ТЕКСТОВЕ 39 – 40
Sloka 39-40
Текст
Verš
випра̄ш ча вр̣ддха̄ш ча сад-а̄нувр̣ття̄
а̄ря̄ ната̄х̣ сухр̣до бхра̄тараш ча
сарва̄н̣и бхӯта̄нй анасӯяяива
viprāś ca vṛddhāś ca sad-ānuvṛttyā
āryā natāḥ suhṛdo bhrātaraś ca
sarvāṇi bhūtāny anasūyayaiva
нирандхаса̄м̇ ка̄лам адабхрам апсу
сарвам̇ тад етат пуруш̣ася бхӯмно
вр̣н̣ӣмахе те паритошан̣а̄я
nirandhasāṁ kālam adabhram apsu
sarvaṁ tad etat puruṣasya bhūmno
vṛṇīmahe te paritoṣaṇāya
Дума по дума
Synonyma
ят – каквото; нах̣ – от нас; свадхӣтам – изучено; гуравах̣ – висшестоящи личности, духовни учители; праса̄дита̄х̣ – удовлетворени; випра̄х̣ – бра̄хман̣ите; ча – и; вр̣ддха̄х̣ – по-възрастните; ча – и; сат-а̄нувр̣ття̄ – от нашата благовъзпитаност; а̄ря̄х̣ – напредналите в духовното знание; ната̄х̣ – бяха почитани; су-хр̣дах̣ – приятели; бхра̄тарах̣ – братя; ча – и; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; анасӯяя̄ – без завист; ева – несъмнено; ят – каквото; нах̣ – от нас; су-таптам – суров; тапах̣ – аскетизъм; етат – това; ӣша – о, Господи; нирандхаса̄м – без храна; ка̄лам – време; адабхрам – продължително; апсу – под водата; сарвам – всичко; тат – онова; етат – това; пуруш̣ася – на Върховната Божествена Личност; бхӯмнах̣ – най-висшата; вр̣н̣ӣмахе – искаме тази благословия; те – на тебе; паритошан̣а̄я – за удовлетворението.
yat — co; naḥ — námi; svadhītam — studováno; guravaḥ — výše postavení, duchovní mistři; prasāditāḥ — spokojeni; viprāḥ — brāhmaṇové; ca — a; vṛddhāḥ — starší osoby; ca — a; sat-ānuvṛttyā — svým jemným chováním; āryāḥ — ti, kdo jsou pokročilí v duchovním poznání; natāḥ — byli uctíváni poklonami; su-hṛdaḥ — přátelé; bhrātaraḥ — bratři; ca — a; sarvāṇi — všechny; bhūtāni — živé bytosti; anasūyayā — bez závisti; eva — jistě; yat — co; naḥ — nás; su-taptam — přísná; tapaḥ — askeze; etat — tato; īśa — ó Pane; nirandhasām — bez přijímání potravy; kālam — dobu; adabhram — po dlouhou; apsu — ve vodě; sarvam — vše; tat — to; etat — toto; puruṣasya — Nejvyšší Osobnosti Božství; bhūmnaḥ — nejvznešenější; vṛṇīmahe — chceme toto požehnání; te — Tebe; paritoṣaṇāya — pro uspokojení.
Превод
Překlad
О, Господи, ние изучавахме Ведите, приехме духовен учител и почитахме бра̄хман̣и, издигнати предани и духовно напреднали личности. Ние им отдавахме почитания и не завиждахме никому – нито на нашите братя, нито на приятелите си или другиму. Под водата се подлагахме на суров аскетизъм и дълго време гладувахме. Всички тези духовни постижения ние посвещаваме на тебе, за да те удовлетворим. Това е единствената благословия, за която се молим. Не искаме нищо друго.
Drahý Pane, studovali jsme Vedy, přijali duchovního mistra a vzdávali úctu brāhmaṇům, pokročilým oddaným a starším, duchovně velmi vyspělým osobám. Klaněli jsme se jim a nezáviděli žádnému bratrovi, přátelům ani nikomu jinému. Podstoupili jsme také přísnou askezi ve vodě a po dlouhou dobu nepřijímali potravu. Všechny tyto duchovní klady nabízíme pro Tvé uspokojení — pouze to a nic jiného je požehnáním, o které se modlíme.
Пояснение
Význam
В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам – истинското съвършенство на живота е човек да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – с изучаването на Ведите човек трябва да се стреми да разбере Върховната Божествена Личност. Оня, който след много, много животи наистина е разбрал Бога, напълно му се предава. Тук виждаме, че Прачета̄сите притежавали всички тези достойнства. Те се подложили на сурови мъчения и лишения под водата и дълго време гладували. Но те водили такъв аскетичен живот не за да спечелят материални благословии, а за да удовлетворят Върховния Бог. С каквото и да се захване човек, материално или духовно, той трябва да го върши за удоволствието на Върховната Божествена Личност. Тази строфа ни дава пълна представа за принципите на ведическата цивилизация. Хората, които възпитават в себе си преданост към Върховния Бог, трябва да се отнасят с почит не само към Върховната Божествена Личност, но и към по-мъдрите, към а̄риите и към истинските предани на Бога. А̄рий е този, който не се самоизтъква, а има истинска преданост към Бога. Думата а̄рий значи „напреднал“. В миналото само преданите имали правото да се наричат а̄рии. Например в Бхагавад-гӣта̄ (2.2) Кр̣ш̣н̣а порицава Арджуна, като казва, че думите му не подобават на един а̄рий:
Śrīmad-Bhāgavatam uvádí: saṁsiddhir hari-toṣaṇam — skutečnou dokonalostí života je potěšit Nejvyššího Pána. Vedaiś ca sarvair aham eva vedyaḥ — pro pochopení Ved musí člověk pochopit Nejvyšší Osobnost Božství. Ten, kdo Pána skutečně pochopil, se Mu konečně po mnoha a mnoha životech odevzdá. Vidíme, že Pracetové splňovali všechny tyto předpoklady. Podstoupili přísnou askezi ve vodě a po velice dlouhou dobu nepřijímali žádnou potravu — a jejich cílem nebylo získat hmotné požehnání, ale uspokojit Nejvyššího Pána. Člověk může vykonávat jakékoliv činnosti — hmotné či duchovní — ale cílem má být uspokojení Nejvyšší Osobnosti Božství. Tento verš podává dokonalý obrázek védské civilizace. Lidé, kteří se učí být oddanými, mají ctít nejen Nejvyšší Osobnost Božství, ale i ty, kdo jsou pokročilejší v poznání, kdo jsou Árjové a skuteční oddaní Pána. Árja je ten, kdo se nevychloubá, ale je skutečným Pánovým oddaným. Āryan znamená “pokročilý”. Dříve museli všichni, kdo se prohlašovali za Árji, být oddanými Pána. V Bhagavad-gītě (2.2) například Kṛṣṇa káral Arjunu, že hovoří, jako kdyby nepatřil k Árjům.
кутас тва̄ кашмалам идам̇
виш̣аме самупастхитам
ана̄ря-джуш̣т̣ам асваргям
акӣрти-карам арджуна
kutas tvā kaśmalam idaṁ
viṣame samupasthitam
anārya-juṣṭam asvargyam
akīrti-karam arjuna
„Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор“. Арджуна, който бил кш̣атрия, отказал да се сражава, въпреки че получил заповед лично от Бога. Затова Богът го смъмрил, като му казал, че не принадлежи към рода на а̄риите. Човек, който се е усъвършенствал в преданото служене на Бога, безспорно знае какъв е дългът му. За него няма значение дали изпълнението на този дълг е свързано с насилие или не. Ако Върховният Бог одобрява една дейност и повелява да я извършим, значи сме длъжни да го направим. А̄риите са верни на своя дълг. Това, разбира се, не означава, че проявяват жестокост към живите същества. Те никога не държат кланици, нито пък причиняват зло на беззащитни животни.
“Bhagavān (Nejvyšší Osoba) pravil: Můj milý Arjuno, kde se u tebe vzala tato nečistota, která není hodna člověka, jenž zná vyšší hodnoty života, a která nevede k vyšším planetám, ale k potupě?” Arjuna jakožto kṣatriya odmítal bojovat, přestože mu to nařizoval přímo Nejvyšší Pán. Kṛṣṇa ho proto pokáral, že se chová, jako kdyby nepatřil k rodině Árjů. Každý, kdo je pokročilý v oddané službě Pánu, zná jistě svoji povinnost. Nezáleží na tom, zda je jeho povinnost násilné či nenásilné povahy. Pokud její vykonání dovolil a nařídil Nejvyšší Pán, je třeba ji vykonat. Každý Árja vykonává svou povinnost. To neznamená, že Árjové jsou zbytečně nepřátelští k živým bytostem. Nikdy nestavějí jatka a nechovají se nepřátelsky k nebohým zvířatům. Pracetové podstupovali přísnou askezi, která trvala mnoho let, a navíc zůstávali po celou dobu ve vodě. Askeze je uznávanou činností pro ty, kdo chtějí patřit k pokročilé civilizaci.
Прачета̄сите дълги години водили суров, аскетичен живот, и при това под водата. Доброволното подлагане на отшелничество и аскетизъм е неизменна част от живота на тези, които се стремят към цивилизовано съществуване. Думата нирандхаса̄м значи „без храна“. А̄риите не са лакоми и не ядат без нужда. Човек трябва да се ограничава в храненето, доколкото е възможно. А̄риите ядат само определени храни. Във връзка с това Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26):
Slovo nirandhasām znamená “bez potravy”. Árja nejí nenasytně a zbytečně, ale omezuje jídlo na nejnižší možnou míru a přijímá jedině předepsanou potravu. Ohledně toho říká Pán v Bhagavad-gītě (9.26):
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
yo me bhaktyā prayacchati
tad ahaṁ bhakty-upahṛtam
aśnāmi prayatātmanaḥ
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Следователно за високоразвитите хора, за а̄риите, има ограничения. Богът е в състояние да яде всичко, което поиска, но се ограничава със зеленчуци, плодове, мляко и т.н. И така, тази строфа описва поведението, което човек трябва да има, ако иска да се нарича а̄рий.
“Jestliže Mi někdo s láskou a oddaností obětuje lístek, květinu, ovoce či vodu, přijmu to.” Pro pokročilé Árji tedy platí určitá omezení. Přestože Pán Sám může jíst cokoliv, omezuje se na zeleninu, ovoce, mléko a podobně. Tento verš tedy popisuje činnosti lidí, kteří se prohlašují za Árji.