Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.28
Деванагари
इत्थं शरत्प्रावृषिकावृतू हरे-
र्विशृण्वतो मेऽनुसवं यशोऽमलम् ।
सङ्कीर्त्यमानं मुनिभिर्महात्मभि-
र्भक्ति: प्रवृत्तात्मरजस्तमोपहा ॥ २८ ॥
र्विशृण्वतो मेऽनुसवं यशोऽमलम् ।
सङ्कीर्त्यमानं मुनिभिर्महात्मभि-
र्भक्ति: प्रवृत्तात्मरजस्तमोपहा ॥ २८ ॥
Стих
иттхам̇ шарат-пра̄вр̣ш̣ика̄в р̣тӯ харер
вишр̣н̣вато ме 'нусавам̇ яшо 'малам
сан̇кӣртяма̄нам̇ мунибхир маха̄тмабхир
бхактих̣ правр̣тта̄тма-раджас-тамопаха̄
вишр̣н̣вато ме 'нусавам̇ яшо 'малам
сан̇кӣртяма̄нам̇ мунибхир маха̄тмабхир
бхактих̣ правр̣тта̄тма-раджас-тамопаха̄
Дума по дума
иттхам — така; шарат — есен; пра̄вр̣ш̣икау — дъждовен сезон; р̣тӯ — два сезона; харех̣ — на Бога; вишр̣н̣ватах̣ — постоянно слушайки; ме — аз самият; анусавам — непрекъснато; яшах̣ амалам — чиста слава; сан̇кӣртяма̄нам — възпявана от; мунибхих̣ — великите мъдреци; маха̄-а̄тмабхих̣ — велики души; бхактих̣ — предано служене; правр̣тта̄ — з апочна да тече; а̄тма — живото същество; раджах̣ — проявлението на страстта; тама — проявлението на невежеството; упаха̄ — изчезващ.
Превод
Така в продължение на две годишни времена – дъждовния сезон и есента – аз слушах мъдреците, тези велики души, които постоянно възпяваха чистата слава на Бог Хари. И когато у мен бликна изворът на преданото служене, обвивките на проявленията на страстта и невежеството се стопиха.
Пояснение
Всяко живо същество по природа е склонно да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог. Тази естествена склонност спи у всеки, но поради съприкосновението с материалната природа проявленията на страстта и невежеството са я скрили от незапомнени времена. Ако по милостта на Бога и на великите души, преданите на Бога, живото същество получи щастието да общува с чисти предани и да слуша за чистото величие на Бога, у него ще бликне и ще потече като пълноводна река изворът на преданото служене. Както реката тече, докато стигне морето, така благодарение на общуването с чистите предани чистото предано служене тече, докато стигне до крайната цел – трансценденталната любов към Бога. Нищо не може да спре потока на преданото служене. Напротив, той става все по-пълноводен и по-силен, без да знае предели. Потокът на преданото служене е толкова мощен, че дори страничните хора, които само го наблюдават, могат да се освободят от проявленията на страстта и невежеството. Тези две качества на природата изчезват и живото същество се освобождава и заема изначалното си положение.