Sloka 29
ТЕКСТ 29
Verš
Текст
mātuḥ sapatnyā vāg-bāṇair
hṛdi viddhas tu tān smaran
naicchan mukti-pater muktiṁ
tasmāt tāpam upeyivān
ма̄тух̣ сапатня̄ ва̄г-ба̄н̣аир
хр̣ди виддхас ту та̄н смаран
наиччхан мукти-патер муктим̇
тасма̄т та̄пам упейива̄н
Synonyma
Дума по дума
maitreyaḥ uvāca — velký mudrc Maitreya odpověděl; mātuḥ — jeho matky; sa-patnyāḥ — spolumanželky; vāk-bāṇaiḥ — šípy ostrých slov; hṛdi — v srdci; viddhaḥ — probodaný; tu — poté; tān — ta všechna; smaran — pamatoval si; na — ne; aicchat — chtěl; mukti-pateḥ — od Pána, Jehož lotosové nohy udělují osvobození; muktim — osvobození; tasmāt — proto; tāpam — žalem; upeyivān — trápil se.
маитреях̣ ува̄ча – великият мъдрец Маитрея отговори; ма̄тух̣ – на майка си; са-патня̄х̣ – на другата съпруга; ва̄к-ба̄н̣аих̣ – от стрелите на грубите думи; хр̣ди – в сърцето; виддхах̣ – пронизано; ту – тогава; та̄н – всички тях; смаран – спомняйки си; на – не; аиччхат – желаеше; мукти-патех̣ – от Бога, чиито лотосови нозе дават освобождение; муктим – освобождение; тасма̄т – следователно; та̄пам – страдание; упейива̄н – изпитваше.
Překlad
Превод
Maitreya odpověděl: Dhruvovi Mahārājovi se neúprosná slova nevlastní matky zaryla do srdce jako ostré šípy a nesmírně ho trápila. I když se soustředil na cíl svého života, nemohl na její špatné chování zapomenout. Netoužil po osvobození z hmotného světa, ale když dovršil svoji oddanou službu a uviděl Nejvyšší Osobnost Božství tváří v tvář, styděl se za to, že měl v mysli hmotné žádosti.
Маитрея отвърна: Грубите думи на мащехата бяха ранили сърцето на Дхрува Маха̄ра̄джа като остри стрели, затова той не можеше да забрави обидата и мислеше за нея, когато определяше целта на своя живот. Той не молеше за освобождение от материалния свят. Но когато благодарение на преданото му служене Върховната Божествена Личност се появи пред него, Дхрува изпита срам заради материалните желания, които бе таил в сърцето си.
Význam
Пояснение
K tomuto důležitému verši se vyjádřilo mnoho známých komentátorů. Proč nebyl Dhruva Mahārāja spokojen, ačkoliv dosáhl životního cíle? Čistý oddaný je vždy osvobozený od jakýchkoliv hmotných tužeb. Hmotné žádosti jsou démonské a člověk si pod jejich vlivem myslí, že ostatní jsou jeho nepřátelé a že se jim musí pomstít. Chce se potom stát tím nejvlivnějším a nejmocnějším na světě a se všemi soupeří. V šestnácté kapitole Bhagavad-gīty je tato mentalita označena jako asurská. Čistý oddaný Pána o nic nežádá — chce pouze upřímně a svědomitě sloužit Pánu a vůbec se nestará o budoucnost. V knize Mukunda-mālā-stotra říká její autor, král Kulaśekhara, ve své modlitbě: “Můj milý Pane, netoužím po požitku v tomto hmotném světě. Chci Ti jen věčně oddaně sloužit.” Pán Caitanya se ve Své Śikṣāṣṭace modlil podobně: “Můj Pane, netoužím po žádném hmotném bohatství, materialistických stoupencích a přitažlivé manželce, se kterou bych si mohl užívat. Jediné, co si přeji, je být život za životem zaměstnaný ve Tvé službě.” Pán Caitanya se nemodlil ani o mukti, osvobození.
Редица известни коментатори са разяснявали тази важна строфа. Защо Дхрува Маха̄ра̄джа изпитвал неудовлетворение дори след като постигнал мечтата на своя живот? Чистият предан няма материални желания. В материалния свят всички материални желания са демонични; материалистът гледа на другите хора като на врагове, постоянно мисли как да им отмъсти и в желанието си за господство и величие непрекъснато се сражава с всички около себе си. В шестнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ този начин на мислене е наречен демоничен. Чистият предан не иска нищо от Бога. Единственото му желание е да служи на Бога искрено и всеотдайно, затова той не се тревожи за утрешния си ден. Цар Кулашекхара, авторът на Мукунда-ма̄ла̄ стотра, казва в една от молитвите си: „О, Господи, не искам никакво сетивно наслаждение в материалния свят. Единственото, което желая, е да Ти служа вечно“. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня също се моли: „О, Господи, не искам материално богатство, не искам материалистични последователи, не искам красива съпруга, с която да се наслаждавам. Единственото, за което те моля, е да ми позволиш да Ти служа живот след живот“. Бог Чайтаня не се молел дори за мукти, освобождение.
Maitreya zde Vidurovi odpovídá, že Dhruva Mahārāja se chtěl pomstít své nevlastní matce za její urážku, a proto netoužil po mukti. Nevěděl ani, co mukti znamená, a z toho důvodu se na ně nezaměřoval jako na cíl svého života. Čistý oddaný však po mukti také netouží. Je zcela odevzdanou duší a neklade Pánovi žádné požadavky. Protože se Dhruva Mahārāja dostal na úroveň vasudeva, mohl realizovat i tento stav, když viděl Nejvyšší Osobnost Božství přímo před sebou. Stav vasudeva se vyznačuje naprostou nepřítomností hmotného znečištění, kdy nepůsobí kvality hmotné přírody—dobro, vášeň a nevědomost, a proto je možné vnímat Nejvyšší Osobnost Božství. Pán se nazývá také Vāsudeva, protože na úrovni vasudeva Jej lze vidět tváří v tvář.
В тази строфа Маитрея обяснява на Видура, че желаейки да отмъсти на мащехата си за обидата, Дхрува Маха̄ра̄джа не само не си помислял за мукти, но дори не знаел какво е мукти. Затова той не си поставял за цел в живота постигането на мукти, освобождение. Но чистият предан също не се стреми към освобождение. Той е напълно отдаден на Върховния Бог и не иска да го моли за нищо. Дхрува Маха̄ра̄джа осъзнал всичко това, когато видял пред себе си Върховната Божествена Личност, защото тогава постигнал равнището васудева. Така се нарича състоянието, което се характеризира с пълното отсъствие на материални замърсявания. С други думи, този, който е постигнал равнището васудева, не е подчинен на влиянието на гун̣ите на материалната природа – добро, страст и невежество – и затова непосредствено може да види Върховната Божествена Личност. Тъй като състоянието васудева дава възможност на човека да види Бога лице в лице, Богът е наричан с името Ва̄судева.
Dhruva Mahārāja žádal o postavení, které nikdy neměl ani jeho praděd, Pán Brahmā. Kṛṣṇa, Nejvyšší Osobnost Božství, je ke Svým oddaným nesmírně laskavý. Oddaní jako Dhruva Mahārāja — který se ve věku pouhých pěti let vypravil sám do lesa, aby tam, byť s nečistým motivem, oddaně sloužil Pánu — jsou Mu natolik milí, že přehlíží jejich hmotné motivace a zajímá se jen o prokázanou službu. Má-li však oddaný určitý motiv, Pán o něm přímo či nepřímo ví a nenechá hmotné touhy oddaného nesplněné. To je ukázka Jeho zvláštní přízně vůči oddaným.
Дхрува Маха̄ра̄джа искал да постигне толкова висша позиция, на каквато не се е наслаждавал дори Брахма̄, неговият прадядо. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е много милостив и благосклонен към преданите си, и особено към такива като Дхрува Маха̄ра̄джа, който едва петгодишен сам отишъл в гората, за да отдава предано служене. И дори подбудите им да не са напълно безкористни, Той пак дарява преданите със своята милост, защото не обръща внимание на мотивите им, а на служенето. Но ако преданият е движен от конкретни подбуди, Богът по един или друг начин ги узнава и не оставя тези материални желания неизпълнени. Това е едно от проявленията на особената милост, с която Той дарява предания си.
Dhruva Mahārāja obdržel Dhruvaloku, planetu, na které nikdy nesídlila žádná podmíněná duše. Ani Pán Brahmā, nejvyšší živá bytost ve vesmíru, na ni neměl přístup. Když se vesmír ocitne v nebezpečí, přicházejí polobozi na břeh Oceánu mléka a modlí se tam k Nejvyšší Osobnosti Božství Kṣīrodakaśāyī Viṣṇuovi o pomoc. Dhruva Mahārāja chtěl mít ještě vyšší postavení, než měl jeho praděd Brahmā, a Pán mu vyhověl.
Богът дал на Дхрува Маха̄ра̄джа планетата Дхрувалока, която никога не била обитавана от обусловени души. Дори Брахма̄, който е най-висшето живо същество във вселената, нямал право да живее на тази планета. Когато във вселената се случи голяма беда, полубоговете отиват на брега на Млечния океан и там чакат Върховната Божествена Личност Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Така желанието на Дхрува Маха̄ра̄джа се сбъднало – Богът му отредил положение, което превъзхождало положението на Брахма̄, неговия прадядо.
Pán je zde označen jako mukti-pati, tedy “ten, pod Jehož lotosovýma nohama jsou všechny druhy mukti”. Existuje pět druhů mukti—sāyujya, sārūpya, sālokya, sāmīpya a sārṣṭi. Z těchto pěti druhů osvobození, kterých může dosáhnout každý, kdo vykonává oddanou službu Pánu, je sāyujya obvykle středem zájmu māyāvādských filosofů, toužících splynout s Pánovou neosobní září, Brahmanem. Řada učenců zastává názor, že osvobození sāyujya-mukti (ačkoliv je řazeno mezi pět druhů mukti) nemůže být považováno za skutečné osvobození, protože z něho lze poklesnout zpět do tohoto hmotného světa. To se dozvídáme ze Śrīmad-Bhāgavatamu (10.2.32), kde se říká: patanty adhaḥ — “znovu poklesnou”. Monistický filozof splyne po vykonání přísné askeze s neosobní září Pána, ale živá bytost vždy touží po láskyplných výměnách. Monistický filozof je tedy sice na úrovni totožnosti s Pánovou září, ale jelikož tam není možnost sdružovat se s Pánem a sloužit Mu, znovu poklesne do tohoto hmotného světa a své sklony sloužit uspokojuje hmotnými činnostmi pro všeobecné blaho, jako je humanitarismus, altruismus a filantropie. Je mnoho příkladů takového poklesnutí, a to i mezi významnými sannyasīny māyāvādské školy.
В тази строфа Богът е наречен мукти-пати – „този, чиито лотосови нозе са източник на всички видове мукти“. Има пет вида мукти: са̄юджя, са̄рӯпя, са̄локя, са̄мӣпя и са̄рш̣т̣и. От тези пет вида освобождение, достъпни за всеки, който отдава на Бога предано служене, са̄юджя-мукти обикновено се избира от философите ма̄я̄ва̄дӣ; те искат да се слеят с Брахман, с безличностното сияние на Бога. Редица учени са на мнение, че макар са̄юджя-мукти да е смятана за един от петте вида мукти, строго погледнато тя не е истинско освобождение, защото този, който е постигнал такова освобождение, отново може да падне в материалния свят. Това научаваме от Шрӣмад Бха̄гаватам (10.2.32), където е казано: патантй адхах̣ – „те отново падат“. Философът монист, който изпълнява сурови отречения, се слива с безличностното сияние на Бога. Ала живото същество винаги търси любов и взаимност. Въпреки че се издига до състоянието на единение със сиянието на Бога, монистът няма възможност да общува с Бога и да му служи и затова отново пада в материалния свят, където се опитва да задоволи потребността си от служене чрез хуманитарни дейности, алтруизъм и филантропия, т.е. като се занимава със светска благотворителност. Могат да се дадат много примери за такива падения дори сред велики сання̄сӣ от школата на ма̄я̄ва̄дӣте.
Vaiṣṇavští filozofové proto nepovažují sāyujya-mukti za skutečné osvobození z kategorie mukti. Mukti pro ně znamená vysvobodit se ze služby māyi a věnovat se láskyplné službě Pánu. Také Pán Caitanya v této souvislosti pravil, že původní, přirozené postavení živé bytosti je sloužit Pánu. To je skutečné mukti. Mukta, “osvobozený”, je ten, kdo se vzdal všech nepřirozených postavení a nyní se nachází ve svém původním postavení. Bhagavad-gītā to potvrzuje prohlášením, že každý, kdo vykonává transcendentální láskyplnou službu Pánu, je mukta neboli brahma-bhūta. V Bhagavad-gītě stojí, že oddaný, který není hmotně znečištěný, se nachází na úrovni brahma-bhūta. Rovněž Padma Purāṇa potvrzuje, že mukti znamená sloužit Pánu.
По тази причина философите ваиш̣н̣ави дори не считат са̄юджя-мукти за един от видовете освобождение. Те определят мукти като отказ да се служи на ма̄я̄ и обръщане към любовното служене за Бога. Във връзка с това Бог Чайтаня отбелязва, че естественото състояние на живото същество е да служи на Бога. Това е истинско мукти. Този, който изостави опитите си да заеме неприсъща нему позиция и се върне в изначалното, в естественото си състояние, се нарича мукта, освободена душа. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: всеки, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене, трябва да бъде смятан за мукта, или още брахма-бхӯта. Пак там се казва, че преданият е на равнището брахма-бхӯта, когато се е освободил от материалните замърсявания. За същото се говори и в Падма Пура̄н̣а, която определя мукти като дейно участие в служенето на Бога.
Velký mudrc Maitreya vysvětlil, že Dhruva Mahārāja si původně nepřál sloužit Pánu. Chtěl mít vyšší postavení, než bylo postavení jeho praděda, a to je víceméně služba smyslům, nikoliv služba Pánu. I když někdo dosáhne postavení Brahmy, nejdůležitějšího postavení v tomto hmotném světě, zůstává stále podmíněnou duší. Śrīla Prabodhānanda Sarasvatī řekl, že pro oddaného, který dosáhl úrovně čisté oddané služby, jsou i velcí polobozi, jako je Brahmā a Indra, na stejné úrovni jako nepatrný hmyz. Nepatrný hmyz touží po uspokojování smyslů a velká osobnost, jako je Pán Brahmā, chce rovněž ovládat hmotnou přírodu.
Великият мъдрец Маитрея обяснил на Видура, че първоначалното желание на Дхрува Маха̄ра̄джа било не да служи на Бога, а да стане по-велик от прадядо си. Опитът за осъществяване на подобно желание не може да бъде наречен служене на Бога, а по-скоро служене на сетивата. Дори човек да достигне положението на Брахма̄, най-издигнатото същество в материалния свят, той пак си остава обусловена душа. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ казва, че ако някой се е издигнал до истинското, чистото предано служене, в неговите очи дори великите полубогове като Брахма̄ и Индра стоят на едно и също равнище с дребните насекоми – както насекомото желае да се наслаждава, така и великите полубогове искат да господстват над материалната природа.
Uspokojovat smysly znamená ovládat hmotnou přírodu. Veškeré soupeření mezi podmíněnými dušemi se zakládá na ovládání této hmotné přírody. Moderní vědci jsou pyšní na své poznání, protože objevují nové metody, jak ovládat její zákony. Považují to za pokrok lidské civilizace—čím více dokáží ovládat hmotné zákony, tím více si myslí, že dělají pokrok. Dhruva Mahārāja měl na počátku podobnou mentalitu. Chtěl vládnout tomuto hmotnému světu ve vyšším postavení, než má Pán Brahmā. Jinde je proto popsáno, jak po příchodu Pána Dhruva Mahārāja porovnal své odhodlání s konečnou odměnou a uvědomil si, že toužil po několika střepech, ale místo toho získal mnoho diamantů. Jakmile spatřil Nejvyšší Osobnost Božství tváří v tvář, okamžitě pochopil, jak nedůležitá byla jeho žádost, aby mu Pán dal vyšší postavení, než má Pán Brahmā.
По същността си сетивното наслаждение означава господство над материалната природа. Цялата борба между обусловените души се свежда до стремежа към господство над материалната природа. Съвременните учени се гордеят с познанията си, защото те им позволяват да откриват нови и нови начини за използване на природните закони. Учените смятат, че до това се свежда прогресът на човешката цивилизация. Според тях развитието на човечеството се определя от факта, доколко то е овладяло умението да експлоатира материалната природа. Отначало Дхрува Маха̄ра̄джа споделял същите разбирания. Той искал да заеме по-високо положение дори от Брахма̄, за да може да властва над материалния свят. На друго място се казва, че когато пред него се явил самият Върховен Бог, Дхрува размислил и сравнявайки първоначалното си желание с крайния резултат, разбрал, че е искал шепа счупени стъкълца, а е получил куп диаманти. Когато видял Върховната Божествена Личност лице в лице, той осъзнал колко нищожно е било желанието му за царство, което да превъзхожда дори царството на Брахма̄.
Poté, co Dhruva Mahārāja spatřil Pána tváří v tvář, dosáhl úrovně vasudeva a veškeré jeho hmotné znečištění zmizelo. V důsledku toho se zastyděl, když porovnal své požadavky s tím, čeho dosáhl. Cítil se zahanbený při pomyšlení, že ačkoliv se vzdal otcova království a odešel do Madhuvanu, kde získal takového duchovního mistra, jakým je Nārada Muni, přesto stále plánoval, jak se pomstí své nevlastní matce, a chtěl také významné postavení v hmotném světě. Z těchto důvodů byl mrzutý i poté, co od Pána získal všechna vytoužená požehnání.
Когато видял Бога със собствените си очи, Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал равнището васудева и се пречистил от всичките си материални замърсявания. Затова той се засрамил от миналите си желания, които изглеждали жалки в сравнение с това, което постигнал. Дхрува се срамувал, че дори след като напуснал бащиното си царство, за да отиде в Мадхувана, дори след като приел за духовен учител самия На̄рада Муни, дълбоко в себе си продължил да таи желанието за отмъщение и за висок пост в материалния свят. Тези били причините за унинието, което той изпитвал, въпреки че получил от Бога всички желани благословии.
Když Dhruva Mahārāja spatřil Nejvyšší Osobnost Božství na vlastní oči, nezbyla v něm ani stopa nenávisti vůči nevlastní matce a rovněž si již nepřál vládnout hmotnému světu. Milostivý Pán však věděl, že po tom Dhruva toužil. Když k němu hovořil, použil slova vedāham, které naznačuje, že když Dhruva Mahārāja požadoval hmotná požehnání, Pán byl přítomný v jeho srdci, a tudíž věděl vše. Pán vždy ví o každé naší myšlence. To potvrzuje i Bhagavad-gītā slovy vedāhaṁ samatītāni.
Когато Дхрува Маха̄ра̄джа видял пред себе си Върховната Божествена Личност, желанието за отмъщение и за власт над материалния свят в същия миг напуснали сърцето му. Но всемилостивият Върховен Бог знаел за материалните му желания. Обръщайки се към Дхрува, Той използвал думата веда̄хам, с което показвал, че се намира в сърцето му и познава всичките му желания. Богът винаги знае всички наши помисли. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: веда̄хам̇ саматӣта̄ни.
Pán splnil Dhruvovi všechna přání. Dhruvova pomstychtivost vůči nevlastní matce a nevlastnímu bratrovi byla ukojena, jeho touha získat vyšší postavení, než měl jeho praděd, se mu také splnila, a současně obdržel věčné místo na Dhruvaloce. Ačkoliv Dhruva Mahārāja o dosažení věčné planety neuvažoval, Kṛṣṇa si myslel: “Co bude Dhruva dělat s významným postavením v tomto hmotném světě?” Proto mu dal příležitost vládnout hmotnému světu po dobu třiceti šesti tisíc let s nezměněnými smysly a také možnost vykonat mnoho velkých obětí, a stát se tak nejvěhlasnějším panovníkem hmotného světa. Po skončení svého hmotného požitku měl být přemístěn do duchovního světa, jehož součástí je také Dhruvaloka.
Богът изпълнил всички желания на Дхрува Маха̄ра̄джа. Той утолил жаждата му да отмъсти на своята мащеха и на брат си, изпълнил желанието му да надмине прадядо си и в същото време му обещал вечен живот на Дхрувалока, въпреки че на Дхрува Маха̄ра̄джа и през ум не му минавало да попадне на вечна планета. Кр̣ш̣н̣а си мислел: „Какво ще прави Дхрува с такава изключителна власт в материалния свят?“. Затова му дал възможност да управлява материалния свят в продължение на трийсет и шест хиляди години, без да остарява, да извършва големи жертвоприношения, за да се прослави като най-великия цар на света, а когато приключи с цялото това материално наслаждение, да замине за духовния свят, част от който е Дхрувалока.