Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.8
Деванагари
नाहं तथाद्मि यजमानहविर्विताने
श्च्योतद्घृतप्लुतमदन् हुतभुङ्मुखेन ।
यद्ब्राह्मणस्य मुखतश्चरतोऽनुघासं
तुष्टस्य मय्यवहितैर्निजकर्मपाकै: ॥ ८ ॥
श्च्योतद्घृतप्लुतमदन् हुतभुङ्मुखेन ।
यद्ब्राह्मणस्य मुखतश्चरतोऽनुघासं
तुष्टस्य मय्यवहितैर्निजकर्मपाकै: ॥ ८ ॥
Стих
на̄хам̇ татха̄дми яджама̄на-хавир вита̄не
шчьотад-гхр̣та-плутам адан хута-бхун̇-мукхена
яд бра̄хман̣ася мукхаташ чарато 'нугха̄сам̇
туш̣т̣ася майи авахитаир ниджа-карма-па̄каих̣
шчьотад-гхр̣та-плутам адан хута-бхун̇-мукхена
яд бра̄хман̣ася мукхаташ чарато 'нугха̄сам̇
туш̣т̣ася майи авахитаир ниджа-карма-па̄каих̣
Дума по дума
на — не; ахам — Аз; татха̄ — от друга страна; адми — Аз ям; яджама̄на — от жреца; хавих̣ — предлаганото; вита̄не — в жертвения огън; шчьотат — изливайки; гхр̣та — пречистено масло; плутам — смесено; адан — хранене; хута-бхук — жертвеният огън; мукхена — от устата; ят — като; бра̄хман̣ася — на бра̄хман̣а; мукхатах̣ — от устата; чаратах̣ — действайки; анугха̄сам — хапки; туш̣т̣ася — удовлетворен; майи — на мен; авахитаих̣ — предлагани; ниджа — собствени; карма — дейности; па̄каих̣ — резултатите.
Превод
Това, което жреците предлагат в жертвения огън, една от устите ми, не ми доставя същото удоволствие, както напоените с пречистено масло ястия, предлагани в устата на бра̄хман̣ите, които са ми посветили резултатите от дейностите си и винаги са удовлетворени от моя праса̄д.
Пояснение
Преданите на Бога, ваиш̣н̣авите, не приемат нищо, без да го предложат на Бога. Те посвещават резултатите от всичките си дейности на Бога и затова ядат само храна, която е предложена първо на него. Богът също се наслаждава, когато дава на ваиш̣н̣авите всички ястия, предложени нему. От тази строфа става ясно, че Богът приема храна чрез жертвения огън и чрез устата на бра̄хман̣а. За удоволствието на Бога в огъня се предлагат най-различни неща – зърно, пречистено масло и пр. – и Богът приема тези жертвоприношения от страна бра̄хман̣ите и преданите. На много места се казва, че Той приема и ястията, които се предлагат на самите бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави. Тук обаче се утвърждава, че ястията, предложени на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, Богът приема с много по-голямо удоволствие. Подходящ пример в подкрепа на това твърдение откриваме в отношенията между Адвайта Прабху и Харида̄са Т̣ха̄кура. Харида̄са бил роден в мюсюлманско семейство. Въпреки това, след извършването на една свещена огнена жертва, Адвайта Прабху предложил именно нему първата порция праса̄д. Харида̄са Т̣ха̄кура му припомнил, че е мюсюлманин по произход, и го попитал защо дава храна най-напред на него, а не на някой издигнат бра̄хман̣а – от смирение той смятал себе си за жалък мюсюлманин. Ала Адвайта Прабху бил опитен предан и виждал в лицето на Харида̄са истински бра̄хман̣а. Той отвърнал, че като предлага първото блюдо на Харида̄са, се сдобива със същия резултат, сякаш е раздал храна на сто хиляди бра̄хман̣и. Следователно по-добре е човек да нахрани един бра̄хман̣а или ваиш̣н̣ава, отколкото да извърши стотици хиляди жертвоприношения. Затова ша̄стрите утвърждават, че в сегашната епоха харер на̄ма (възпяването на святото име на Бога) и удовлетворяването на ваиш̣н̣авите са единственото средство за духовен напредък.