Шрӣмад Бха̄гаватам 5.6.3
Деванагари
तथा चोक्तम्—
न कुर्यात्कर्हिचित्सख्यं मनसि ह्यनवस्थिते ।
यद्विश्रम्भाच्चिराच्चीर्णं चस्कन्द तप ऐश्वरम् ॥ ३ ॥
न कुर्यात्कर्हिचित्सख्यं मनसि ह्यनवस्थिते ।
यद्विश्रम्भाच्चिराच्चीर्णं चस्कन्द तप ऐश्वरम् ॥ ३ ॥
Стих
татха̄ чоктам
на куря̄т кархичит сакхям̇
манаси хй анавастхите
яд-вишрамбха̄ч чира̄ч чӣрн̣ам̇
часканда тапа аишварам
на куря̄т кархичит сакхям̇
манаси хй анавастхите
яд-вишрамбха̄ч чира̄ч чӣрн̣ам̇
часканда тапа аишварам
Дума по дума
татха̄ — така; ча — и; уктам — е казано; на — никога; куря̄т — трябва да правиш; кархичит — по всяко време или с когото и да е; сакхям — приятелство; манаси — в ума; хи — несъмнено; анавастхите — който е много неспокоен; ят — в който; вишрамбха̄т — заради прекомерна вяра; чира̄т — дълго време; чӣрн̣ам — практикувано; часканда — нарушено; тапах̣ — отречението; аишварам — на велики личности като Шива и мъдреца Саубхари.
Превод
Големите учени вече са казали думата си. По природа умът е изключително неспокоен и човек не бива да се сприятелява с него. Ако изцяло му се доверим, рискуваме да ни подведе във всеки един момент. Дори Шива загубил самообладание, когато видял Бог Кр̣ш̣н̣а в образа на Мохинӣ, а Саубхари Муни пропаднал от издигнатото ниво на йога съвършенство.
Пояснение
Първото задължение на стремящия се към духовен напредък е да овладее ума и сетивата. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):
мамаива̄м̇шо джӣва-локе
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣ ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣ ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
Живите същества са трансцендентални неделими частици от Върховния Бог, но поради ума и сетивата страдат в материалния свят и се мъчат да просъществуват. За да се измъкне от тази илюзорна борба за съществуване, за да бъде щастлив в материалния свят, човек трябва да победи ума и сетивата и да приключи с материалните привързаности. Никога не бива да пренебрегва отреченията и аскетизма; те трябва винаги да се изпълняват. Бог Р̣ш̣абхадева лично ни е показал как да правим това. В Шрӣмад Бха̄гаватам (9.19.17) ясно е казано:
ма̄тра̄ свасра̄ духитра̄ ва̄
на̄вивикта̄сано бхавет
балава̄н индрия-гра̄мо
видва̄м̇сам апи карш̣ати
на̄вивикта̄сано бхавет
балава̄н индрия-гра̄мо
видва̄м̇сам апи карш̣ати
Гр̣хастхите, ва̄напрастхите, сання̄сӣте и брахмача̄рӣте трябва да са много предпазливи в общуването с жени. На мъжа е забранено да остава насаме дори с майка си, сестра си или дъщеря си. В нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание не е толкова лесно да се избегне общуването с жени, особено в западните страни. Затова понякога ни критикуват, но въпреки всичко ние се опитваме да дадем на всекиго възможността да повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и да напредва духовно. Ако мантруваме Харе Кр̣ш̣н̣а без оскърбления, по милостта на Шрӣла Харида̄са Т̣ха̄кура ще устоим на женската съблазън. Но ако не сме стриктни с повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, във всеки един момент може да станем жертва на жените.