Шрӣмад Бха̄гаватам 4.4.34
Деванагари
तैरलातायुधै: सर्वे प्रमथा: सहगुह्यका: ।
हन्यमाना दिशो भेजुरुशद्भिर्ब्रह्मतेजसा ॥ ३४ ॥
हन्यमाना दिशो भेजुरुशद्भिर्ब्रह्मतेजसा ॥ ३४ ॥
Стих
таир ала̄та̄юдхаих̣ сарве
праматха̄х̣ саха-гухяка̄х̣
ханяма̄на̄ дишо бхеджур
ушадбхир брахма-теджаса̄
праматха̄х̣ саха-гухяка̄х̣
ханяма̄на̄ дишо бхеджур
ушадбхир брахма-теджаса̄
Дума по дума
Превод
Когато полубоговете Р̣бху, в ръце с полуизгорели главнѝ, изскочиха от жертвения огън и се хвърлиха напред, духовете и гухяките от свитата на Сатӣ се разбягаха във всички посоки и изчезнаха. Това стана само благодарение на брахма-теджас, на браминската сила.
Пояснение
В тази строфа е важна думата брахма-теджаса̄. В онези времена бра̄хман̣ите били толкова могъщи, че можели да правят чудеса просто като пожелаели това и като произнесели ведически мантри. Но в съвременната епоха, епоха на деградация, такива бра̄хман̣и вече няма. Според Па̄н̃чара̄тра смр̣ти всички хора в тази епоха са шӯдри, защото браминската култура се е изгубила. Но ако някой е овладял науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, според ваиш̣н̣авските смр̣ти и техните правила той трябва да бъде смятан за бра̄хман̣а и да му се предоставят всички възможности за достигане на най-висшето съвършенство. Безценният дар на Бог Чайтаня е, че в тази епоха на деградация човек може да постигне висшето съвършенство просто като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. Повтарянето на тази мантра дава възможност на всекиго да постигне крайната цел на себепознанието.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към четвърта глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Сатӣ напуска тялото си“.