Шрӣмад Бха̄гаватам 5.7.12
Деванагари
तयेत्थमविरतपुरुषपरिचर्यया भगवति प्रवर्धमानानुरागभरद्रुतहृदयशैथिल्य: प्रहर्षवेगेनात्मन्युद्भिद्यमानरोमपुलककुलक औत्कण्ठ्यप्रवृत्तप्रणयबाष्पनिरुद्धावलोकनयन एवं निजरमणारुणचरणारविन्दानुध्यानपरिचितभक्तियोगेन परिप्लुतपरमाह्लादगम्भीरहृदयह्रदावगाढधिषणस्तामपि क्रियमाणां भगवत्सपर्यां न सस्मार ॥ १२ ॥
Стих
тайеттхам авирата-пуруш̣а-паричаряя̄ бхагавати правардхама̄на̄-нура̄га-бхара-друта-хр̣дая-шаитхилях̣ прахарш̣а-вегена̄тманй удбхидяма̄на-рома-пулака-кулака ауткан̣т̣хя-правр̣тта-пран̣ая-ба̄ш̣па-нируддха̄валока-наяна евам̇ ниджа-раман̣а̄рун̣а-чаран̣а̄равинда̄нудхя̄на-паричита-бхакти-йогена париплута-парама̄хла̄да-гамбхӣра-хр̣дая-храда̄вага̄д̣ха-дхиш̣ан̣ас та̄м апи крияма̄н̣а̄м̇ бхагават-сапаря̄м̇ на сасма̄ра.
Дума по дума
тая̄ — от това; иттхам — по този начин; авирата — постоянно; пуруш̣а — на Върховния Бог; паричаряя̄ — от служенето; бхагавати — на Върховната Божествена Личност; правардхама̄на — постоянно нарастваща; анура̄га — от привързаност; бхара — от товара; друта — разтопено; хр̣дая — сърце; шаитхилях̣ — небрежност; прахарш̣а-вегена — от силата на трансценденталния екстаз; а̄тмани — в тялото му; удбхидяма̄на-рома-пулака-кулаках̣ — настръхване на косите; ауткан̣т̣хя — заради силния копнеж; правр̣тта — предизвикани; пран̣ая-ба̄ш̣па-нируддха-авалока-наянах̣ — изблик на любовни сълзи в очите, които премрежват зрението; евам — така; ниджа-раман̣а-арун̣а-чаран̣а-аравинда — върху червеникавите лотосови стъпала на Бога; анудхя̄на — като съзерцаваше; паричита — усилено; бхакти-йогена — заради преданото служене; париплута — разпространявайки се навсякъде; парама — най-голямото; а̄хла̄да — духовно блаженство; гамбхӣра — много дълбоко; хр̣дая-храда — в сърцето, сравнено с езеро; авага̄д̣ха — потопен; дхиш̣ан̣ах̣ — чийто разум; та̄м — това; апи — въпреки; крияма̄н̣а̄м — изпълнявайки; бхагават — на Върховната Божествена Личност; сапаря̄м — обожанието; на — не; сасма̄ра — помнеше.
Превод
Така най-великият предан, Маха̄ра̄джа Бхарата, постоянно служеше на Бога. Любовта към Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, нарастваше все повече и повече, докато не разтопи сърцето му. Постепенно той загуби всякакво влечение към предписаните задължения. Космите по тялото му настръхваха и в него се проявяваха всички признаци на екстаза. От очите му се лееха толкова сълзи, че той не виждаше нищо и само съзерцаваше червеникавите лотосови стъпала на Бога. Сърцето му бе станало като езеро, пълно с екстатична любов. Когато умът му потъваше във водите на това езеро, той дори забравяше обичайното служене на Бога.
Пояснение
Когато преданият развие истинска екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а, в тялото му се наблюдават осем признака на трансцендентално блаженство. Те показват съвършенство в любовното служене на Върховната Божествена Личност. Маха̄ра̄джа Бхарата постоянно отдавал предано служене и затова тялото му проявявало всички симптоми на екстатичната любов.