Нектарът на наставленията

В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.9-10) Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа задава на Шукадева Госва̄мӣ редица разумни въпроси. Един от тях е: „Защо хората търсят изкупление, ако не могат да владеят сетивата си?“. Крадецът например, знае много добре, че може да бъде арестуван за кражба. Той дори вижда, че полицията арестува крадците, и въпреки това продължава да краде. Опитът се придобива със слушане и гледане. По-неинтелигентният придобива опит, като гледа, а по-интелигентният – като слуша. Ако един интелигентен човек чуе от книгите със закони и от ша̄стрите (писанията), че да се краде не е хубаво, и че крадците ги арестуват и наказват, той се въздържа от кражби. За да се научи, че трябва да спре да краде, един по-неинтелигентен човек първо трябва да бъде арестуван и наказан. Обаче негодникът, глупакът, дори и да е чул и видял, дори и да е бил наказван, пак продължава да краде. Заплатил с наказанието си, веднага щом излезе от затвора, той отново краде. Ако хвърлянето в затвора се счита за изкупление, какъв смисъл има то? – Това пита Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа:

Той сравнява това изкупление с къпането на слона. Слонът се изкъпва в реката много добре, но щом излезе на брега, целият се обсипва с прах. Тогава какъв смисъл има да се къпе? По подобен начин много хора, заели се с духовна практика, повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра и същевременно вършат множество забранени неща, като мислят, че възпяването на святите имена ще неутрализира прегрешенията им. От десетте вида оскърбления, които могат да се допуснат при повтарянето на святото име на Бога, тази грешка се нарича на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣  – човек да върши греховни дейности, като се уповава на силата, която повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра има. По същия начин някои християни ходят на църква, за да изповядват греховете си, и мислят, че изповедта пред свещеника и разкаянието ще ги освободят от последиците на ежеседмичните им грехове. Щом мине събота и дойде неделя, те отново започват да вършат греховни дейности, като очакват следващата събота да им се прости. Този вид пра̄яшчитта, т.е. изкупление, се осъжда от Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа, най-мъдрия цар в ония времена. Шукадева Госва̄мӣ, също толкова просветлен, както подобава на негов духовен учител, отговаря на царя и потвърждава, че разсъждението му за изкуплението е правилно. Греховната дейност не може да се неутрализира с благочестива дейност. Пра̄яшчитта (изкупление) в действителност означава пробуждане на спящото у нас съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Истинското изкупление включва постигане на истинско знание, а за това има утвърден начин. Като водим регулиран, чист живот, не се разболяваме. За да съживим изначалното си съзнание трябва да преминем обучение в установена практика. Такъв редовен живот се описва като тапася. Човек може постепенно да развие истинско знание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, като практикува отречение и целомъдрие (брахмачаря), контролира ума и сетивата си, раздава притежанията си за благотворителност, живее почтено, поддържа се чист и практикува йога а̄сани. Но ако някой има щастието да общува с чист предан лесно може да надмине техниките на мистичната йога за контрол над ума – просто като следва регулиращите принципи на Кр̣ш̣н̣а съзнание (въздържане от извънбрачен полов живот, месоядство, хазарт и интоксиканти) и отдава служене на Върховния Бог под ръководството на авторитетен духовен учител. Този лесен метод е препоръчан от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ.

Най-напред човек трябва да овладее речта си. Всеки от нас притежава дар-слово. Щом получим възможност, веднага започваме да говорим. Ако не говорим за Кр̣ш̣н̣а съзнание, говорим всякакви глупости. Жабата в полето „говори“ като кряка, и по същия начин всеки, който има език, иска да говори, дори ако всичко, което има да каже, е безсмислица. Крякането на жабата обаче просто вика змията: „Ела, моля те, и ме изяж!“. Макар така да предизвиква смъртта си, жабата въпреки това продължава да кряка. Словата на материалистите и на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ) могат да се сравнят с крякането на жабите. Те постоянно говорят глупости и предизвикват смъртта да ги сграбчи. Контролът върху речта обаче не означава самоналожено мълчание (пасивната практика мауна), както мислят философите ма̄я̄ва̄дӣ. Такова мълчание може да изглежда от полза за известно време, но в крайна сметка се проваля. Контролирането на речта, според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, се състои в положителния процес на кр̣ш̣н̣а катха̄, т.е. възхвала на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Така езикът може да слави името, формата, качествата и забавленията на Бога. Проповедникът на кр̣шн̣а катха̄ е винаги отвъд хватката на смъртта. Затова контролът върху импулса на словото е много важен.

Неспокойният и непостоянен ум (мано вега) се овладява чрез съсредоточаване върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.31) гласи:

Кр̣ш̣н̣а е като слънцето, а ма̄я̄ – като мрака. Ако има слънце, не може да има тъмнина. По същия начин, ако Кр̣ш̣н̣а е в ума, умът не попада под влиянието на ма̄я̄. Йогийският метод на отричане от всички материални мисли няма да помогне. Изкуствено е да се опитваме да създадем вакуум в ума си. Вакуумът няма да се задържи дълго. Но ако постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а и за това как по-добре да му служим, умът ни съвсем естествено ще бъде контролиран.

Така бихме могли да управляваме и гнева. Не можем да спрем гнева напълно, но ако се гневим на тези, които хулят Бога или преданите му, владеем гнева си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бог Чайтаня Маха̄прабху се разгневил на двама злодеи, братята Джага̄и и Ма̄дха̄и, които богохулствали и ударили Нитя̄нанда Прабху. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня пише: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄ – „Човек трябва да е по-смирен от тревичката и по-търпелив от дървото“. Може да се запитаме защо Богът е дал воля на гнева си. Въпросът е в това, че човек трябва да е готов да търпи всякакви обиди, насочени към него, но ако някой оскърбява Кр̣ш̣н̣а или чистите му предани, истинският предан се разгневява и действа като пожар срещу хулителите. Кродха, гневът, не може да бъде спрян, но може да бъде правилно прилаган. Ханума̄н подпалил Лан̇ка̄ с гняв, но той е обожаван като най-великия предан на Бог Ра̄мачандра. Това значи, че е употребил гнева си правилно. Друг пример е Арджуна. Той не бил склонен да се бие, но Кр̣ш̣н̣а насърчил гнева му: „Трябва да се сражаваш!“. Не е възможно да се води бой без гняв. Гневът обаче е под контрол, когато се използва в служене на Бога.

Колкото до желанията на езика – той иска вкусни ястия. Но не бива да си позволяваме безразборно ядене, а трябва да обуздаваме езика, като се храним с праса̄да (предложена на Бога храна). Нагласата на предания е да яде само когато Кр̣ш̣н̣а му осигури праса̄да. Това е начинът, по който се овладяват желанията на езика. Човек трябва да яде праса̄да в определено време и не бива да се храни в ресторанти и сладкарници само за да удовлетвори капризите на езика и стомаха си. Ако се придържаме към принципа да приемаме само праса̄да, ще можем да овладеем тези подтици.

По подобен начин, когато гениталиите не се използват ненужно, може да се контролира сексуалния импулс. Гениталиите трябва да се използват само за зачеване на дете в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание поощрява брака не за удовлетворяване на гениталиите, а за зачеване на осъзнати за Кр̣ш̣н̣а деца. Щом децата пораснат достатъчно, могат да отидат в Гурукула училище, където ще ги обучават да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Нужни са много такива деца със съзнание за Кр̣ш̣н̣а и способният да създаде осъзнато за Кр̣ш̣н̣а потомство, може да използва гениталиите си.

Когато стане напълно опитен в методите за владеене на сетивата в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек е достоен да бъде духовен учител.

В коментара си Анувр̣тти към Упадеша̄мр̣та Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише, че отъждествяването ни с материята поражда три вида пориви: желанието да говорим, желанията на ума и желанията на тялото. Когато живото същество се подчини на тези три вида импулси, животът му става неблагоприятен. Този, който се стреми да овладее тези пориви, се нарича тапасвӣ, т.е. практикуващ въздържание. Чрез такава тапася може да се преодолее робството на материалната природа, външната енергия на Върховната Божествена Личност.

Когато става дума за говорния импулс, имаме предвид безполезното говорене, като това на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ), на хората, заети с плодоносни дейности (карма ка̄н̣д̣а) или на материалистите, желаещи безгранични наслаждения. Подобни разговори или книги са практическо проявление на говорния импулс. Много хора говорят безсмислици и пишат томове безполезни книги и всичко това е резултат от подтика за говорене. За да преодолеем тази си склонност, трябва да насочим разговорите си към теми, свързани с Кр̣ш̣н̣а. Това е обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.10-11):

„Според святите личности, словата, които не възхваляват Бога, способен сам да пречисти атмосферата на цялата вселена, приличат на място за поклонение на гарги. Тъй като съвършените личности са жители на трансцеденталната обител, те не изпитват никакво удоволствие на такова място“.

„А литературата, описваща трансцеденталното великолепие на името, славата, формите, забавленията и т.н. на безкрайния Върховен Бог, е нещо различно – творение, пълно с трансцедентални слова, целящи да предизвикат революция в неблагочестивия живот на заблудената световна цивилизация. Такива трансцендентални произведения, дори и несъвършено съчинени, се слушат, пеят и приемат от чистите, добродетелни хора“.

Изводът е, че само когато говорим за предано служене на Върховната Божествена Личност, ще избегнем безполезните и безсмислени разговори. Винаги трябва да се стремим да използваме дар-словото си единствено с цел да развиваме съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

А колкото до вълненията на трепкащия ум, те се разделят на две. Първата група се нарича авиродха прӣти, т.е. неограничена привързаност, а другата – виродха-йукта-кродха, гняв, роден от разочарование. Придържането към философията на ма̄я̄ва̄дӣте, вярата в плодоносните резултати на карма ва̄дӣте и упованието в плановете, основани на материални желания, се наричат авиродха прӣти. Гя̄нӣте, кармӣте и материалистите с грандиозни планове, обикновено привличат вниманието на обусловените души, но когато материалистите не успеят да осъществят плановете си и замислите им се провалят, те се разгневяват. Осуетяването на материалните желания предизвиква гняв.

Желанията на тялото се разделят в три категории: желания на езика, на стомаха и на гениталиите. Човек може да забележи, че тези три сетива са разположени едно под друго в тялото и че плътските желания започват от езика. Ако човек може да обуздава подтиците на езика си, като се храни с праса̄да, импулсите на стомаха и на гениталиите могат да бъдат автоматично управлявани. В тази връзка Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва:

„О, Господи! Това материално тяло е възел от невежество, а сетивата са мрежа от пътеки, които водят към смъртта. По един или друг начин сме паднали в океана на материалното сетивно наслаждение и от всички сетива езикът е най-ненаситен и неуправляем. В този свят е много трудно да бъде победен езика, но ти, скъпи Кр̣ш̣н̣а, си много милостив към нас. Ти си ни изпратил този хубав праса̄да да ни помогне да покорим езика. Затова нека приемем този праса̄да до пълното ни удовлетворение, да славим Ваши Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и да молим с любов за помощта на Бог Чайтаня и Прабху Нитя̄нанда“.

Има шест вида раси (вкусове) и ако човек е възбуден от който и да е от тях, става зависим от желанията на езика. Някои хора обичат да се хранят с месо, риба, раци, яйца и други неща, произведени от сперма и кръв, които се ядат под формата на мъртви тела. Други предпочитат зеленчуци, салати, спанак или млечни продукти, но само за да задоволят желанията на езика си. Такъв начин на хранене, който цели сетивно удоволствие – включително използването на прекалено големи количества подправки като чили и тамаринд, – трябва да се изостави от личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Употребата на па̄н, харитакӣ, бетелови ядки, тютюн, ЛСД, марихуана, опиум, алкохол, кафе и чай – означава, че се отдаваме на непозволени желания. Ако свикнем да приемаме само остатъците от храната, предложена на Кр̣ш̣н̣а, тогава ще можем да се освободим от примката на ма̄я̄. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млечните продукти и водата могат да се предлагат на Бога, както предписва и самият Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако обаче човек приема праса̄да само заради изключителния му вкус и по тази причина яде прекалено много, той също става жертва на опитите да задоволи желанията на езика си. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи да избягваме пикантните ястия дори когато ядем праса̄да. Ако предлагаме на Бога вкусни ястия с намерението после да се наслаждаваме на тази храна, ние пак се опитваме да удовлетворим желанията на езика си. Ако приемаме поканите на богати хора с идеята да ядем деликатесна храна, също се опитваме да задоволим подтиците на езика си. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Антя 6.227) е казано:

„Човек, който ходи насам-натам в търсене на начин да удовлетвори езика си и който е привързан към желанията на стомаха и гениталиите си, не може да достигне Кр̣ш̣н̣а“.

Както споменахме преди, езикът, стомахът и гениталиите са разположени в права линия и спадат към една и съща категория. Бог Чайтаня е казал: бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе – „Не се обличай богато и не яж вкусни храни“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Антя 6.236).

Тези, които страдат от стомашни заболявания, не биха могли да контролират желанията на стомаха си, поне според този анализ. Когато искаме да ядем повече, отколкото ни е нужно, неизбежно си създаваме много проблеми. Ако съблюдаваме дните за пости, например Ека̄дашӣ и Джанма̄ш̣т̣амӣ, можем да овладеем желанията на стомаха си.

А що се отнася до импулсите на гениталиите, те са два вида – правилни и неправилни, т.е. водене на позволен и на непозволен полов живот. Когато един мъж стане достатъчно зрял, той може да се ожени според правилата и предписанията на ша̄стрите и да използва гениталиите си да зачева добри деца. Това е позволено и религиозно. Иначе той би могъл да се отдаде на различни неестествени начини за удовлетворяване желанията на гениталиите си и да не практикува никакво въздържание. Когато човек се наслаждава на извънбрачен полов живот, което според ша̄стрите означава чрез мислене, планиране, говорене, действително полово сношение или чрез задоволяване на гениталиите с изкуствени средства, той се хваща в клопката на ма̄я̄. Тези съвети са в сила не само за семейните, но и за тя̄гӣте, т.е. хората на жизненото стъпало на отречението. В седма глава на книгата си Према виварта Шрӣ Джагада̄нанда Пан̣д̣ита казва:

„Скъпи братко, ти си на жизненото стъпало на отречението и не трябва да слушаш разговори за обикновени светски неща, нито пък да говориш за такива неща, когато се срещаш с други хора. Не мисли за жени дори в сънищата си. Приел си жизненото стъпало на отречението с обет, който ти забранява да общуваш с жени. Ако искаш да общуваш с Чайтаня Маха̄прабху, трябва постоянно да помниш случая с Чхот̣а Харида̄са и как той бе отхвърлен от Бога. Не яж богати ястия, не се обличай в скъпи дрехи, бъди винаги смирен и служи на Техни Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а в дълбините на сърцето си“.

Изводът е, че който може да владее речта, ума, гнева, езика, стомаха и гениталиите си, трябва да бъде считан за сва̄мӣ или госва̄мӣ. Сва̄мӣ означава господар, а госва̄мӣ – господар на го, т.е. на сетивата. Когато човек се посвети на живот в отречение, едновременно с това той приема и титлата сва̄мӣ. Това не означава, че е господар на семейството си, на близките си или на обществото. Той трябва да бъде господар на сетивата си. Ако не е господар на сетивата си, не трябва да се нарича госва̄мӣ, а го-да̄са – слуга на сетивата. Следвайки стъпките на шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана, всички сва̄мӣ и госва̄мӣ трябва изцяло да се отдадат на любовно трансцедентално служене на Бога. Обратно, го-да̄сите служат на сетивата си, т.е. на материалния свят. Те не се занимават с друго. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е описал го-да̄са още като ада̄нта-го, което се отнася за този, чиито сетива не са под контрол. Един ада̄нта-го не може да стане слуга на Кр̣ш̣н̣а. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30) Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

„Тези, които са решили да продължат съществуването си в материалния свят, за да удовлетворяват сетивата си, нямат шанс да станат Кр̣ш̣н̣а-осъзнати нито чрез лични усилия, нито чрез обучение от страна на други, нито чрез дискусии. Необузданите им сетива ги влекат в най-тъмните области на невежеството и по този начин те, заблудени, просто дъвчат това, което вече е било дъвкано“.

Човешкият живот е предназначен, за да живеем просто и да мислим възвишено. Тъй като всички обусловени живи същества са под контрола на третата енергия на Бога, в този материален свят всеки е длъжен да работи. Върховната Божествена Личност има три основни енергии. Първата се нарича антаран̇га шакти, т.е. вътрешна енергия. Втората се нарича тат̣астха шакти, междинна енергия. Третата се нарича бахиран̇га шакти, външна енергия. Живите същества представляват междинна енергия – разположени са между вътрешната и външната енергия. Тъй като джӣва̄тмӣте, т.е. живите същества с размери на атом, са вечни слуги на Върховната Божествена Личност, те винаги са подчинени или на вътрешната, или на външната енергия. Когато са под контрола на вътрешната енергия, те изпълняват естествената си, органически присъща дейност – да служат предано на Бога. Това е казано в Бхагавад-гӣта̄ (9.13):

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото ме познават като Върховния Бог, първичен и неизчерпаем“.

Думата маха̄тма̄ се отнася до хората с извисен, а не с осакатен ум. Личностите с осакатен ум, които постоянно търсят начини да удовлетворяват сетивата си, понякога разширяват дейностите си, за да извършат добрини за другите чрез някакъв „-изъм“ като национализъм, хуманизъм или алтруизъм. Те могат да отхвърлят личното сетивно наслаждение заради сетивното удовлетворение на другите, например членовете на семейството, близките си или обществото – в национален или международен мащаб. Всъщност всичко това е сетивно удовлетворение, разширило се от лично до общностно и социално. То може да е много хубаво от материална гледна точка, но такива дейности нямат духовна стойност. Основата на такава дейност е сетивното удовлетворение, било то лично или разширено. Само когато човек удовлетворява сетивата на Върховния Бог, той може бъде наречен маха̄тма̄ или човек с извисен ум.

В цитирания по-горе стих от Бхагавад-гӣта̄ думите даивӣм̇ пракр̣тим се отнасят до влиянието на вътрешната енергия, енергията на удоволствието на Върховния Бог. Тази енергия на удоволствието се проявява като Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ или като експанзията ѝ Лакшмӣ, богинята на щастието. Когато индивидуалните души джӣви са под контрола на вътрешната енергия, единствената им дейност е да удовлетворяват Кр̣ш̣н̣а или Вишн̣у. Това е позицията на един маха̄тма̄. Ако човек не е маха̄тма̄, той е дура̄тма̄, човек с осакатен ум. Такива умствено осакатени дура̄тмӣ са под контрола на външната енергия – маха̄ма̄я̄.

В действителност, всички живи същества в този материален свят са управлявани от маха̄ма̄я̄, чиято работа е да ги подчинява на тристранните страдания: адхидаивика клеша (страдания, причинени от полубоговете – суши, земетресения, бури), адхибхаутика клеша (страдания, причинени от други живи същества, като насекоми или врагове) и адхя̄тмика клеша (страдания, причинени от собственото ни тяло и ум – психически и физически проблеми). Даива-бхӯта̄тма-хетавах̣ – обусловените души, подложени на трите вида нещастия под контрола на външната енергия, страдат от най-различни затруднения.

Главният проблем пред обусловените души е повтарянето на раждането, старостта, болестите и смъртта. В материалния свят човек трябва да работи, за да поддържа тялото и душата си, но как да върши тази работа по начин, който би бил благоприятен за неговото Кр̣ш̣н̣а съзнание? Всеки има нужда от притежания като храна, дрехи, пари и различни други неща, необходими за поддържане на тялото, но човек не трябва да трупа повече, отколкото изискват основните му нужди. Ако следва този естествен принцип, той няма да има трудности с поддържането на тялото си.

Според природните закони живите същества, които са по-ниско в еволюционната стълбица, не ядат и не натрупват повече от необходимото. Затова в животинското царство обикновено няма икономически проблеми или недостиг на храна и други неща от първа необходимост. Ако на видно място поставите торба с ориз, птиците ще дойдат да изядат по няколко зрънца и ще си отидат. Един човек обаче ще вземе цялата торба. Ще яде, колкото може да побере стомахът му, а останалото ще се опита да складира. Писанията забраняват това трупане на повече от необходимото (атя̄ха̄ра). Сега целият свят страда поради това.

Натрупването и яденето на повече от необходимото е причина също и за прая̄са, ненужни усилия. Според реда, установен от Бога, всеки човек, в която и да е част на света, може да живее спокойно, ако има малко земя и една дойна крава. Няма нужда да се мести от място на място, за да си изкарва прехраната, защото където и да се намира, може да произвежда зърнени храни и да получава мляко от кравите. Това решава всички икономически проблеми. За щастие, на човека е дадена висша интелигентност, за да развива съзнание за Кр̣ш̣н̣а, т.е. да разбере Бога, връзката си с него и крайната цел на живота – любовта към Бога. За нещастие, така нареченият „цивилизован човек“ без да се интересува от осъзнаването на Бога, използва интелигентността си, за да се сдобие с повече от необходимото, и просто яде, за да доставя удоволствие на езика си. Редът, установен от Бога, дава достатъчно възможности на хората да произвеждат мляко и зърнени продукти навсякъде по света. Вместо да използват по-висшия си разум, за да разберат Бога, така наречените „интелигентни хора“ злоупотребяват с интелигентността си, за да произвеждат ненужни и нежелани неща. Така се отварят фабрики, кланици, публични домове и магазини за алкохол. Когато посъветвате хората да не трупат прекалено много вещи, да не ядат прекалено много и да не работят ненужно, за да притежават излишни удобства, те мислят, че ги съветвате да се върнат към примитивен начин на живот. В повечето случаи хората не харесват простия живот и висшето мислене. Това е окаяното им положение.

Човешкият живот е предназначен да бъде осъзнат Бога – с тази цел на човешкото същество му е даден по-висш интелект. Ония, които вярват, че тази висша интелигентност е предназначена да се достигне една по-издигната позиция, трябва да следват наставленията на Ведическата литература. Като приема инструкциите на по-висшите авторитети, човек наистина може да достигне съвършеното знание и да осмисли живота си.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.9) Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ описва правилната човешка дхарма по такъв начин:

„Предписаните задължения (дхарма) имат за цел окончателно освобождение. Те не трябва да се извършват за материални резултати. Нещо повече, този, който е зает с висше служене (дхарма), никога не трябва да използва материалната печалба за сетивно наслаждение“.

Първата стъпка в човешката цивилизация са предписаните задължения, изпълнявани според наставленията на писанията. Висшият интелект на човешкото същество трябва да бъде подготвен да разбере дхарма. В човешкото общество има различни религиозни схващания, определяни като индуизъм, християнство, юдаизъм, ислям, будизъм и т.н., тъй като без религия човешкото общество не е по-добро от животинското.

Както бе казано по-горе (дхармася хй а̄паваргяся на̄ртхо 'ртха̄йопакалпате), религията е предназначена за достигане на освобождение, не за набавяне на хляб. Понякога човешкото общество си измисля религиозни системи, които целят материален напредък, но това е далеч от целта на истинската дхарма. Религията изисква да се разбират законите на Бога, защото правилното следване на тези закони извежда човека от материалното оплитане. Това е истинската цел на религията. За съжаление хората приемат религията, за да си осигурят материално благоденствие, поради атя̄ха̄ра, прекомерно желание за такова благоденствие. Истинската религия обаче учи хората да се задоволяват с най-необходимото и да развиват съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Дори да се нуждаем от икономическо развитие, истинската религия го разрешава дотолкова, доколкото да се снабдяваме с най-необходимото за материалното си съществуване. Джӣвася таттва-джигя̄са̄ – истинската цел на живота е да питаме за Абсолютната Истина. Ако усилията ни (прая̄са) не са свързани с търсене на Абсолютната Истина, ние просто увеличаваме опитите да задоволим неестествените си нужди. Кандидатът за духовен живот трябва да избягва светските усилия.

Друга пречка е праджалпа, ненужното говорене. Когато се съберем с приятели, незабавно започваме празни разговори, които са точно като жабешко крякане. Ако се налага да говорим, трябва да говорим за движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Хората извън движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание обичат да четат купища вестници, списания и романи, да решават кръстословици и да вършат много други безсмислени неща. По този начин те просто губят безценното си време и енергия. В западните страни възрастните хора, когато се пенсионират, играят карти, ловят риба, гледат телевизия и обсъждат безполезни социално-политически теми. Всички тези и още много други маловажни занимания се включват в категорията на праджалпа. Интелигентните хора, интересуващи се от Кр̣ш̣н̣а съзнание, не бива да се занимават с такива дейности.

Джана сан̇га се отнася до общуването с хора, които не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Човек трябва внимателно да избягва тяхното общуване. Затова Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура ни е посъветвал да живеем само в обществото на осъзнати за Кр̣ш̣н̣а предани (бхакта-сане ва̄са). Човек постоянно трябва да отдава служене на Бога и да общува с предани на Бога. Общуването между хора, които изпълняват един и същи вид работа, е много благоприятно за усъвършенстването им в тази работа. Материалистите сформират най-различни сдружения и клубове, за да сплотят усилията си. В света на бизнеса съществуват институции като борсата и търговската камара. По подобен начин и ние сме основали Международното общество за Кришна съзнание, за да дадем възможност на хората да общуват с тези, които помнят Кр̣ш̣н̣а. Духовното общуване, което предлага ИСКОН (Международното общество за Кришна съзнание), нараства ден след ден. Към него се присъединяват хора от цял свят, за да пробудят спящото у себе си съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише в коментара си Анувр̣тти, че свръхусилията за придобиване на знание, които полагат мислителите и философите, спадат към категорията атя̄ха̄ра (трупане на повече от необходимото). Според Шрӣмад Бха̄гаватам усилията на философите да съчиняват томове книги с празни умозрителни разсъждения, лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, са напълно безсмислени. Работата на кармӣте, които пишат томове върху икономическото развитие, също спада към категорията атя̄ха̄ра. Така и тези, които нямат желание да развият съзнание за Кр̣ш̣н̣а, а се интересуват единствено от притежаването на още и още материални неща – било под формата на научно знание или на парична печалба, – също попадат под зависимостта на атя̄ха̄ра.

Кармӣте се трудят, за да натрупат колкото се може повече пари за потомците си, защото не знаят бъдещата си съдба. Заинтересовани единствено да получават все повече и повече пари за синовете и внуците си, такива глупави хора не знаят дори какво ще стане с тях в следващия им живот. Множество случаи илюстрират това. Веднъж един велик кармӣ натрупал огромно състояние за своите синове и внуци, но по-късно, според кармата си се родил в дома на обущар, близо до къщата, която в предишния живот построил за децата си. И станало така, че когато същия този кармӣ, вече обущар, идвал в бившия си дом, бившите му синове и внуци го замеряли с обувки. Ако кармӣте и гя̄нӣте не проявят желание да осъзнаят Кр̣ш̣н̣а, просто ще продължават да си пропиляват живота в безплодни дейности.

Приемането само на част от духовните правила и предписания, с цел непосредствена полза, както препоръчват утилитаристите, се нарича нияма-а̄граха, а пренебрегването на предписанията на ша̄стрите, предназначени за духовно развитие, се нарича нияма-аграха. Думата а̄граха означава „силно желание да приемеш“, а аграха означава „неприемане“. Като се прибави коя да е от тези думи към думата нияма („правила и предписания“), се получава думата нияма̄граха. Така че нияма̄граха има две значения – кое от тях е използвано в даден случай, се разбира от контекста. Тези, които се интересуват от осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а, не трябва да се стремят към правилата и предписанията заради икономически напредък; те трябва със силна вяра да приемат предписаните правила за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те стриктно трябва да следват регулиращите принципи, като избягват извънбрачния секс, месоядството, хазарта и интоксикантите.

Освен това те трябва да избягват общуване с ма̄я̄ва̄дӣте, които само злословят срещу ваиш̣н̣авите (преданите). Бхукти ка̄мӣте, които се интересуват от материално щастие, мукти ка̄мӣте, желаещи освобождение чрез сливане със съществуването на лишения от форма Абсолют (Брахман) и сиддхи ка̄мӣте, желаещи усъвършенстване в мистичната йога, се определят като атя̄ха̄рӣ. Да се общува с такива личности не е никак желателно.

Желанията да се разшири ума чрез мистична йога, чрез сливане с безличностния Брахман или чрез достигане на материално благосъстояние – всички те спадат към категорията на алчността (лауля). Опитите да се сдобием с такава материална печалба или с псевдодуховен напредък са препятствия по пътя към осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а.

Борбата между капиталисти и комунисти се дължи на това, че са отхвърлили съвета на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ по отношение на атя̄ха̄ра. Капиталистите натрупват повече богатство, отколкото им е необходимо, а комунистите, които завиждат на благосъстоянието им, искат да национализират цялата собственост. За съжаление, комунистите не знаят как да разрешат проблема с богатството и разпределението му. И когато богатството на капиталистите попадне в ръцете на комунистите, от това не следва никакво разрешение. За разлика от тези две философии, идеологията на Кр̣ш̣н̣а съзнание казва, че цялото богатство принадлежи на Кр̣ш̣н̣а. Ето защо дотогава, докато то не е под управлението на Кр̣ш̣н̣а, няма да бъдат разрешени икономическите проблеми на човечеството. Нищо не може да се промени, като се постави богатството в ръцете на комунистите или капиталистите. Когато на улицата лежи стодоларова банкнота, някой я взема и си я слага в джоба. Такъв човек не е честен. Друг вижда парите и решава да ги остави там, защото мисли, че не трябва да докосва чужда собственост. Въпреки че вторият човек не е крадец, той не знае как е правилно да постъпи с парите. А трети човек, който вижда стодоларовата банкнота, я взема, намира този, който я е загубил, и му я дава. Той не открадва парите, за да ги изхарчи за себе си, нито пък ги пренебрегва, оставяйки ги да лежат на улицата. Като ги взема и ги дава на човека, който ги е загубил, той е и честен, и мъдър.

Простото прехвърляне на богатството от капиталистите при комунистите не може да разреши политическите проблеми, защото става видно, че когато комунистът получи пари, той ги използва за собственото си сетивно удовлетворение. Световното богатство всъщност принадлежи на Кр̣ш̣н̣а и всяко живо същество – и човек, и животно – има рожденото право да използва собствеността на Бога, за да поддържа съществуването си. Когато човек взема повече, отколкото му е нужно, за да преживява – бил той капиталист или комунист – той е крадец и подлежи на наказание от природните закони.

Световното богатство трябва да се използва за благото на всички живи същества – това е планът на майката Природа. Всеки има правото да живее, като използва богатството на Бога. Когато хората овладеят изкуството да употребяват правилно собствеността на Бога, ще престанат да посягат взаимно на правата си. Тогава би могло да се създаде идеално общество. Основният принцип, върху който се гради такова духовно общество, е изложен в първата мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад:

„Всичко одушевено и неодушевено във вселената се управлява и притежава от Бога. Затова човек трябва да приема само тези неща, които са му нужни, които са му отредени като негов дял, и не трябва да приема нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи то“.

Осъзнатите за Кр̣ш̣н̣а предани знаят много добре, че този материален свят е организиран според съвършения замисъл на Бога да се удовлетворяват жизнените нужди на всички живи същества, без да трябва да посягат взаимно на живота или на правата си. Тази съвършена организация позволява правилна подялба на богатството, според истинските нужди на всеки: така всеки може да живее спокойно, в съответствие с принципа „прост живот – висше мислене“. За съжаление, материалистите, които нито имат вяра в плана на Бога, нито се стремят към по-висше духовно развитие, злоупотребяват с разума, даден им от Бога, и просто увеличават материалните си притежания. Те създават всякакви системи – такива като капитализма и материалистичния комунизъм – за да постигнат по-високи материални позиции. Те не се интересуват от законите на Бога или от някаква по-висша цел. Вечно загрижени да задоволят безграничните си желания за сетивно удовлетворение, те са забележителни със способността да експлоатират събратята си – другите живи същества.

Когато човешкото общество престане да допуска тези елементарни грешки, изброени от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ (атя̄ха̄ра и т.н.), ще се сложи край на антагонизма между хора и животни, капиталисти и комунисти и пр. Освен това ще се разрешат и всички проблеми на икономическата и политическата нестабилност и несигурност. Това чисто съзнание се пробужда чрез правилно духовно образование и практика, предлагани научно от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага духовна общност, която може да осигури мир на света. Всеки интелигентен човек трябва да пречисти съзнанието си и да се избави от гореспоменатите шест препятствия за предано служене, като с цялото си сърце приеме подслона на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Преданото служене не е сантиментална теория или въображаем екстаз. Негова същност е практическото действие. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното определение на преданото служене:

„Уттама̄ бхакти, т.е. чистата преданост към Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се състои в отдаване на предано служене по начин, който удовлетворява Бога. Преданото служене трябва да е освободено от всякакви странични мотиви и да не е свързано с плодоносна карма, имперсоналистична гя̄на и други егоистични желания“.

Бхакти е вид култивиране, което предполага дейност. Култивиране на духовност не значи да седим бездейно и да медитираме, както учат някои псевдо йогӣ. Такава медитация може да е подходяща за тези, които още не знаят за преданото служене; затова понякога тя се препоръчва като начин да се спрат разсейващите материални дейности. Медитация означава да се прекъснат всички безсмислени дейности, поне в този момент. Обаче преданото служене не само слага край на всички безсмислени светски дейности, но и ангажира човек в извършването на разумни дейности с преданост. Шрӣла Прахла̄да Маха̄ра̄джа препоръчва:

Деветте метода за предано служене са следните:

Шраван̣ам, или слушането, е първата стъпка в постигането на трансцедентално знание. Човек не трябва да слуша неупълномощени личности; той трябва да се обърне към подходящата личност, както се препоръчва в Бхагавад-гӣта̄ (4.34):

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти предадат знание, защото са видели истината.“

По-нататък в Мун̣д̣ака Упаниш̣ад се препоръчва: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – „За да разбере тази трансцедентална наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител.“ С други думи, този метод – смирено да се приема поверителното трансцедентално знание – не се основава просто на умозрителни разсъждения. В тази връзка Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва на Рӯпа Госва̄мӣ:

„Докато прекосява вселенското творение на Брахма̄, някоя щастлива душа може да получи семето на бхакти лата̄, растението на преданото служене. Това се дължи изцяло на милостта на духовния учител и Кр̣ш̣н̣а“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 19.151). Материалният свят е затвор за живите същества, които по природа са а̄нандамая, търсещи щастие. Те всъщност искат да се освободят от затвора на този свят на обусловено щастие, но тъй като не знаят начина за освобождение, са принудени да се преселват от един вид живот в друг и от една планета на друга. По този начин живите същества скитат из цялата материална вселена. Когато някой има щастието да срещне чист предан и го слуша търпеливо, той започва да следва пътя на преданото служене. Такъв шанс получава този, който е искрен. Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага тази възможност на цялото човечество. Ако човек има късмет да се възползва от нея и се заеме с предано служене, пред него веднага се открива пътят на освобождението.

Ние трябва да приемем много възторжено възможността да се върнем в своя дом, обратно при Бога. Без ентусиазъм няма да сполучим. Дори в материалния свят човек трябва да действа с вдъхновение, ако иска да постигне успех в областта, към която са насочени усилията му. Студентът, бизнесменът, художникът или всеки друг, който иска да успее в работата си, трябва да има ентусиазъм. По същия начин трябва да сме много вдъхновени в преданото служене. Ентусиазм означава действие. Но действие за кого? – Трябва винаги да действаме за Кр̣ш̣н̣а – кр̣ш̣н̣а̄ртха̄кхила чеш̣т̣а̄ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху).

Във всички етапи на живота си човек трябва да отдава предано служене под ръководството на духовен учител, за да постигне съвършенство в бхакти йога. Не е нужно да се ограничават или стесняват дейностите. Кр̣ш̣н̣а е всепроникващ. Затова нищо не е независимо от Кр̣ш̣н̣а, както самият той заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.4):

„Цялата вселена е проникната от мен в непроявената ми форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях.“ Под ръководството на истински духовен учител човек трябва да прави всичко, което е благоприятно за служенето на Кр̣ш̣н̣а. Например, ние често използваме диктофон. Материалистът, който е изобретил тази машина, я е създал за бизнесмени или за хора, пишещи по светски въпроси. Определено не е мислил този диктофон да се използва в служене на Бога, но ние го използваме, за да създаваме литература за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Разбира се, произвеждането на диктофона е изцяло в рамките на енергиите на Кр̣ш̣н̣а. Всички части на това устройство, включително електронните системи, са направени от различни комбинации и взаимодействия на петте основни типа материална енергия – бхӯми, джала, агни, ва̄ю и а̄ка̄ша. Изобретателят е използвал мозъка си, за да създаде тази сложна машина, а мозъкът му, както и частите, са дадени от Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва: мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни – „Всичко зависи от моята енергия.“ Преданият разбира, че тъй като нищо не е независимо от енергията на Кр̣ш̣н̣а, всичко трябва да се използва в служене на него.

Интелигентните усилия, полагани с пълно съзнание за Кр̣ш̣н̣а, се наричат утса̄ха, ентусиазъм. Преданите знаят правилния начин, по който всичко може да се използва в служене на Бога (нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе юктам̇ ваира̄гям учяте). Преданото служене не е бездейна медитация, а практическо действие на преден план в духовния живот.

Дейностите трябва да се вършат с търпение. В Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не трябва да е нетърпелив. Всъщност движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе започнато без никаква чужда помощ и в началото не срещаше отзвук, но тъй като ние търпеливо продължихме да изпълняваме преданите си дейности, хората постепенно започнаха да разбират важността на движението и сега се присъединяват към него с голямо желание. Не трябва да проявяваме нетърпение, когато отдаваме предано служене. Трябва да приемаме наставленията на духовния си учител и търпеливо да ги следваме, уповавайки се на милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а. Успехът на дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание изисква търпение и увереност. Естествено е едно току-що омъжено момиче да иска дете от съпруга си, но то не може да го очаква веднага след женитбата. Разбира се, щом се омъжи, тя може да се опита да има дете, но трябва да се отдаде на съпруга си с увереността, че детето ще се развие и ще се роди в определеното време. Така и в преданото служене да се отдадеш, значи да си уверен. Преданият мисли: авашя ракш̣ибе кр̣ш̣н̣а – „Кр̣ш̣н̣а със сигурност ще ме закриля и ще ми помага успешно да служа.“ Това се нарича увереност.

Както вече обяснихме, човек не трябва да е бездеен, а трябва с много ентусиазъм да следва регулиращите принципи – тат-тат-карма-правартана. Пренебрегването на регулиращите принципи ще унищожи преданото служене. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание има четири основни регулиращи принципа, които забраняват извънбрачния полов живот, месоядството, хазарта и употребата на интоксиканти. Преданият трябва да следва тези принципи с голям ентусиазъм. Ако пренебрегне следването на който и да е от тях, напредъкът му неминуемо ще се затрудни. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва: тат-тат-карма-правартана̄т – „Човек трябва стриктно да спазва регулиращите принципи на ваидхӣ бхакти.“ В допълнение към четирите забрани (яма) има и позитивни регулиращи принципи (нияма), като ежедневното повтаряне на шестнадесет кръга с броеница джапа-ма̄ла̄. Тези регулирани дейности трябва да се извършват с вяра и ентусиазъм. Това се нарича тат-тат-карма-правартана, т.е. разностранно ангажиране в предано служене.

Освен това, за да успее в преданото служене, човек трябва да се откаже от нежелано общуване. В това число влизат кармӣте, гя̄нӣте, йогӣте и други неотдадени. Веднъж Шрӣ Чаитаня Маха̄прабху бил запитан от един свой семеен предан за принципите на Ваиш̣н̣авизма и за основните дейности на един ваиш̣н̣ава. Шрӣ Чаитаня Маха̄прабху веднага отговорил: асат-сан̇га-тя̄га – еи ваиш̣н̣ава-а̄ча̄ра – „Характерна черта на един ваиш̣н̣ава е отказът от общуването със светски хора, т.е. с неотдадени.“ Затова Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура е препоръчал: та̄н̇дера чаран̣а севи бхакта-сане ва̄са – човек трябва да живее сред чисти предани и да спазва регулиращите принципи, посочени от предишните а̄ча̄рии, шестимата Госва̄мӣ (Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ и Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ). Ако човек живее в обкръжението на предани, възможността да общува с неотдадени е много малка. Международното общество за Кришна съзнание открива много центрове, за да покани хората да живеят сред предани и да следват регулиращите принципи на духовния живот.

Предано служене означава трансцедентални дейности. На трансцеденталната платформа няма замърсявания от трите проявления на материалната природа. Тя се нарича вишуддха саттва, равнище на чистото добро, т.е. доброто, освободено от замърсявания с качествата страст и невежество. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание всички трябва да стават рано сутрин, преди четири часа, да участват в ман̇гала а̄рати, утринното обожание, после да четат Шрӣмад Бха̄гаватам, да правят кӣртан и т.н. Дейностите в преданото служене са така организирани, че продължават денонощно. Този начин на действие се нарича сато вр̣тти – следване примера на предишните а̄ча̄рии, които много опитно са запълвали всеки миг от времето си с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ако човек стриктно следва съвета, даден от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в този стих – да бъде ентусиазиран, уверен и търпелив, да се откаже от нежелано общуване, да следва регулиращите принципи и да живее сред предани – той със сигурност ще напредне в преданото служене. В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че развиването на знание чрез философски разсъждения, трупането на светско богатство чрез разширяване на плодоносните дейности и желанието за йога сиддхи, материални съвършенства, са напълно в разрез с принципите на преданото служене. Човек изобщо не трябва да се интересува от такива преходни дейности. Вместо това трябва да насочи усилията си към следването на регулиращите принципи на преданото служене. Според Бхагавад-гӣта̄ (2.69):

„Това, което е нощ за всички същества, е време за пробуждане на себеовладяния; а времето за пробуждане на всички същества е нощ за вглъбения в себе си мъдрец.“

Отдаването на предано служене е смисъл и цел за живото същество. То е желаното върховно съвършенство на човешкия живот. Убеден в това, човек трябва да е уверен, че всички дейности, различни от преданото служене – умозрителни разсъждения, плодоносна работа или мистични усилия, – никога няма да му донесат трайна полза. Пълната вяра в пътя на преданото служене ще му помогне да постигне желаната си цел, а опитите му да следва други пътища само ще го направят неспокоен. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: „Човек трябва да е напълно убеден, че тези, които са се отказали от преданото служене, за да поемат сурови отречения с други цели, не са с чист ум въпреки тежките си отречения, защото не знаят за трансценденталното любовно служене на Бога.“

По-нататък в Десета песен се казва: „Спекулативните философи и материалистите могат да си налагат големи лишения и покаяния, но въпреки това те не успяват, защото не познават лотосовите нозе на Бога.“ Преданите на Бога обаче никога не се провалят. В Бхагавад-гӣта̄ (9.31) Върховната Божествена Личност уверява Арджуна: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „О, сине на Кунтӣ, смело можеш да заявиш, че мой предан никога не пропада.“

Пак в Бхагавад-гӣта̄ (2.40) Кр̣ш̣н̣а казва:

„В това усилие няма загуба или намаляване. Дори малко напредък по този път може да предпази човек от най-голяма беда.“

Преданото служене е толкова чисто и съвършено, че веднъж започнало, човек дори въпреки волята си стига до крайния успех. Понякога някой изоставя обикновените си занимания и от сантименталност приема подслон в лотосовите нозе на Върховния Бог – така започва началният стадий на преданото служене. Дори ако този незрял предан се отклони от пътя, той не губи нищо. От друга страна, каква полза би имал, ако изпълнява предписаните според неговата варн̣а и а̄шрама задължения, но не се занимава с предано служене? Въпреки че „падналият“ предан може да се роди в низше семейство, преданото му служене ще започне пак от точката, в която е било прекъснато. Преданото служене е ахаитуки апратихата̄; то не е последица от светски причини, не може да се прекрати по светски причини и резултатите му не могат да се изчерпят вследствие на материални трудности. Затова преданият трябва да е уверен в избрания от него път и да не се интересува много от дейностите на кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте.

Несъмнено, кармичните работници, спекулативните философи и йогӣте мистици имат много положителни качества, но всички добри качества се развиват автоматично в характера на предания. Не са нужни отделни усилия. Както потвърждава Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12), всички добри качества на полубоговете постепенно се проявяват у този, който е развил чисто предано служене. Тъй като един предан не се интересува от никакви материални дейности, той не се замърсява от материята. Той веднага се установява на равнището на трансцеденталния живот. Но този, който се занимава със светски дейности, бил той гя̄нӣ, йогӣ, кармӣ, филантроп, националист или каквото и да било друго, не може да постигне висшия стадий маха̄тма̄. Той си остава дура̄тма̄, човек с осакатен ум. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) се казва:

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са в заблуда, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото са ме осъзнали като Върховния Бог, първичен и неизчерпаем“.

Тъй като всички предани на Бога се намират под покровителството на върховната му енергия, те не бива да се отклоняват от пътя на преданото служене и да поемат пътя на кармӣте, гя̄нӣте или йогӣте. Това се нарича утса̄ха̄н нишчая̄д дхаиря̄т тат-тат-карма-правартана̄т – следване на регулиращите принципи на преданото служене с ентусиазъм, търпение и увереност. По този начин човек може сигурно да напредва по пътя на преданото служене.

В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява как да извършваме предано служене в общуването си с другите предани. Има шест вида дейности: (1) да даваме подаяния на преданите; (2) да приемаме от тях каквото ни предлагат в замяна; (3) да разкриваме мислите си пред преданите; (4) да ги питаме за поверителното служене на Бога; (5) да опитваме с почит праса̄да, духовната храна, дадена ни от преданите и (6) да даваме праса̄да на преданите. Опитният предан трябва да обяснява, а неопитният – да се учи от него. Това е гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати. Когато един предан ни дава праса̄да – храната, предложена на Бога, за да поддържа у нас духа на преданото служене, трябва да приемаме този праса̄да като милост на Бога, получена чрез чистите предани. Ние също трябва да каним чистите предани у дома си, да им предлагаме праса̄да и да сме готови да ги удовлетворим с всичко. Това се нарича бхун̇кте бходжаяте чаива.

Тези шест вида отношения между двама близки приятели задължително присъстват и в общуването на обикновените хора. Например когато един бизнесмен иска да осъществи контакт с друг бизнесмен, той урежда прием и по време на угощението открива намеренията си. После пита приятеля си как да действа, а понякога двамата си разменят и подаръци. И така, когато във взаимоотношенията има любов, прӣти, тогава се извършват тези шест дейности. В предишния стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветваше да се откажем от светското общуване и да търсим компанията на преданите (сан̇га-тя̄га̄т сато вр̣ттех). Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание е създадено, за да улесни тези шест вида обмяна на любов между преданите. Обществото започна с един-единствен човек, но тъй като се присъединяват все нови и нови хора, които участват в процеса на даване и приемане, то се разпространи из целия свят. Ние се радваме, че хората правят щедри дарения за развиване на дейностите на Обществото и от друга страна, с голямо желание приемат скромните ни подаръци под формата на книги и списания за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога ние организираме Харе Кр̣ш̣н̣а фестивали и каним почетните членове и приятелите на движението да участват в празника и да приемат праса̄да. Макар че повечето от тях идват от висшите слоеве на обществото, те приемат праса̄да, който им предлагаме, колкото и незначителен да е той. Понякога членовете и привържениците ни много искрено ни питат за начините, по които се отдава предано служене, и ние се опитваме да им обясним. Така Обществото се разпространява из целия свят с голям успех и интелигенцията във всички страни постепенно започва да оценява дейностите ни в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Животът в Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се поддържа от шестте вида обмяна на любов между членовете му; затова на хората трябва да се даде възможност да общуват с преданите от ИСКОН – защото общувайки по шестте начина, споменати по-горе, човек напълно може да съживи своето спящо съзнание за Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (2.62) се казва: сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣ – желанията и стремежите ни се развиват в съответствие с обкръжението ни. Често се казва, че човек се познава по приятелите си и ако един човек общува с предани, той със сигурност ще развие спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на всяко живо същество и когато живото същество се роди в човешко тяло, това съзнание вече е до известна степен развито. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.107) се казва:

„Чистата любов към Кр̣ш̣н̣а съществува вечно в сърцата на живите същества. Тя не е нещо, което се получава от някакъв външен източник. Когато чрез слушане и възпяване сърцето се пречисти, живото същество се пробужда по естествен начин.“ Тъй като съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на живото същество, на всеки трябва да се даде възможност да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Просто като слушаме и възпяваме – шраван̣ам̇ кӣртанам, – сърцето ни се пречиства и изначалното ни Кр̣ш̣н̣а съзнание се събужда. Кр̣ш̣н̣а съзнание не идва изкуствено отвън, то вече съществува в сърцето ни. Когато повтаряме святото име на Върховната Божествена Личност, сърцето ни се изчиства от всички материални замърсявания. В първата строфа на Шрӣ Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху казва:

„Вечна слава на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана, който пречиства сърцето от праха, трупал се с години и потушава пожара на обусловения живот, на повтарящото се раждане и смърт. Движението на сан̇кӣртана е най-голямата благословия за човечеството, защото разпръсква лъчите на благославящата луна. То е душата на цялото трансцедентално знание. То увеличава океана от трансцедентално блаженство и ни дава възможност да усетим вкуса на нектара, за който винаги сме копнели.“

Пречиства се не само този, който повтаря маха̄ мантрата, пречистват се сърцата и на всички, които имат възможност да чуят трансцеденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Пречистват се дори душите, въплътени в низши животни, насекоми, дървета и други форми живот. Като слушат трансцеденталната вибрация, те се пречистват и подготвят да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Когато Чайтаня Маха̄прабху попитал Т̣ха̄кура Харида̄са как живите същества, по-низши от човешките, могат да се освободят от робството на материята, той обяснил следното: повтарянето на святите имена има такава сила, че ако възпяваме дори в най-затънтените части на джунглата, просто като слушат вибрацията, дърветата и животните ще напреднат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху на практика доказал това, когато минавал през гората Джха̄рикхан̣д̣а. Тигрите, змиите, сърните и всички други животни забравили естествената си вражда и започнали да пеят и танцуват в сан̇кӣртана. Разбира се, ние не можем да подражаваме на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, но трябва да следваме примера му. Не сме достатъчно могъщи, за да запленим низши животни като тигри, змии, котки и кучета или да ги вдъхновим да танцуват, но като повтаряме святите имена на Бога, можем да насочим много хора по света към осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а. Разпространението или съдействието за разпространение на святото име на Бога е висш пример за милостиня и помощ (принципът дада̄ти). По същия начин трябва да следваме и принципа пратигр̣хн̣а̄ти, с желание и готовност да приемем трансцеденталния дар. Трябва да се интересуваме от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да отворим ума си, за да разберем какво представлява материалния свят. Така можем да следваме принципите гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати.

Членовете на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание канят своите привърженици и приятели на празник всяка неделя в центровете на Обществото. Много интересуващи се хора идват да почетат праса̄да, а при възможност, и те канят членовете на Обществото у дома си и ги гощават с праса̄да. Това е ползотворно за всички. Хората трябва да изоставят обкръжението на така наречените йогӣ, гя̄нӣ, кармӣ и филантропи, защото общуването с тях не носи полза никому. Ако наистина искаме да осъществим целта на човешкия живот, трябва да общуваме с преданите от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – това е единственото движение, което ни учи как да развием любовта си към Бога. Религията е отличителна черта на човешкото общество; в нея се заключава разликата между човешката и животинската общност. Обществото на животните няма църкви, джамии или религиозна система. Във всички части на света, колкото и да е угнетено човешкото общество, то има някаква религиозна система. Дори аборигенските племена в джунглите имат религия. Когато една религиозна система се развива и доведе до любов към Бога, тя е успешна. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) се казва:

„Висшата дейност (дхарма) на човечеството е тази, чрез която хората могат да стигнат до любовно предано служене на трансцеденталния Бог. Това предано служене трябва да е немотивирано и непрекъснато, за да донесе пълно удовлетворение на душата.“

Ако членовете на човешкото общество наистина искат умиротворение, спокойствие и доброжелателство в отношенията между хората и нациите, трябва да следват религиозната система на Кр̣ш̣н̣а съзнание, чрез която могат да развият спящата у тях любов към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Веднага щом направят това, съзнанието им ще се изпълни с мир и спокойствие.

В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура предупреждава преданите, заети с разпространение на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, да не влизат в разговори с имперсоналистите ма̄я̄ва̄дӣ, които постоянно се противопоставят на теистичните движения. Светът е пълен с ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, и политическите партии се възползват от техните философии, за да насърчават материализма. Понякога те дори застават срещу движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ма̄я̄ва̄дӣте и другите атеисти не искат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание да се развива, защото то дава на хората съзнание за Бога. Това е политиката на атеистите. Няма никаква полза да храним една змия с мляко и банани, защото така няма да я заситим. Напротив, като приема мляко и банани, тя става още по-отровна (кевалам̇ виш̣а-вардханам). Ако дадем на змията да пие мляко, отровата ѝ просто се увеличава. По сходни съображения не трябва да доверяваме мислите си на ма̄я̄ва̄дӣ и кармӣ змиите. Такава откровеност няма да ни помогне. Най-добре е изобщо да не общуваме с тях и да не обсъждаме нищо поверително, защото те не могат да ни дадат добър съвет. Не трябва да каним ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, нито да приемаме поканите им, защото в резултат от близкото общуване може да се повлияем от атеистичния им манталитет (сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣). Забраната, изложена в този стих, е, да не предлагаме или приемаме каквото и да било от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също е предупредил: виш̣айӣра анна кха̄иле душ̣т̣а хая мана – „Когато ядем храна, приготвена от светски хора, умът ни става порочен.“ Ако не е много напреднал, човек не е в състояние да използва приноса на всеки към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова по принцип не трябва да се приемат подаяния от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Всъщност Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е забранил на преданите да общуват дори с обикновени хора, пристрастени към материалното сетивно наслаждение.

Изводът е, че постоянно трябва да сме сред предани, да съблюдаваме регулиращите принципи, да следваме примера на а̄ча̄риите и със смирение да изпълняваме наставленията на духовния си учител. По този начин ще можем да развием преданото си служене и спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Преданият, който не е нито начинаещ, нито маха̄ бха̄гавата (много напреднал), а заема средно положение, трябва да обича Върховната Божествена Личност, да е приятел с другите предани, да е благосклонен към невежите и да избягва завистливите и демоничните. В този стих са споменати любовните взаимоотношения с Върховната Божествена Личност и приятелските отношения с преданите. Според принципа дада̄ти, един напреднал предан би трябвало да отделя поне половината от приходите си за служене на Бога и на преданите му. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е дал такъв пример със собствения си живот. Когато решил да се оттегли, той отделил половината от спечелените си пари за служенето на Кр̣ш̣н̣а, една четвърт дал на роднините си и една четвърт задържал за лични разходи. Този пример трябва да следват всички предани. Каквито и да са доходите ни, половината от тях трябва да изразходваме за Кр̣ш̣н̣а и преданите му – това ще удовлетвори изискванията на дада̄ти.

В следващия стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи какъв ваиш̣н̣ава трябва да изберем за приятел и как да служим на ваиш̣н̣авите.

За да приложим интелигентно шестте изпълнени с обич взаимоотношения, споменати в предишния стих, трябва да изберем подходящите личности чрез внимателна преценка. Ето защо Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва да се отнасяме към ваиш̣н̣авите подобаващо на положението им. В този стих той ни учи как да се държим с трите вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ е начинаещият, който е получил хари на̄ма посвещение от духовния си учител и е започнал да повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а. В мислите си човек трябва да го уважава като каниш̣т̣ха ваиш̣н̣ава. Мадхяма адхика̄рӣ е получил духовно посвещение от духовния си учител, под чието ръководство изцяло се е заел с трансцендентално любящо служене на Бога. Мадхяма адхика̄рӣ се намира по средата в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ е висшият предан, издигнат в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ не хули другите, сърцето му е съвършено чисто, той е достигнал състоянието на чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ общуването и служенето на такъв маха̄-бха̄гавата или съвършен ваиш̣н̣ава е най-желано.

Човек не трябва да остава каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, като заема най-ниското ниво в преданото служене и се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Такъв предан е описан в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.47):

„Онзи, който с много вяра обожава Божеството в храма, но не знае как да се държи с преданите и с останалите хора, се нарича пра̄кр̣та бхакта, или каниш̣т̣ха адхика̄рӣ.“

Човек трябва да се издигне от позицията на каниш̣т̣ха адхика̄рӣ до равнището на мадхяма адхика̄рӣ. Мадхяма адхика̄рӣ е описан в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.46):

„Мадхяма адхика̄рӣ е предан, който обожава Върховната Божествена Личност като най-висшия обект на любовта, поддържа приятелство с преданите на Бога, милостив е към невежите и избягва злонамерените по природа.“

Това е правилният начин да развиваме предано служене. Затова в този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва как да се отнасяме с различните предани. На практика виждаме, че има различни видове ваиш̣н̣ави. Пра̄кр̣та сахаджиите обикновено повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата, но въпреки това са привързани към жени, пари и опияняващи средства. Макар че повтарят святото име на Бога, те още не са се пречистили. Такива хора трябва да уважаваме в мислите си, но да избягваме общуването с тях. Трябва да сме благосклонни към тези, които не са злонамерени по природа и имат желание да получат правилни съвети, но просто са се отклонили, поради лошото си общуване. А на тези начинаещи предани, посветени от истински духовен учител и сериозно изпълняващи заръките му, трябва смирено да отдаваме почит.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава равни възможности на всеки, без разлика на класа, вероизповедание или цвят. Каним всеки да се присъедини към това движение, да идва при нас, да приема праса̄да и да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато видим, че някой проявява интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание и поиска да бъде посветен, духовният учител го приема за ученик в повтарянето на святото име на Бога. Когато начинаещият предан бъде посветен и започне предано служене, според наставленията на духовния учител, той трябва да бъде приет за авторитетен ваиш̣н̣ава и да му се отдават почитания. От мнозина такива ваиш̣н̣ави, някой може би ще стане много сериозен в служенето на Бога, стриктно ще следва всички регулиращи принципи, ще повтаря предписания брой кръгове на джапа броеница и постоянно ще мисли как да се разраства движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такъв ваиш̣н̣ава трябва да приемаме като уттама адхика̄рӣ, много напреднал предан, и винаги да търсим общуване с него.

Процесът, чрез който преданите се привързват към Кр̣ш̣н̣а, е описан в Чайтаня-чарита̄мр̣та (Антя 4.192):

„По време на посвещението, когато преданият напълно се отдава в служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а го приема за равен на себе си.“

Дӣкш̣а̄, духовното посвещение, се обяснява в Бхакти сандарбха (868) от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ:

„Чрез дӣкш̣а̄ човек постепенно губи интерес към материалното наслаждение и постепенно започва да се интересува от духовния живот.“

Животът показва много примери за това, особено в Европа и Америка. Много ученици, които идват при нас от видни и богати семейства, бързо загубват всякакъв интерес към материалното наслаждение и развиват силно желание да навлязат в духовния живот. Въпреки че са от много заможни семейства, мнозина от тях приемат не твърде комфортен живот. Наистина, заради Кр̣ш̣н̣а те са готови да приемат всякакви условия – само и само да живеят в храма и да общуват с ваиш̣н̣авите. Когато човек стане толкова безразличен към материалното наслаждение, той вече е достоен за посвещение от духовния учител. За да напреднем в духовния живот, Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.13) предписва: тапаса̄ брахмачарйен̣а шамена ча дамена ча. Когато някой сериозно иска да приеме дӣкш̣а̄, той трябва да се приготви за въздържание, целомъдрие и контрол над ума и тялото си. Ако човек е подготвен и желае да получи духовно просветление дивям̇ гя̄нам, той е достоен за посвещение. Дивям̇ гя̄нам е наречено тад-вигя̄на, или знание за Върховния. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – когато човек се интересува от трансценденталната същност на Абсолютната Истина, той може да бъде посветен. Такава личност трябва да се обърне към духовен учител, за да приеме дӣкш̣а̄. Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) също предписва: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Когато човек наистина се интересува от трансценденталната наука за Абсолютната Истина, той трябва да се обърне към духовен учител.“

Не бива да приемаме духовен учител, без да следваме напътствията му. Нито пък да го приемаме като мода, за да се покажем, че водим духовен живот. Трябва да сме джигя̄су, много любознателни да се поучим от истинския духовен учител. Въпросите, отправяни към него, трябва да са тясно свързани с трансценденталната наука (джигя̄сух̣ шрея уттамам). Думата уттамам се отнася до това, което е отвъд материалното знание. Тама значи „тъмнината на материалния свят“, а ут значи „отвъд, над“. Повечето хора задават въпроси, касаещи светски проблеми, но когато човек загуби подобен интерес и започне да се интересува само от трансценденталните въпроси, той е напълно готов да бъде посветен. Когато получи посвещение от истински духовен учител и сериозно се заеме със служене на Бога, той трябва да бъде приеман за мадхяма адхика̄рӣ.

Повтарянето на святите имена на Кр̣ш̣н̣а е толкова възвишено, че ако човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата старателно избягвайки десетте оскърбления, постепенно ще се издигне до стадия на разбиране, че между святото име на Бога и самия Бог няма разлика. Начинаещите предани трябва много да почитат този, който е постигнал такова разбиране. Със сигурност, ако повтаря святото име на Бога с оскърбления, човек трудно ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.69) се казва:

„Този, чиято вяра е слаба и податлива, е начинаещ, но като следва постепенно процеса, той ще се издигне до нивото на най-висш предан.“ Всеки започва предания си живот от положението на начинаещ и ако правилно възпява предписания брой кръгове хари на̄ма, стъпка по стъпка той се издига до най-висшата степен, уттама адхика̄рӣ. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание установява само шестнадесет кръга дневно, защото западните хора не могат да се концентрират по-дълго време, докато повтарят на броеница. Затова е предписан минималният брой кръгове. Обаче Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура често казваше, че ако човек не повтаря поне шестдесет и четири кръга джапа (сто хиляди имена), се смята, че е паднал (патита). Според тези му думи на практика всички ние сме паднали, но тъй като се опитваме да служим на Върховния Бог с цялата си сериозност и без двуличие, можем да очакваме милостта на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който е прочут като патита па̄вана, спасител на падналите.

Когато Шрӣла Сатяра̄джа Кха̄н, велик предан на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, попитал Бога как може да бъде разпознат един ваиш̣н̣ава, Богът отговорил:

„Ако чуеш някой да произнесе дори веднъж думата „Кр̣ш̣н̣а“, този човек трябва да бъде приет за най-добродетелния сред хората“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.106). Бог Чайтаня Маха̄прабху продължил:

„Този, който е привлечен от повтарянето на святото име на Кр̣ш̣н̣а или на практика обича да повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъде приеман за ваиш̣н̣ава и да му се отдава почит като на ваиш̣н̣ава, поне в мислите“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.111). Един от нашите приятели, прочут английски музикант, беше привлечен от святите имена на Кр̣ш̣н̣а и дори в плочите си на няколко пъти споменава святото име на Кр̣ш̣н̣а. У дома си той отдава почит на изображения на Кр̣ш̣н̣а, почита и проповедниците на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той оценява много високо името и дейностите на Кр̣ш̣н̣а; затова ние му отдаваме почит без никакви резерви – защото виждаме, че този човек наистина постепенно напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такива личности винаги трябва да бъдат почитани. Изводът е, че ваиш̣н̣авите трябва да уважават всеки, който се опитва да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание като редовно повтаря святото име. От друга страна, виждаме как някои наши съвременници, смятани за големи проповедници, постепенно падат до материалната концепция за живота, защото не повтарят святото име на Бога.

В наставленията си към Сана̄тана Госва̄мӣ Бог Чайтаня Маха̄прабху разделя преданото служене на три категории.

„Човек, чието знание върху ша̄стрите не е особено задълбочено, но който е развил твърда вяра в повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата и е решителен и целеустремен в изпълнението на предписаното си предано служене, трябва да се счита за мадхяма адхика̄рӣ. Такъв човек е голям щастливец“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 22.67). Един мадхяма адхика̄рӣ е шраддха̄ва̄н, личност с непоколебима вяра, и е готов за по-нататъшен напредък в преданото служене. Затова в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.64) се казва:

„Дали един предан е на начално, на междинно или на висше ниво в преданото служене, това се определя от силата на шраддха̄ (вяра).“ Пак в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.62) се казва:

„Като отдава трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а, човек автоматично извършва всички останали дейности. Непоклатимата, твърда вяра, благоприятна за отдаването на предано служене, се нарича шраддха̄.“ Шраддха̄, вярата в Кр̣ш̣н̣а, е началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. „Вяра“ означава силна вяра. Думите на Бхагавад-гӣта̄ са авторитетни наставления за вярващите хора и всичко, което Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да се приема така, както е, без интерпретации. Това е начинът, по който Арджуна е приел Бхагавад-гӣта̄. Когато я изслушал, Арджуна казал на Кр̣ш̣н̣а: сарвам етад р̣там̇ манйе ян ма̄м̇ вадаси кешава – „О, Кр̣ш̣н̣а, напълно приемам всичко, което ми каза“ (Бхагавад-гӣта̄ 10.14).

Това е правилният начин, по който можем да разберем Бхагавад-гӣта̄, и той се нарича шраддха̄ – а не заради своеволните си интерпретации да приемаме една част на Бхагавад-гӣта̄, а друга да отхвърляме. Това не е шраддха̄. Шраддха̄ означава да се приемат наставленията на Бхагавад-гӣта̄ в тяхната цялост, особено последното напътствие: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Когато човек напълно се довери на тази инструкция, такава силна вяра става основа за напредъкът му в духовния му живот.

Като приемем изцяло повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, постепенно ще разберем истинската си духовна същност. Ако не повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата с вяра, Кр̣ш̣н̣а няма да ни се разкрие: севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.234). Не можем да осъзнаем Божествената Личност по изкуствен начин. Трябва с вяра да се заемем да му служим. Служенето започва от езика (севонмукхе хи джихва̄дау), което означава, че винаги трябва да повтаряме святите имена на Бога и да приемаме кр̣ш̣н̣а праса̄дам. Не трябва да повтаряме нищо друго, нито да приемаме нещо друго. Когато преданият следва този процес с вяра, Върховния Бог му се разкрива.

Веднъж разбрал, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, човек загубва интерес към всичко, освен към служенето на Кр̣ш̣н̣а. Като постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, като планира начини за разпространяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а, той разбира, че единствената му работа е да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Такава личност е оценявана като уттама адхика̄рӣ и човек трябва да общува с нея по шестте начина (дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти и т.н.). Нещо повече, уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава преданият трябва да бъде приет за духовен учител. И трябва да му предложим притежанията си, защото каквото и да има, човек трябва да го поднася на духовния си учител. В частност брахмача̄рӣте се предполага да събират подаяния и да ги предлагат на духовния си учител. Но човек не трябва да подражава на поведението на напредналия предан, маха̄-бха̄гавата, без да е постигнал себепознание, защото това подражание рано или късно ще го доведе до деградация.

В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите да бъдат достатъчно интелигентни, за да различават каниш̣т̣ха адхика̄рӣте, мадхяма адхика̄рӣте и уттама адхика̄рӣте. Освен това преданите трябва да знаят собствената си позиция и да не се опитват да подражават на онези, които заемат по-висша позиция. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура е дал няколко практически съвета: един уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава може да бъде разпознат по способността му да обърне множество паднали души към ваиш̣н̣авизма. Човек не трябва да става духовен учител, ако не е достигнал нивото уттама адхика̄рӣ. Един начинаещ ваиш̣н̣ава или един ваиш̣н̣ава на междинната платформа също могат да приемат ученици, но те трябва да са на тяхното ниво и трябва да са наясно, че няма да могат да напреднат много към крайната цел на живота под такова несъвършено ръководство. Затова ученикът трябва да е внимателен и да приеме за духовен учител уттама адхика̄рӣ.

Шуддха бхакти, естествено присъщата на душата дейност, с други думи, отдаването на трансцедентално любящо служене на Бога, се извършва в освободено състояние. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) се казва:

„Този, който изцяло се е отдал на предано служене, който не пада при никакви обстоятелства, веднага преодолява влиянието на материалната природа и се издига до нивото на Брахман.“

Авябхича̄рин̣ӣ бхакти означава чиста преданост. Когато отдаваш предано служене, не трябва да имаш материални мотиви. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание човек трябва да промени съзнанието си. Ако съзнанието е насочено към материалното наслаждение, то е материално, а ако е насочено към служене на Кр̣ш̣н̣а, то е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Отдадената душа служи на Кр̣ш̣н̣а без материални съображения (аня̄бхила̄шита̄-шӯням). Гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там – чистото предано служене, което е отвъд дейностите на тялото и ума, такива като гя̄на (умозрителни разсъждения) и карма (плодоносна работа), се нарича чиста бхакти йога. Бхакти йога е естествено присъщата на душата дейност и когато човек наистина започне да отдава чисто, незамърсено предано служене, той е вече освободен (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н). Преданият на Кр̣ш̣н̣а не е подчинен на материалното обуславяне, макар че телесните му черти може да изглеждат обусловени от материята. Затова не трябва да гледаме на чистите предани от материална позиция. Ако човек не е истински предан, не може да види по съвършен начин друг предан. Както беше обяснено в предишния стих, има три вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ не може да различи предан от непредан. Той се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Мадхяма адхика̄рӣ обаче може да различава предания от неотдадения, а също така и предания от Бога. Затова се отнася по различни начини с Върховната Божествена Личност, с предания и с неотдадения.

Никой не трябва да критикува телесните недостатъци на чистия предан. Дори да има такива недостатъци, човек не трябва да им обръща внимание. Трябва да се съсредоточим върху основното занимание на духовния учител – преданото служене, чистото служене на Върховния Бог. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.30):

Дори да изглежда, че преданият върши отвратителни дейности, той трябва да бъде считан за са̄дху, свят човек, защото истинската му същност е заета с любящо служене на Бога. С други думи, той не трябва да бъде смятан за обикновено човешко същество.

Дори ако чистият предан не е роден в семейство на бра̄хман̣а или госва̄мӣ, щом отдава служене на Бога, не трябва да бъде пренебрегван. В действителност, не може да съществува семейство на госва̄мӣ, основаващо се на каквито и да било материални съображения, касти или наследственост. Титлата госва̄мӣ е притежание на чистите предани, затова говорим за шестимата Госва̄мӣ, начело с Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ. Всъщност Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ на практика били станали мохамедани и носели имената Дабира Кха̄са и Са̄кара Маллика, но самият Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ги е направил госва̄мӣ. Затова титлата госва̄мӣ не е наследствена. Думата госва̄мӣ се отнася до този, който може да владее сетивата си, който е господар на сетивата. Преданият не е подчинен на сетивата си, а им е господар. Затова той трябва да се нарича сва̄мӣ или госва̄мӣ, дори и да не е роден в семейство на госва̄мӣ.

Според това определение госва̄мӣте, потомци на Шрӣ Нитя̄нанда Прабху и Шрӣ Адваита Прабху, несъмнено са предани, но не трябва да пренебрегваме преданите, произхождащи от други семейства. Всъщност, независимо дали преданите, произлизат от семейства на предишни а̄ча̄рии или от обикновени семейства, следва да гледаме на тях по еднакъв начин. Не трябва да отхвърляме някого, мислейки: „О, това е американски госва̄мӣ“, нито пък да мислим: „О, това е нитя̄нанда-вам̇ша-госва̄мӣ!“. Има негласен протест срещу това, че даваме титлата госва̄мӣ на американските ваиш̣н̣ави от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога хората категорично заявяват на американските предани, че тяхната саняса или пък титлата им госва̄мӣ са неавторитетни. Обаче според твърдението на Рӯпа Госва̄мӣ в този стих, между един американски госва̄мӣ и един госва̄мӣ от семейство на а̄ча̄рии няма разлика.

От друга страна, предан, постигнал титлата госва̄мӣ, без да е роден от баща бра̄хман̣а или от госва̄мӣ от рода на Нитя̄нанда и Адваита Прабху, не бива да се възгордява, че е станал госва̄мӣ. Той постоянно трябва да помни, че ако се главозамае, ще пропадне. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е трансцендентална наука и няма място за завист. То е предназначено за парамахам̇си, които са напълно свободни от завистта (парамам̇ нирматсара̄н̣а̄м). Човек не трябва да завижда нито ако е роден в семейство на госва̄мӣ, нито ако му е дадена титлата госва̄мӣ. Щом някой започне да завижда, той пада от нивото парамахам̇са.

Ако обръщаме внимание на телесните недостатъци на ваиш̣н̣авите, извършваме оскърбление в лотосовите им нозе. Оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите е много сериозно нещо. Всъщност, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху описва тази грешка като ха̄тӣ ма̄та̄, оскърблението на побеснелия слон. Побеснелият слон предизвиква огромни опустошения, особено ако влезе в някоя хубаво поддържана градина. Затова трябва много да внимаваме да не извършваме никакви оскърбления срещу ваиш̣н̣ава. Всеки предан трябва да е готов да приема съветите на по-напредналите ваиш̣н̣ави, а напредналите ваиш̣н̣ави да са готови да помагат с всичко на начинаещите. Човек заема по-висша или по-низша позиция според духовния си напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не бива дейностите на чистия ваиш̣н̣ава да се преценяват от материална гледна точка. Да преценява чистия предан от материална гледна точка е особено вредно за начинаещия. Затова трябва да избягваме да гледаме повърхностно на чистия предан; трябва да се опитаме да видим скритите му черти и да разберем как отдава трансцендентално и изпълнено с любов служене на Бога. По такъв начин човек може да избегне да оценява предания от материална позиция, и така сам постепенно да стане чист предан.

Тези, които си мислят, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено само за определена част от хората, за определени предани или за определена територия, всъщност са предразположени да виждат само външните характеристики. Подобни начинаещи не могат да оценят възвишеното служене на напредналия предан, а се опитват да принизят маха̄ бха̄гаватите до собственото си ниво. При разпространяването на Кр̣ш̣н̣а съзнание по света понякога се сблъскваме с такива трудности. За съжаление, обкръжени сме от начинаещи духовни събратя, които не оценяват колко изключително е разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Те просто се опитват да ни поставят на собственото си ниво и се стремят да ни критикуват по всякакви начини. Изпитваме съжаление към наивните им дейности и бедните им знания. На една боговдъхновена личност, отдадена на най-поверително служене на Бога, не трябва да се гледа като на обикновено човешко същество, защото е казано, че ако не е упълномощен от Кр̣ш̣н̣а, човек не може да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят.

Когато някой критикува чист предан, извършва оскърбление (ваиш̣н̣ава апара̄дха); това е много опасно и е голяма пречка за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не можем да постигнем никакво духовно развитие, ако извършваме оскърбление в лотосовите нозе на един ваиш̣н̣ава. Всеки трябва да е много внимателен и да не завижда на упълномощения ш̣уддха ваиш̣н̣ава. Оскърбление е също да смятаме упълномощения ваиш̣н̣ава за обект на наказание. Оскърбително е да се опитваме да го съветваме или да го поправяме. Начинаещият ваиш̣н̣ава и напредналият ваиш̣н̣ава се различават по дейностите си. Напредналият ваиш̣н̣ава е винаги в положението на духовен учител, а начинаещият винаги е негов ученик. Духовният учител не е длъжен да се подчинява на съветите на ученика си, нито пък е задължен да приема наставления от онези, които не са негови ученици. Това е същината на съвета на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в шестия стих.

Святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а, неговите качества и забавления имат природата на абсолютна истина, красота и блаженство. По своята същност те са много сладки, като захарен бонбон, който се харесва на всички. Незнанието се сравнява с жълтеницата, причинявана от жлъчните секрети. Езикът на болния от жълтеница човек не може да се наслади на вкусния захарен бонбон. Той усеща сладкото като много горчиво. По същия начин авидя̄ (невежеството) изкривява способността ни да се наслаждаваме на трансценденталните имена, качества, форми и забавления на Кр̣ш̣н̣а. Въпреки болестта, ако някой много грижовно и внимателно приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, повтаря святото име и слуша за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, невежеството му ще бъде унищожено и той ще може да изпита сладостта на трансценденталната природа на Кр̣ш̣н̣а и на всичко, свързано с него. Възстановяването на духовното здраве е възможно само чрез правилното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Когато един човек в материалния свят се интересува повече от материалистическия начин на живот, отколкото от Кр̣ш̣н̣а съзнание, смята се, че състоянието му е болестно. Нормалното ни състояние е да бъдем вечни слуги на Бога (джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са). Здравето се загубва, когато живото същество забравя Кр̣ш̣н̣а поради това, че е привлечено от външните черти на ма̄я̄, енергията на Кр̣ш̣н̣а. Светът на ма̄я̄ се нарича дура̄шрая, което значи „лъжливо, лошо убежище“. Този, който влага вярата си в дура̄шрая, таи напразни надежди. В материалния свят всички се стремят към щастие и въпреки че постоянните им опити се провалят, поради незнание, те не могат да разберат грешките си. Хората се опитват да поправят една грешка, като вършат друга. Това представлява борбата за съществуване в материалния свят. Когато кажете на човек в такова състояние да се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание и да бъде щастлив, той не приема съвета ви.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространява из целия свят, за да излекува това грубо невежество. Хората са заблуждавани от слепи водачи. Лидерите на човешкото общество – политици, философи и учени – са слепи, защото не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Според Бхагавад-гӣта̄ те всъщност са грешни негодници и най-низшите измежду хората, защото атеистичният им начин на живот напълно ги е лишил от истинско знание.

„Поразително глупавите безбожници, най-низшите сред хората, тези, чието знание е отнето от илюзията и тези с атеистична природа на демони, никога не ми се отдават“ (Бхагавад-гӣта̄ 7.15).

Такива хора никога не се отдават на Кр̣ш̣н̣а и се противопоставят на желаещите да приемат подслон при него. Когато подобни атеисти започнат да ръководят обществото, цялата атмосфера се пренасища с невежество. В такава обстановка хората не приемат твърде въодушевено движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, както болният, който страда от жълтеница, не се наслаждава на вкусния захарен бонбон. Но трябва да знаем, че единственият лек срещу жълтеницата е захарният бонбон. По подобен начин единственото средство за спасение на човечеството от безизходицата, в която е попаднало, е Кр̣ш̣н̣а съзнание – възпяването на святите имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Макар че Кр̣ш̣н̣а съзнание може да не е много приятно за болния, Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва: ако иска да се излекува от болестта на материализма, човек трябва да го приеме с много грижа и внимание. Лечението започва с Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, защото като повтаря святото име на Бога, той се освобождава от всички погрешни схващания на обусловеното от материята състояние (чето-дарпан̣а-ма̄рджанам). Авидя̄, неразбирането на духовната същност, създава в сърцето ахан̇ка̄ра, лъжливото его.

Истинската болест е в сърцето. Но ако пречисти ума си, ако пречисти съзнанието си, човек няма да страда от болестта на материализма. За да пречисти ума и сърцето си от цялото неразбиране, човек трябва да започне да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата. Това е лесно и благотворно. Като повтаря святото име на Бога, той се спасява от бушуващия пожар на материалното съществуване.

В повтарянето на святото име на Бога има три етапа: оскърбителен етап, етап с намаляване на оскърбленията и съвършен етап. Когато един начинаещ започне да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата, обикновено той допуска много оскърбления. Има десет основни оскърбления и ако преданият ги избягва, той може да достигне следващия етап намиращ се между възпяването с оскърбления и съвършеното възпяване. Когато достигне съвършения етап, човек веднага постига освобождение. Това се нарича бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄панам. Когато се освободи от бушуващия пожар на материалното съществуване, той може да се наслади на вкуса на трансценденталния живот.

Изводът е, че за да се освободим от материалната болест, трябва да започнем да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е специално предназначено да създаде атмосфера, в която хората могат да започнат да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Човек трябва да започне с вяра и когато в процеса на повтаряне вярата му укрепне, той може да стане член на Обществото. Ние изпращаме групи за сан̇кӣртана по целия свят и те виждат, че дори в най-отдалечените части на света, където няма знание за Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата привлича при нас хиляди хора. Понякога хората подражават на преданите, като само след няколко дена си обръсват главите и започват да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата. Наистина, това е подражателство, но подражанието на нещо хубаво е желателно. Постепенно някои от подражателите пожелават да получат посвещение от духовен учител.

Ако човек е искрен, той получава посвещение; този етап се нарича бхаджана крия̄. Тогава той наистина започва да служи на Бога, като редовно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата по шестнадесет кръга дневно, въздържа се от забранен секс, интоксиканти, месоядство и хазарт. Чрез бхаджана крия̄ човек се освобождава от замърсяването на материалистическия живот. Той вече не ходи по ресторанти и хотели да се храни с така наречените „пикантни ястия“, сготвени с месо и лук, нито пък пуши и пие чай или кафе. Той не само се въздържа от извънбрачния секс, но и напълно избягва половото общуване. Нито пък си губи времето със спекулации или хазарт. По този начин се пречиства от нежеланите неща (анартха нивр̣тти). С думата анартха се назовават нежеланите неща. Анартхите са преодолени, когато човек се привърже към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Когато се освободи от нежеланите неща, той става установен в изпълнението на дейностите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всъщност той се привързва към тези дейности и изпитва екстаз, когато отдава предано служене. Това се нарича бха̄ва, предварително пробуждане на спящата любов към Бога. Така обусловената душа се освобождава от материалното съществуване и загубва интерес към телесното разбиране за живота, включително към материалното богатство, материалното знание, към всякакво материално привличане. Тогава човек може да разбере кой е Богът, Върховната Личност и какво представлява неговата ма̄я̄.

Въпреки че ма̄я̄ винаги присъства, ако преданият достигне бха̄ва, тя не може да го безпокои – той вижда истинската ѝ позиция. Ма̄я̄ означава забрава на Кр̣ш̣н̣а, а забравата на Кр̣ш̣н̣а и съзнанието за Кр̣ш̣н̣а са като сянката и светлината. Ако остане в сянката, човек не може да се наслаждава на удобствата, предлагани от светлината, а ако остане в светлината, тъмната сянка не го смущава. Приемайки Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек постепенно се освобождава и остава при светлината. Всъщност той дори не докосва тъмнината. Както се потвърждава в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.31):

„Кр̣ш̣н̣а е сравняван със слънчевата светлина, а ма̄я̄ – с тъмнината. Там, където е слънчевата светлина, не може да има тъмнина. Щом човек приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъмнината на илюзията, въздействието на външната енергия незабавно изчезва.“

Тъй като умът може да бъде враг или приятел, трябва да го възпитаваме така, че да ни стане приятел. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено да научи ума постоянно да бъде зает в работа за Кр̣ш̣н̣а. Умът побира стотици и хиляди впечатления – не само от този живот, но и от много, много животи в миналото. Тези впечатления понякога влизат в досег едно с друго и създават противоречиви картини. Така начинът, по който работи умът, може да стане опасен за обусловената душа. Студентите по психология са запознати с разнообразните психически промени в ума. В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:

„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“

В момента на смъртта умът и интелигентността на живото същество създават фината форма на тялото за следващия живот. И ако умът ни внезапно помисли за нещо не особено привлекателно, ще се наложи да приемем съответното раждане в следващия си живот. Но ако в момента на смъртта човек мисли за Кр̣ш̣н̣а, той отива в духовния свят, Голока Вр̣нда̄вана. Процесът на прераждане е много фин; затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите: обучете умовете си така, че да не могат да помнят нищо друго освен Кр̣ш̣н̣а. По същия начин езикът трябва да бъде приучен да говори само за Кр̣ш̣н̣а и да вкусва само кр̣ш̣н̣а прасада. Шрила Рупа Госвами съветва по-нататък: тиш̣т̣хан врадже –  човек   трябва да живее във Вр̣нда̄вана или в коя да е част на Враджабхӯми. Враджабхӯми, земята на Вр̣нда̄вана, заема територия от осемдесет и четири кроши. Една кроша е равна на две квадратни мили. Когато човек заживее във Вр̣нда̄вана, той трябва да приеме подслон при някой напреднал предан. По този начин трябва винаги да мисли за Кр̣ш̣н̣а и забавленията му. Това е по-подробно разяснено от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в неговата Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.294):

„Преданият трябва винаги да живее в трансценденталната област Враджа и постоянно да бъде зает с кр̣ш̣н̣ам̇ смаран джанам̇ ча̄ся преш̣т̣хам, т.е. в помнене на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и на любимите му придружители. Следвайки стъпките на придружителите на Бога и под вечното им ръководство, той може да развие силен копнеж да му служи.“

Пак в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.295) Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заявява:

„В трансценденталната земя на Враджа (Враджа дха̄ма) човек трябва да служи на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с чувство, което изпитват и придружителите на Бога; да приеме прякото ръководство на някой придружител на Кр̣ш̣н̣а и да следва стъпките му. Този метод е приложим и за етапа на са̄дхана (духовна практика, изпълнявана в състояние на обвързаност с материята), и за етапа на са̄дхя (осъзнаването на Бога), когато човек е сиддха пуруша, духовно съвършена душа“.

Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура прави следния коментар върху този стих: „Този, който все още не е развил интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да се откаже от всички материални мотиви и да научи ума си да следва прогресивните регулиращи принципи – възпяването и помненето на Кр̣ш̣н̣а, името, формата, качествата и забавленията му. Като развие по този начин вкус към тези дейности, той би трябвало да се опита да живее във Вр̣нда̄вана и да прекарва времето си постоянно помнейки името, славата, забавленията и качествата на Кр̣ш̣н̣а, под ръководството и покровителството на опитен предан. Това е същината на всички наставления, свързани с преданото служене.

Един начинаещ трябва винаги да слуша кр̣ш̣н̣а катха̄. Този етап се нарича шраван̣а даша̄, етап на слушане. Като постоянно слуша трансценденталното свято име на Кр̣ш̣н̣а и слуша за неговата трансцендентална форма, качества и забавления, човек може да достигне до етапа на приемане, наричан варана даша. Тогава той се привързва към слушането на кр̣ш̣н̣а катха̄. Когато е способен да възпява в екстаз, достига смаран̣а̄вастха̄, етапа на помнене. Помнене, вглъбяване, медитация, постоянно помнене и транс – това са петте етапа на нарастващата кр̣ш̣н̣а смаран̣а. Първоначално помненето на Кр̣ш̣н̣а често се прекъсва, но по-нататък то става непрестанно. Когато споменът стане постоянен, той е съсредоточен и се нарича медитация. Когато медитацията се разшири и стане неизменна, тя се нарича анусмр̣ти. Чрез непрекъсната, постоянна анусмр̣ти човек достига сама̄дхи, етапа на духовния транс. След като смаран̣а даша̄ или сама̄дхи се развие напълно, душата започва да осъзнава изначалната си, естествено присъща позиция. Тогава тя може съвършено и ясно да разбере вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича сампатти даша̄, съвършенство на живота.

Чайтаня чарита̄мр̣ита съветва начинаещите да се откажат от всички користни желания и просто да се заемат с регулирано предано служене на Бога според указанията на писанията. По този начин те постепенно ще развият привързаност към името, славата, формата и качествата на Кр̣ш̣н̣а. Когато човек развие тази привързаност, той може да служи на лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а спонтанно, дори без да следва предписаните принципи. Това състояние се нарича ра̄га бхакти, предано служене в спонтанна любов. На този етап преданият може да следва примера на някой от вечните придружители на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана. Това се нарича ра̄га̄нуга бхакти. Ра̄га̄нуга бхакти, спонтанното предано служене, се извършва в ша̄нта раса, когато човек се стреми да бъде като кравите на Кр̣ш̣н̣а, като тоягата или флейтата в ръката му, или като цветята около шията му. В да̄ся раса човек следва примера на слуги като Читрака, Патрака или Рактака. В приятелската сакхя раса той може да стане приятел на Кр̣ш̣н̣а като Баладева, Шрӣда̄ма̄ или Суда̄ма̄. Във ва̄тсаля раса, характеризираща се с родителска обич, човек може да стане като Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄, а в ма̄дхуря раса, расата на интимна любов, човек може да стане като Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ или приятелките ѝ, като Лалита̄ и прислужничките ѝ (ман̃джарӣте), като Рӯпа и Рати. Това е същината на всички напътствия във връзка с преданото служене.“

Духовният свят, най-висшата област, представлява три четвърти от цялото творение на Върховната Божествена Личност. Той, естествено, е по-висш от материалния свят, обаче Матхура̄ и околностите ѝ, макар и да са в материалния свят, се смятат за по-висши от духовния, защото там се появява самият Върховен Бог. Вр̣нда̄вана е по-висша от Матхура̄, заради присъствието на дванадесетте гори (два̄даша вана), като Та̄лавана, Мадхувана и Бахула̄вана, прочути с разнообразните забавления на Бога. Затова гората Вр̣нда̄вана се смята за по-висшестояща от Матхура̄, но божественият хълм Говардхана превъзхожда тези гори, защото Кр̣ш̣н̣а го е повдигнал като чадър с красивата си лотосова ръка, за да предпази придружителите си, жителите на Враджа, от поройните дъждове, които изпратил разгневеният цар на полубоговете Индра. На хълма Говардхана Кр̣ш̣н̣а пасял кравите с приятелите си пастирчетата, там са ставали срещите и любовните му забавления с най-любимата му Шрӣ Ра̄дха̄. Ра̄дха̄ кун̣д̣а в нозете на Говардхана превъзхожда всичко, защото там любовта към Кршна е в изобилие. Напредналите предани предпочитат да живеят край Ра̄дха̄ кун̣д̣а, защото това място пази много спомени за вечните любовни забавления на Кр̣ш̣н̣а и Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ (рати вила̄са).

В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя лӣла̄) се казва, че когато Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху посетил за пръв път местността Враджабхӯми, той не могъл веднага да открие Ра̄дха̄ кун̣д̣а. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху търсил точното местонахождение на Ра̄дха̄ кун̣д̣а. Накрая намерил святото място, където имало малко езеро. Той се изкъпал в езерото и казал на преданите си, че това е Ра̄дха̄ кун̣д̣а. По-късно езерото било разширено от преданите на Бог Чайтаня, водени от шестимата Госва̄мӣ, като Рӯпа и Рагхуна̄тха да̄са. Сега там има голямо езеро, известно като Ра̄дха̄ кун̣д̣а. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е отдал толкова голямо значение на Ра̄дха̄ кун̣д̣а заради желанието на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху да открие това място. Кой тогава би изоставил Ра̄дха̄ кун̣д̣а, за да живее другаде? Човек, притежаващ трансцендентална интелигентност, не би направил това. Обаче другите ваиш̣н̣ава сампрада̄и и хората, които не се интересуват от преданото служене на Бог Чайтаня Маха̄прабху, не могат да разберат духовното значение и божествената природа на Ра̄дха̄ кун̣д̣а. Затова Ра̄дха̄ кун̣д̣а е обожавано главно от Гауд̣ӣя ваиш̣н̣авите, последователите на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня Маха̄прабху.

В днешно време почти всички се занимават с някакъв вид плодоносна дейност. Тези, които срещу труда си желаят да получат материални придобивки, се наричат кармӣ, извършители на плодоносна работа. Всички живи същества в материалния свят са попаднали под въздействието на ма̄я̄. Това се описва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61):

Мъдреците разделят енергиите на Върховната Божествена Личност на три категории: духовна, междинна и материална. Материалната енергия се смята за третокласна (тр̣тӣя̄ шактих̣). Онези живи същества, които се намират под властта на материалната енергия, полагат упорити усилия, като кучета и свине, само за сетивно удовлетворение. Но в сегашния си живот или като резултат от благочестиви дейности – в следващия си живот, някои кармӣ развиват силна привързаност към различни жертвоприношения, споменати във Ведите. Така благодарение на благочестивите си заслуги те се издигат до райските планети. Всъщност тези, които изпълняват жертвоприношения, като следват ведическите наставления, се издигат до Луната и до по-висши планети. И както се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (9.21), кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – когато се изчерпят резултатите от благочестивите им дейности, тези живи същества отново се връщат на Земята, наречена мартя лока, място на смъртта. Макар чрез благочестието си тези личности да се издигат до райските планети и макар там да се наслаждават в продължение на хиляди години, когато се изчерпят резултатите от делата им, те се връщат на тази планета.

Това е позицията на всички кармӣ – и на благочестивите, и на неблагочестивите. На земята има много бизнесмени, политици и прочее, които се интересуват само от материално щастие. Те се стремят да печелят пари с всякакви средства, без да се съобразяват дали действат благочестиво или не. Тези хора се наричат кармӣ, т.е. груби материалисти. Сред кармӣте има и викармӣ – хора, действащи, без да се съобразяват с предписанията на Ведите. Тези, които действат въз основа на ведическото знание, извършват жертвоприношения за удовлетворение на Бог Виш̣н̣у и получават благословията му. Така те се издигат до по-висши планетарни системи. Тези кармӣ превъзхождат викармӣте, защото вярно следват указанията на Ведите и със сигурност са скъпи на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Кр̣ш̣н̣а казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам – „По какъвто начин ми се отдаде човек, по съответния начин Аз го възнаграждавам.“ Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че изпълнява желанията дори на кармӣте и гя̄нӣте, какво да говорим за преданите. Понякога кармӣте се издигат до висшите планетарни системи, но, привързани към плодоносните си дейности, след смъртта те ще трябва да приемат нови материални тела. Ако човек действа благочестиво, може да получи тяло сред полубоговете на висшите планетарни системи или да достигне друга позиция, където да се наслаждава на по-висок стандарт материално щастие. А заетите с неблагочестиви дейности, деградират и се раждат като животни, дървета и растения. Извършителите на плодоносна работа, пренебрегващи ведическите предписания (викармӣте), не получават одобрението на учените и святи личности. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4):

„Материалистите, които полагат упорити усилия като кучета и свине само за сетивно удовлетворение, в действителност са луди. Те извършват най-отвратителни дейности само и само да получат сетивно удовлетворение. Материалистичните дейности изобщо не подобават на разумния човек, защото като резултат от тях той получава материално тяло, пълно със страдание.“ Целта на човешкия живот е да излезем от трите вида страдания, съпътстващи материалното съществуване. За съжаление, извършителите на плодоносни дейности са просто полудели да печелят пари и да си осигуряват тленни материални удобства с всички средства; затова те рискуват да деградират до низшите видове живот. Материалистите наивно кроят глупави планове как да постигнат щастие в материалния свят. Те не си дават сметка, че ще живеят само определен брой години и по-голямата част от тях ще прекарат в печелене на пари за сетивно наслаждение. Най-накрая тези дейности свършват със смъртта. Материалистите не се замислят, че когато изоставят това тяло, може да се въплътят в тела на низши животни, растения или дървета. Всичките им дейности просто вървят срещу целта на живота. Те не само че се раждат невежи, но и действат на нивото на невежеството, мислейки, че под формата на небостъргачи, големи коли, почетни постове и т.н. печелят материални придобивки. Материалистите не знаят, че в следващия си живот ще деградират и всички настоящи дейности им осигуряват единствено пара̄бхава – поражение. Така отсъжда Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.5): пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄тах̣.

Затова човек трябва да има много силно желание да проумее науката за душата (а̄тма таттва). Ако не достигне а̄тма таттва, чрез която разбира, че е душата, а не тялото, той остава в невежество. Сред хиляди, дори милиони невежи хора, които си губят времето, като само удовлетворяват сетивата си, някой може да достигне нивото на знанието и да разбере висшите ценности в живота. Такъв човек се нарича гя̄нӣ. Той знае, че плодоносните дейности ще го обвържат с материалното съществуване и ще станат причина да се преселва от тяло в тяло. Както се подчертава в Шрӣмад Бха̄гаватам с термина шарӣра бандха (обвързан с телесното съществуване), докато таи желание за сетивно наслаждение, умът ще е погълнат от карма, плодоносна дейност и това ще го задължава да се превъплъщава от тяло в тяло.

Един гя̄нӣ е по-висш от един кармӣ, защото поне се въздържа от безразсъдните дейности, преследващи сетивно наслаждение. Така отсъжда Върховната Божествена Личност. Но макар че един гя̄нӣ може да е освободен от невежеството на кармӣте, ако не достигне нивото на преданото служене, той все още е в невежество (авидя̄). Дори човек да е приеман за гя̄нӣ, напреднал в знанието, знанието му се смята за нечисто, защото той не познава преданото служене и пренебрегва прякото обожание на лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

Когато гя̄нӣ се заеме с предано служене, той бързо се издига над обикновените гя̄нӣ. Такава напреднала личност се описва като гя̄на-вимукта-бхакти-парама. Как гя̄нӣ започва предано служене, се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (7.19), където Кр̣ш̣н̣а казва:

„След много раждания и смърти този, който наистина знае, ми се отдава, понеже разбира, че Аз съм причината на всички причини и на всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.“ Човек е наистина мъдър, когато се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, но такава маха̄тма̄, велика душа, се среща много рядко.

С предано служене съгласно регулиращите принципи човек може да постигне спонтанна любов към Бога, следвайки стъпките на великите предани като На̄рада, Санака и Сана̄тана. Тогава Върховната Божествена Личност го счита за напреднал. Преданите, развили любов към Бога, несъмнено са в много издигната позиция.

От всички такива предани най-извисени са гопӣте, защото те не знаят нищо друго, освен да радват Кр̣ш̣н̣а и не очакват от Кр̣ш̣н̣а нищо в замяна. Понякога Кр̣ш̣н̣а им причинява изключителни страдания, като се разделя с тях. Но въпреки това те не могат да го забравят. Когато Кр̣ш̣н̣а заминал от Вр̣нда̄вана за Матхура̄, гопӣте много страдали и прекарали остатъка от живота си в раздяла, като постоянно плачели за него. Това означава, че те всъщност никога не са били разделени от Кр̣ш̣н̣а. Няма разлика между мисленето за Кр̣ш̣н̣а и общуването с него. По-точно, випраламбха сева̄ – да мислиш за Кр̣ш̣н̣а в раздяла (както Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху), е много по-добре от това пряко да служиш на Кр̣ш̣н̣а. Затова измежду преданите, развили чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, най-издигнати са гопӣте, а сред тях най-възвишена е Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Никой не може да надмине преданото служене на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Наистина, дори Кр̣ш̣н̣а не може да разбере настроението на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Затова той приема позицията ѝ и се появява като Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху – само за да разбере трансценденталните ѝ чувства.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заключава, че Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е най-извисената предана на Кр̣ш̣н̣а и нейното езеро Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а е най-висшето място. Това се потвърждава в цитат от Лагху бха̄гавата̄мр̣та (Уттара кхан̣д̣а 45), представен в Чайтаня чарита̄мр̣та:

„Колкото Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е скъпа на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у), толкова и нейното място за къпане (Ра̄дха̄ кун̣д̣а) е скъпо на Кр̣ш̣н̣а. Измежду всичките гопӣ тя се откроява като най-любима на Бога.“

Затова всеки, който се интересува от Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да приеме подслона на Ра̄дха̄ кун̣д̣а и цял живот да отдава там предано служене. Това е заключението на Рӯпа Госва̄мӣ в десетия стих на Упадеша̄мр̣та.

Езерото Ра̄дха̄ кун̣д̣а е толкова възвишено, защото принадлежи на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, която е най-любимата на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. От всички гопӣ тя му е най-свидна. Нейното езеро, Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а, се описва от великите мъдреци като толкова скъпо на Кр̣ш̣н̣а, колкото и самата Ра̄дха̄. Наистина, любовта на Кр̣ш̣н̣а към Ра̄дха̄ кун̣д̣а и към Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е еднаква. Ра̄дха̄ кун̣д̣а може да бъде достигната много рядко дори от велики личности, изцяло отдали се на преданото служене, да не говорим за обикновените предани, които се занимават единствено с практиката на ваидхӣ бхакти.

Казано е, че ако се окъпе в Ра̄дха̄ кун̣д̣а, преданият веднага ще развие чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, каквато изпитват гопӣте. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва ако не можем да живеем постоянно на бреговете на Ра̄дха̄ кун̣д̣а, поне да се къпем там колкото може повече. Това е много важен момент в преданото служене. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише в тази връзка, че Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а е най-благодатното място за желаещите напредък в преданото служене по стъпките на приятелките (сакхӣте) и верните прислужнички (ман̃джарӣте) на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Живите същества, които имат силно желание да се върнат у дома, в трансценденталното царство на Бога, Голока Вр̣нда̄вана, като постигнат духовното си тяло (сиддха деха), трябва да живеят край Ра̄дха̄ кун̣д̣а, убежището на верните слуги на Шрӣ Ра̄дха̄ и под тяхно ръководство постоянно да ѝ служат. Това е най-възвишеният метод за заетите в предано служене под закрилата на Чайтаня Махапрабху. В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише, че дори велики мъдреци и велики предани като На̄рада и Санака, нямат възможност да се изкъпят в Ра̄дха̄ кун̣д̣а. А какво да кажем за обикновените предани? Ако имаме голямото щастие да се изкъпем дори веднъж в Ра̄дха̄ кун̣д̣а, можем да развием трансцедентална любов към Кр̣ш̣н̣а точно като гопӣте. Препоръчва се да живеем на бреговете на Ра̄дха̄ кун̣д̣а и да се потопим в любовно служене на Бога. Човек трябва редовно да се къпе там, да се откаже от всички материални схващания и да приеме подслона на Шрӣ Ра̄дха̄ и придружаващите я гопӣ. Ако прекара така целия си живот, когато напусне тялото си, той ще се върне обратно при Бога. И ще служи на Шрӣ Ра̄дха̄ така, както си е представял, докато е бил на бреговете на Ра̄дха̄ кун̣д̣а. Съвършенство на преданото служене е да живеем на брега на Ра̄дха̄ кун̣д̣а и да се къпем там всеки ден – това е заключението. Тази позиция се достига трудно, дори от велики мъдреци и предани като На̄рада. Няма край славата на Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а. Като служи на Ра̄дха̄ кун̣д̣а, човек получава възможност да стане помощник на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ под вечното ръководство на гопӣте.