Sloka 6
ТЕКСТ 6
Verš
Текст
yo ’ntaḥ praviśya mama vācam imāṁ prasuptāṁ
sañjīvayaty akhila-śakti-dharaḥ sva-dhāmnā
anyāṁś ca hasta-caraṇa-śravaṇa-tvag-ādīn
prāṇān namo bhagavate puruṣāya tubhyam
йо 'нтах̣ правишя мама ва̄чам има̄м̇ прасупта̄м̇
сан̃джӣваятй акхила-шакти-дхарах̣ сва-дха̄мна̄
аня̄м̇ш ча хаста-чаран̣а-шраван̣а-тваг-а̄дӣн
пра̄н̣а̄н намо бхагавате пуруш̣а̄я тубхям
Synonyma
Дума по дума
dhruvaḥ uvāca — Dhruva Mahārāja řekl; yaḥ — Nejvyšší Pán, který; antaḥ — dovnitř; praviśya — vstupuje; mama — má; vācam — slova; imām — všechna tato; prasuptām — která jsou všechna nečinná nebo mrtvá; sañjīvayati — oživuje; akhila — vesmírná; śakti — energie; dharaḥ — vlastní; sva-dhāmnā — Svou vnitřní silou; anyān ca — i další údy; hasta — jako paže; caraṇa — nohy; śravaṇa — uši; tvak — kůži; ādīn — a podobně; prāṇān — životní sílu; namaḥ — klaním se; bhagavate — Nejvyšší Osobnosti Božství; puruṣāya — Nejvyšší Osobě; tubhyam — Tobě.
дхрувах̣ ува̄ча – Дхрува Маха̄ра̄джа каза; ях̣ – Върховният Бог, който; антах̣ – вътре; правишя – прониквайки; мама – мои; ва̄чам – слова; има̄м – всички тези; прасупта̄м – които са бездейни или мъртви; сан̃джӣваяти – съживява; акхила – вселенска; шакти – енергия; дхарах̣ – притежаващ; сва-дха̄мна̄ – чрез вътрешната си енергия; аня̄н ча – и другите части на тялото; хаста – като ръце; чаран̣а – крака; шраван̣а – уши; твак – кожа; а̄дӣн – и прочее; пра̄н̣а̄н – жизнена сила; намах̣ – нека отдам почитанията си; бхагавате – на Върховната Божествена Личност; пуруш̣а̄я – Върховната Личност; тубхям – на тебе.
Překlad
Превод
Dhruva Mahārāja řekl: Můj drahý Pane, jsi všemohoucí. Vstoupil jsi do mého těla a oživil mé spící smysly — ruce, nohy, uši, hmat, životní sílu a především mou řeč. Vzdávám Ti uctivé poklony.
Дхрува Маха̄ра̄джа каза: О, Господи мой, Ти си всемогъщ. Ти влезе в мене и пробуди за живот спящите ми сетива – ръцете, нозете, слуха, осезанието, жизнената ми сила и най-важното, моята реч. Затова се покланям пред теб с най-дълбока почит и благоговение.
Význam
Пояснение
Dhruva Mahārāja snadno pochopil rozdíl mezi jeho stavem před a po dosažení duchovní realizace, kdy spatřil tváří v tvář Nejvyšší Osobnost Božství. Pochopil, že jeho životní síla a činnosti byly ve stavu spánku. Dokud člověk nedosáhne duchovní úrovně, považují se jeho údy, mysl a ostatní orgány za spící. Činnosti bez dosažení duchovní realizace jsou jako činnosti mrtvoly nebo ducha. Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura o tom složil píseň, ve které oslovuje sám sebe: “Vstávej, živá bytosti, probuď se! Jak dlouho ještě budeš spát na klíně māyi? Nyní máš vzácné lidské tělo; pokus se vstát a realizovat sebe sama.” I Vedy říkají: “Vstávej, vstávej! Obdržel jsi jedinečný dar lidské životní podoby — nyní se věnuj duchovní realizaci.” Tak zní védské příkazy.
Дхрува Маха̄ра̄джа веднага забелязал промените, които настъпили у него, когато видял лице в лице Върховната Божествена Личност и осъзнал духовната си природа. Той разбрал, че дотогава жизнената му сила и всичките му сетивни органи са спели. Докато човек не постигне духовно равнище, всички органи и части на тялото му, неговите телесни способности и умът му са потънали в сън, а дейностите му са като дейности на мъртвец или призрак. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура се обръща към себе си: „О, живо същество, събуди се! Колко дълго ще спиш в обятията на ма̄я̄? Сега, когато притежаваш човешка форма, пробуди се и осъзнай себе си“. Ведите също ни призовават: „Стани от сън! Събуди се! Използвай ценните преимущества на човешкия живот и осъзнай себе си“. Такива са ведическите наставления.
Dhruva Mahārāja skutečně zažil, že poté, co byly jeho smysly osvíceny na duchovní úrovni, pochopil podstatu védské moudrosti — Bůh je Nejvyšší Osoba, není neosobní. O tom se Dhruva Mahārāja sám přesvědčil. Uvědomil si, že po dlouhou dobu vlastně jen spal a nyní cítil přirozenou touhu oslavovat Nejvyššího Pána v souladu se závěrem védských písem. Světský člověk nemůže skládat modlitby a oslavovat Nejvyšší Osobnost Božství, jelikož nemá konečnou realizaci Ved.
Когато благодарение на духовното просветление сетивата на Дхрува Маха̄ра̄джа се съживили, той разбрал самата същина на ведическите писания – че Върховният Бог е Върховната Личност, че Богът не е безличностен. Дхрува Маха̄ра̄джа лично се убедил в този факт. Той проумял, че дълго време всъщност е спял, и изпитал силна потребност да възхвали Бога в съответствие с наставленията на Ведите. Един материалист не е в състояние да слави Бога или да му отдава молитви, защото не разбира смисъла на Ведите.
Když na sobě Dhruva Mahārāja zpozoroval tuto změnu, ihned pochopil, že za ni vděčí bezpříčinné milosti Pána. S úctou se Pánovi klaněl a uvědomoval si, že mu Pán projevuje Svoji přízeň. Jeho smysly a mysl osvítila Pánova vnitřní energie. To je význam slov sva-dhāmnā — “prostřednictvím duchovní energie”. Duchovní osvícení je projevem milosti duchovní energie Pána. Při zpívání mantry Hare Kṛṣṇa oslovujeme nejprve duchovní energii Pána, Hare. Tato energie začne jednat, když se živá bytost zcela odevzdá a přijme postavení věčného služebníka. Bezpodmínečně se odevzdat Pánu se nazývá sevonmukha — tehdy nám duchovní energie postupně vyjeví Nejvyšší Osobnost Božství.
Когато Дхрува Маха̄ра̄джа почувствал промяната в себе си, той веднага разбрал, че тя е станала по безпричинната милост на Бога. Съзнавайки, че върху него се е изляла благосклонността на Върховния, Той се поклонил с голяма почит и благоговение. Сетивата и умът на Дхрува се одухотворили благодарение на вътрешната енергия на Бога. Затова в тази строфа е използвана думата сва-дха̄мна̄, която значи „чрез духовната енергия“. Духовното просветление е възможно само по милостта на духовната енергия на Бога. Мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а започва с обръщение към духовната енергия на Бога: „Харе“. Тази енергия започва да действа тогава, когато живото същество изцяло се предаде на Върховния и осъзнае положението си на вечен слуга. Когато човек предостави себе си на Върховния Бог и е готов да изпълни всяка негова заповед или желание, той е наричан севонмукха. От този момент нататък той става обект на действие на духовната енергия, която постепенно му открива Бога.
Bez zjevení zprostředkovaného duchovní energií nelze Pána oslavovat modlitbami. Veškeré světské filozofické spekulace a básnické projevy jsou stále jen akce a reakce hmotné energie. Když je člověk skutečně osvícen duchovní energií, všechny jeho smysly se očistí a on se zaměstná pouze ve službě Pánu. V Jeho službě zaměstná vše — ruce, nohy, uši, jazyk, mysl i pohlavní orgány. Oddaný, který je duchovně osvícený, již nejedná na hmotné úrovni a nemá ani o takové jednání zájem. Procesu takového očišťování smyslů a jejich zaměstnání ve službě Pánu se říká bhakti neboli oddaná služba. Zpočátku musíme zaměstnávat své smysly podle pokynů duchovního mistra a śāster a po dosažení realizace, kdy jsou tytéž smysly očištěné, služba Pánu pokračuje. Rozdíl je ten, že na počátku jsou smysly zaměstnané mechanicky, ale po dosažení realizace jsou zaměstnány ve shodě s duchovním pochopením.
Без да е озарен от духовната енергия, човек не може да отдава молитви във възхвала на Бога. Всички философски съждения и поетични излияния на светски особи са само преки или косвени проявления на действието на материалната енергия. Когато човек наистина е осенен от духовната енергия, неговите сетива се пречистват и той се посвещава изцяло на служене на Бога. Тогава неговите ръце, крака, уши, език, ум, полови органи – накратко всичко се оказва въвлечено в служене на Бога. В дейностите на такъв просветлен предан не остава нищо материално. Нещо повече, той загубва всякакъв интерес към материалните дейности. Този процес на пречистване на сетивата и на въвличането им в служене за Бога се нарича бхакти, или предано служене. В началото преданият използва сетивата си, като следва напътствията на своя духовен учител и на ша̄стрите. Но дори когато осъзнае духовната си природа и сетивата му се пречистят, той продължава да служи. Разликата се състои в това, че отначало сетивата действат механично, а след духовното просветление действията им стават функция на духовните прозрения на предания.