Sloka 17
ТЕКСТ 17
Verš
Текст
dharmāvitary asṛṇibhir nṛbhir asyamāne
chindyāt prasahya ruśatīm asatīṁ prabhuś cej
jihvām asūn api tato visṛjet sa dharmaḥ
дхарма̄витарй аср̣н̣ибхир нр̣бхир асяма̄не
чхиндя̄т прасахя рушатӣм асатӣм̇ прабхуш чедж
джихва̄м асӯн апи тато виср̣джет са дхармах̣
Synonyma
Дума по дума
karṇau — obě uši; pidhāya — zacpané; nirayāt — měl by odejít; yat — když; akalpaḥ — není schopný; īśe — pán; dharma-avitari — vládce náboženství; asṛṇibhiḥ — nezodpovědnými; nṛbhiḥ — osobami; asyamāne — znevažovaný; chindyāt — měl by vyříznout; prasahya — násilně; ruśatīm — haní; asatīm — provinilce; prabhuḥ — schopný; cet — když; jihvām — jazyk; asūn — (vlastní) život; api — jistě; tataḥ — poté; visṛjet — má se vzdát; saḥ — to; dharmaḥ — je postup.
карн̣ау – двете си уши; пидха̄я – като запуши; нирая̄т – трябва да избяга; ят – ако; акалпах̣ – неспособен; ӣше – властителя; дхарма-авитари – повелителя на религията; аср̣н̣ибхих̣ – от безотговорни; нр̣бхих̣ – личности; асяма̄не – хулен; чхиндя̄т – трябва да отреже; прасахя – насила; рушатӣм – клеветящ; асатӣм – на хулителя; прабхух̣ – е способен; чет – ако; джихва̄м – езика; асӯн – (собствения си) живот; апи – непременно; татах̣ – след това; виср̣джет – трябва да сложи край; сах̣ – това; дхармах̣ – е правилното поведение.
Překlad
Превод
Satī pokračovala: Slyšíme-li někoho nezodpovědného znevažovat pána a vládce náboženství a nejsme schopni ho potrestat, musíme si zacpat uši a okamžitě odejít. Je-li však člověk schopný zabíjet, měl by hříšníkovi vyříznout jazyk, usmrtit ho a poté si vzít vlastní život.
Сатӣ продължи: Този, който чуе някой безотговорен човек да хули закрилника и повелителя на религията, трябва да си запуши ушите и да избяга, ако не е в състояние да накаже хулителя. Но ако може, трябва да отреже езика на оскърбителя, да убие самия него, след което да сложи край и на собствения си живот.
Význam
Пояснение
Satī prohlásila, že ti, kdo urážejí významné osobnosti, patří mezi nejnižší bytosti. Jelikož je Dakṣa Prajāpati, pán mnoha živých tvorů a jeden z nejváženějších představitelů vesmírné vlády, mohl tohoto výroku zneužít proti své dceři s tím, že ona také neměla právo ho napadnout, ale naopak mu měla projevit úctu. Satī ho však nenapadala, jen se snažila bránit Śivovu čest. Kdyby toho byla schopná, měla by Dakṣovi za urážky Pána Śivy vyříznout jazyk. Pán Śiva je strážce náboženství a každého, kdo ho uráží, by měl člověk okamžitě zabít a poté si vzít vlastní život. Takové je pravidlo, ale Dakṣa byl otec Satī, a ona se proto rozhodla, že nezabije jeho, ale sebe. Chtěla tak vyvážit hřích, kterého se dopustila, když poslouchala pomlouvání Pána Śivy. Śrīmad-Bhāgavatam nám takto dává poučení, že bychom za žádných okolností neměli tolerovat urážení a pomlouvání autorit. Je-li někdo brāhmaṇa, neměl by si brát život, neboť by to znamenalo mít na svědomí zabití brāhmaṇy. Brāhmaṇa by měl neprodleně odejít nebo si zacpat uši, aby urážlivá slova neslyšel. Je-li však někdo kṣatriya, pak může trestat. Kṣatriya by měl provinilci ihned vyříznout jazyk a zabít ho. Co se týče vaiśyů a śūdrů, ti by se měli okamžitě vzdát svého těla. Satī, která se řadila do kategorie śūdrů a vaiśyů, se proto rozhodla vzdát se těla. Bhagavad-gītā (9.32) praví: striyo vaiśyās tathā śūdrāḥ. Ženy, dělníci a obchodníci patří do stejné kategorie. Jelikož je řečeno, že když vaiśyové a śūdrové slyší urážení vznešených osobností, jako je Pán Śiva, měli by se okamžitě vzdát svého těla, Satī se rozhodla, že si vezme život.
Тук Сатӣ утвърждава, че човек, който хули велика личност, е най-нищожното от всички създания. Но Дакш̣а можел да обърне думите ѝ против самата нея – той бил Праджа̄пати, повелител на безброй живи същества, един от главните управници на вселената, следователно заради издигнатото положение, което заемал, тя не бивало да го осъжда, а да вижда само достойнствата му. Ала намерението на Сатӣ било не да охули Дакш̣а, а да защити Шива. Тя би трябвало дори да отреже езика на Дакш̣а, задето той хулел Шива. Иначе казано, ако някой клевети Шива, закрилника на религията, човек трябва без да се колебае да го убие, след което да сложи край и на собствения си живот. Така е редно да се постъпва в подобни случаи. Но тъй като Дакш̣а бил баща на Сатӣ, тя решила да не го убива, а да сложи край на своя живот, за да изкупи големия грях, който извършила, като слушала хулите срещу Шива. Така Шрӣмад Бха̄гаватам ни учи, че при никакви обстоятелства не бива да търпим в наше присъствие да клеветят или да хулят велика личност. Ако човек е бра̄хман̣а, той не бива да се самоубива, защото тогава ще носи отговорност за убийството на бра̄хман̣а. Той трябва да напусне мястото, където хулят великите личности, или да си запуши ушите, за да не чува оскърбленията. Един кш̣атрия обаче има правото да наказва всекиго, затова ако някой е кш̣атрия, той незабавно трябва да убие клеветника, като преди това отреже езика му. А вайшите и ш̣ӯдрите трябва още в същия миг да сложат край на живота си. И понеже Сатӣ причислявала себе си към категорията на вайшите и шӯдрите, тя решила да си напусне тялото. Според Бхагавад-гӣта̄ (9.32) жените, работниците и търговците са на едно и също равнище (стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄х̣). И тъй като на вайшите и шӯдрите, които са чули клевети срещу велика личност, се препоръчва веднага да си напуснат тялото, Сатӣ решила да сложи край на живота си.