Sloka 11
ТЕКСТ 11
Verš
Текст
guṇa-vyatikarākāro
nirviśeṣo ’pratiṣṭhitaḥ
puruṣas tad-upādānam
ātmānaṁ līlayāsṛjat
гун̣а-вятикара̄ка̄ро
нирвишеш̣о 'пратиш̣т̣хитах̣
пуруш̣ас тад-упа̄да̄нам
а̄тма̄нам̇ лӣлая̄ср̣джат
Synonyma
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча – Маитрея каза; гун̣а-вятикара – на взаимодействията между гун̣ите на материалната природа; а̄ка̄рах̣ – източник; нирвишеш̣ах̣ – без разнообразие; апратиш̣т̣хитах̣ – безкраен; пуруш̣ах̣ – на Върховната Личност; тат – този; упа̄да̄нам – инструмент; а̄тма̄нам – на материалното творение; лӣлая̄ – за забавленията; аср̣джат – създаден.
Překlad
Превод
Maitreya řekl: Věčný čas je prvotním zdrojem vzájemného působení tří kvalit hmotné přírody. Je neměnný, neomezený a funguje jako nástroj Nejvyšší Osobnosti Božství pro zábavy Pána v hmotném stvoření.
Маитрея каза: Вечното време е изначалната причина за взаимодействията между трите гун̣и на материалната природа. То е неизменно и безкрайно и действа като оръдие в ръцете на Върховната Божествена Личност за осъществяване на нейните забавления в материалното творение.
Význam
Пояснение
Neosobní faktor času tvoří pozadí hmotného projevu jako nástroj Nejvyššího Pána. Je složkou, která pomáhá hmotné přírodě. Nikdo neví, kde začíná a kde končí, a je to právě čas, jenž dokáže zaznamenat stvoření, udržování a zničení hmotného projevu. Tento časový faktor je hmotnou příčinou stvoření, a je tedy vlastní expanzí Osobnosti Božství. Čas je pokládán za neosobní podobu Pána.
Като оръдие на Върховния Бог, безличностният фактор време е основа на материалното проявление. Чрез него Богът подпомага материалната природа. Никой не знае къде започва и къде свършва времето. Единствено то е в състояние да съхранява информация за сътворението, поддържането и унищожението на материалното проявление. Факторът време е веществената причина за творението, следователно то е непосредствена експанзия на Божествената Личност. Времето се смята за безличностен аспект на Бога.
I moderní lidé vykládají časový faktor různými způsoby. Někteří ho přijímají téměř tak, jak je vysvětlen ve Śrīmad-Bhāgavatamu. Například v hebrejské literatuře je čas přijímán ve stejném duchu — jako zastoupení Boha. Je tam řečeno: “Bůh, který v různých dobách a různými způsoby v minulosti promlouval k otcům prostřednictvím proroků...” Metafyzicky je čas chápán jako absolutní a skutečný. Absolutní čas se nezastavuje a není ovlivněn rychlostí nebo pomalostí hmotných dějů. Astronomicky a matematicky se čas počítá vzhledem k rychlosti, proměnám a trvání daného předmětu, ale ve skutečnosti nemá s relativitou věcí nic společného — naopak, vše je utvářeno a počítáno podle časových možností. Čas je základní mírou činnosti našich smyslů, podle které počítáme minulost, přítomnost a budoucnost, ale z hlediska skutečných počtů nemá začátek ani konec. Paṇḍita Cāṇakya říká, že ani sebemenší zlomek času nelze koupit za miliony dolarů, a proto je třeba pokládat každý promarněný okamžik za největší životní ztrátu. Čas nepodléhá žádné psychologii a zároveň okamžiky nejsou samy o sobě žádnou objektivní realitou, ale závisí na způsobu vnímání.
В наши дни има различни теории за природата на фактора време. Някои от тях почти напълно съвпадат с концепцията на Шрӣмад Бха̄гаватам. Староеврейската литература например също признава времето за представител на Бога. В нея се казва: „Богът, който по различно време в миналото говори по различен начин на прадедите чрез пророците…“ В метафизиката времето се дели на абсолютно и реално. Абсолютното време е непрекъснато и не зависи от скоростта, с която протичат материалните процеси. Астрономите и математиците измерват времето, като го съотнасят със скоростта на даден обект, с измененията, които настъпват в този обект, или с продължителността на съществуването му. Но всъщност времето няма нищо общо с такива относителни по природата си неща. Напротив, всички обекти приемат форма и се поддават на измерване единствено благодарение на това че съществуват във времето. Времето е скала, с която се измерва дейността на нашите сетива – според тази скала ние определяме миналото, настоящето и бъдещето, макар че в действителност времето няма нито начало, нито край. Пан̣д̣ита Ча̄н̣акя казва, че и най-краткият миг не може да бъде върнат обратно на никаква цена, затова напразно пропиляното време е най-голямата загуба в нашия живот. Времето не зависи от субективното психическо възприятие, но в същото време неговите мигове не са и обективни реалности – те са свързани с нашите усещания.
Śrīla Jīva Gosvāmī tedy dochází k závěru, že faktor času je vzájemně spojen s činnostmi — akcemi a reakcemi — vnější energie Pána. Vnější energie neboli hmotná příroda jedná pod dohledem časového faktoru, který zastupuje Pána, a proto se zdá, že hmotná příroda vytváří ve vesmírném projevu mnoho úžasných věcí. Bhagavad-gītā (9.10) tento závěr potvrzuje následovně:
Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ прави заключението, че факторът време е неотделимо свързан с дейностите на външната енергия на Бога – с нейните действия и противодействия. Външната енергия, или материалната природа, действа под контрола на времето, което е самият Бог. Затова на нас ни се струва като че ли самата материална природа създава безброй удивителни неща в космическото мироздание. Бхагавад-гӣта̄ (9.10) потвърждава това заключение по следния начин:
sūyate sa-carācaram
hetunānena kaunteya
jagad viparivartate
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате