Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.9
Деванагари
येषां बिभर्म्यहमखण्डविकुण्ठयोग-
मायाविभूतिरमलाङ्घ्रि रज: किरीटै: ।
विप्रांस्तु को न विषहेत यदर्हणाम्भ:
सद्य: पुनाति सहचन्द्रललामलोकान् ॥ ९ ॥
मायाविभूतिरमलाङ्घ्रि रज: किरीटै: ।
विप्रांस्तु को न विषहेत यदर्हणाम्भ:
सद्य: पुनाति सहचन्द्रललामलोकान् ॥ ९ ॥
Стих
йеш̣а̄м̇ бибхармй ахам акхан̣д̣а-викун̣т̣ха-йога-
ма̄я̄-вибхӯтир амала̄н̇гхри-раджах̣ кирӣт̣аих̣
випра̄м̇с ту ко на виш̣ахета яд-архан̣а̄мбхах̣
садях̣ пуна̄ти саха-чандра-лала̄ма-лока̄н
ма̄я̄-вибхӯтир амала̄н̇гхри-раджах̣ кирӣт̣аих̣
випра̄м̇с ту ко на виш̣ахета яд-архан̣а̄мбхах̣
садях̣ пуна̄ти саха-чандра-лала̄ма-лока̄н
Дума по дума
йеш̣а̄м — на бра̄хман̣ите; бибхарми — Аз нося; ахам — Аз; акхан̣д̣а — неделима; викун̣т̣ха — непрепятствана; йога-ма̄я̄ — вътрешна енергия; вибхӯтих̣ — богатство; амала — чисто; ан̇гхри — на нозете; раджах̣ — прахът; кирӣт̣аих̣ — върху моя шлем; випра̄н — бра̄хман̣ите; ту — тогава; ках̣ — кой; на — не; виш̣ахета — носи; ят — на Върховния Бог; архан̣а-амбхах̣ — вода, измила нозете; садях̣ — веднага; пуна̄ти — освещава; саха — заедно с; чандра-лала̄ма — Шива; лока̄н — трите свята.
Превод
Аз съм господарят на моята вътрешна енергия, за която няма препятствия, а водата на Ганг е вода, измила нозете ми. Тя освещава едновременно трите свята и Шива, който я носи върху главата си. Щом Аз приемам праха от нозете на ваиш̣н̣авите и го поръсвам върху главата си, кой друг би отказал да стори същото?
Пояснение
Разликата между вътрешната и външната енергия на Върховната Божествена Личност е тази, че във вътрешната енергия, т.е. в духовния свят, всички богатства и достояния са непреходни, докато във външната енергия, в материалния свят, те всички са временни проявления. Върховенството на Бога е еднакво както в духовния, така и в материалния свят, ала духовният свят се нарича Божие царство, а материалният свят – царство на ма̄я̄. Ма̄я̄ означава „това, което не е истина“. Богатството на материалния свят е отражение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че материалният свят е като дърво, чиито корени сочат нагоре, а клоните му висят надолу. Това значи, че материалният свят е просто сянка на духовния свят. Истинското великолепие се намира в духовния свят. Господарят, който управлява духовния свят, е самият Бог, а в материалния свят има безброй господари. Това е разликата между вътрешната и външната енергия. Богът казва, че е господарят на вътрешната енергия и че целият материален свят се пречиства от водата, измила нозете му, ала въпреки това дори Той изпитва най-дълбоко уважение към бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Щом самият Бог показва такова благоговение към ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите, как можем ние да не се отнасяме почтително с тях?