ТЕКСТ 1:

Мъдрецът Маитрея каза: След като изрече тези думи, Шива замълча, съзирайки колебанието на Сатӣ. Тя много искаше да се види с роднините си, събрали се в бащиния ѝ дом, но в същото време се опасяваше, че ще се случи точно това, което Шива беше предрекъл. Раздвоена, тя нервно ходеше напред-назад като люлеещо се махало.

ТЕКСТ 2:

Сатӣ бе много огорчена, че не ѝ позволяват да отиде в бащиния си дом да се види с роднините си, и от силна привързаност към тях очите ѝ плувнаха в сълзи. Разстроена, тя трепереше и гледаше необикновения си съпруг така, сякаш искаше да го унищожи с поглед.

ТЕКСТ 3:

След това Сатӣ напусна съпруга си Шива, който от обич ѝ бе дал половината от своето тяло, и дишаща тежко от гняв и обида, замина за дома на баща си. Тя извърши тази неразумна постъпка, защото бе просто една слаба жена.

ТЕКСТ 4:

Като видяха, че Сатӣ стремително се отдалечава от къщи самичка, хиляди ученици на Шива, предвождани от Ман̣има̄н и от Мада, в миг я последваха. Начело на това шествие препускаше бикът Нандӣ, следван от якш̣ите.

ТЕКСТ 5:

Учениците на Шива сложиха Сатӣ да седне на гърба на бика и ѝ дадоха нейната любима птичка. Те носеха лотос, огледало и всякакви други предмети, предназначени да ѝ доставят удоволствие, а над нея държаха огромен балдахин. Следвана от музиканти с барабани, раковини и рогове, цялата процесия бе помпозна като царски парад.

ТЕКСТ 6:

Така тя стигна до бащиния си дом, където се извършваше жертвоприношението, и влезе в жертвената арена, огласяна от ведически химни. Там се бяха събрали всички велики мъдреци, бра̄хман̣и и полубогове. Около олтара стояха жертвените животни, а също глинени, каменни и златни съдове, трева и кожа, необходими за церемонията.

ТЕКСТ 7:

Когато Сатӣ заедно със своята свита се появи на арената, от страх пред Дакш̣а никой от присъстващите не посмя да я поздрави. Никой не ѝ обърна внимание, освен нейната майка и сестрите ѝ, които със сълзи на очи и с грейнали лица я посрещнаха и я заговориха с ласкави думи.

ТЕКСТ 8:

Макар че бе посрещната от майка си и от сестрите си, тя не отвърна на поздравите им, не прие подаръците им и отказа да седне, защото баща ѝ не пророни ни дума, не я поздрави, нито пък я попита как се чувства.

ТЕКСТ 9:

Когато се озова на жертвената арена, Сатӣ най-напред забеляза, че там не се предлагат дарове за съпруга ѝ. След това осъзна, че баща ѝ не само не е поканил Шива, но не желае да посрещне както трябва и нея, достойната му съпруга. Тогава я обзе страшен гняв и тя погледна Дакш̣а така, сякаш искаше да го изпепели с поглед.

ТЕКСТ 10:

Слугите на Шива, духовете, бяха готови да осакатят или да убият Дакш̣а, но Сатӣ им заповяда да спрат. Огорчена и разгневена, тя започна да съди тези, които извършват жертвоприношения единствено за да се наслаждават на плодовете им, и ужасно се гордеят с това, въпреки че подобни трудоемки жертвени церемонии са напълно излишни. И най-вече Сатӣ кореше своя баща, обвинявайки го пред очите на всички събрали се.

ТЕКСТ 11:

Благословената богиня каза: Шива е най-скъпият на всички живи създания. Той няма равен на себе си. Той нито е прекалено привързан към някого, нито счита другиго за свой враг. Само ти си в състояние да изпитваш злоба към тази вездесъща душа, Шива, който не таи лоши чувства към никого.

ТЕКСТ 12:

О, дваждиродени Дакш̣а, хората като тебе постоянно търсят недостатъци у другите. А Шива не само че не обръща внимание на чуждите недостатъци, но напротив, превъзнася стократно и най-незначителното достойнство. За своя зла участ, ти успя да откриеш слабости дори у такава велика душа.

ТЕКСТ 13:

Изобщо не е чудно, че хората, които се отъждествяват с тленното материално тяло, постоянно се присмиват на великите личности. Завистта, изпълнила сърцата на материалистите, всъщност е много полезна, защото става причина за падението им. Прахът от нозете на великите личности им отнема мощта и славата.

ТЕКСТ 14:

Сатӣ продължи: Уважаеми татко, ти извършваш най-голямото оскърбление, като изпитваш ненавист към Шива, чието име, съставено от сричките „ши“ и „ва“, само по себе си пречиства човека от всичките му греховни дела. Волята на Шива неизменно се изпълнява. Шива е безупречно чист и никой друг освен теб не изпитва злоба към него.

ТЕКСТ 15:

Ти завиждаш на Шива, който е благожелател на всички живи същества в трите свята. Той изпълнява всички желания на обикновените хора и благославя великите личности, които се стремят към брахма̄нанда (трансцендентално блаженство), тъй като те постоянно мислят за лотосовите му нозе.

ТЕКСТ 16:

Да не би да си мислиш, че по-великите и по-уважавани личности, такива като самия Брахма̄, познават по-зле от тебе тази злокобна личност, носеща името Шива? Той се скита край погребалните огньове и другарува там с демоните. Сплъстените му коси са разпилени по тялото му, посипано с пепел от изгорелите трупове, а на врата си той носи наниз от човешки черепи. Но въпреки тези негови отблъскващи характеристики Брахма̄ и другите велики личности го почитат, като приемат цветята, предложени в лотосовите му нозе, и с благоговение ги поставят върху главата си.

ТЕКСТ 17:

Сатӣ продължи: Този, който чуе някой безотговорен човек да хули закрилника и повелителя на религията, трябва да си запуши ушите и да избяга, ако не е в състояние да накаже хулителя. Но ако може, трябва да отреже езика на оскърбителя, да убие самия него, след което да сложи край и на собствения си живот.

ТЕКСТ 18:

Затова аз няма да търпя повече това недостойно тяло, дадено ми от тебе, оскърбител на Шива. Ако човек е изял нещо отровно, най-добре е да го повърне.

ТЕКСТ 19:

По-добре човек да си гледа собствените задължения, отколкото да осъжда това, което правят другите. Издигнатите трансценденталисти могат да пренебрегват предписанията на Ведите, защото по никакъв начин не са длъжни да ги спазват – полубоговете летят във въздуха, но обикновените хора вървят по земята.

ТЕКСТ 20:

Ведите дават насоки за два типа дейности: дейностите, които трябва да се извършват от хората, привързани към материалното наслаждение, и дейностите за ония, които не са привързани към нищо материално. На тези два типа дейности съответстват два вида хора с различни наклонности. Един и същ човек не може да извършва и едните, и другите дейности, тъй като те се изключват взаимно. Но личността, която е на трансцендентално равнище, е в състояние да отхвърли и двата типа дейности.

ТЕКСТ 21:

О, татко, нито ти, нито твоите ласкатели могат да разберат богатствата, които притежаваме ние, защото тези, които извършват внушителни жертвоприношения за лична изгода, мислят само как да удовлетворят тялото си с храната, предложена като жертва. Но ние можем да проявим богатствата си, стига да пожелаем. На това са способни единствено великите личности, самоотречените, себепозналите се души.

ТЕКСТ 22:

Ти оскърби лотосовите нозе на Шива и аз горчиво съжалявам, че тялото ми е родено от твоето. Срамувам се от нашата връзка и се презирам, защото тялото ми е осквернено от родство с човек, който посмя да оскърби лотосовите нозе на най-великата личност.

ТЕКСТ 23:

Когато заради нашето родство Шива понякога ме зове Да̄кш̣а̄ян̣ӣ, аз мигом унивам, радостта ме напуска и усмивката спира да огрява лицето ми. Срамувам се, че тялото ми, подобно на торба, е било заченато от тебе. Затова и ще го напусна.

ТЕКСТ 24:

Мъдрецът Маитрея каза на Видура: О, покорителю на враговете, след като рече това на баща си в жертвеното място, Сатӣ седна на земята с лице на север. Облечена в шафранени дрехи, тя се напръска с вода, за да се пречисти, и затвори очи, за да потъне в транса на мистичната йога.

ТЕКСТ 25:

Седнала в правилна поза, Сатӣ издигна жизнения си въздух нагоре и го задържа в равновесие близо до пъпа. След това тя насочи жизнения си въздух, съединен с интелигентността, към сърцето, а оттам по белодробния проход го издигна до междувеждието.

ТЕКСТ 26:

За да напусне тялото си, което Шива, почитан от всички мъдреци и светци, с благоговение и любов вземаше в скута си, Сатӣ, разгневена на своя баща, започна да медитира върху огнения въздух в тялото си.

ТЕКСТ 27:

Сатӣ съсредоточи цялото си внимание върху святите лотосови нозе на съпруга си, Шива, който бе върховен духовен учител на целия свят. Това я пречисти от всички грехове и медитирайки върху огнения елемент, тя напусна своето тяло, което се обгърна в ярки пламъци.

ТЕКСТ 28:

Когато в гнева си Сатӣ унищожи своето тяло, из цялата вселена се разнесе неистов вопъл. Защо Сатӣ, съпругата на Шива, на най-почитания сред полубоговете, напусна тялото си по такъв начин?

ТЕКСТ 29:

Всички бяха поразени, че Праджа̄пати Дакш̣а, който поддържаше съществуването на всички живи създания, се отнесе така непочтително със собствената си дъщеря Сатӣ, която бе не само благочестива жена, но и велика душа, и заради това тя трябваше да си напусне тялото, унизена от бащиното си пренебрежение.

ТЕКСТ 30:

Дакш̣а е толкова жестокосърдечен, че е недостоен да се зове бра̄хман̣а. Той ще си спечели изключително лоша слава, задето оскърби дъщеря си и не предотврати нейната смърт и задето ненавиждаше Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 31:

Докато хората обсъждаха помежду си необикновената доброволна гибел на Сатӣ, слугите, които бяха съпровождали Сатӣ, приготвиха оръжията си, за да убият Дакш̣а.

ТЕКСТ 32:

Те тръгнаха с настървение, но Бхр̣гу Муни забеляза настъпващата опасност и докато изливаше пречистено масло в жертвения огън от южната му страна, той произнесе мантри от „Яджур Веда“, които бяха в състояние още в същия миг да унищожат всички, дръзнали да попречат на ягята.

ТЕКСТ 33:

Щом Бхр̣гу Муни изля пречистено масло в огъня, в същия миг оттам се появиха хиляди полубогове Р̣бху. Те бяха много могъщи, защото бяха получили силата си от Сома, Луната.

ТЕКСТ 34:

Когато полубоговете Р̣бху, в ръце с полуизгорели главнѝ, изскочиха от жертвения огън и се хвърлиха напред, духовете и гухяките от свитата на Сатӣ се разбягаха във всички посоки и изчезнаха. Това стана само благодарение на брахма-теджас, на браминската сила.