави всичко, но поради невежество живото същество се мисли за извършител на своите дейности. С мисълта, че сме независими действащи, ние си навличаме карма-бандха (робството на дейността). Ако работим за ягя, за Кр̣ш̣н̣а, карма-бандха не съществува. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: „Дейността трябва да се извършва като жертва за Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.9).
Следвайки наставленията на Бхарата Маха̄ра̄джа, би трябвало да действаме не за собствено удоволствие, а за удоволствието на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (17.28) е казано:
тапас таптам̇ кр̣там̇ ча ят
асад итй учяте па̄ртха
на ча тат претя но иха
Жертвоприношения, въздържания или благотворителност, извършени без вяра във Върховната Божествена Личност, са нещо временно. Независимо какви са тези ритуали, те се наричат асат, временни, и са безполезни както в този, така и в следващия живот.
Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и много други ра̄джарш̣и, чисти предани на Бога, посвещавали цялото си време на служене за Върховния. Когато чистият предан служи с посредничеството на друга личност, не бива да го обвиняваме, защото делата му са насочени към удовлетворение на Върховния Бог. За извършването на някакъв вид карма-ка̄н̣д̣а, той може да наеме жрец, който не е чист ваиш̣н̣ава, но тъй като целта му е да удовлетвори Бога, не бива да го критикуваме. Думата апӯрва е много важна. Апӯрва са резултатите от кармата. Плодовете на нашите благочестиви или греховни дейности не идват веднага, трябва да ги изчакаме. Те се наричат апӯрва и ще се проявят в бъдеще. Дори сма̄ртите приемат тези апӯрва. Резултатите от дейността на чистите предани са духовни и вечни, защото те посвещават всичките си усилия на Върховната Божествена Личност. Техните постижения не са временни като тези на кармӣте. Бхагавад-гӣта̄ (4.23) потвърждава това:
гя̄на̄вастхита-четасах̣
ягя̄я̄чаратах̣ карма
самаграм̇ правилӣяте
„Дейностите на човек, необвързан с гун̣ите на материалната природа и установен в духовно знание, се сливат изцяло с трансценденталността“.
Преданият е освободен от материално замърсяване. Той е постигнал съвършено знание и затова неговите жертвоприношения целят удовлетворението на Върховната Божествена Личност.