Sloka 16
ТЕКСТ 16
Verš
Текст
sthity-udbhava-pralaya-hetava ātma-mūlam
bhittvā tri-pād vavṛdha eka uru-prarohas
tasmai namo bhagavate bhuvana-drumāya
стхитй-удбхава-пралая-хетава а̄тма-мӯлам
бхиттва̄ три-па̄д вавр̣дха ека уру-прарохас
тасмаи намо бхагавате бхувана-друма̄я
Synonyma
Дума по дума
yaḥ — ten, který; vai — jistě; aham ca — také já; giriśaḥ ca — také Śiva; vibhuḥ — Všemocný; svayam — osobně (jako Viṣṇu); ca — a; sthiti — udržování; udbhava — stvoření; pralaya — zničení; hetavaḥ — příčiny; ātma-mūlam — s kořeny sám v sobě; bhittvā — který prostoupil; tri-pāt — tři kmeny; vavṛdhe — vyrostly; ekaḥ — jeden jediný; uru — mnoho; prarohaḥ — větví; tasmai — Jemu; namaḥ — poklony; bhagavate — Osobnosti Božství; bhuvana-drumāya — stromu všech planetárních systémů.
ях̣ – този, който; ваи – несъмнено; ахам ча – също и аз; гиришах̣ ча – също и Шива; вибхух̣ – Всемогъщият; сваям – личност (в образа на Виш̣н̣у); ча – и; стхити – поддържане; удбхава – сътворение; пралая – унищожение; хетавах̣ – причините; а̄тма-мӯлам – който е корен на самия себе си; бхиттва̄ – проникнал; три-па̄т – три ствола; вавр̣дхе – израснали; еках̣ – един-единствен; уру – много; прарохах̣ – клони; тасмаи – на него; намах̣ – почитания; бхагавате – на Божествената Личност; бхувана-друма̄я – на дървото на планетарните системи.
Překlad
Превод
Ó můj Pane, jsi původním kořenem stromu všech planetárních systémů. Tento strom nejprve prorostl hmotnou přírodu třemi kmeny—mnou, Śivou a Tebou, Všemocným, pro stvoření, udržování a zničení—a my tři jsme se rozrostli do mnoha větví. Klaním se proto Tobě, stromu vesmírného projevu.
Ти си изначалният корен на дървото на планетарните системи. Това дърво израсна, като проникна в материалната природа с три ствола – аз, Шива и Ти, Всемогъщия, – които творят, поддържат и разрушават вселената, а от нас тримата израснаха много други клони. Затова отдавам почитанията си на теб, дървото на космическото проявление.
Význam
Пояснение
Vesmírný projev se nejprve dělí na tři světy — vyšší, nižší a střední planetární systémy — a dále se rozšiřuje na čtrnáct planetárních systémů, přičemž původním kořenem je projev Nejvyšší Osobnosti Božství. Hmotná příroda, která se zdá být příčinou vesmírného projevu, je pouze prostředníkem, energií Pána. To je potvrzeno v Bhagavad-gītě (9.10): mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram. “Hmotná příroda se zdá být příčinou veškerého tvoření, udržování a ničení jedině pod dohledem Nejvyššího Pána.” Pán se expanduje do tří: Viṣṇu pro udržování, Brahmā pro tvoření a Śiva pro ničení. Z těchto tří hlavních zástupců Pána, kteří vládnou třem kvalitám hmotné přírody, je Viṣṇu Všemocný, a přestože sídlí v hmotném světě, aby ho udržoval, nepodléhá zákonům hmotné přírody. Druzí dva, Brahmā a Śiva, i když jsou téměř stejně mocní jako Viṣṇu, podléhají vládě hmotné energie Nejvyššího Pána. Představa mnoha bohů vládnoucích mnoha složkám hmotné přírody je omyl pošetilých panteistů. Bůh je jeden jediný a je původní příčinou všech příčin. Stejně jako je ve vládě mnoho ministrů, tak i o řízení vesmíru se stará mnoho správců.
Космическото проявление се дели най-напред на три свята – висши, низши и средни планетарни системи, – които на свой ред се разклоняват из космоса във формата на четиринайсет планетарни системи, а корен на цялото мироздание е Върховната Божествена Личност. Материалната природа, която на пръв поглед изглежда като причина на космическото проявление, е само посредник, енергия на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Материалната природа е изцяло под контрола на Върховния Бог и само затова изглежда като че ли е причина за сътворението, поддържането и унищожението“. За да поддържа, твори и разрушава, Богът приема три форми – Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива. От тези трима главни посредници, които управляват трите гун̣и на материалната природа, Виш̣н̣у е Всемогъщият. Въпреки че за целите на поддържането Виш̣н̣у се намира вътре в материалната природа, Той не е подчинен на законите ѝ. Другите двама – Брахма̄ и Шива – са почти равни по могъщество на Виш̣н̣у, но все пак са подвластни на материалната енергия на Върховния Бог. Концепцията за съществуването на пантеон от богове, които управляват различните сфери на дейност на материалната природа, е измислица на ограничените пантеисти. Богът е един-единствен и е изначалната причина на всички причини. Ала както в правителството има много министри, така и делата във вселената се управляват от много ръководители.
Impersonalisté kvůli svému nedostatečnému poznání nevěří v osobní řízení světa. V tomto verši je však jasně vysvětleno, že vše je osobní a nic není neosobní. O tom jsme již hovořili v úvodu a v tomto verši je to potvrzeno. Strom hmotného projevu je popsán v patnácté kapitole Bhagavad-gīty jako strom aśvattha, který roste kořeny vzhůru. Takový strom známe v podobě odraženého obrazu stromu na břehu vodní nádrže. Když se zrcadlí na hladině vody, vypadá, jako kdyby visel za kořeny korunou dolů. Strom stvoření, který je zde popsán, je pouhým stínem reality — Parabrahmanu, Viṣṇua. Skutečný strom existuje jako projev vnitřní energie na Vaikuṇṭhalokách a strom odražený v hmotné přírodě je jeho pouhým stínem. Teorie impersonalistů, že v Brahmanu neexistuje rozmanitost, je nesprávná, protože odražený strom, popsaný v Bhagavad-gītě, nemůže existovat, aniž by byl odrazem skutečného stromu. Skutečný strom stojí ve věčné duchovní přírodě, plné transcendentální rozmanitosti, a Pán Viṣṇu je i jeho kořenem. Pán je kořenem jak skutečného stromu, tak neskutečného, ale neskutečný strom je pouze převráceným odrazem skutečného stromu. Brahmā se zde klaní jménem svým a také jménem Pána Śivy skutečnému stromu, Nejvyššímu Pánovi.
Поради ограниченото си знание имперсоналистът не може да повярва, че вселенските дела наистина се управляват от личности. Но тази строфа много нагледно обяснява, че всичко има личностна природа, че няма нищо безличностно. Този момент изяснихме във въведението, а настоящата строфа го подчертава още веднъж. В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ дървото на материалното проявление е описано като дърво ашваттха – обърнато с корените нагоре. Подобно дърво можем да видим, когато погледнем отражението на дърво, което расте на брега на някое езеро. Отразеното във водата дърво като че ли е обърнато с клоните надолу. Дървото на творението, което е описано тук, е само отражение на действителността, т.е. на Парабрахман, Виш̣н̣у. Истинското дърво расте на Вайкун̣т̣халоките, които са проявление на вътрешната енергия, а дървото, отразено в материалната природа, е само сянка на истинското дърво. Теорията на имперсоналистите, че Брахман е лишен от многообразие, е погрешна, защото дървото сянка, описано в Бхагавад-гӣта̄, не би могло да съществува, ако не е отражение на истинското дърво. Истинското дърво се намира във вечния свят на духовната природа, изпълнена с трансцендентално многообразие, и неговият корен отново е Бог Виш̣н̣у. Коренът и на истинското, и на призрачното дърво е един и същ – Богът, – но призрачното дърво е само обърнато отражение на истинското. Именно на Бога, на истинското дърво, Брахма̄ отдава своите почитания, както и почитания от името на Шива.