TEXT 17

ТЕКСТ 17

Verš

Текст

yasya nāhaṅkṛto bhāvo
buddhir yasya na lipyate
hatvāpi sa imāḻ lokān
na hanti na nibadhyate

яся на̄хан̇кр̣то бха̄во
буддхир яся на липяте
хатва̄пи са има̄л лока̄н
на ханти на нибадхяте

Synonyma

Дума по дума

yasya — ten, jehož; na — nikdy; ahaṅkṛtaḥ — falešného ega; bhāvaḥ — povaha; buddhiḥ — inteligence; yasya — ten, jehož; na — nikdy; lipyate — ulpívá; hatvā — zabíjející; api — i když; saḥ — on; imān — tento; lokān — svět; na — nikdy; hanti — zabíjí; na — nikdy; nibadhyate — zaplétá se.

яся – човек, чиито; на – никога; ахан̇кр̣тах̣ – от фалшиво его; бха̄вах̣ – природа; буддхих̣ – интелигентност; яся – човек, чиито; на – никога; липяте – е привързан; хатва̄ – като убива; апи – дори; сах̣ – той; има̄н – в този; лока̄н – свят; на – никога; ханти – убива; на – никога; нибадхяте – не се оплита.

Překlad

Превод

I když ten, kdo není podněcován falešným egem a jehož inteligence není ovlivněna hmotou, v tomto světě zabíjí lidi, ve skutečnosti nezabíjí a není svými činnostmi poután.

Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.

Význam

Пояснение

Pán v tomto verši Arjunu upozorňuje, že jeho přání nebojovat pochází z falešného ega. Arjuna se považoval za jediného konatele, ale nevzal v úvahu svolení Nejvyššího uvnitř a vně. Proč by měl jednat, když neví, zda k tomu má svolení vyššího řádu? Ten, kdo však zná různé faktory jednání — nástroje činnosti, sebe jako konatele a Nejvyššího Pána jakožto svrchovaného schvalovatele — je ve veškerém svém jednání dokonalý. Nikdy nepodléhá iluzi. Svévolné jednání na vlastní zodpovědnost pochází z falešného ega a bezbožnosti, tedy z nedostávajícího se vědomí Kṛṣṇy. Jedná-li někdo s vědomím Kṛṣṇy pod vedením Nadduše či Nejvyšší Osobnosti Božství, pak i když zabíjí, ve skutečnosti vůbec nezabíjí. A nečeká ho ani následek zabíjení. Když voják zabíjí na rozkaz nadřízeného, nikdo ho za to nebude soudit. Pokud však zabíjí svévolně, půjde před soud.

Тук Бог обяснява на Арджуна, че желанието му да не се сражава е породено от фалшиво его. Арджуна се мисли за извършител на дейностите, но не взема под внимание върховното вътрешно и външно одобрение. Ако човек не знае, че съществува висше разрешение, защо би действал? Но този, който познава инструментите за работа, себе си като извършител и Върховния Бог като върховен разрешаващ, е съвършен във всяко действие. Той никога не е в илюзия. Личната дейност и отговорност възникват от фалшивото его и безбожието, тоест от липсата на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание под ръководството на Свръхдушата или на Върховната Божествена Личност, дори когато убива, не убива. Той дори не е подложен на последиците от това убийство. Когато един войник убива по заповед на по-висш офицер, никой не го съди за това. Но ако убива на своя отговорност, несъмнено ще бъде осъден.