Нектарът на наставленията 2

Човешкият живот е предназначен, за да живеем просто и да мислим възвишено. Тъй като всички обусловени живи същества са под контрола на третата енергия на Бога, в този материален свят всеки е длъжен да работи. Върховната Божествена Личност има три основни енергии. Първата се нарича антаран̇га шакти, т.е. вътрешна енергия. Втората се нарича тат̣астха шакти, междинна енергия. Третата се нарича бахиран̇га шакти, външна енергия. Живите същества представляват междинна енергия – разположени са между вътрешната и външната енергия. Тъй като джӣва̄тмӣте, т.е. живите същества с размери на атом, са вечни слуги на Върховната Божествена Личност, те винаги са подчинени или на вътрешната, или на външната енергия. Когато са под контрола на вътрешната енергия, те изпълняват естествената си, органически присъща дейност – да служат предано на Бога. Това е казано в Бхагавад-гӣта̄ (9.13):

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото ме познават като Върховния Бог, първичен и неизчерпаем“.

Думата маха̄тма̄ се отнася до хората с извисен, а не с осакатен ум. Личностите с осакатен ум, които постоянно търсят начини да удовлетворяват сетивата си, понякога разширяват дейностите си, за да извършат добрини за другите чрез някакъв „-изъм“ като национализъм, хуманизъм или алтруизъм. Те могат да отхвърлят личното сетивно наслаждение заради сетивното удовлетворение на другите, например членовете на семейството, близките си или обществото – в национален или международен мащаб. Всъщност всичко това е сетивно удовлетворение, разширило се от лично до общностно и социално. То може да е много хубаво от материална гледна точка, но такива дейности нямат духовна стойност. Основата на такава дейност е сетивното удовлетворение, било то лично или разширено. Само когато човек удовлетворява сетивата на Върховния Бог, той може бъде наречен маха̄тма̄ или човек с извисен ум.

В цитирания по-горе стих от Бхагавад-гӣта̄ думите даивӣм̇ пракр̣тим се отнасят до влиянието на вътрешната енергия, енергията на удоволствието на Върховния Бог. Тази енергия на удоволствието се проявява като Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ или като експанзията ѝ Лакшмӣ, богинята на щастието. Когато индивидуалните души джӣви са под контрола на вътрешната енергия, единствената им дейност е да удовлетворяват Кр̣ш̣н̣а или Вишн̣у. Това е позицията на един маха̄тма̄. Ако човек не е маха̄тма̄, той е дура̄тма̄, човек с осакатен ум. Такива умствено осакатени дура̄тмӣ са под контрола на външната енергия – маха̄ма̄я̄.

В действителност, всички живи същества в този материален свят са управлявани от маха̄ма̄я̄, чиято работа е да ги подчинява на тристранните страдания: адхидаивика клеша (страдания, причинени от полубоговете – суши, земетресения, бури), адхибхаутика клеша (страдания, причинени от други живи същества, като насекоми или врагове) и адхя̄тмика клеша (страдания, причинени от собственото ни тяло и ум – психически и физически проблеми). Даива-бхӯта̄тма-хетавах̣ – обусловените души, подложени на трите вида нещастия под контрола на външната енергия, страдат от най-различни затруднения.

Главният проблем пред обусловените души е повтарянето на раждането, старостта, болестите и смъртта. В материалния свят човек трябва да работи, за да поддържа тялото и душата си, но как да върши тази работа по начин, който би бил благоприятен за неговото Кр̣ш̣н̣а съзнание? Всеки има нужда от притежания като храна, дрехи, пари и различни други неща, необходими за поддържане на тялото, но човек не трябва да трупа повече, отколкото изискват основните му нужди. Ако следва този естествен принцип, той няма да има трудности с поддържането на тялото си.

Според природните закони живите същества, които са по-ниско в еволюционната стълбица, не ядат и не натрупват повече от необходимото. Затова в животинското царство обикновено няма икономически проблеми или недостиг на храна и други неща от първа необходимост. Ако на видно място поставите торба с ориз, птиците ще дойдат да изядат по няколко зрънца и ще си отидат. Един човек обаче ще вземе цялата торба. Ще яде, колкото може да побере стомахът му, а останалото ще се опита да складира. Писанията забраняват това трупане на повече от необходимото (атя̄ха̄ра). Сега целият свят страда поради това.

Натрупването и яденето на повече от необходимото е причина също и за прая̄са, ненужни усилия. Според реда, установен от Бога, всеки човек, в която и да е част на света, може да живее спокойно, ако има малко земя и една дойна крава. Няма нужда да се мести от място на място, за да си изкарва прехраната, защото където и да се намира, може да произвежда зърнени храни и да получава мляко от кравите. Това решава всички икономически проблеми. За щастие, на човека е дадена висша интелигентност, за да развива съзнание за Кр̣ш̣н̣а, т.е. да разбере Бога, връзката си с него и крайната цел на живота – любовта към Бога. За нещастие, така нареченият „цивилизован човек“ без да се интересува от осъзнаването на Бога, използва интелигентността си, за да се сдобие с повече от необходимото, и просто яде, за да доставя удоволствие на езика си. Редът, установен от Бога, дава достатъчно възможности на хората да произвеждат мляко и зърнени продукти навсякъде по света. Вместо да използват по-висшия си разум, за да разберат Бога, така наречените „интелигентни хора“ злоупотребяват с интелигентността си, за да произвеждат ненужни и нежелани неща. Така се отварят фабрики, кланици, публични домове и магазини за алкохол. Когато посъветвате хората да не трупат прекалено много вещи, да не ядат прекалено много и да не работят ненужно, за да притежават излишни удобства, те мислят, че ги съветвате да се върнат към примитивен начин на живот. В повечето случаи хората не харесват простия живот и висшето мислене. Това е окаяното им положение.

Човешкият живот е предназначен да бъде осъзнат Бога – с тази цел на човешкото същество му е даден по-висш интелект. Ония, които вярват, че тази висша интелигентност е предназначена да се достигне една по-издигната позиция, трябва да следват наставленията на Ведическата литература. Като приема инструкциите на по-висшите авторитети, човек наистина може да достигне съвършеното знание и да осмисли живота си.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.9) Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ описва правилната човешка дхарма по такъв начин:

„Предписаните задължения (дхарма) имат за цел окончателно освобождение. Те не трябва да се извършват за материални резултати. Нещо повече, този, който е зает с висше служене (дхарма), никога не трябва да използва материалната печалба за сетивно наслаждение“.

Първата стъпка в човешката цивилизация са предписаните задължения, изпълнявани според наставленията на писанията. Висшият интелект на човешкото същество трябва да бъде подготвен да разбере дхарма. В човешкото общество има различни религиозни схващания, определяни като индуизъм, християнство, юдаизъм, ислям, будизъм и т.н., тъй като без религия човешкото общество не е по-добро от животинското.

Както бе казано по-горе (дхармася хй а̄паваргяся на̄ртхо 'ртха̄йопакалпате), религията е предназначена за достигане на освобождение, не за набавяне на хляб. Понякога човешкото общество си измисля религиозни системи, които целят материален напредък, но това е далеч от целта на истинската дхарма. Религията изисква да се разбират законите на Бога, защото правилното следване на тези закони извежда човека от материалното оплитане. Това е истинската цел на религията. За съжаление хората приемат религията, за да си осигурят материално благоденствие, поради атя̄ха̄ра, прекомерно желание за такова благоденствие. Истинската религия обаче учи хората да се задоволяват с най-необходимото и да развиват съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Дори да се нуждаем от икономическо развитие, истинската религия го разрешава дотолкова, доколкото да се снабдяваме с най-необходимото за материалното си съществуване. Джӣвася таттва-джигя̄са̄ – истинската цел на живота е да питаме за Абсолютната Истина. Ако усилията ни (прая̄са) не са свързани с търсене на Абсолютната Истина, ние просто увеличаваме опитите да задоволим неестествените си нужди. Кандидатът за духовен живот трябва да избягва светските усилия.

Друга пречка е праджалпа, ненужното говорене. Когато се съберем с приятели, незабавно започваме празни разговори, които са точно като жабешко крякане. Ако се налага да говорим, трябва да говорим за движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Хората извън движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание обичат да четат купища вестници, списания и романи, да решават кръстословици и да вършат много други безсмислени неща. По този начин те просто губят безценното си време и енергия. В западните страни възрастните хора, когато се пенсионират, играят карти, ловят риба, гледат телевизия и обсъждат безполезни социално-политически теми. Всички тези и още много други маловажни занимания се включват в категорията на праджалпа. Интелигентните хора, интересуващи се от Кр̣ш̣н̣а съзнание, не бива да се занимават с такива дейности.

Джана сан̇га се отнася до общуването с хора, които не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Човек трябва внимателно да избягва тяхното общуване. Затова Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура ни е посъветвал да живеем само в обществото на осъзнати за Кр̣ш̣н̣а предани (бхакта-сане ва̄са). Човек постоянно трябва да отдава служене на Бога и да общува с предани на Бога. Общуването между хора, които изпълняват един и същи вид работа, е много благоприятно за усъвършенстването им в тази работа. Материалистите сформират най-различни сдружения и клубове, за да сплотят усилията си. В света на бизнеса съществуват институции като борсата и търговската камара. По подобен начин и ние сме основали Международното общество за Кришна съзнание, за да дадем възможност на хората да общуват с тези, които помнят Кр̣ш̣н̣а. Духовното общуване, което предлага ИСКОН (Международното общество за Кришна съзнание), нараства ден след ден. Към него се присъединяват хора от цял свят, за да пробудят спящото у себе си съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише в коментара си Анувр̣тти, че свръхусилията за придобиване на знание, които полагат мислителите и философите, спадат към категорията атя̄ха̄ра (трупане на повече от необходимото). Според Шрӣмад Бха̄гаватам усилията на философите да съчиняват томове книги с празни умозрителни разсъждения, лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, са напълно безсмислени. Работата на кармӣте, които пишат томове върху икономическото развитие, също спада към категорията атя̄ха̄ра. Така и тези, които нямат желание да развият съзнание за Кр̣ш̣н̣а, а се интересуват единствено от притежаването на още и още материални неща – било под формата на научно знание или на парична печалба, – също попадат под зависимостта на атя̄ха̄ра.

Кармӣте се трудят, за да натрупат колкото се може повече пари за потомците си, защото не знаят бъдещата си съдба. Заинтересовани единствено да получават все повече и повече пари за синовете и внуците си, такива глупави хора не знаят дори какво ще стане с тях в следващия им живот. Множество случаи илюстрират това. Веднъж един велик кармӣ натрупал огромно състояние за своите синове и внуци, но по-късно, според кармата си се родил в дома на обущар, близо до къщата, която в предишния живот построил за децата си. И станало така, че когато същия този кармӣ, вече обущар, идвал в бившия си дом, бившите му синове и внуци го замеряли с обувки. Ако кармӣте и гя̄нӣте не проявят желание да осъзнаят Кр̣ш̣н̣а, просто ще продължават да си пропиляват живота в безплодни дейности.

Приемането само на част от духовните правила и предписания, с цел непосредствена полза, както препоръчват утилитаристите, се нарича нияма-а̄граха, а пренебрегването на предписанията на ша̄стрите, предназначени за духовно развитие, се нарича нияма-аграха. Думата а̄граха означава „силно желание да приемеш“, а аграха означава „неприемане“. Като се прибави коя да е от тези думи към думата нияма („правила и предписания“), се получава думата нияма̄граха. Така че нияма̄граха има две значения – кое от тях е използвано в даден случай, се разбира от контекста. Тези, които се интересуват от осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а, не трябва да се стремят към правилата и предписанията заради икономически напредък; те трябва със силна вяра да приемат предписаните правила за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те стриктно трябва да следват регулиращите принципи, като избягват извънбрачния секс, месоядството, хазарта и интоксикантите.

Освен това те трябва да избягват общуване с ма̄я̄ва̄дӣте, които само злословят срещу ваиш̣н̣авите (преданите). Бхукти ка̄мӣте, които се интересуват от материално щастие, мукти ка̄мӣте, желаещи освобождение чрез сливане със съществуването на лишения от форма Абсолют (Брахман) и сиддхи ка̄мӣте, желаещи усъвършенстване в мистичната йога, се определят като атя̄ха̄рӣ. Да се общува с такива личности не е никак желателно.

Желанията да се разшири ума чрез мистична йога, чрез сливане с безличностния Брахман или чрез достигане на материално благосъстояние – всички те спадат към категорията на алчността (лауля). Опитите да се сдобием с такава материална печалба или с псевдодуховен напредък са препятствия по пътя към осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а.

Борбата между капиталисти и комунисти се дължи на това, че са отхвърлили съвета на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ по отношение на атя̄ха̄ра. Капиталистите натрупват повече богатство, отколкото им е необходимо, а комунистите, които завиждат на благосъстоянието им, искат да национализират цялата собственост. За съжаление, комунистите не знаят как да разрешат проблема с богатството и разпределението му. И когато богатството на капиталистите попадне в ръцете на комунистите, от това не следва никакво разрешение. За разлика от тези две философии, идеологията на Кр̣ш̣н̣а съзнание казва, че цялото богатство принадлежи на Кр̣ш̣н̣а. Ето защо дотогава, докато то не е под управлението на Кр̣ш̣н̣а, няма да бъдат разрешени икономическите проблеми на човечеството. Нищо не може да се промени, като се постави богатството в ръцете на комунистите или капиталистите. Когато на улицата лежи стодоларова банкнота, някой я взема и си я слага в джоба. Такъв човек не е честен. Друг вижда парите и решава да ги остави там, защото мисли, че не трябва да докосва чужда собственост. Въпреки че вторият човек не е крадец, той не знае как е правилно да постъпи с парите. А трети човек, който вижда стодоларовата банкнота, я взема, намира този, който я е загубил, и му я дава. Той не открадва парите, за да ги изхарчи за себе си, нито пък ги пренебрегва, оставяйки ги да лежат на улицата. Като ги взема и ги дава на човека, който ги е загубил, той е и честен, и мъдър.

Простото прехвърляне на богатството от капиталистите при комунистите не може да разреши политическите проблеми, защото става видно, че когато комунистът получи пари, той ги използва за собственото си сетивно удовлетворение. Световното богатство всъщност принадлежи на Кр̣ш̣н̣а и всяко живо същество – и човек, и животно – има рожденото право да използва собствеността на Бога, за да поддържа съществуването си. Когато човек взема повече, отколкото му е нужно, за да преживява – бил той капиталист или комунист – той е крадец и подлежи на наказание от природните закони.

Световното богатство трябва да се използва за благото на всички живи същества – това е планът на майката Природа. Всеки има правото да живее, като използва богатството на Бога. Когато хората овладеят изкуството да употребяват правилно собствеността на Бога, ще престанат да посягат взаимно на правата си. Тогава би могло да се създаде идеално общество. Основният принцип, върху който се гради такова духовно общество, е изложен в първата мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад:

„Всичко одушевено и неодушевено във вселената се управлява и притежава от Бога. Затова човек трябва да приема само тези неща, които са му нужни, които са му отредени като негов дял, и не трябва да приема нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи то“.

Осъзнатите за Кр̣ш̣н̣а предани знаят много добре, че този материален свят е организиран според съвършения замисъл на Бога да се удовлетворяват жизнените нужди на всички живи същества, без да трябва да посягат взаимно на живота или на правата си. Тази съвършена организация позволява правилна подялба на богатството, според истинските нужди на всеки: така всеки може да живее спокойно, в съответствие с принципа „прост живот – висше мислене“. За съжаление, материалистите, които нито имат вяра в плана на Бога, нито се стремят към по-висше духовно развитие, злоупотребяват с разума, даден им от Бога, и просто увеличават материалните си притежания. Те създават всякакви системи – такива като капитализма и материалистичния комунизъм – за да постигнат по-високи материални позиции. Те не се интересуват от законите на Бога или от някаква по-висша цел. Вечно загрижени да задоволят безграничните си желания за сетивно удовлетворение, те са забележителни със способността да експлоатират събратята си – другите живи същества.

Когато човешкото общество престане да допуска тези елементарни грешки, изброени от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ (атя̄ха̄ра и т.н.), ще се сложи край на антагонизма между хора и животни, капиталисти и комунисти и пр. Освен това ще се разрешат и всички проблеми на икономическата и политическата нестабилност и несигурност. Това чисто съзнание се пробужда чрез правилно духовно образование и практика, предлагани научно от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага духовна общност, която може да осигури мир на света. Всеки интелигентен човек трябва да пречисти съзнанието си и да се избави от гореспоменатите шест препятствия за предано служене, като с цялото си сърце приеме подслона на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.