KAPITOLA ČTVRTÁ

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Satī opouští své tělo

Сатӣ напуска тялото си

Sloka 1:: Mudrc Maitreya pravil: Poté, co Pán Śiva promluvil k Satī, zmlkl a sledoval její váhání. Satī hořela touhou setkat se s příbuznými v domě svého otce, ale zároveň měla obavy vzhledem k varování Pána Śivy. S nerozhodnou myslí vycházela z pokoje a opět do něho vcházela, stejně jako houpačka létá z jedné strany na druhou.

ТЕКСТ 1:: Мъдрецът Маитрея каза: След като изрече тези думи, Шива замълча, съзирайки колебанието на Сатӣ. Тя много искаше да се види с роднините си, събрали се в бащиния ѝ дом, но в същото време се опасяваше, че ще се случи точно това, което Шива беше предрекъл. Раздвоена, тя нервно ходеше напред-назад като люлеещо се махало.

Sloka 2:: Satī velice rmoutil zákaz navštívit příbuzné v domě svého otce a z lásky k nim jí z očí tekly slzy. Třásla se a sklíčeně hleděla na svého neobyčejného manžela, Pána Śivu, jako by ho svým pohledem chtěla sežehnout.

ТЕКСТ 2:: Сатӣ бе много огорчена, че не ѝ позволяват да отиде в бащиния си дом да се види с роднините си, и от силна привързаност към тях очите ѝ плувнаха в сълзи. Разстроена, тя трепереше и гледаше необикновения си съпруг така, сякаш искаше да го унищожи с поглед.

Sloka 3:: Satī poté opustila svého manžela, Pána Śivu, který jí z lásky věnoval polovinu svého těla. Těžce oddychovala hněvem a lítostí a odešla do otcova domu. K tomuto neuváženému činu ji dovedla její ženská slabost.

ТЕКСТ 3:: След това Сатӣ напусна съпруга си Шива, който от обич ѝ бе дал половината от своето тяло, и дишаща тежко от гняв и обида, замина за дома на баща си. Тя извърши тази неразумна постъпка, защото бе просто една слаба жена.

Sloka 4:: Když žáci Pána Śivy viděli, že Satī sama spěšně odchází, vydali se rychle za ní. Byly jich tisíce, v čele s Maṇimānem a Madou, doprovázeli je Yakṣové a vpředu kráčel Śivův býk Nandī.

ТЕКСТ 4:: Като видяха, че Сатӣ стремително се отдалечава от къщи самичка, хиляди ученици на Шива, предвождани от Ман̣има̄н и от Мада, в миг я последваха. Начело на това шествие препускаше бикът Нандӣ, следван от якш̣ите.

Sloka 5:: Śivovi žáci se ihned postarali, aby Satī mohla sedět na zádech býka, a dali jí jejího ochočeného ptáka. Také jí pro potěšení přinesli lotosový květ, zrcadlo a řadu jiných věcí. Nesli nad ní velký baldachýn a celý průvod, doprovázený hudebníky s bubny, lasturami a trubkami, vypadal tak honosně, jako kdyby patřil samotnému králi.

ТЕКСТ 5:: Учениците на Шива сложиха Сатӣ да седне на гърба на бика и ѝ дадоха нейната любима птичка. Те носеха лотос, огледало и всякакви други предмети, предназначени да ѝ доставят удоволствие, а над нея държаха огромен балдахин. Следвана от музиканти с барабани, раковини и рогове, цялата процесия бе помпозна като царски парад.

Sloka 6:: Tak dospěla až do otcovského domu, kde se právě konala oběť, a vstoupila do arény obětiště, ve které všichni za přítomnosti velkých mudrců, brāhmaṇů a polobohů předzpěvovali védské hymny. V aréně bylo mnoho obětních zvířat, jakož i hliněné, kamenné, zlaté, kožené a z trávy vyhotovené nádoby, potřebné pro vykonání oběti.

ТЕКСТ 6:: Така тя стигна до бащиния си дом, където се извършваше жертвоприношението, и влезе в жертвената арена, огласяна от ведически химни. Там се бяха събрали всички велики мъдреци, бра̄хман̣и и полубогове. Около олтара стояха жертвените животни, а също глинени, каменни и златни съдове, трева и кожа, необходими за церемонията.

Sloka 7:: Když Satī se svou družinou dorazila do arény obětiště, nikdo ji patřičně nepřivítal, protože se všichni báli Dakṣi. Jen její matka a sestry ji přijaly se slzami v očích a s rozzářenými tvářemi k ní začaly mile hovořit.

ТЕКСТ 7:: Когато Сатӣ заедно със своята свита се появи на арената, от страх пред Дакш̣а никой от присъстващите не посмя да я поздрави. Никой не ѝ обърна внимание, освен нейната майка и сестрите ѝ, които със сълзи на очи и с грейнали лица я посрещнаха и я заговориха с ласкави думи.

Sloka 8:: Sestry a matka ji přivítaly, ale ona jejich přívětivá slova neopětovala. Obdarovaly ji a nabídly jí místo k sezení, ale ona nic nepřijala, protože její otec s ní nepromuvil ani slovo a nepřišel ji ani přivítat a zeptat se, jak se jí daří.

ТЕКСТ 8:: Макар че бе посрещната от майка си и от сестрите си, тя не отвърна на поздравите им, не прие подаръците им и отказа да седне, защото баща ѝ не пророни ни дума, не я поздрави, нито пък я попита как се чувства.

Sloka 9:: V obětní aréně Satī viděla, že pro jejího manžela, Pána Śivu, nebyly připravené žádné obětiny. Dále zjistila, že Dakṣa nejenže nepozval Pána Śivu, ale ani nehodlal přijmout ji jakožto urozenou manželku Pána Śivy. To Satī natolik rozzlobilo, že na svého otce pohlédla, jako by ho chtěla očima namístě spálit.

ТЕКСТ 9:: Когато се озова на жертвената арена, Сатӣ най-напред забеляза, че там не се предлагат дарове за съпруга ѝ. След това осъзна, че баща ѝ не само не е поканил Шива, но не желае да посрещне както трябва и нея, достойната му съпруга. Тогава я обзе страшен гняв и тя погледна Дакш̣а така, сякаш искаше да го изпепели с поглед.

Sloka 10:: Duchové, stoupenci Pána Śivy, byli připravení Dakṣu napadnout a zabít, ale Satī je zadržela. Hněvala se a současně byla nešťastná, a v této náladě začala odsuzovat plodonosné obětování a ty, kteří jsou na tak náročné a zbytečné oběti hrdí. Především však v přítomnosti všech odsoudila jednání svého otce.

ТЕКСТ 10:: Слугите на Шива, духовете, бяха готови да осакатят или да убият Дакш̣а, но Сатӣ им заповяда да спрат. Огорчена и разгневена, тя започна да съди тези, които извършват жертвоприношения единствено за да се наслаждават на плодовете им, и ужасно се гордеят с това, въпреки че подобни трудоемки жертвени церемонии са напълно излишни. И най-вече Сатӣ кореше своя баща, обвинявайки го пред очите на всички събрали се.

Sloka 11:: Požehnaná bohyně pravila: Pána Śivu mají v oblibě všechny živé bytosti. Nikdo se mu nevyrovná, nikdo mu není milý a nikdo není jeho nepřítelem. Nikdo kromě tebe by nebyl schopný závidět tak všestranné osobnosti, jež nezná nepřátelství.

ТЕКСТ 11:: Благословената богиня каза: Шива е най-скъпият на всички живи създания. Той няма равен на себе си. Той нито е прекалено привързан към някого, нито счита другиго за свой враг. Само ти си в състояние да изпитваш злоба към тази вездесъща душа, Шива, който не таи лоши чувства към никого.

Sloka 12:: Dvojzrozený Dakṣo! Jen člověk jako ty dokáže hledat chyby ve vlastnostech jiných. Pán Śiva však na nikom chyby nehledá. Naopak, má-li někdo jen nepatrnou dobrou vlastnost, Pán Śiva velice vyvyšuje její hodnotu. A ty na takové velké duši vidíš chybu?

ТЕКСТ 12:: О, дваждиродени Дакш̣а, хората като тебе постоянно търсят недостатъци у другите. А Шива не само че не обръща внимание на чуждите недостатъци, но напротив, превъзнася стократно и най-незначителното достойнство. За своя зла участ, ти успя да откриеш слабости дори у такава велика душа.

Sloka 13:: Není divu, že materialisté, kteří považují pomíjivé hmotné tělo za vlastní já, neustále znevažují velké duše. Jejich závist je prospěšná, neboť jim zapřičiní pád. Jsou pokořeni prachem z nohou velkých osobností.

ТЕКСТ 13:: Изобщо не е чудно, че хората, които се отъждествяват с тленното материално тяло, постоянно се присмиват на великите личности. Завистта, изпълнила сърцата на материалистите, всъщност е много полезна, защото става причина за падението им. Прахът от нозете на великите личности им отнема мощта и славата.

Sloka 14:: Satī pokračovala: Můj drahý otče! Tím, že závidíš Pánu Śivovi, se dopouštíš nejvážnějšího přestupku. Samotné jeho jméno, které tvoří slabiky śi a va, osvobozuje od všech hříšných činností a jeho rozkaz nelze neuposlechnout. Pán Śiva je neustále čistý a kromě tebe mu nikdo nezávidí.

ТЕКСТ 14:: Сатӣ продължи: Уважаеми татко, ти извършваш най-голямото оскърбление, като изпитваш ненавист към Шива, чието име, съставено от сричките „ши“ и „ва“, само по себе си пречиства човека от всичките му греховни дела. Волята на Шива неизменно се изпълнява. Шива е безупречно чист и никой друг освен теб не изпитва злоба към него.

Sloka 15:: Závidíš Pánu Śivovi, který je přítelem všech živých bytostí ve třech světech. Obyčejnému člověku plní všechna přání a vysoce postaveným osobnostem, které vyhledávají brahmānandu (transcendentální blaženost), žehná za to, že přemýšlejí o jeho lotosových nohách.

ТЕКСТ 15:: Ти завиждаш на Шива, който е благожелател на всички живи същества в трите свята. Той изпълнява всички желания на обикновените хора и благославя великите личности, които се стремят към брахма̄нанда (трансцендентално блаженство), тъй като те постоянно мислят за лотосовите му нозе.

Sloka 16:: Myslíš si snad, že o mnoho významnější a ctihodnější osobnosti, jako Pán Brahmā, tuto nepříznivou osobu zvanou Pán Śiva neznají? Spolčuje se s démony na spalovištích mrtvol, má rozcuchané vlasy kolem celého těla, je ověnčený girlandou z lidských lebek a potřený popelem z krematoria. Ale navzdory všem těmto nepříznivým vlastnostem se mu velké osobnosti, jako je Brahmā, klaní a s velkou úctou si kladou květy obětované jeho lotosovým nohám na své hlavy.

ТЕКСТ 16:: Да не би да си мислиш, че по-великите и по-уважавани личности, такива като самия Брахма̄, познават по-зле от тебе тази злокобна личност, носеща името Шива? Той се скита край погребалните огньове и другарува там с демоните. Сплъстените му коси са разпилени по тялото му, посипано с пепел от изгорелите трупове, а на врата си той носи наниз от човешки черепи. Но въпреки тези негови отблъскващи характеристики Брахма̄ и другите велики личности го почитат, като приемат цветята, предложени в лотосовите му нозе, и с благоговение ги поставят върху главата си.

Sloka 17:: Satī pokračovala: Slyšíme-li někoho nezodpovědného znevažovat pána a vládce náboženství a nejsme schopni ho potrestat, musíme si zacpat uši a okamžitě odejít. Je-li však člověk schopný zabíjet, měl by hříšníkovi vyříznout jazyk, usmrtit ho a poté si vzít vlastní život.

ТЕКСТ 17:: Сатӣ продължи: Този, който чуе някой безотговорен човек да хули закрилника и повелителя на религията, трябва да си запуши ушите и да избяга, ако не е в състояние да накаже хулителя. Но ако може, трябва да отреже езика на оскърбителя, да убие самия него, след което да сложи край и на собствения си живот.

Sloka 18:: Již dále nesnesu toto bezcenné tělo, které jsem obdržela od tebe, jenž jsi znevážil Pána Śivu. Když někdo snědl otrávené jídlo, je zvracení tou nejúčinnější léčbou.

ТЕКСТ 18:: Затова аз няма да търпя повече това недостойно тяло, дадено ми от тебе, оскърбител на Шива. Ако човек е изял нещо отровно, най-добре е да го повърне.

Sloka 19:: Je lépe vykonávat svou povinnost než kritizovat jiné. Pokročilí transcendentalisté mohou někdy opomenout pravidla a předpisy Ved, neboť je nemusí následovat, stejně jako polobozi cestují v prostoru, zatímco obyčejní lidé musí cestovat po zemském povrchu.

ТЕКСТ 19:: По-добре човек да си гледа собствените задължения, отколкото да осъжда това, което правят другите. Издигнатите трансценденталисти могат да пренебрегват предписанията на Ведите, защото по никакъв начин не са длъжни да ги спазват – полубоговете летят във въздуха, но обикновените хора вървят по земята.

Sloka 20:: Vedy obsahují pokyny týkající se dvou druhů činností. Jsou to činnosti lidí připoutaných k hmotnému požitku a činnosti těch, kteří jsou od hmoty odpoutáni. V souladu s nimi mají obě skupiny lidí různé příznaky. Snažit se najít tyto dva druhy činností v jedné osobě si odporuje. Osoba na transcendentální úrovni však může oba druhy činností opominout.

ТЕКСТ 20:: Ведите дават насоки за два типа дейности: дейностите, които трябва да се извършват от хората, привързани към материалното наслаждение, и дейностите за ония, които не са привързани към нищо материално. На тези два типа дейности съответстват два вида хора с различни наклонности. Един и същ човек не може да извършва и едните, и другите дейности, тъй като те се изключват взаимно. Но личността, която е на трансцендентално равнище, е в състояние да отхвърли и двата типа дейности.

Sloka 21:: Drahý otče! Ani ty, ani tví pochlebovači si nedokážete představit naše bohatství. Zájmem těch, kdo v rámci plodonosných činností konají velké oběti, je uspokojovat tělesné potřeby pojídáním obětovaných pokrmů. My však můžeme své bohatství projevit pouhým přáním. To je výsadou velkých osobností, odříkavých a seberealizovaných duší.

ТЕКСТ 21:: О, татко, нито ти, нито твоите ласкатели могат да разберат богатствата, които притежаваме ние, защото тези, които извършват внушителни жертвоприношения за лична изгода, мислят само как да удовлетворят тялото си с храната, предложена като жертва. Но ние можем да проявим богатствата си, стига да пожелаем. На това са способни единствено великите личности, самоотречените, себепозналите се души.

Sloka 22:: Dopustil ses urážky lotosových nohou Pána Śivy a mé neštěstí je, že jsem dostala tělo právě od tebe. Velmi se stydím za naši tělesnou spřízněnost. Mám k sobě odpor, jelikož mé tělo je znečištěné vztahem s někým, kdo urazil lotosové nohy té nejvýznamnější osobnosti.

ТЕКСТ 22:: Ти оскърби лотосовите нозе на Шива и аз горчиво съжалявам, че тялото ми е родено от твоето. Срамувам се от нашата връзка и се презирам, защото тялото ми е осквернено от родство с човек, който посмя да оскърби лотосовите нозе на най-великата личност.

Sloka 23:: Když mě Pán Śiva vzhledem k našemu příbuzenskému vztahu oslovuje jako Dākṣāyaṇī, jsem hned zasmušilá a má radostná nálada a úsměv se vytratí. Velmi mě mrzí, že toto tělo, které je jako pytel, jsi mi dal ty. Proto se ho vzdám.

ТЕКСТ 23:: Когато заради нашето родство Шива понякога ме зове Да̄кш̣а̄ян̣ӣ, аз мигом унивам, радостта ме напуска и усмивката спира да огрява лицето ми. Срамувам се, че тялото ми, подобно на торба, е било заченато от тебе. Затова и ще го напусна.

Sloka 24:: Mudrc Maitreya řekl Vidurovi: Ó ničiteli nepřátel! Zatímco Satī v obětní aréně takto promlouvala ke svému otci, posadila se na zem, oděná v šafránovém rouchu, s tváří obrácenou k severu. Posvětila se vodou, zavřela oči a pohroužila se do mystické yogy.

ТЕКСТ 24:: Мъдрецът Маитрея каза на Видура: О, покорителю на враговете, след като рече това на баща си в жертвеното място, Сатӣ седна на земята с лице на север. Облечена в шафранени дрехи, тя се напръска с вода, за да се пречисти, и затвори очи, за да потъне в транса на мистичната йога.

Sloka 25:: Nejprve se posadila do předepsané polohy. Pak zdvihla životní vzduch směrem nahoru a umístila ho v rovnováze do prostoru pupku. Poté tento životní vzduch smíšený s inteligencí pozdvihla do srdce, postupně ho dovedla k plicnímu průchodu a odtamtud do bodu mezi obočím.

ТЕКСТ 25:: Седнала в правилна поза, Сатӣ издигна жизнения си въздух нагоре и го задържа в равновесие близо до пъпа. След това тя насочи жизнения си въздух, съединен с интелигентността, към сърцето, а оттам по белодробния проход го издигна до междувеждието.

Sloka 26:: Tak došlo k tomu, že se Satī ze zlosti vůči otci rozhodla vzdát svého těla, které Pán Śiva, uctívaný velkými mudrci a světci, s velkou úctou a láskou nechával sedět na svém klíně. Za tímto účelem se v meditaci soustředila na ohnivý vzduch v těle.

ТЕКСТ 26:: За да напусне тялото си, което Шива, почитан от всички мъдреци и светци, с благоговение и любов вземаше в скута си, Сатӣ, разгневена на своя баща, започна да медитира върху огнения въздух в тялото си.

Sloka 27:: Satī soustředila svou meditaci na svaté lotosové nohy svého manžela, Pána Śivy, nejvyššího duchovního mistra celého světa. Očistila se ode všech poskvrn hříchu a opustila své tělo v ohni, který vzešel z meditace o ohnivých prvcích.

ТЕКСТ 27:: Сатӣ съсредоточи цялото си внимание върху святите лотосови нозе на съпруга си, Шива, който бе върховен духовен учител на целия свят. Това я пречисти от всички грехове и медитирайки върху огнения елемент, тя напусна своето тяло, което се обгърна в ярки пламъци.

Sloka 28:: Poté, co Satī rozhněvaně zničila své tělo, rozlehl se po celém vesmíru divoký křik: Proč se Satī, manželka nejváženějšího poloboha, Pána Śivy, takto rozloučila se svým tělem?

ТЕКСТ 28:: Когато в гнева си Сатӣ унищожи своето тяло, из цялата вселена се разнесе неистов вопъл. Защо Сатӣ, съпругата на Шива, на най-почитания сред полубоговете, напусна тялото си по такъв начин?

Sloka 29:: Jak mohl být Dakṣa jakožto Prajāpati, přirozený ochránce všech živých bytostí, tak neuctivý ke své vlastní dceři Satī, která byla počestnou ženou a navíc velkou osobností? Jeho nevšímavost způsobila, že se vzdala svého těla.

ТЕКСТ 29:: Всички бяха поразени, че Праджа̄пати Дакш̣а, който поддържаше съществуването на всички живи създания, се отнесе така непочтително със собствената си дъщеря Сатӣ, която бе не само благочестива жена, но и велика душа, и заради това тя трябваше да си напусне тялото, унизена от бащиното си пренебрежение.

Sloka 30:: Dakṣa má tak tvrdé srdce, že není hoden být brāhmaṇou. Urazil svoji vlastní dceru, nezabránil její smrti a závidí Nejvyšší Osobnosti Božství—za to vše bude mít velice neblahou pověst.

ТЕКСТ 30:: Дакш̣а е толкова жестокосърдечен, че е недостоен да се зове бра̄хман̣а. Той ще си спечели изключително лоша слава, задето оскърби дъщеря си и не предотврати нейната смърт и задето ненавиждаше Върховната Божествена Личност.

Sloka 31:: Zatímco lidé rozmlouvali o nevídané dobrovolné smrti Satī, členové její doprovodné družiny se chystali Dakṣu zabít svými zbraněmi.

ТЕКСТ 31:: Докато хората обсъждаха помежду си необикновената доброволна гибел на Сатӣ, слугите, които бяха съпровождали Сатӣ, приготвиха оръжията си, за да убият Дакш̣а.

Sloka 32:: Již hrozivě postupovali vpřed, když si Bhṛgu Muni včas uvědomil nebezpečí a začal obětovat na jižní straně obřadního ohně. Zpíval mantry z Yajur Vedy, které mají schopnost okamžitě zabít kohokoliv, kdo narušuje obětní obřady.

ТЕКСТ 32:: Те тръгнаха с настървение, но Бхр̣гу Муни забеляза настъпващата опасност и докато изливаше пречистено масло в жертвения огън от южната му страна, той произнесе мантри от „Яджур Веда“, които бяха в състояние още в същия миг да унищожат всички, дръзнали да попречат на ягята.

Sloka 33:: Bhṛgu začal obětovat do ohně a vzápětí se objevily tisíce polobohů zvaných Ṛbhuové, které Soma, bůh Měsíce, obdařil ohromnou silou.

ТЕКСТ 33:: Щом Бхр̣гу Муни изля пречистено масло в огъня, в същия миг оттам се появиха хиляди полубогове Р̣бху. Те бяха много могъщи, защото бяха получили силата си от Сома, Луната.

Sloka 34:: Když polobozi Ṛbhuové, ozbrojení ohořelými větvemi z obětního ohně, zaútočili na duchy a Guhyaky, rozutekli se tito průvodci Satī do všech stran a zmizeli. To vše umožnila brahma-tejas, síla brāhmaṇů.

ТЕКСТ 34:: Когато полубоговете Р̣бху, в ръце с полуизгорели главнѝ, изскочиха от жертвения огън и се хвърлиха напред, духовете и гухяките от свитата на Сатӣ се разбягаха във всички посоки и изчезнаха. Това стана само благодарение на брахма-теджас, на браминската сила.