Sloka 16
ТЕКСТ 16
Verš
Текст
saṅgaṁ vyudasyobhayato ’ntar-ātmanaḥ
vindanti hi brahma-gatiṁ gata-klamās
tasmai subhadra-śravase namo namaḥ
сан̇гам̇ вюдасьобхаято 'нтар-а̄тманах̣
винданти хи брахма-гатим̇ гата-клама̄с
тасмаи субхадра-шравасе намо намах̣
Synonyma
Дума по дума
vicakṣaṇāḥ — vysoce inteligentní; yat — kteří; caraṇa-upasādanāt — pouze se odevzdají lotosovým nohám; saṅgam — připoutanosti; vyudasya — zcela se vzdávají; ubhayataḥ — k současnosti a budoucnosti; antaḥ-ātmanaḥ — srdcem a duší; vindanti — činí pokrok; hi — jistě; brahma-gatim — k duchovní existenci; gata-klamāḥ — bez potíží; tasmai — Jemu; subhadra — dokonale příznivému; śravase — tomu, o Němž se naslouchá; namaḥ — klaním se; namaḥ — znovu a znovu.
вичакш̣ан̣а̄х̣ – мъдрите хора; ят – които; чаран̣а-упаса̄дана̄т – просто като се посветят на лотосовите нозе; сан̇гам – привързаност; вюдася – се освобождават напълно; убхаятах̣ – към сегашното и бъдещото съществуване; антах̣-а̄тманах̣ – на сърцето и душата; винданти – напредват; хи – несъмнено; брахма-гатим – към духовното съществуване; гата-клама̄х̣ – без трудности; тасмаи – на него; субхадра – всеблаг; шравасе – на този, за когото слушат; намах̣ – почитания; намах̣ – отново и отново.
Překlad
Превод
Znovu a znovu se uctivě klaním dokonale příznivému Pánu Śrī Kṛṣṇovi. Inteligentní lidé, kteří se pouze odevzdají u Jeho lotosových nohou, jsou zbaveni veškeré připoutanosti k současnosti i budoucnosti a bez potíží činí pokroky na cestě k duchovní existenci.
Нека отново и отново отдам смирените си почитания на всеблагия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като се отдадат в лотосовите му нозе, мъдрите се освобождават от всички привързаности към сегашното и бъдещото си съществуване и с лекота напредват по пътя към духовния живот.
Význam
Пояснение
Pán Śrī Kṛṣṇa několikrát poučil Arjunu a s ním i všechny ostatní, aby se stali Jeho čistými oddanými. Na závěr Svých pokynů v Bhagavad-gītě (18.64-66) mu sdělil velice důvěrné rady:
Бог Кр̣ш̣н̣а многократно наставлява Арджуна, но всъщност наставлява и всички, които се стремят да станат негови чисти предани. В края на Бхагавад-гӣта̄ (18.64 – 66) Той дава най-поверителните си наставления:
śṛṇu me paramaṁ vacaḥ
iṣṭo 'si me dṛḍham iti
tato vakṣyāmi te hitam
шр̣н̣у ме парамам̇ вачах̣
иш̣т̣о 'си ме др̣д̣хам ити
тато вакш̣я̄ми те хитам
mad-yājī māṁ namaskuru
mām evaiṣyasi satyaṁ te
pratijāne priyo ’si me
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м еваиш̣яси сатям̇ те
пратиджа̄не прийо 'си ме
mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja
ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo
mokṣayiṣyāmi mā śucaḥ
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо
мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣
“Můj milý Arjuno, jsi Mi velice drahý, a pro tvé dobro ti odhalím nejtajnější pokyny ze všech. Jsou prosté: staň se Mým čistým oddaným, odevzdej se pouze Mně a Já ti slibuji plnou duchovní existenci, ve které získáš věčné právo na transcendentální láskyplnou službu Mně. Zanech všech ostatních druhů náboženství, odevzdej se výhradně Mně a věř, že Já tě ochráním od všech tvých hříšných činů a že tě osvobodím. Už neměj žádný strach.”
„Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро. Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел. Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“.
Inteligentní lidé přijmou tento závěrečný pokyn Pána se vší vážností. Poznání vlastního já je prvním krokem v duchovní realizaci a nazývá se důvěrné poznání a o krok dál je realizace Boha, která se nazývá ještě důvěrnější poznání. Vrcholem učení Bhagavad-gīty je realizace Boha a jakmile člověk dosáhne tohoto stádia, stane se přirozeně a dobrovolně oddaným Pána a začne Mu prokazovat láskyplnou transcendentální službu. Tato oddaná služba Pánovi se vždy zakládá na lásce k Bohu a je jiná než rutinní služba, jakou předepisuje karma-yoga, jñāna-yoga nebo dhyāna-yoga. V Bhagavad-gītě jsou různé pokyny pro různé druhy lidí a je tam popsána varṇāśrama-dharma, sannyāsa-dharma, yati-dharma, život v odříkání, ovládání smyslů, meditace, způsob získávání mystických sil atd., ale ten, kdo se plně odevzdá Pánovi, aby Mu sloužil ze spontánní lásky k Němu, skutečně naplňuje podstatu všeho poznání popsaného ve Vedách. Člověk, který inteligentně přijme tuto metodu, velice rychle dosáhne dokonalosti života. Tato dokonalost lidského života se nazývá brahma-gati neboli pokroky na cestě k duchovní existenci. Śrīla Jīva Gosvāmī na základě védských textů prohlašuje, že brahma-gati znamená dosáhnout podobné duchovní podoby jako má Pán, ve které osvobozená živá bytost žije věčně na jedné z duchovních planet v duchovním nebi. Čistý oddaný Pána této dokonalosti života snadno dosáhne, aniž by se musel věnovat obtížným metodám. Život oddaného naplňuje kīrtanam, smaraṇam, īkṣaṇam atd., jak bylo uvedeno v předchozím verši. Tento jednoduchý způsob duchovního života tedy musí přijmout každý, kdo chce dosáhnout nejvyšší dokonalosti, která je dostupná pro lidi všech skupin a kategorií v kterékoliv části světa. Když Brahmā přistoupil k Pánu Kṛṣṇovi, který si hrál jako dítě ve Vṛndāvanu, modlil se k Němu následujícími slovy:
Мъдрите хора приемат сериозно последната повеля на Бога. Знанието за аза е първата стъпка в духовното осъзнаване и се нарича поверително знание. Още една крачка напред е знанието за Бога и то се нарича още по-поверително. Кулминация в знанието на Бхагавад-гӣта̄ е знанието за Бога. Когато човек постигне това равнище, той естествено и доброволно става предан на Бога, за да му отдава любовно трансцендентално служене. В основата на преданото служене винаги стои любовта към Бога – по това то се различава от обикновеното служене, което предписват карма йога, гя̄на йога или дхя̄на-йога. В Бхагавад-гӣта̄ са дадени различни наставления за хора от различни категории, описани са варн̣а̄шрама дхарма, сання̄са-дхарма, яти-дхарма, животът в отречение, овладяването на сетивата, медитацията, усъвършенстването на мистичните сили и т.н., но този, който напълно се отдаде на Бога, за да му служи със спонтанна любов, всъщност овладява същината на цялото знание, изложено във Ведите. Човек, който умело следва този процес, незабавно постига съвършенството на живота. А съвършенство на човешкия живот е брахма-гати, напредъкът по пътя към духовното съществуване. Въз основа на твърденията на Ведите Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ формулира, че брахма-гати означава освободеното живо същество да получи форма като формата на Бога и да живее вечно на някоя от духовните планети в духовното небе. Чистите предани на Бога лесно постигат съвършенството на живота, без да трябва да следват трудни методи. Животът в преданото служене е изпълнен с кӣртанам, смаран̣ам, ӣкш̣ан̣ам и т.н., както се спомена в предишния стих. Човек трябва да приеме простия път на преданото служене, за да постигне висшето съвършенство, което е достъпно за всички човешки форми на живот във всички части на света. Когато Брахма̄ видял Бог Кр̣ш̣н̣а като палаво дете във Вр̣нда̄вана, той отправил към него следната молитва:
kliśyanti ye kevala-bodha-labdhaye
teṣām asau kleśala eva śiṣyate
nānyad yathā sthūla-tuṣāvaghātinām
клишянти йе кевала-бодха-лабдхайе
теш̣а̄м асау клешала ева шиш̣яте
на̄няд ятха̄ стхӯла-туш̣а̄вагха̄тина̄м
(Bhāg. 10.14.4)
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.4)
Bhakti-yoga je nejvyšším stupněm dokonalosti, kterého může inteligentní člověk dosáhnout namísto vykonávání velkého množství duchovních činností. V citovaném verši je uveden velice výstižný příklad — hrst skutečné rýže je cennější než hromady prázdných rýžových slupek. Stejně tak by nás nemělo přitahovat žonglérství karma-kāṇḍy či jñāna-kāṇḍy ani gymnastické cviky yogy, ale měli bychom inteligentně začít vykonávat jednoduché kīrtanam, smaraṇam atd. pod vedením pravého duchovního mistra, a tak bez potíží dosáhnout nejvyšší dokonalosti.
Бхакти йога е най-висшето съвършенство, което интелигентният човек може да постигне, вместо да извършва безчет духовни дейности. Сравнението в цитираната шлока е много точно. Една шепа ориз струва повече от купища оризови люспи. Ето защо човек не трябва да се полъгва по „фокусите“ на карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а или по гимнастическите упражнения на йога, а под ръководството на истински духовен учител трябва старателно да се залови с простия път на кӣртанам, смаран̣ам и т.н. и да постигне без трудности най-висшето съвършенство.