ТЕКСТ 6
Text 6
Текст
Text
Дума по дума
Synonyms
сампрачаратсу – започвайки да изпълнява; на̄на̄-я̄геш̣у – различни жертвоприношения; вирачита-ан̇га-крийеш̣у – в които се извършваха допълнителни ритуали; апӯрвам – късни; ят – всичко, което; тат – това; крия̄-пхалам – резултата от жертвоприношението; дхарма-а̄кхям – в името на религията; паре – на трансценденталния; брахман̣и – Върховният Бог; ягя-пуруш̣е – който се наслаждава на всички жертвоприношения; сарва-девата̄-лин̇га̄на̄м – от когото се проявяват полубоговете; мантра̄н̣а̄м – на ведическите химни; артха-ния̄ма-катая̄ – заради господаря на обектите; са̄кш̣а̄т-картари – прекият извършител; пара-девата̄я̄м – родоначалникът на полубоговете; бхагавати – Върховната Божествена Личност; ва̄судеве – на Кр̣ш̣н̣а; ева – несъмнено; бха̄ваяма̄нах̣ – постоянно мислейки; а̄тма-наипун̣я-мр̣дита-каш̣а̄ях̣ – освободен от похот и гняв заради това разбиране; хавих̣ш̣у – даровете, предлагани в жертвоприношението; адхварюбхих̣ – щом жреците, които са специалисти в жертвоприношенията от Атхарва Веда; гр̣хяма̄н̣еш̣у – вземайки; сах̣ – Маха̄ра̄джа Бхарата; яджама̄нах̣ – принасящият в жертва; ягя-бха̄джах̣ – получателите на благата от жертвата; дева̄н – всички полубогове; та̄н – тях; пуруш̣а-аваявеш̣у – като различни крайници от тялото на Върховната Божествена Личност; абхядхя̄ят – мислеше.
sampracaratsu — when beginning to perform; nānā-yāgeṣu — various kinds of sacrifice; viracita-aṅga-kriyeṣu — in which the supplementary rites were performed; apūrvam — remote; yat — whatever; tat — that; kriyā-phalam — the result of such sacrifice; dharma-ākhyam — by the name of religion; pare — unto the transcendence; brahmaṇi — the Supreme Lord; yajña-puruṣe — the enjoyer of all sacrifices; sarva-devatā-liṅgānām — which manifest all the demigods; mantrāṇām — of the Vedic hymns; artha-niyāma-katayā — due to being the controller of the objects; sākṣāt-kartari — directly the performer; para-devatāyām — the origin of all demigods; bhagavati — the Supreme Personality of Godhead; vāsudeve — unto Kṛṣṇa; eva — certainly; bhāvayamānaḥ — always thinking; ātma-naipuṇya-mṛdita-kaṣāyaḥ — freed from all lust and anger by his expertise in such thinking; haviḥṣu — the ingredients to be offered in the sacrifice; adhvaryubhiḥ — when the priests expert in the sacrifices mentioned in the Atharva Veda; gṛhyamāṇeṣu — taking; saḥ — Mahārāja Bharata; yajamānaḥ — the sacrificer; yajña-bhājaḥ — the recipients of the results of sacrifice; devān — all the demigods; tān — them; puruṣa-avayaveṣu — as different parts and limbs of the body of the Supreme Personality of Godhead, Govinda; abhyadhyāyat — he thought.
Превод
Translation
Щом приключеше с приготовленията за различните жертвоприношения в името на религията, Маха̄ра̄джа Бхарата предлагаше благата от тях на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева. Тоест той изпълняваше ягите за удоволствие на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Маха̄ра̄джа Бхарата вярваше, че Бог Ва̄судева е господар на полубоговете, описани във ведическите мантри, защото те представляват различни части от неговото тяло. Благодарение на това разбиране царят се освободи от всяко материално замърсяване, като привързаност, похот и алчност. Когато жреците предлагаха жертвените дарове в огъня, царят добре знаеше, че предложеното на полубоговете всъщност се предлага на крайниците на Бога. Например Индра е ръката на Върховната Божествена Личност, а Сӯря (слънцето) е окото му. И затова цар Бхарата смяташе, че даровете за полубоговете са предназначени за различните крайници на Бог Ва̄судева.
After performing the preliminaries of various sacrifices, Mahārāja Bharata offered the results in the name of religion to the Supreme Personality of Godhead, Vāsudeva. In other words, he performed all the yajñas for the satisfaction of Lord Vāsudeva, Kṛṣṇa. Mahārāja Bharata thought that since the demigods were different parts of Vāsudeva’s body, He controls those who are explained in the Vedic mantras. By thinking in this way, Mahārāja Bharata was freed from all material contamination, such as attachment, lust and greed. When the priests were about to offer the sacrificial ingredients into the fire, Mahārāja Bharata expertly understood how the offering made to different demigods was simply an offering to the different limbs of the Lord. For instance, Indra is the arm of the Supreme Personality of Godhead, and Sūrya [the sun] is His eye. Thus Mahārāja Bharata considered that the oblations offered to different demigods were actually offered unto the different limbs of Lord Vāsudeva.
Пояснение
Purport
Върховната Божествена Личност казва, че докато не развие чисто предано служене – шраван̣ам̇ кӣртанам, слушане и възпяване, – човек трябва да изпълнява предписаните си задължения. Някой може да попита защо тогава великият предан Бхарата Маха̄ра̄джа извършил толкова много жертвоприношения, всъщност предназначени за кармӣ. Отговорът е, че той просто следвал наставленията на Ва̄судева. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.66). Каквото и да правим, винаги трябва да помним Ва̄судева. Обикновено хората изразяват своята почит към различни полубогове, но Бхарата Маха̄ра̄джа просто искал да удовлетвори Бог Ва̄судева. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) е казано: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам. Ягя може да се извършва за определен полубог, но когато се предложи на ягя-пуруш̣а, На̄ра̄ян̣а, всички полубогове са удовлетворени. Целта на ягите е удовлетворението на Върховния. Те могат да се посветят на различни полубогове или на Бога. Ако предложим дарове направо на Върховната Божествена Личност, полубоговете също ще са доволни. Ако поливаме корените на дървото, водата ще подхранва и неговите клони, листа, плодове и цветове. При жертвоприношения за различни полубогове трябва да помним, че те са само части от тялото на Върховния. Поклонът пред ръката на някого посочва желанието ни да удовлетворим самия него. Когато масажираме краката му, правим това не заради самите крака, а заради собственика им. Полубоговете са крайници на Бога и когато им служим, служим на самия него. Почитането на полубоговете се споменава в някои шлоки на Брахма сам̇хита̄, но всъщност тези шлоки утвърждават преклонението пред Върховната Божествена Личност, Говинда. Например култът към богинята Дурга̄ е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.44) по следния начин:
The Supreme Personality of Godhead says that as long as one does not develop the pure devotional service of śravaṇaṁ kīrtanam, hearing and chanting, one must carry out his prescribed duties. Since Bharata Mahārāja was a great devotee, one may ask why he performed so many sacrifices that are actually meant for karmīs. The fact is that he was simply following the orders of Vāsudeva. As Kṛṣṇa says in Bhagavad-gītā, sarva dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja: “Abandon all varieties of religion and just surrender unto Me.” (Bg. 18.66) Whatever we do, we should constantly remember Vāsudeva. People are generally addicted to offering obeisances to various demigods, but Bharata Mahārāja simply wanted to please Lord Vāsudeva. As stated in Bhagavad-gītā: bhoktāraṁ yajña-tapasāṁ sarva-loka-maheśvaram (Bg. 5.29). A yajña may be carried out to satisfy a particular demigod, but when the yajña is offered to the yajña-puruṣa, Nārāyaṇa, the demigods are satisfied. The purpose of performing different yajñas is to satisfy the Supreme Lord. One may perform them in the name of different demigods or directly. If we directly offer oblations to the Supreme Personality of Godhead, the demigods are automatically satisfied. If we water the root of a tree, the branches, twigs, fruits and flowers are automatically satisfied. When one offers sacrifices to different demigods, one should remember that the demigods are simply parts of the body of the Supreme. If we worship the hand of a person, we intend to satisfy the person himself. If we massage a person’s legs, we do not really serve the legs but the person who possesses the legs. All the demigods are different parts of the Lord, and if we offer service to them, we actually serve the Lord Himself. Demigod worship is mentioned in Brahma-saṁhitā, but actually the ślokas advocate worship of the Supreme Personality of Godhead, Govinda. For instance, worship of the goddess Durgā is mentioned this way in Brahma-saṁhitā (5.44):
чха̄йева яся бхувана̄ни бибхарти дурга̄
иччха̄нурӯпам апи яся ча чеш̣т̣ате са̄
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
chāyeva yasya bhuvanāni bibharti durgā
icchānurūpam api yasya ca ceṣṭate sā
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
Богинята Дурга̄ изпълнява волята на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, като сътворява, поддържа и унищожава. В Бхагавад-гӣта̄ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а потвърждава това: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „О, сине на Кунтӣ, материалната природа действа под мое ръководство и създава всички движещи се и неподвижни същества“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.10).
Following the orders of Śrī Kṛṣṇa, the goddess Durgā creates, maintains and annihilates. Śrī Kṛṣṇa also confirms this statement in Bhagavad-gītā. Mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram: “This material nature is working under My direction, O son of Kuntī, and it is producing all moving and unmoving beings.” (Bg. 9.10)
Това е посоката за обожание на полубоговете. Добре е да почитаме богинята Дурга̄, защото тя удовлетворява Кр̣ш̣н̣а. Добре е да почитаме Шива – той е просто подчинено действащо тяло на Кр̣ш̣н̣а. По същата причина трябва да отдаваме почитания на Брахма̄, Агни и Сӯря. На различните полубоговете са посветени много церемонии, но не бива да забравяме, че изначално те са предназначени за Върховната Божествена Личност. Бхарата Маха̄ра̄джа не желаел благословии от полубоговете. Той искал да удовлетвори Върховния Бог. Сред хилядата имена на Виш̣н̣у, изброени в Маха̄бха̄рата, са имената ягя-бхуг, ягя-кр̣д и ягях̣. Върховният се наслаждава на ягя, Той извършва ягя, той е самата ягя. Бог е този, който прави всичко, но поради невежество живото същество се мисли за извършител на своите дейности. С мисълта, че сме независими действащи, ние си навличаме карма-бандха (робството на дейността). Ако работим за ягя, за Кр̣ш̣н̣а, карма-бандха не съществува. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: „Дейността трябва да се извършва като жертва за Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.9).
We should worship the demigods in that spirit. Because the goddess Durgā satisfies Kṛṣṇa, we should therefore offer respects to Goddess Durgā. Because Lord Śiva is nothing but Kṛṣṇa’s functional body, we should therefore offer respects to Lord Śiva. Similarly, we should offer respects to Brahmā, Agni and Sūrya. There are many offerings to different demigods, and one should always remember that these offerings are usually meant to satisfy the Supreme Personality of Godhead. Bharata Mahārāja did not aspire to receive some benediction from demigods. His aim was to please the Supreme Lord. In the Mahābhārata, among the thousand names of Viṣṇu, it is said yajña-bhug yajña-kṛd yajñaḥ. The enjoyer of yajña, the performer of yajña and yajña itself are the Supreme Lord. The Supreme Lord is the performer of everything, but out of ignorance the living entity thinks that he is the actor. As long as we think we are the actors, we bring about karma-bandha (bondage to activity). If we act for yajña, for Kṛṣṇa, there is no karma-bandha. Yajñārthāt karmaṇo ’nyatra loko ’yaṁ karma-bandhanaḥ: “Work done as a sacrifice for Viṣṇu has to be performed; otherwise work binds one to this material world.” (Bg. 3.9)
Следвайки наставленията на Бхарата Маха̄ра̄джа, би трябвало да действаме не за собствено удоволствие, а за удоволствието на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (17.28) е казано:
Following the instructions of Bharata Mahārāja, we should act not for our personal satisfaction but for the satisfaction of the Supreme Personality of Godhead. In Bhagavad-gītā (17.28) it is also stated:
тапас таптам̇ кр̣там̇ ча ят
асад итй учяте па̄ртха
на ча тат претя но иха
tapas taptaṁ kṛtaṁ ca yat
asad ity ucyate pārtha
na ca tat pretya no iha
Жертвоприношения, въздържания или благотворителност, извършени без вяра във Върховната Божествена Личност, са нещо временно. Независимо какви са тези ритуали, те се наричат асат, временни, и са безполезни както в този, така и в следващия живот.
Sacrifices, austerities and charities performed without faith in the Supreme Personality of Godhead are nonpermanent. Regardless of whatever rituals are performed, they are called asat, nonpermanent. They are therefore useless both in this life and the next.
Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и много други ра̄джарш̣и, чисти предани на Бога, посвещавали цялото си време на служене за Върховния. Когато чистият предан служи с посредничеството на друга личност, не бива да го обвиняваме, защото делата му са насочени към удовлетворение на Върховния Бог. За извършването на някакъв вид карма-ка̄н̣д̣а, той може да наеме жрец, който не е чист ваиш̣н̣ава, но тъй като целта му е да удовлетвори Бога, не бива да го критикуваме. Думата апӯрва е много важна. Апӯрва са резултатите от кармата. Плодовете на нашите благочестиви или греховни дейности не идват веднага, трябва да ги изчакаме. Те се наричат апӯрва и ще се проявят в бъдеще. Дори сма̄ртите приемат тези апӯрва. Резултатите от дейността на чистите предани са духовни и вечни, защото те посвещават всичките си усилия на Върховната Божествена Личност. Техните постижения не са временни като тези на кармӣте. Бхагавад-гӣта̄ (4.23) потвърждава това:
Kings like Mahārāja Ambarīṣa and many other rājarṣis who were pure devotees of the Lord simply passed their time in the service of the Supreme Lord. When a pure devotee executes some service through the agency of another person, he should not be criticized, for his activities are meant for the satisfaction of the Supreme Lord. A devotee may have a priest perform some karma-kāṇḍa, and the priest may not be a pure Vaiṣṇava, but because the devotee wants to please the Supreme Lord, he should not be criticized. The word apūrva is very significant. The resultant actions of karma are called apūrva. When we act piously or impiously, immediate results do not ensue. We therefore wait for the results, which are called apūrva. The results are manifest in the future. Even the smārtas accept this apūrva. Pure devotees simply act for the pleasure of the Supreme Personality of Godhead; therefore the results of their activities are spiritual, or permanent. They are not like those of the karmīs, which are nonpermanent. This is confirmed in Bhagavad-gītā (4.23):
гя̄на̄вастхита-четасах̣
ягя̄я̄чаратах̣ карма
самаграм̇ правилӣяте
jñānāvasthita-cetasaḥ
yajñāyācarataḥ karma
samagraṁ pravilīyate
„Дейностите на човек, необвързан с гун̣ите на материалната природа и установен в духовно знание, се сливат изцяло с трансценденталността“.
“The work of a man who is unattached to the modes of material nature and who is fully situated in transcendental knowledge merges entirely into transcendence.”
Преданият е освободен от материално замърсяване. Той е постигнал съвършено знание и затова неговите жертвоприношения целят удовлетворението на Върховната Божествена Личност.
A devotee is always free from material contamination. He is fully situated in knowledge, and therefore his sacrifices are intended for the satisfaction of the Supreme Personality of Godhead.