Sloka 7
ТЕКСТ 7
Verš
Текст
alaṁ vatsātiroṣeṇa
tamo-dvāreṇa pāpmanā
yena puṇya-janān etān
avadhīs tvam anāgasaḥ
алам̇ ватса̄тирош̣ен̣а
тамо-два̄рен̣а па̄пмана̄
йена пун̣я-джана̄н ета̄н
авадхӣс твам ана̄гасах̣
Synonyma
Дума по дума
манух̣ ува̄ча – Ману каза; алам – достатъчно; ватса – скъпо момче; атирош̣ен̣а – с прекомерен гняв; тамах̣-два̄рен̣а – пътя на невежеството; па̄пмана̄ – греховен; йена – по който; пун̣я-джана̄н – якш̣ите; ета̄н – всички тези; авадхӣх̣ – си убил; твам – ти; ана̄гасах̣ – невинни.
Překlad
Превод
Pán Manu pravil: Zadrž, můj milý synu, přehnaný hněv není dobrý—je to cesta do pekla. Překročil jsi míru a zbytečně zabíjíš mnoho Yakṣů, kteří za nic nemohou.
Ману каза: Скъпи сине, моля те, спри! Не е хубаво да изпадаш в ярост без нужда – необузданият гняв води право към ада. Като убиваш якш̣и, които не са виновни за нищо, ти прекрачваш границата на позволеното.
Význam
Пояснение
Slovo atiroṣeṇa znamená “s nepřiměřeným hněvem”. Když Dhruva Mahārāja překročil meze nezbytného hněvu, jeho děd Svāyambhuva Manu okamžitě přišel, aby zabránil jeho dalšímu hříšnému jednání. Zabíjení samo o sobě není zlé, ale zabíjet bezdůvodně nebo zabíjet nevinné vede přímo do pekla. Dhruva Mahārāja byl velký oddaný, a proto byl před dalšími hříchy uchráněn.
В тази строфа дума атирош̣ен̣а значи „с необуздан гняв“. Когато в гнева си Дхрува Маха̄ра̄джа преминал границите на разумното, неговият дядо, Сва̄ямбхува Ману, веднага дошъл, за да го предпази от извършването на още по-тежки грехове. От всичко казано дотук разбираме, че убийството не е грях, ако е извършено по необходимост и ако не причинява гибелта на невинни живи същества. В останалите случаи обаче то води право към ада. Дхрува Маха̄ра̄джа бил спасен от извършването на такъв тежък грях благодарение на това че бил велик предан.
Kṣatriya smí zabíjet pouze v zájmu práva a pořádku ve společnosti. Nesmí páchat násilí nebo zabíjet bezdůvodně. Násilí je cestou k pekelnému životu, ale je ho také třeba pro udržení práva a pořádku ve státě. Pán Manu Dhruvovi zakázal zabíjet další Yakṣi, jelikož jen jeden z nich si zasloužil trest za zabití Dhruvova bratra Uttamy. Ostatní Yakṣové byli nevinní. V moderních válkách se běžně útočí na nevinné lidi, což Manuovy zákony odsuzují jako ten největší hřích. Navíc dnes civilizované národy udržují mnoho jatek, ve kterých bezdůvodně zabíjejí nevinná zvířata. Když tedy na nějaký stát zaútočí nepřátelé, je třeba masové zabíjení jeho obyvatel chápat jako reakci za jejich vlastní hříchy. Takový je zákon přírody.
Кш̣атриите имат правото да убиват само в защита на реда и законността в страната. Те не могат да извършват неоправдано насилие, да не говорим за неоправдано убийство. Пътят на насилието води живото същество право към ада, но ако не се използва насилие, не могат да бъдат поддържани редът и законността в страната. Ману забранил на Дхрува Маха̄ра̄джа да избива якш̣ите масово, защото само един от тях заслужавал наказание за убийството на Уттама, останалите били невинни. Съвременната история е пълна с примери за масово унищожение на невинни, мирни жители. Според законите на Ману подобни войни са най-тежкият грях. Съвременните цивилизовани държави поддържат многобройни кланици, в които се избиват невинни животни. Ето защо кланиците, които хората си устройват взаимно под формата на кървави войни, не могат да бъдат разглеждани по никакъв друг начин, освен като възмездие за извършеното от самите тях, от хората, насилие. Такива са неумолимите закони на природата.