Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.27
Деванагари
तस्मिंस्तदा लब्धरुचेर्महामते
प्रियश्रवस्यस्खलिता मतिर्मम ।
ययाहमेतत्सदसत्स्वमायया
पश्ये मयि ब्रह्मणि कल्पितं परे ॥ २७ ॥
प्रियश्रवस्यस्खलिता मतिर्मम ।
ययाहमेतत्सदसत्स्वमायया
पश्ये मयि ब्रह्मणि कल्पितं परे ॥ २७ ॥
Стих
тасмим̇с тада̄ лабдха-ручер маха̄-мате
прияшравасй аскхалита̄ матир мама
яя̄хам етат сад-асат сва-ма̄яя̄
пашйе майи брахман̣и калпитам̇ паре
прияшравасй аскхалита̄ матир мама
яя̄хам етат сад-асат сва-ма̄яя̄
пашйе майи брахман̣и калпитам̇ паре
Дума по дума
тасмин — така; тада̄ — тогава; лабдха — постигнал; ручех̣ — вкус; маха̄-мате — о, велики мъдрецо; прияшраваси — към Бога; аскхалита̄ матих̣ — непрекъснато внимание; мама — мое; яя̄ — чрез което; ахам — аз; етат — всички тези; сат-асат — груби и фини; сва-ма̄яя̄ — собственото си невежество; пашйе — виждам; майи — в мен; брахман̣и — Върховния; калпитам — се приема; паре — в Трансцендентното.
Превод
О, велики мъдрецо, щом почувствах това влечение към Божествената Личност, аз започнах да слушам с неотслабващо внимание. Колкото повече се развиваше това влечение, толкова по-дълбоко аз осъзнавах, че само от невежество съм обръщал внимание на грубите и на фините обвивки, защото и Богът, и аз сме трансцендентални.
Пояснение
Във всички ведически писания невежеството на материалното битие се сравнява с тъмнината, а Божествената Личност се сравнява със слънцето. Където има светлина, няма място за мрака. Слушането за забавленията на Бога е само по себе си трансцендентално общуване с Бога, защото между Бога и трансценденталните му забавления няма разлика. Съприкосновението с върховната светлина неизбежно ще разпръсне всяко невежество. Само от невежество обусловената душа мисли, че тя и Богът са създадени от материалната природа. Всъщност Божествената Личност и живите същества са трансцендентални и нямат нищо общо с материалната природа. Когато невежеството започне да отстъпва и човек осъзнае, че нищо не може да съществува извън Личността на Бога, той се освобождава от незнанието. Тъй като и грубите, и фините тела произлизат от Божествената Личност, светлината на познанието му позволява да ги използва в служене на Бога. Грубото тяло може да извършва дейности в преданото служене на Бога (например да носи вода, да чисти храма или да отдава почитания). Този процес се нарича арчана̄, обожаване на Бога в храма, и представлява използване на грубото тяло в служене на Бога. По аналогичен начин финият ум трябва да слуша описанията на трансценденталните забавления на Бога, да мисли за тях, да възпява името на Бога и пр. Всички тези дейности са трансцендентални. Човек не трябва да използва за нищо друго нито фините, нито грубите си сетива. Тези трансцендентални дейности могат да се осъществят само след много, много години на ученичество в преданото служене, но дори само любовното влечение към Божествената Личност, което развил На̄рада Муни в процеса на слушането, е много действено и ползотворно.