Sloka 18
ТЕКСТ 18
Verš
Текст
āpaḥ śikhā-dhṛtavato vibudhādhipatyam
yo vai pratiśrutam ṛte na cikīrṣad anyad
ātmānam aṅga manasā haraye ’bhimene
а̄пах̣ шикха̄-дхр̣тавато вибудха̄дхипатям
йо ваи пратишрутам р̣те на чикӣрш̣ад аняд
а̄тма̄нам ан̇га манаса̄ харайе 'бхимене
Synonyma
Дума по дума
na — nikdy; arthaḥ — nějakou cenu ve srovnání s; baleḥ — síly; ayam — toto; urukrama-pāda-śaucam — voda, se kterou se myly nohy Osobnosti Božství; āpaḥ — voda; śikhā-dhṛtavataḥ — toho, kdo ji vzal na svoji hlavu; vibudha-adhipatyam — vláda nad královstvím polobohů; yaḥ — ten, kdo; vai — jistě; pratiśrutam — daný slib; ṛte na — kromě toho; cikīrṣat — pokusil se o; anyat — cokoliv jiného; ātmānam — i své vlastní tělo; aṅga — ó Nārado; manasā — v mysli; haraye — Nejvyššímu Pánovi; abhimene — odevzdal.
на – никога; артхах̣ – има някаква стойност в сравнение с; балех̣ – на силата; аям – тази; урукрама-па̄да-шаучам – водата, измила краката на Божествената Личност; а̄пах̣ – вода; шикха̄-дхр̣таватах̣ – на този, който я държи върху главата си; вибудха-адхипатям – власт над царството на полубоговете; ях̣ – този, който; ваи – несъмнено; пратишрутам – каквото бе обещал; р̣те на – освен това; чикӣрш̣ат – предприе; анят – нищо друго; а̄тма̄нам – дори собственото си тяло; ан̇га – о, На̄рада; манаса̄ – в ума си; харайе – на Върховния Бог; абхимене – посвети.
Překlad
Превод
Bali Mahārāja, který přijal na svoji hlavu vodu, zbylou po omývání lotosových nohou Pána, nemyslel na nic jiného, než aby splnil svůj slib, přestože mu to jeho duchovní mistr zakázal. Odevzdal Pánovi své vlastní tělo, aby Pán mohl udělat třetí krok. Ani nebeské království, které dobyl vlastní silou, nemělo pro takovou osobnost žádnou cenu.
Поръсвайки главата си с водата, измила лотосовите нозе на Бога, Бали Маха̄ра̄джа не мислеше за нищо друго, освен за даденото обещание. Въпреки забраната на духовния си учител, той пожертва собственото си тяло, за да може Богът да направи третата си крачка. Дори небесното царство, което той завладя със собствени сили, за него нямаше никаква стойност.
Význam
Пояснение
Když Bali Mahārāja získal odměnou za svou velkou hmotnou oběť transcendentální přízeň Pána, mohl žít na Vaikuṇṭhě se stejnou nebo ještě větší možností věčného požitku. Obětí nebeského království, které dobyl svojí hmotnou silou, tedy vůbec nic neztratil. Když Pán někomu odebere jeho těžce vydělané hmotné vlastnictví a obdaří ho Svojí osobní transcendentální službou, která přináší věčný život, blaženost a poznání, měli bychom vědět, že se jedná o projev zvláštní přízně čistému oddanému.
Като спечелил трансценденталната милост на Бога с огромната си материална жертва, Бали Маха̄ра̄джа получил място във Вайкун̣т̣халока, където цари вечно наслаждение. По този начин той се оказал в същите и дори в още по-добри условия. Следователно когато пожертвал небесното царство, завладяно с материална сила, той не загубил нищо. С други думи, когато Богът отнема спечелените с тежък труд материални притежания на някой чист предан и в замяна на това го дарява с вечен живот, блаженство и знание и с възможността да му отдава лично трансцендентално служене, това е проява на специалната му милост към предания.
Hmotné vlastnictví může být sebevíc okouzlující, ale nikdy není trvalé. Každý se ho musí zříci buď dobrovolně, nebo se ho bude muset vzdát v době, kdy opustí toto hmotné tělo. Rozumně uvažující člověk ví, že hmotné vlastnictví je dočasné a že jeho nejlepším využitím je zaměstnat ho ve službě Pánu a tak potěšit Pána a získat od Něho trvalý pobyt v Jeho paraṁ dhāmu.
Колкото и да са примамливи, материалните притежания не са вечни. Това означава, че е по-добре човек да се откаже от тях доброволно, иначе ще бъде принуден насила да се раздели с тях, когато напуска материалното си тяло по време на смъртта. Разумният човек знае, че всяка материална собственост е временна, затова най-доброто, което може да направи с нея, е да я използва в служене на Бога; ако успее да удовлетвори Бога, Той ще го възнагради с вечно място в своята парам̇ дха̄ма.
V Bhagavad-gītě (15.5-6) je Pánův paraṁ dhām popsán následovně:
В Бхагавад-гӣта̄ (15.5 – 6) парам̇ дха̄ма на Бога е описана по следния начин:
adhyātma-nityā vinivṛtta-kāmāḥ
dvandvair vimuktāḥ sukha-duḥkha-saṁjñair
gacchanty amūḍhāḥ padam avyayaṁ tat
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
na śaśāṅko na pāvakaḥ
yad gatvā na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
Ten, kdo má nějaké větší vlastnictví v tomto hmotném světě v podobě domů, půdy, dětí, společnosti, přátelství a majetku, jím disponuje pouze na určitou dobu. Nikdo nemůže vlastnit všechny tyto iluzorní věci, stvořené māyou, věčně. Takový vlastník je jen více ovlivněn iluzí co se týče seberealizace; proto je lépe vlastnit méně nebo nic, aby člověk neměl nepatřičný pocit důležitosti. V hmotném světě jsme znečištěni stykem se třemi kvalitami hmotné přírody. Čím větší tedy děláme duchovní pokroky vykonáváním oddané služby Pánu výměnou za své dočasné vlastnictví, tím více se osvobozujeme od ulpívání způsobeného hmotnou iluzí. Chceme-li dosáhnout tohoto životního stádia, musíme být pevně přesvědčeni o duchovní existenci a její trvalé povaze. Abychom dokonale poznali trvalost duchovní existence, musíme dobrovolně omezit své vlastnictví na naprosté minimum, které je nutné k nerušenému udržování hmotné existence. Nesmíme si vytvářet umělé potřeby — to nám pomůže spokojit se s minimem. Umělé potřeby života jsou záležitostí smyslů. Moderní rozvoj civilizace se zakládá na těchto smyslových činnostech; je to civilizace smyslového požitku. Dokonalá civilizace je však civilizace ātmy neboli samotné duše. Civilizovaný člověk holdující smyslovému požitku se nachází na úrovni zvířat, protože zvířata se nedokáží pozvednout nad úroveň smyslových činností. Nad smysly stojí mysl. Civilizace mentální spekulace však také není dokonalým stupněm života, protože nad myslí je inteligence a v Bhagavad-gītě se můžeme dočíst o intelektuální civilizaci. Védská literatura poskytuje různé pokyny pro různé druhy lidské civilizace, a to jak pro civilizaci smyslovou, mentální či intelektuální, tak pro civilizaci samotné duše. Bhagavad-gītā se především obrací k lidské inteligenci a vede člověka na cestu civilizace duše. A Śrīmad-Bhāgavatam představuje úplnou lidskou civilizaci, která se zabývá tématem samotné duše. Jakmile se člověk povýší na úroveň civilizace duše, je připraven vstoupit do Božího království, které popisuje Bhagavad-gītā například ve výše uvedených verších.
Този, който притежава много неща в материалния свят – дом, земя, деца, общество, приятелство и богатство, – може да разполага с тях само за кратко време. Човек не може да има тези измамни предмети, създадени от ма̄я̄, вечно. Този, който притежава много неща, още по-лесно попада под влиянието на илюзията и се отклонява от пътя на себепознанието. Затова е по-добре човек да притежава съвсем малко или да се откаже от всичко, за да се избави от лъжливата си гордост. В материалния свят ние сме замърсени от съприкосновението с трите гун̣и на материалната природа. Колкото повече човек напредва по духовния път благодарение на преданото служене, жертвайки временните си притежания, толкова повече се освобождава от привързаността си към материалната илюзия. За да постигне това равнище, човек трябва да е твърдо убеден в реалността на духовното съществуване и във вечните му резултати. А за да може наистина да узнае вечността на духовното съществуване, трябва доброволно да сведе притежанията си до минимума, който е необходим за поддържане на материалното му съществуване. Човек не трябва да си създава ненужни потребности – така ще може да се задоволява само с минималното. Ненужните жизнени потребности са дейности на сетивата. В основата на съвременната цивилизация стоят именно дейностите на сетивата, т.е. сегашната цивилизация е цивилизация на сетивната наслада. Съвършената цивилизация е цивилизация на а̄тма̄, на душата. Човекът от цивилизацията на сетивното удоволствие стои на равнището на животните, защото животните също не могат да отидат отвъд пределите на сетивните дейности. Над сетивата стои умът. Но цивилизацията на умозрителните построения също не е съвършена, защото над ума стои интелигентността; Бхагавад-гӣта̄ описва именно цивилизацията, изградена на основите на интелигентността. Ведическите писания съдържат указания, отнасящи се до всички видове човешка цивилизация – до цивилизацията на равнището на сетивата, на ума, на интелигентността и на самата душа. Бхагавад-гӣта̄ е насочена главно към интелигентността на човека, водейки го постепенно към духовната цивилизация. А Шрӣмад Бха̄гаватам описва съвършената човешка цивилизация, в чийто център стои самата душа. Когато човек се издигне до равнището на духовната цивилизация, той е достоен за царството на Бога, описано в цитираните по-горе стихове от Бхагавад-гӣта̄.
Nejprve je tam řečeno, že v Božím království není zapotřebí slunce, měsíc ani elektřina, které jsou v tomto temném hmotném světě nezbytné. Dále je tam vysvětleno, že každý, kdo je schopen dosáhnout Božího království prostřednictvím civilizace samotné duše neboli metodou bhakti-yogy, dosáhne nejvyšší dokonalosti života. Živá bytost je potom situována ve svém trvalém postavení jakožto duše s plným poznáním transcendentální láskyplné služby Pánu. Bali Mahārāja přijal tuto civilizaci duše výměnou za své velké hmotné vlastnictví, a tak se připravil ke vstupu do Božího království. Nebeské království, které získal svojí hmotnou silou, bylo ve srovnání s Božím královstvím zcela bezvýznamné.
Първото, което научаваме за царството на Бога, е че в него няма нужда от слънце, луна или електричество, които са така необходими в тъмния материален свят. След това разбираме, че оня, който успее да достигне царството на Бога, следвайки духовната култура, т.е. по пътя на бхакти йога, постига най-висшето съвършенство на живота. Такъв човек, притежаващ пълно знание за трансценденталното любовно служене на Бога, постига вечно духовно съществуване. В замяна на материалните си богатства Бали Маха̄ра̄джа получил достъп до духовната цивилизация, а заедно с това и правото да влезе в царството на Бога. Той разбрал, че цялото райско царство, което бил завоювал с материалното си могъщество, не е нищо в сравнение с царството на Бога.
Ti, kteří dosáhli veškerého pohodlí hmotné civilizace, vytvořené pro smyslový požitek, by se měli pokusit dosáhnout Božího království následováním Baliho Mahārāje, který obětoval svoji hmotnou moc a následoval proces bhakti-yogy, doporučovaný v Bhagavad-gītě a dále vysvětlený ve Śrīmad-Bhāgavatamu.
Тези, които са обградени от удобствата на материалната цивилизация, създадена за сетивна наслада, трябва да се опитат да постигнат царството на Бога, като следват стъпките на Бали Маха̄ра̄джа, който пожертвал цялото си материалното си могъщество и приел процеса на бхакти йога, препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и обяснен в Шрӣмад Бха̄гаватам.