ТЕКСТ 6
VERSO 6
Текст
Texto
Дума по дума
Sinônimos
сампрачаратсу – започвайки да изпълнява; на̄на̄-я̄геш̣у – различни жертвоприношения; вирачита-ан̇га-крийеш̣у – в които се извършваха допълнителни ритуали; апӯрвам – късни; ят – всичко, което; тат – това; крия̄-пхалам – резултата от жертвоприношението; дхарма-а̄кхям – в името на религията; паре – на трансценденталния; брахман̣и – Върховният Бог; ягя-пуруш̣е – който се наслаждава на всички жертвоприношения; сарва-девата̄-лин̇га̄на̄м – от когото се проявяват полубоговете; мантра̄н̣а̄м – на ведическите химни; артха-ния̄ма-катая̄ – заради господаря на обектите; са̄кш̣а̄т-картари – прекият извършител; пара-девата̄я̄м – родоначалникът на полубоговете; бхагавати – Върховната Божествена Личност; ва̄судеве – на Кр̣ш̣н̣а; ева – несъмнено; бха̄ваяма̄нах̣ – постоянно мислейки; а̄тма-наипун̣я-мр̣дита-каш̣а̄ях̣ – освободен от похот и гняв заради това разбиране; хавих̣ш̣у – даровете, предлагани в жертвоприношението; адхварюбхих̣ – щом жреците, които са специалисти в жертвоприношенията от Атхарва Веда; гр̣хяма̄н̣еш̣у – вземайки; сах̣ – Маха̄ра̄джа Бхарата; яджама̄нах̣ – принасящият в жертва; ягя-бха̄джах̣ – получателите на благата от жертвата; дева̄н – всички полубогове; та̄н – тях; пуруш̣а-аваявеш̣у – като различни крайници от тялото на Върховната Божествена Личност; абхядхя̄ят – мислеше.
sampracaratsu — quando começava a realizar; nānā-yāgeṣu — várias classes de sacrifícios; viracita-aṅga-kriyeṣu — nos quais se realizavam os ritos suplementares; apūrvam — remoto; yat — tudo o que; tat — isso; kriyā-phalam — o resultado desse sacrifício; dharma-ākhyam — em nome da religião; pare — à transcendência; brahmaṇi — o Senhor Supremo; yajña-puruṣe — o desfrutador de todos os sacrifícios; sarva-devatā-liṅgānām — que manifestam todos os semideuses; mantrāṇām — dos hinos védicos; artha-niyāma-katayā — devido a ser o controlador dos objetos; sākṣāt-kartari — diretamente o realizador; para-devatāyām — a origem de todos os semideuses; bhagavati — a Suprema Personalidade de Deus; vāsudeve — a Kṛṣṇa; eva — com certeza; bhāvayamānaḥ — sempre pensando; ātma-naipuṇya-mṛdita-kaṣāyaḥ — através de sua habilidade nessa espécie de pensamento, livre de toda luxúria e ira; haviḥṣu — os artigos a serem oferecidos no sacrifício; adhvaryubhiḥ — quando os sacerdotes peritos em sacrifícios mencionados no Atharva Veda; gṛhyamāṇeṣu — tomando; saḥ — Mahārāja Bharata; yajamānaḥ — o sacrificante; yajña-bhājaḥ — os recipientes dos resultados do sacrifício; devān — todos os semideuses; tān — a eles; puruṣa-avayaveṣu — como diferentes partes e membros do corpo da Suprema Personalidade de Deus, Govinda; abhyadhyāyat — ele pensava.
Превод
Tradução
Щом приключеше с приготовленията за различните жертвоприношения в името на религията, Маха̄ра̄джа Бхарата предлагаше благата от тях на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева. Тоест той изпълняваше ягите за удоволствие на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Маха̄ра̄джа Бхарата вярваше, че Бог Ва̄судева е господар на полубоговете, описани във ведическите мантри, защото те представляват различни части от неговото тяло. Благодарение на това разбиране царят се освободи от всяко материално замърсяване, като привързаност, похот и алчност. Когато жреците предлагаха жертвените дарове в огъня, царят добре знаеше, че предложеното на полубоговете всъщност се предлага на крайниците на Бога. Например Индра е ръката на Върховната Божествена Личност, а Сӯря (слънцето) е окото му. И затова цар Бхарата смяташе, че даровете за полубоговете са предназначени за различните крайници на Бог Ва̄судева.
Após realizar os preâmbulos de vários sacrifícios, Mahārāja Bharata, em nome da religião, oferecia os resultados à Suprema Personalidade de Deus, Vāsudeva. Em outras palavras, ele executava todos os yajñas para a satisfação do Senhor Vāsudeva, Kṛṣṇa. Mahārāja Bharata concluiu que, como os semideuses são diferentes partes do corpo de Vāsudeva, Ele controla aqueles que são explicados nos mantras védicos. Porque pensava dessa maneira, Mahārāja Bharata estava livre de toda a contaminação material, tal como o apego, a luxúria e a cobiça. Quando os sacerdotes estavam prestes a oferecer no fogo os artigos sacrificatórios, Mahārāja Bharata sabiamente compreendeu como a oferenda feita aos diversos semideuses eram simples oblações aos diversos membros do Senhor. Por exemplo, Indra é o braço da Suprema Personalidade de Deus, e Sūrya [o Sol] é Seu olho. Assim, Mahārāja Bharata considerava que as oferendas feitas aos diferentes semideuses destinavam-se, na verdade, aos diferentes membros do Senhor Vāsudeva.
Пояснение
Comentário
Върховната Божествена Личност казва, че докато не развие чисто предано служене – шраван̣ам̇ кӣртанам, слушане и възпяване, – човек трябва да изпълнява предписаните си задължения. Някой може да попита защо тогава великият предан Бхарата Маха̄ра̄джа извършил толкова много жертвоприношения, всъщност предназначени за кармӣ. Отговорът е, че той просто следвал наставленията на Ва̄судева. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.66). Каквото и да правим, винаги трябва да помним Ва̄судева. Обикновено хората изразяват своята почит към различни полубогове, но Бхарата Маха̄ра̄джа просто искал да удовлетвори Бог Ва̄судева. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) е казано: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам. Ягя може да се извършва за определен полубог, но когато се предложи на ягя-пуруш̣а, На̄ра̄ян̣а, всички полубогове са удовлетворени. Целта на ягите е удовлетворението на Върховния. Те могат да се посветят на различни полубогове или на Бога. Ако предложим дарове направо на Върховната Божествена Личност, полубоговете също ще са доволни. Ако поливаме корените на дървото, водата ще подхранва и неговите клони, листа, плодове и цветове. При жертвоприношения за различни полубогове трябва да помним, че те са само части от тялото на Върховния. Поклонът пред ръката на някого посочва желанието ни да удовлетворим самия него. Когато масажираме краката му, правим това не заради самите крака, а заради собственика им. Полубоговете са крайници на Бога и когато им служим, служим на самия него. Почитането на полубоговете се споменава в някои шлоки на Брахма сам̇хита̄, но всъщност тези шлоки утвърждават преклонението пред Върховната Божествена Личност, Говинда. Например култът към богинята Дурга̄ е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.44) по следния начин:
SIGNIFICADO—A Suprema Personalidade de Deus afirma que quem ainda não desenvolveu o serviço devocional puro de śravaṇaṁ kīrtanam, ouvir e cantar, deve executar seus deveres prescritos. Como Bharata Mahārāja era um devoto grandioso, alguém poderia perguntar por que ele realizou tantos sacrifícios que, na verdade, reservam-se aos karmīs. O fato é que ele estava simplesmente seguindo as ordens de Vāsudeva. Como Kṛṣṇa diz na Bhagavad-gītā (18.66), sarva dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja: “Abandona todas as variedades de reli gião e simplesmente rende-te a Mim.” Em tudo o que fizermos, de vemos nos lembrar constantemente de Vāsudeva. De um modo geral, as pessoas têm o forte hábito de oferecer reverências a vários semideuses, mas Bharata Mahārāja simplesmente queria satisfazer o Senhor Vāsudeva. Como afirma a Bhagavad-gītā (5.29), bhoktāraṁ yajña-tapasāṁ sarva-loka-maheśvaram. Pode-se realizar um yajña com o intento de agradar um semideus específico, porém, quando o yajña é oferecido ao yajña-puruṣa, Nārāyaṇa, os semideuses ficam satisfeitos. O propósito de executar diferentes yajñas é satisfazer o Senhor Supremo. Podemos executá-los em nome de diferentes semideuses ou diretamente. Se oferecemos diretamente oblações à Suprema Personalidade de Deus, os semideuses ficam naturalmente satisfeitos. Se regamos a raiz de uma árvore, ficam automaticamente satisfeitos os galhos, os ramos, as frutas e as flores. Quem oferece sacrifícios aos diversos semideuses deve lembrar-se de que os semideuses são meras partes do corpo do Supremo. Se adoramos a mão de uma pessoa, tencionamos satisfazer a própria pessoa. Se massageamos as pernas de uma pessoa, na verdade não servimos às pernas, senão que servimos à pessoa que possui as pernas. Todos os semideuses são diferentes partes do Senhor, e, caso ofereçamos serviço a eles, estamos servindo ao próprio Senhor, na verdade. A adoração aos semideuses é mencionada na Brahma-saṁhitā, mas, de fato, os ślokas advogam a adoração à Suprema Personalidade de Deus, Govinda. Por exemplo, a Brahma-saṁhitā (5.44) faz a seguinte menção acerca da adoração à deusa Durgā:
чха̄йева яся бхувана̄ни бибхарти дурга̄
иччха̄нурӯпам апи яся ча чеш̣т̣ате са̄
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
chāyeva yasya bhuvanāni bibharti durgā
icchānurūpam api yasya ca ceṣṭate sā
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
Богинята Дурга̄ изпълнява волята на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, като сътворява, поддържа и унищожава. В Бхагавад-гӣта̄ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а потвърждава това: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „О, сине на Кунтӣ, материалната природа действа под мое ръководство и създава всички движещи се и неподвижни същества“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.10).
Seguindo as ordens de Śrī Kṛṣṇa, a deusa Durgā cria, mantém e aniquila. Śrī Kṛṣṇa também confirma essa declaração na Bhagavad-gītā (9.10), mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram: “Esta natureza material está agindo sob Minha direção, ó filho de Kuntī, e está produzindo todos os seres móveis e inertes.”
Това е посоката за обожание на полубоговете. Добре е да почитаме богинята Дурга̄, защото тя удовлетворява Кр̣ш̣н̣а. Добре е да почитаме Шива – той е просто подчинено действащо тяло на Кр̣ш̣н̣а. По същата причина трябва да отдаваме почитания на Брахма̄, Агни и Сӯря. На различните полубоговете са посветени много церемонии, но не бива да забравяме, че изначално те са предназначени за Върховната Божествена Личност. Бхарата Маха̄ра̄джа не желаел благословии от полубоговете. Той искал да удовлетвори Върховния Бог. Сред хилядата имена на Виш̣н̣у, изброени в Маха̄бха̄рата, са имената ягя-бхуг, ягя-кр̣д и ягях̣. Върховният се наслаждава на ягя, Той извършва ягя, той е самата ягя. Бог е този, който прави всичко, но поради невежество живото същество се мисли за извършител на своите дейности. С мисълта, че сме независими действащи, ние си навличаме карма-бандха (робството на дейността). Ако работим за ягя, за Кр̣ш̣н̣а, карма-бандха не съществува. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: „Дейността трябва да се извършва като жертва за Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.9).
É imbuídos desse estado de espírito que devemos adorar os semideuses. Porque a deusa Durgā satisfaz Kṛṣṇa, devemos prestar respeitos à deusa Durgā. Porque o senhor Śiva não é nada além do corpo funcional de Kṛṣṇa, devemos prestar respeitos ao senhor Śiva. Igualmente, devemos prestar respeitos a Brahmā, Agni e Sūrya. Existem muitas oferendas a diferentes semideuses, e jamais devemos nos esquecer de que essas oferendas geralmente se destinam a satisfazer a Suprema Personalidade de Deus. Bharata Mahārāja não desejava receber nenhuma bênção dos semideuses. Ele queria apenas satisfazer o Senhor Supremo. No Mahābhārata, entre os mil nomes de Viṣṇu, menciona-se yajña-bhug yajña-kṛd yajñaḥ. O desfrutador de yajña, o realizador de yajña e o próprio yajña são o Senhor Supremo. O Senhor Supremo é o executante de tudo, mas, devido à ignorância, a entidade viva pensa que é o agente. Enquanto pensarmos que somos os autores, produziremos karma-bandha (cativeiro à atividade). Se agirmos para yajña, para Kṛṣṇa, não haverá karma-bandha. Yajñārthāt karmaṇo ’nyatra loko ’yaṁ karma-bandhanaḥ: “Deve-se realizar o trabalho como um sacrifício a Viṣṇu; caso contrário, o trabalho produz cativeiro neste mundo material.” (Bhagavad-gītā 3.9)
Следвайки наставленията на Бхарата Маха̄ра̄джа, би трябвало да действаме не за собствено удоволствие, а за удоволствието на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (17.28) е казано:
Seguindo as instruções de Bharata Mahārāja, devemos agir não para a nossa satisfação pessoal, mas para satisfazer a Suprema Personalidade de Deus. A Bhagavad-gītā (17.28) afirma também:
тапас таптам̇ кр̣там̇ ча ят
асад итй учяте па̄ртха
на ча тат претя но иха
tapas taptaṁ kṛtaṁ ca yat
asad ity ucyate pārtha
na ca tat pretya no iha
Жертвоприношения, въздържания или благотворителност, извършени без вяра във Върховната Божествена Личност, са нещо временно. Независимо какви са тези ритуали, те се наричат асат, временни, и са безполезни както в този, така и в следващия живот.
Os sacrifícios, as austeridades e as caridades executadas sem fé na Suprema Personalidade de Deus não são permanentes. Independentemente dos rituais executados, são chamados de asat, “impermanentes”. Portanto, são inúteis tanto nesta vida quanto na próxima.
Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и много други ра̄джарш̣и, чисти предани на Бога, посвещавали цялото си време на служене за Върховния. Когато чистият предан служи с посредничеството на друга личност, не бива да го обвиняваме, защото делата му са насочени към удовлетворение на Върховния Бог. За извършването на някакъв вид карма-ка̄н̣д̣а, той може да наеме жрец, който не е чист ваиш̣н̣ава, но тъй като целта му е да удовлетвори Бога, не бива да го критикуваме. Думата апӯрва е много важна. Апӯрва са резултатите от кармата. Плодовете на нашите благочестиви или греховни дейности не идват веднага, трябва да ги изчакаме. Те се наричат апӯрва и ще се проявят в бъдеще. Дори сма̄ртите приемат тези апӯрва. Резултатите от дейността на чистите предани са духовни и вечни, защото те посвещават всичките си усилия на Върховната Божествена Личност. Техните постижения не са временни като тези на кармӣте. Бхагавад-гӣта̄ (4.23) потвърждава това:
Reis como Mahārāja Ambarīṣa e muitos outros rājarṣis que eram devotos puros do Senhor simplesmente passavam seu tempo servindo ao Senhor Supremo. Quando o devoto puro executa algum serviço por intermédio de outra pessoa, ele não deve ser criticado, pois suas atividades destinam-se a satisfazer o Senhor Supremo. Pode ser que o devoto recorra a um sacerdote para que esse sacerdote, então, execute algo karma-kāṇḍa, e o sacerdote talvez não seja um vaiṣṇava puro, mas, como o devoto deseja satisfazer o Senhor Supremo, ele não deve ser criticado. A palavra apūrva é muito significativa. As ações resultantes de karma se chamam apūrva. Ao agirmos piedosa ou im piamente, não acontecem resultados imediatos. Portanto, esperamos pelos resultados, que se chamam apūrva. Os resultados manifestam-se no futuro. Mesmo os smārtas aceitam esse apūrva. Os devotos puros agem simplesmente para o prazer da Suprema Personalidade de Deus; logo, os resultados de suas atividades são espirituais, ou permanentes, contrastando com aqueles dos karmīs, que são impermanentes. A Bhagavad-gītā (4.23) confirma isso:
гя̄на̄вастхита-четасах̣
ягя̄я̄чаратах̣ карма
самаграм̇ правилӣяте
jñānāvasthita-cetasaḥ
yajñāyācarataḥ karma
samagraṁ pravilīyate
„Дейностите на човек, необвързан с гун̣ите на материалната природа и установен в духовно знание, се сливат изцяло с трансценденталността“.
“O trabalho do homem que não está apegado aos modos da natureza material e que está situado em pleno conhecimento transcendental funde-se por completo na transcendência.”
Преданият е освободен от материално замърсяване. Той е постигнал съвършено знание и затова неговите жертвоприношения целят удовлетворението на Върховната Божествена Личност.
O devoto sempre está livre da contaminação material. Ele está plenamente situado em conhecimento, em razão do que seus sacrifícios visam a satisfazer a Suprema Personalidade de Deus.