Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.7
Деванагари
यत्सेवया चरणपद्मपवित्ररेणुं
सद्य:क्षताखिलमलं प्रतिलब्धशीलम् ।
न श्रीर्विरक्तमपि मां विजहाति यस्या:
प्रेक्षालवार्थ इतरे नियमान् वहन्ति ॥ ७ ॥
सद्य:क्षताखिलमलं प्रतिलब्धशीलम् ।
न श्रीर्विरक्तमपि मां विजहाति यस्या:
प्रेक्षालवार्थ इतरे नियमान् वहन्ति ॥ ७ ॥
Стих
ят-севая̄ чаран̣а-падма-павитра-рен̣ум̇
садях̣ кш̣ата̄кхила-малам̇ пратилабдха-шӣлам
на шрӣр вирактам апи ма̄м̇ виджаха̄ти яся̄х̣
прекш̣а̄-лава̄ртха итаре нияма̄н ваханти
садях̣ кш̣ата̄кхила-малам̇ пратилабдха-шӣлам
на шрӣр вирактам апи ма̄м̇ виджаха̄ти яся̄х̣
прекш̣а̄-лава̄ртха итаре нияма̄н ваханти
Дума по дума
ят — на когото; севая̄ — чрез служене; чаран̣а — нозе; падма — лотосови; павитра — свят; рен̣ум — прах; садях̣ — веднага; кш̣ата — унищожават; акхила — всички; малам — грехове; пратилабдха — придобивам; шӣлам — характер; на — не; шрӣх̣ — богинята на щастието; вирактам — нямам привързаност; апи — въпреки че; ма̄м — мен; виджаха̄ти — напуска; яся̄х̣ — богинята на щастието; прекш̣а̄-лава-артхах̣ — за да спечелят поне малко благоволение; итаре — други, като Брахма̄; нияма̄н — святи обети; ваханти — съблюдават.
Превод
Богът продължи: Тъй като съм слуга на своите предани, лотосовите ми нозе са станали толкова святи, че унищожават в един миг всички грехове, а характерът ми е станал такъв, че богинята на щастието не може да ме напусне, въпреки че Аз не съм привързан към нея, а другите възхваляват красотата ѝ и съблюдават святи обети, за да спечелят поне капчица от благоразположението ѝ.
Пояснение
Взаимоотношенията между Бога и неговия предан са изпълнени с трансцендентална красота. Както преданият е убеден, че е придобил всичките си възвишени качества единствено заради предаността си към Бога, така Богът мисли, че трансценденталното му величие се дължи на предаността му към неговите слуги. С други думи, както преданият постоянно се стреми да служи на Бога, така Богът постоянно желае да служи на предания си. Тук Богът признава, че безспорно притежава качеството да прави велик всеки, който е получил дори една песъчинка от праха в лотосовите му нозе, но това негово величие се дължи на привързаността му към преданите. Именно заради тази привързаност богинята на щастието никога не го напуска. Нещо повече, десетки хиляди богини на щастието му отдават покорно служене. В материалния свят хората се подлагат на сурови отречения и лишения, за да спечелят поне малко от благоволението на богинята на щастието. Ала Богът не може да понася преданият да търпи лишения; затова Той е известен като бхакта-ватсала.