Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Трета Песен: Статуквото » ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 51

Text 51

Текст

Texto

ахо адбхутам етан ме
вя̄пр̣тася̄пи нитяда̄
на хй едханте праджа̄ нӯнам̇
даивам атра вигха̄такам
aho adbhutam etan me
vyāpṛtasyāpi nityadā
na hy edhante prajā nūnaṁ
daivam atra vighātakam

Дума по дума

Palabra por palabra

ахо – уви; адбхутам – удивително е; етат – това; ме – за мен; вя̄пр̣тася – зает; апи – въпреки; нитяда̄ – винаги; на – не; хи – несъмнено; едханте – създавам; праджа̄х̣ – живи същества; нӯнам – обаче; даивам – съдба; атра – тук; вигха̄такам – срещу.

aho — ¡ay!; adbhutam — es maravilloso; etat — esto; me — para mí; vyāpṛtasya — estando ocupado; api — aunque; nityadā — siempre; na — no; hi — ciertamente; edhante — genera; prajāḥ — entidades vivientes; nūnam — sin embargo; daivam — el destino; atra — aquí; vighātakam — contra.

Превод

Traducción

Брахма̄ си мислеше: Не е ли удивително, че макар да се разпространих навсякъде, вселената продължава да е слабонаселена, както преди. Няма никаква друга причина за това нещастие, освен самата съдба.

Brahmā pensó para sus adentros: ¡Ay! Es maravilloso que, a pesar de que me he esparcido por todas partes, en el universo no haya aún población suficiente. La única causa de esta desventura es el destino.