Text 9
ТЕКСТ 9
Texto
Текст
māyā-vibhūtir amalāṅghri-rajaḥ kirīṭaiḥ
viprāṁs tu ko na viṣaheta yad-arhaṇāmbhaḥ
sadyaḥ punāti saha-candra-lalāma-lokān
ма̄я̄-вибхӯтир амала̄н̇гхри-раджах̣ кирӣт̣аих̣
випра̄м̇с ту ко на виш̣ахета яд-архан̣а̄мбхах̣
садях̣ пуна̄ти саха-чандра-лала̄ма-лока̄н
Palabra por palabra
Дума по дума
yeṣām — de los brāhmaṇas; bibharmi — Yo llevo; aham — Yo; akhaṇḍa — ininterrumpida; vikuṇṭha — incontenible; yoga-māyā — energía interna; vibhūtiḥ — opulencia; amala — puro; aṅghri — de los pies; rajaḥ — el polvo; kirīṭaiḥ — sobre Mi yelmo; viprān — los brāhmaṇas; tu — entonces; kaḥ — quién; na — no; viṣaheta — llevar; yat — del Señor Supremo; arhaṇa-ambhaḥ — agua que ha lavado los pies; sadyaḥ — al momento; punāti — santifica; saha — junto con; candra-lalāma — Śiva; lokān — los tres mundos.
йеш̣а̄м – на бра̄хман̣ите; бибхарми – Аз нося; ахам – Аз; акхан̣д̣а – неделима; викун̣т̣ха – непрепятствана; йога-ма̄я̄ – вътрешна енергия; вибхӯтих̣ – богатство; амала – чисто; ан̇гхри – на нозете; раджах̣ – прахът; кирӣт̣аих̣ – върху моя шлем; випра̄н – бра̄хман̣ите; ту – тогава; ках̣ – кой; на – не; виш̣ахета – носи; ят – на Върховния Бог; архан̣а-амбхах̣ – вода, измила нозете; садях̣ – веднага; пуна̄ти – освещава; саха – заедно с; чандра-лала̄ма – Шива; лока̄н – трите свята.
Traducción
Превод
Yo soy el amo de Mi incontenible energía, y el agua del Ganges es el remanente de lavar Mis pies. Esa agua santifica los tres mundos, además de a Śiva, que la lleva sobre su cabeza. Si Yo puedo tomar sobre Mi cabeza el polvo de los pies de un vaiṣṇava, ¿quién se va a negar a hacer lo mismo?
Аз съм господарят на моята вътрешна енергия, за която няма препятствия, а водата на Ганг е вода, измила нозете ми. Тя освещава едновременно трите свята и Шива, който я носи върху главата си. Щом Аз приемам праха от нозете на ваиш̣н̣авите и го поръсвам върху главата си, кой друг би отказал да стори същото?
Significado
Пояснение
La diferencia entre las energías interna y externa de la Suprema Personalidad de Dios es que en la energía interna, en el mundo espiritual, la totalidad de las opulencias son inalterables, mientras que en la energía externa o material la totalidad de las opulencias son manifestaciones temporales. La supremacía del Señor es idéntica tanto en el mundo espiritual como en el mundo material, pero el mundo espiritual recibe el nombre de reino de Dios, y el mundo material recibe el nombre de reino de māyā. Māyā se refiere a aquello que, de hecho, no es real. La opulencia del mundo material es un reflejo. En el Bhagavad-gītā se afirma que este mundo material es como un árbol con las raíces hacia arriba y las ramas hacia abajo. Esto quiere decir que el mundo material es la sombra del mundo espiritual. La verdadera opulencia está en el mundo espiritual. En el mundo espiritual la Deidad que predomina es el propio Señor, mientras que en el mundo material hay muchos señores. Esa es la diferencia entre las energías interna y externa. El Señor dice que, aunque Él es el factor predominante de la energía interna, y aunque el mundo material se santifica con el agua que ha lavado Sus pies, Él guarda el mayor respeto al brāhmaṇa y al vaiṣṇava. Cuando el propio Señor ofrece tanto respeto al vaiṣṇava y al brāhmaṇa, ¿cómo puede alguien negar ese respeto a tales personalidades?
Разликата между вътрешната и външната енергия на Върховната Божествена Личност е тази, че във вътрешната енергия, т.е. в духовния свят, всички богатства и достояния са непреходни, докато във външната енергия, в материалния свят, те всички са временни проявления. Върховенството на Бога е еднакво както в духовния, така и в материалния свят, ала духовният свят се нарича Божие царство, а материалният свят – царство на ма̄я̄. Ма̄я̄ означава „това, което не е истина“. Богатството на материалния свят е отражение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че материалният свят е като дърво, чиито корени сочат нагоре, а клоните му висят надолу. Това значи, че материалният свят е просто сянка на духовния свят. Истинското великолепие се намира в духовния свят. Господарят, който управлява духовния свят, е самият Бог, а в материалния свят има безброй господари. Това е разликата между вътрешната и външната енергия. Богът казва, че е господарят на вътрешната енергия и че целият материален свят се пречиства от водата, измила нозете му, ала въпреки това дори Той изпитва най-дълбоко уважение към бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Щом самият Бог показва такова благоговение към ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите, как можем ние да не се отнасяме почтително с тях?