Skip to main content

TEXT 18

ТЕКСТ 18

Verš

Текст

jñānaṁ jñeyaṁ parijñātā
tri-vidhā karma-codanā
karaṇaṁ karma karteti
tri-vidhaḥ karma-saṅgrahaḥ
гя̄нам гйеям паригя̄та̄
три-видха̄ карма-чодана̄
каран̣ам карма картети
три-видхах̣ карма-санграхах̣

Synonyma

Дума по дума

jñānam — poznání; jñeyam — předmět poznání; parijñātā — a znalec; tri-vidhā — tří druhů; karma — práce; codanā — podnět; karaṇam — smysly; karma — práce; kartā — konatel; iti — takto; tri-vidhaḥ — tří druhů; karma — práce; saṅgrahaḥ — souhrn.

гя̄нам – знанието; гйеям – целта на знанието; паригя̄та̄ – познавачът; три-видха̄ – три вида; карма – работа; чодана̄ – стимулът; каран̣ам – сетивата; карма – работата; карта̄ – извършителят; ити – така; три-видхах̣ – на три вида; карма – на работа; санграхах̣ – съвкупността.

Překlad

Превод

Poznání, předmět poznání a znalec jsou tři faktory podněcující k jednání. A smysly, práce a konatel jsou tři složky jednání.

Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, мотивиращи действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието.

Význam

Коментар

Každodenní činnost má tři druhy podnětů, jimiž jsou poznání, předmět poznání a znalec. Nástroje jednání, jednání samotné a konatel jsou složky jednání. Vše, co člověk koná, se vyznačuje těmito třemi činiteli. Než začne jednat, vybídne ho k tomu nějaký podnět, který se nazývá inspirace. Jakékoliv řešení, ke kterému se dospěje před samotnou činností, se projeví v subtilní podobě jednání, a potom se činnost skutečně odehraje. Nejprve musí proběhnout psychologický proces, který spočívá v myšlení, cítění a chtění. To se nazývá podnět. Inspirace k jednání pocházející z písem a ta, která pochází z pokynu duchovního učitele, je stejná. Když je přítomna inspirace a konatel, dochází k činnosti za pomoci smyslů zahrnujících mysl, která je jejich ústředím. Všechny tyto složky dohromady se nazývají souhrn činnosti.

ПОЯСНЕНИЕ: За всяка работа има три стимула: знанието, обектът на знанието и познавачът. Инструментите за работа (сетивата), самата работа и работещият се наричат съставни части на работата. Всяка работа, извършвана от човешко същество, притежава тези елементи. Преди началото на действието е налице някакъв импулс, наречен вдъхновение. Всяко решение, до което се стига, преди да се осъществи дадена работа, представлява нейна фина форма. След това работата приема формата на действие. Най-напред се преминава през психологичните процеси на мислене, чувстване и желание и това се нарича стимул. Вдъхновението за работа е едно и също, ако идва от писанията или от напътствията на духовния учител. Когато и вдъхновението, и извършителят са налице, същинската дейност се осъществява с помощта на сетивата и ума – центърът на всички сетива. Всички тези елементи, взети заедно, съставляват цялостната картина на дейността.