Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.29

Редица известни коментатори са разяснявали тази важна строфа. Защо Дхрува Маха̄ра̄джа изпитвал неудовлетворение дори след като постигнал мечтата на своя живот? Чистият предан няма материални желания. В материалния свят всички материални желания са демонични; материалистът гледа на другите хора като на врагове, постоянно мисли как да им отмъсти и в желанието си за господство и величие непрекъснато се сражава с всички около себе си. В шестнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ този начин на мислене е наречен демоничен. Чистият предан не иска нищо от Бога. Единственото му желание е да служи на Бога искрено и всеотдайно, затова той не се тревожи за утрешния си ден. Цар Кулашекхара, авторът на Мукунда-ма̄ла̄ стотра, казва в една от молитвите си: „О, Господи, не искам никакво сетивно наслаждение в материалния свят. Единственото, което желая, е да Ти служа вечно“. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня също се моли: „О, Господи, не искам материално богатство, не искам материалистични последователи, не искам красива съпруга, с която да се наслаждавам. Единственото, за което те моля, е да ми позволиш да Ти служа живот след живот“. Бог Чайтаня не се молел дори за мукти, освобождение.

В тази строфа Маитрея обяснява на Видура, че желаейки да отмъсти на мащехата си за обидата, Дхрува Маха̄ра̄джа не само не си помислял за мукти, но дори не знаел какво е мукти. Затова той не си поставял за цел в живота постигането на мукти, освобождение. Но чистият предан също не се стреми към освобождение. Той е напълно отдаден на Върховния Бог и не иска да го моли за нищо. Дхрува Маха̄ра̄джа осъзнал всичко това, когато видял пред себе си Върховната Божествена Личност, защото тогава постигнал равнището васудева. Така се нарича състоянието, което се характеризира с пълното отсъствие на материални замърсявания. С други думи, този, който е постигнал равнището васудева, не е подчинен на влиянието на гун̣ите на материалната природа – добро, страст и невежество – и затова непосредствено може да види Върховната Божествена Личност. Тъй като състоянието васудева дава възможност на човека да види Бога лице в лице, Богът е наричан с името Ва̄судева.

Дхрува Маха̄ра̄джа искал да постигне толкова висша позиция, на каквато не се е наслаждавал дори Брахма̄, неговият прадядо. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е много милостив и благосклонен към преданите си, и особено към такива като Дхрува Маха̄ра̄джа, който едва петгодишен сам отишъл в гората, за да отдава предано служене. И дори подбудите им да не са напълно безкористни, Той пак дарява преданите със своята милост, защото не обръща внимание на мотивите им, а на служенето. Но ако преданият е движен от конкретни подбуди, Богът по един или друг начин ги узнава и не оставя тези материални желания неизпълнени. Това е едно от проявленията на особената милост, с която Той дарява предания си.

Богът дал на Дхрува Маха̄ра̄джа планетата Дхрувалока, която никога не била обитавана от обусловени души. Дори Брахма̄, който е най-висшето живо същество във вселената, нямал право да живее на тази планета. Когато във вселената се случи голяма беда, полубоговете отиват на брега на Млечния океан и там чакат Върховната Божествена Личност Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Така желанието на Дхрува Маха̄ра̄джа се сбъднало – Богът му отредил положение, което превъзхождало положението на Брахма̄, неговия прадядо.

В тази строфа Богът е наречен мукти-пати – „този, чиито лотосови нозе са източник на всички видове мукти“. Има пет вида мукти: са̄юджя, са̄рӯпя, са̄локя, са̄мӣпя и са̄рш̣т̣и. От тези пет вида освобождение, достъпни за всеки, който отдава на Бога предано служене, са̄юджя-мукти обикновено се избира от философите ма̄я̄ва̄дӣ; те искат да се слеят с Брахман, с безличностното сияние на Бога. Редица учени са на мнение, че макар са̄юджя-мукти да е смятана за един от петте вида мукти, строго погледнато тя не е истинско освобождение, защото този, който е постигнал такова освобождение, отново може да падне в материалния свят. Това научаваме от Шрӣмад Бха̄гаватам (10.2.32), където е казано: патантй адхах̣ – „те отново падат“. Философът монист, който изпълнява сурови отречения, се слива с безличностното сияние на Бога. Ала живото същество винаги търси любов и взаимност. Въпреки че се издига до състоянието на единение със сиянието на Бога, монистът няма възможност да общува с Бога и да му служи и затова отново пада в материалния свят, където се опитва да задоволи потребността си от служене чрез хуманитарни дейности, алтруизъм и филантропия, т.е. като се занимава със светска благотворителност. Могат да се дадат много примери за такива падения дори сред велики сання̄сӣ от школата на ма̄я̄ва̄дӣте.

По тази причина философите ваиш̣н̣ави дори не считат са̄юджя-мукти за един от видовете освобождение. Те определят мукти като отказ да се служи на ма̄я̄ и обръщане към любовното служене за Бога. Във връзка с това Бог Чайтаня отбелязва, че естественото състояние на живото същество е да служи на Бога. Това е истинско мукти. Този, който изостави опитите си да заеме неприсъща нему позиция и се върне в изначалното, в естественото си състояние, се нарича мукта, освободена душа. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: всеки, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене, трябва да бъде смятан за мукта, или още брахма-бхӯта. Пак там се казва, че преданият е на равнището брахма-бхӯта, когато се е освободил от материалните замърсявания. За същото се говори и в Падма Пура̄н̣а, която определя мукти като дейно участие в служенето на Бога.

Великият мъдрец Маитрея обяснил на Видура, че първоначалното желание на Дхрува Маха̄ра̄джа било не да служи на Бога, а да стане по-велик от прадядо си. Опитът за осъществяване на подобно желание не може да бъде наречен служене на Бога, а по-скоро служене на сетивата. Дори човек да достигне положението на Брахма̄, най-издигнатото същество в материалния свят, той пак си остава обусловена душа. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ казва, че ако някой се е издигнал до истинското, чистото предано служене, в неговите очи дори великите полубогове като Брахма̄ и Индра стоят на едно и също равнище с дребните насекоми – както насекомото желае да се наслаждава, така и великите полубогове искат да господстват над материалната природа.

По същността си сетивното наслаждение означава господство над материалната природа. Цялата борба между обусловените души се свежда до стремежа към господство над материалната природа. Съвременните учени се гордеят с познанията си, защото те им позволяват да откриват нови и нови начини за използване на природните закони. Учените смятат, че до това се свежда прогресът на човешката цивилизация. Според тях развитието на човечеството се определя от факта, доколко то е овладяло умението да експлоатира материалната природа. Отначало Дхрува Маха̄ра̄джа споделял същите разбирания. Той искал да заеме по-високо положение дори от Брахма̄, за да може да властва над материалния свят. На друго място се казва, че когато пред него се явил самият Върховен Бог, Дхрува размислил и сравнявайки първоначалното си желание с крайния резултат, разбрал, че е искал шепа счупени стъкълца, а е получил куп диаманти. Когато видял Върховната Божествена Личност лице в лице, той осъзнал колко нищожно е било желанието му за царство, което да превъзхожда дори царството на Брахма̄.

Когато видял Бога със собствените си очи, Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал равнището васудева и се пречистил от всичките си материални замърсявания. Затова той се засрамил от миналите си желания, които изглеждали жалки в сравнение с това, което постигнал. Дхрува се срамувал, че дори след като напуснал бащиното си царство, за да отиде в Мадхувана, дори след като приел за духовен учител самия На̄рада Муни, дълбоко в себе си продължил да таи желанието за отмъщение и за висок пост в материалния свят. Тези били причините за унинието, което той изпитвал, въпреки че получил от Бога всички желани благословии.

Когато Дхрува Маха̄ра̄джа видял пред себе си Върховната Божествена Личност, желанието за отмъщение и за власт над материалния свят в същия миг напуснали сърцето му. Но всемилостивият Върховен Бог знаел за материалните му желания. Обръщайки се към Дхрува, Той използвал думата веда̄хам, с което показвал, че се намира в сърцето му и познава всичките му желания. Богът винаги знае всички наши помисли. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: веда̄хам̇ саматӣта̄ни.

Богът изпълнил всички желания на Дхрува Маха̄ра̄джа. Той утолил жаждата му да отмъсти на своята мащеха и на брат си, изпълнил желанието му да надмине прадядо си и в същото време му обещал вечен живот на Дхрувалока, въпреки че на Дхрува Маха̄ра̄джа и през ум не му минавало да попадне на вечна планета. Кр̣ш̣н̣а си мислел: „Какво ще прави Дхрува с такава изключителна власт в материалния свят?“. Затова му дал възможност да управлява материалния свят в продължение на трийсет и шест хиляди години, без да остарява, да извършва големи жертвоприношения, за да се прослави като най-великия цар на света, а когато приключи с цялото това материално наслаждение, да замине за духовния свят, част от който е Дхрувалока.