Text 27
ТЕКСТ 27
Texto
Текст
priyaśravasy askhalitā matir mama
yayāham etat sad-asat sva-māyayā
paśye mayi brahmaṇi kalpitaṁ pare
прияшравасй аскхалита̄ матир мама
яя̄хам етат сад-асат сва-ма̄яя̄
пашйе майи брахман̣и калпитам̇ паре
Palabra por palabra
Дума по дума
tasmin — siendo así; tadā — en ese momento; labdha — obtuve; ruceḥ — gusto; mahā-mate — ¡oh, gran sabio!; priyaśravasi — en el Señor; askhalitā matiḥ — atención ininterrumpida; mama — mía; yayā — mediante la cual; aham — yo; etat — todos esos; sat-asat — burdo y sutil; sva-māyayā — nuestra propia ignorancia; paśye — ve; mayi — en mí; brahmaṇi — el Supremo; kalpitam — es aceptado; pare — en la Trascendencia.
тасмин – така; тада̄ – тогава; лабдха – постигнал; ручех̣ – вкус; маха̄-мате – о, велики мъдрецо; прияшраваси – към Бога; аскхалита̄ матих̣ – непрекъснато внимание; мама – мое; яя̄ – чрез което; ахам – аз; етат – всички тези; сат-асат – груби и фини; сва-ма̄яя̄ – собственото си невежество; пашйе – виждам; майи – в мен; брахман̣и – Върховния; калпитам – се приема; паре – в Трансцендентното.
Traducción
Превод
¡Oh, gran sabio!, en cuanto probé un poco de la Personalidad de Dios, mi atención por oír hablar del Señor se volvió resuelta. Y a medida que mi gusto se desarrollaba, pude comprender que solo por mi ignorancia había aceptado coberturas burdas y sutiles, pues tanto el Señor como yo somos trascendentales.
О, велики мъдрецо, щом почувствах това влечение към Божествената Личност, аз започнах да слушам с неотслабващо внимание. Колкото повече се развиваше това влечение, толкова по-дълбоко аз осъзнавах, че само от невежество съм обръщал внимание на грубите и на фините обвивки, защото и Богът, и аз сме трансцендентални.
Significado
Пояснение
La ignorancia propia de la existencia material se asemeja a la oscuridad, y en todas las Escrituras védicas se dice que la Personalidad de Dios se asemeja al sol. Dondequiera que haya luz, no puede haber oscuridad. Oír hablar de los pasatiempos del Señor es de por sí asociación trascendental con el Señor, porque no hay diferencia entre el Señor y Sus trascendentales pasatiempos. Asociarse con la luz suprema es disipar toda ignorancia. Únicamente por ignorancia, el alma condicionada cree equivocadamente que tanto ella como el Señor son producto de la naturaleza material. Pero, de hecho, la Personalidad de Dios y los seres vivientes son trascendentales, y no tienen nada que ver con la naturaleza material. Cuando se elimina la ignorancia y se comprende perfectamente que no existe nada sin la Personalidad de Dios, desaparece entonces la nesciencia. Como el cuerpo burdo y el cuerpo sutil son emanaciones de la Personalidad de Dios, el conocimiento de la luz le permite a uno ocuparlos a ambos en el servicio del Señor. El cuerpo burdo debe ocuparse en actos de servicio al Señor (como traer agua, limpiar el templo o dar reverencias, etc.). El sendero de arcāna, o de adorar al Señor en el templo, implica ocupar el cuerpo burdo en el servicio del Señor. Así mismo, la mente sutil debe ocuparse en oír hablar de los trascendentales pasatiempos del Señor, pensar en ellos, cantar Su nombre, etc. Todas esas actividades son trascendentales. Ninguno de los sentidos burdos o sutiles debe ocuparse de otra manera. Esta realización de actividades trascendentales se logra en virtud de muchísimos años de aprendizaje en el servicio devocional, pero simplemente la atracción amorosa por la Personalidad de Dios, adquirida por oír, tal como se desarrolló en Nārada Muni, es sumamente eficaz.
Във всички ведически писания невежеството на материалното битие се сравнява с тъмнината, а Божествената Личност се сравнява със слънцето. Където има светлина, няма място за мрака. Слушането за забавленията на Бога е само по себе си трансцендентално общуване с Бога, защото между Бога и трансценденталните му забавления няма разлика. Съприкосновението с върховната светлина неизбежно ще разпръсне всяко невежество. Само от невежество обусловената душа мисли, че тя и Богът са създадени от материалната природа. Всъщност Божествената Личност и живите същества са трансцендентални и нямат нищо общо с материалната природа. Когато невежеството започне да отстъпва и човек осъзнае, че нищо не може да съществува извън Личността на Бога, той се освобождава от незнанието. Тъй като и грубите, и фините тела произлизат от Божествената Личност, светлината на познанието му позволява да ги използва в служене на Бога. Грубото тяло може да извършва дейности в преданото служене на Бога (например да носи вода, да чисти храма или да отдава почитания). Този процес се нарича арчана̄, обожаване на Бога в храма, и представлява използване на грубото тяло в служене на Бога. По аналогичен начин финият ум трябва да слуша описанията на трансценденталните забавления на Бога, да мисли за тях, да възпява името на Бога и пр. Всички тези дейности са трансцендентални. Човек не трябва да използва за нищо друго нито фините, нито грубите си сетива. Тези трансцендентални дейности могат да се осъществят само след много, много години на ученичество в преданото служене, но дори само любовното влечение към Божествената Личност, което развил На̄рада Муни в процеса на слушането, е много действено и ползотворно.