Skip to main content
Biblioteca » Śrīmad-Bhāgavatam » Canto Tercero: El statu quo » Capítulo 12

Text 51

ТЕКСТ 51

Texto

Текст

aho adbhutam etan me
vyāpṛtasyāpi nityadā
na hy edhante prajā nūnaṁ
daivam atra vighātakam
ахо адбхутам етан ме
вя̄пр̣тася̄пи нитяда̄
на хй едханте праджа̄ нӯнам̇
даивам атра вигха̄такам

Palabra por palabra

Дума по дума

aho — ¡ay!; adbhutam — es maravilloso; etat — esto; me — para mí; vyāpṛtasya — estando ocupado; api — aunque; nityadā — siempre; na — no; hi — ciertamente; edhante — genera; prajāḥ — entidades vivientes; nūnam — sin embargo; daivam — el destino; atra — aquí; vighātakam — contra.

ахо – уви; адбхутам – удивително е; етат – това; ме – за мен; вя̄пр̣тася – зает; апи – въпреки; нитяда̄ – винаги; на – не; хи – несъмнено; едханте – създавам; праджа̄х̣ – живи същества; нӯнам – обаче; даивам – съдба; атра – тук; вигха̄такам – срещу.

Traducción

Превод

Brahmā pensó para sus adentros: ¡Ay! Es maravilloso que, a pesar de que me he esparcido por todas partes, en el universo no haya aún población suficiente. La única causa de esta desventura es el destino.

Брахма̄ си мислеше: Не е ли удивително, че макар да се разпространих навсякъде, вселената продължава да е слабонаселена, както преди. Няма никаква друга причина за това нещастие, освен самата съдба.