Skip to main content

Нектарът на наставленията 6

Текст

др̣ш̣т̣аих̣ свабха̄ва-джанитаир вапуш̣аш ча
дош̣аир
на пра̄кр̣татвам иха бхакта-джанася пашйет
ганга̄мбхаса̄м на кхалу будбуда-пхена-панкаир
брахма-драватвам апагаччхати нӣра-дхармаих̣

Synonyms

др̣ш̣т̣аих̣ видяно чрез обикновено зрение; свабха̄ва-джанитаих̣ родено от собствената ни природа; вапуш̣ах̣ на тялото; ча и; дош̣аих̣ чрез грешките; на не; пра̄кр̣татвам материално състояние; иха в този свят; бхакта-джанася на един чист предан; пашйет трябва да виждаме; ганга̄-амбхаса̄м на водите на Ганг; на не; кхалу сигурно; будбуда-пхена-панкаих̣ с мехурчета, пяна и кал; брахма-драватвам трансценденталната природа; апагаччхати замърсява се; нӣра-дхармаих̣ характеристиките на водата.

Translation

Заел изначалната си Кр̣ш̣н̣а осъзната позиция, чистият предан не се отъждествява с тялото си. На такъв предан не бива да се гледа от материална гледна точка. Човек не трябва да обръща внимание, че преданият може да е роден в низше семейство, с лош цвят на кожата, с деформирано, болно или недъгаво тяло. Тези телесни несъвършенства може и да изпъкват за обикновеното зрение, но въпреки привидните дефекти, тялото на чистия предан не може да се замърси. То е като водите на Ганг, които понякога по време на дъждовния сезон са пълни с кал, пяна и мехурчета. Но водите на Ганг не се замърсяват. Тези, които са духовно напреднали, ще се окъпят в Ганг, без да обръщат внимание на състоянието на водата.

Purport

Шуддха бхакти, естествено присъщата на душата дейност, с други думи, отдаването на трансцедентално любящо служене на Бога, се извършва в освободено състояние. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) се казва:

ма̄м ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате

„Този, който изцяло се е отдал на предано служене, който не пада при никакви обстоятелства, веднага преодолява влиянието на материалната природа и се издига до нивото на Брахман.“

Авябхича̄рин̣ӣ бхакти означава чиста преданост. Когато отдаваш предано служене, не трябва да имаш материални мотиви. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание човек трябва да промени съзнанието си. Ако съзнанието е насочено към материалното наслаждение, то е материално, а ако е насочено към служене на Кр̣ш̣н̣а, то е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Отдадената душа служи на Кр̣ш̣н̣а без материални съображения (аня̄бхила̄шита̄-шӯням). Гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там – чистото предано служене, което е отвъд дейностите на тялото и ума, такива като гя̄на (умозрителни разсъждения) и карма (плодоносна работа), се нарича чиста бхакти йога. Бхакти йога е естествено присъщата на душата дейност и когато човек наистина започне да отдава чисто, незамърсено предано служене, той е вече освободен (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н). Преданият на Кр̣ш̣н̣а не е подчинен на материалното обуславяне, макар че телесните му черти може да изглеждат обусловени от материята. Затова не трябва да гледаме на чистите предани от материална позиция. Ако човек не е истински предан, не може да види по съвършен начин друг предан. Както беше обяснено в предишния стих, има три вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ не може да различи предан от непредан. Той се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Мадхяма адхика̄рӣ обаче може да различава предания от неотдадения, а също така и предания от Бога. Затова се отнася по различни начини с Върховната Божествена Личност, с предания и с неотдадения.

Никой не трябва да критикува телесните недостатъци на чистия предан. Дори да има такива недостатъци, човек не трябва да им обръща внимание. Трябва да се съсредоточим върху основното занимание на духовния учител – преданото служене, чистото служене на Върховния Бог. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.30):

апи чет судура̄ча̄ро
бхаджате ма̄м ананя-бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣

Дори да изглежда, че преданият върши отвратителни дейности, той трябва да бъде считан за са̄дху, свят човек, защото истинската му същност е заета с любящо служене на Бога. С други думи, той не трябва да бъде смятан за обикновено човешко същество.

Дори ако чистият предан не е роден в семейство на бра̄хман̣а или госва̄мӣ, щом отдава служене на Бога, не трябва да бъде пренебрегван. В действителност, не може да съществува семейство на госва̄мӣ, основаващо се на каквито и да било материални съображения, касти или наследственост. Титлата госва̄мӣ е притежание на чистите предани, затова говорим за шестимата Госва̄мӣ, начело с Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ. Всъщност Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ на практика били станали мохамедани и носели имената Дабира Кха̄са и Са̄кара Маллика, но самият Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ги е направил госва̄мӣ. Затова титлата госва̄мӣ не е наследствена. Думата госва̄мӣ се отнася до този, който може да владее сетивата си, който е господар на сетивата. Преданият не е подчинен на сетивата си, а им е господар. Затова той трябва да се нарича сва̄мӣ или госва̄мӣ, дори и да не е роден в семейство на госва̄мӣ.

Според това определение госва̄мӣте, потомци на Шрӣ Нитя̄нанда Прабху и Шрӣ Адваита Прабху, несъмнено са предани, но не трябва да пренебрегваме преданите, произхождащи от други семейства. Всъщност, независимо дали преданите, произлизат от семейства на предишни а̄ча̄рии или от обикновени семейства, следва да гледаме на тях по еднакъв начин. Не трябва да отхвърляме някого, мислейки: „О, това е американски госва̄мӣ“, нито пък да мислим: „О, това е нитя̄нанда-вамша-госва̄мӣ!“. Има негласен протест срещу това, че даваме титлата госва̄мӣ на американските ваиш̣н̣ави от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога хората категорично заявяват на американските предани, че тяхната саняса или пък титлата им госва̄мӣ са неавторитетни. Обаче според твърдението на Рӯпа Госва̄мӣ в този стих, между един американски госва̄мӣ и един госва̄мӣ от семейство на а̄ча̄рии няма разлика.

От друга страна, предан, постигнал титлата госва̄мӣ, без да е роден от баща бра̄хман̣а или от госва̄мӣ от рода на Нитя̄нанда и Адваита Прабху, не бива да се възгордява, че е станал госва̄мӣ. Той постоянно трябва да помни, че ако се главозамае, ще пропадне. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е трансцендентална наука и няма място за завист. То е предназначено за парамахамси, които са напълно свободни от завистта (парамам нирматсара̄н̣а̄м). Човек не трябва да завижда нито ако е роден в семейство на госва̄мӣ, нито ако му е дадена титлата госва̄мӣ. Щом някой започне да завижда, той пада от нивото парамахамса.

Ако обръщаме внимание на телесните недостатъци на ваиш̣н̣авите, извършваме оскърбление в лотосовите им нозе. Оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите е много сериозно нещо. Всъщност, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху описва тази грешка като ха̄тӣ ма̄та̄, оскърблението на побеснелия слон. Побеснелият слон предизвиква огромни опустошения, особено ако влезе в някоя хубаво поддържана градина. Затова трябва много да внимаваме да не извършваме никакви оскърбления срещу ваиш̣н̣ава. Всеки предан трябва да е готов да приема съветите на по-напредналите ваиш̣н̣ави, а напредналите ваиш̣н̣ави да са готови да помагат с всичко на начинаещите. Човек заема по-висша или по-низша позиция според духовния си напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не бива дейностите на чистия ваиш̣н̣ава да се преценяват от материална гледна точка. Да преценява чистия предан от материална гледна точка е особено вредно за начинаещия. Затова трябва да избягваме да гледаме повърхностно на чистия предан; трябва да се опитаме да видим скритите му черти и да разберем как отдава трансцендентално и изпълнено с любов служене на Бога. По такъв начин човек може да избегне да оценява предания от материална позиция, и така сам постепенно да стане чист предан.

Тези, които си мислят, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено само за определена част от хората, за определени предани или за определена територия, всъщност са предразположени да виждат само външните характеристики. Подобни начинаещи не могат да оценят възвишеното служене на напредналия предан, а се опитват да принизят маха̄ бха̄гаватите до собственото си ниво. При разпространяването на Кр̣ш̣н̣а съзнание по света понякога се сблъскваме с такива трудности. За съжаление, обкръжени сме от начинаещи духовни събратя, които не оценяват колко изключително е разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Те просто се опитват да ни поставят на собственото си ниво и се стремят да ни критикуват по всякакви начини. Изпитваме съжаление към наивните им дейности и бедните им знания. На една боговдъхновена личност, отдадена на най-поверително служене на Бога, не трябва да се гледа като на обикновено човешко същество, защото е казано, че ако не е упълномощен от Кр̣ш̣н̣а, човек не може да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят.

Когато някой критикува чист предан, извършва оскърбление (ваиш̣н̣ава апара̄дха); това е много опасно и е голяма пречка за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не можем да постигнем никакво духовно развитие, ако извършваме оскърбление в лотосовите нозе на един ваиш̣н̣ава. Всеки трябва да е много внимателен и да не завижда на упълномощения ш̣уддха ваиш̣н̣ава. Оскърбление е също да смятаме упълномощения ваиш̣н̣ава за обект на наказание. Оскърбително е да се опитваме да го съветваме или да го поправяме. Начинаещият ваиш̣н̣ава и напредналият ваиш̣н̣ава се различават по дейностите си. Напредналият ваиш̣н̣ава е винаги в положението на духовен учител, а начинаещият винаги е негов ученик. Духовният учител не е длъжен да се подчинява на съветите на ученика си, нито пък е задължен да приема наставления от онези, които не са негови ученици. Това е същината на съвета на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в шестия стих.