Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.28
Деванагари
विदुर उवाच
सुदुर्लभं यत्परमं पदं हरे-
र्मायाविनस्तच्चरणार्चनार्जितम् ।
लब्ध्वाप्यसिद्धार्थमिवैकजन्मना
कथं स्वमात्मानममन्यतार्थवित् ॥ २८ ॥
सुदुर्लभं यत्परमं पदं हरे-
र्मायाविनस्तच्चरणार्चनार्जितम् ।
लब्ध्वाप्यसिद्धार्थमिवैकजन्मना
कथं स्वमात्मानममन्यतार्थवित् ॥ २८ ॥
Стих
видура ува̄ча
судурлабхам̇ ят парамам̇ падам̇ харер
ма̄я̄винас тач-чаран̣а̄рчана̄рджитам
лабдхва̄пй асиддха̄ртхам иваика-джанмана̄
катхам̇ свам а̄тма̄нам аманята̄ртха-вит
судурлабхам̇ ят парамам̇ падам̇ харер
ма̄я̄винас тач-чаран̣а̄рчана̄рджитам
лабдхва̄пй асиддха̄ртхам иваика-джанмана̄
катхам̇ свам а̄тма̄нам аманята̄ртха-вит
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча — Видура продължи; судурлабхам — много рядко; ят — това, което; парамам — е върховното; падам — положение; харех̣ — на Върховната Божествена Личност; ма̄я̄-винах̣ — много благ; тат — неговите; чаран̣а — лотосови нозе; арчана — като обожава; арджитам — осъществи; лабдхва̄ — достигнал; апи — въпреки; асиддха-артхам — неизпълнена; ива — сякаш; ека-джанмана̄ — в рамките на един живот; катхам — защо; свам — собствено; а̄тма̄нам — сърце; аманята — той почувства; артха-вит — много мъдър.
Превод
Шрӣ Видура попита: Скъпи бра̄хман̣е, да бъде постигнато жилището на Бога, е изключително трудно. Човек може да се издигне до него само чрез чисто предано служене, защото единствено то може да удовлетвори благия и всемилостив Бог. Дхрува Маха̄ра̄джа успял да постигне тази цел за един-единствен живот, понеже бил изключително мъдър и добросъвестен. Защо тогава не се чувствал много доволен?
Пояснение
Светецът Видура задава много важен въпрос. Във връзка с него особено значение има думата артха-вит, с която се назовава човекът, способен да прави разлика между истината и илюзията. Артха-вит е синоним на парамахам̇са. Парамахам̇са е този, който обръща внимание само на същината на всичко съществуващо. Както лебедът, на който сме дали разредено мляко, извлича от този разтвор само млякото и оставя водата, така един парамахам̇са приема Върховната Божествена Личност за най-скъпото в своя живот и пренебрегва всички външни, материални неща. Дхрува Маха̄ра̄джа се отнасял именно към тази категория хора и благодарение на решителността си успял да постигне резултата, който желаел, но въпреки това, когато се завръщал у дома си, не се чувствал много доволен.