ТЕКСТОВЕ 39 – 40
Texts 39-40
Текст
Texto
випра̄ш ча вр̣ддха̄ш ча сад-а̄нувр̣ття̄
а̄ря̄ ната̄х̣ сухр̣до бхра̄тараш ча
сарва̄н̣и бхӯта̄нй анасӯяяива
viprāś ca vṛddhāś ca sad-ānuvṛttyā
āryā natāḥ suhṛdo bhrātaraś ca
sarvāṇi bhūtāny anasūyayaiva
нирандхаса̄м̇ ка̄лам адабхрам апсу
сарвам̇ тад етат пуруш̣ася бхӯмно
вр̣н̣ӣмахе те паритошан̣а̄я
nirandhasāṁ kālam adabhram apsu
sarvaṁ tad etat puruṣasya bhūmno
vṛṇīmahe te paritoṣaṇāya
Дума по дума
Palabra por palabra
ят – каквото; нах̣ – от нас; свадхӣтам – изучено; гуравах̣ – висшестоящи личности, духовни учители; праса̄дита̄х̣ – удовлетворени; випра̄х̣ – бра̄хман̣ите; ча – и; вр̣ддха̄х̣ – по-възрастните; ча – и; сат-а̄нувр̣ття̄ – от нашата благовъзпитаност; а̄ря̄х̣ – напредналите в духовното знание; ната̄х̣ – бяха почитани; су-хр̣дах̣ – приятели; бхра̄тарах̣ – братя; ча – и; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; анасӯяя̄ – без завист; ева – несъмнено; ят – каквото; нах̣ – от нас; су-таптам – суров; тапах̣ – аскетизъм; етат – това; ӣша – о, Господи; нирандхаса̄м – без храна; ка̄лам – време; адабхрам – продължително; апсу – под водата; сарвам – всичко; тат – онова; етат – това; пуруш̣ася – на Върховната Божествена Личност; бхӯмнах̣ – най-висшата; вр̣н̣ӣмахе – искаме тази благословия; те – на тебе; паритошан̣а̄я – за удовлетворението.
yat — lo que; naḥ — por nosotros; svadhītam — estudiado; guravaḥ — personas superiores, maestros espirituales; prasāditāḥ — satisfechos; viprāḥ — los brāhmaṇas; ca — y; vṛddhāḥ — los mayores; ca — y; sat-ānuvṛttyā — con nuestro comportamiento amable; āryāḥ — los que son avanzados en el conocimiento espiritual; natāḥ — les fueron ofrecidas reverencias; su-hṛdaḥ — amigos; bhrātaraḥ — hermanos; ca — y; sarvāṇi — todas; bhūtāni — las entidades vivientes; anasūyayā — sin envidia; eva — ciertamente; yat — que; naḥ — de nosotros; su-taptam — rigurosa; tapaḥ — penitencia; etat — esta; īśa — ¡oh, Señor!; nirandhasām — sin tomar ningún alimento; kālam — tiempo; adabhram — durante mucho tiempo; apsu — bajo el agua; sarvam — todo; tat — eso; etat — esto; puruṣasya — de la Suprema Personalidad de Dios; bhūmnaḥ — el muy glorioso; vṛṇīmahe — queremos esta bendición; te — de Ti; paritoṣaṇāya — para la satisfacción.
Превод
Traducción
О, Господи, ние изучавахме Ведите, приехме духовен учител и почитахме бра̄хман̣и, издигнати предани и духовно напреднали личности. Ние им отдавахме почитания и не завиждахме никому – нито на нашите братя, нито на приятелите си или другиму. Под водата се подлагахме на суров аскетизъм и дълго време гладувахме. Всички тези духовни постижения ние посвещаваме на тебе, за да те удовлетворим. Това е единствената благословия, за която се молим. Не искаме нищо друго.
Querido Señor, hemos estudiado los Vedas, hemos aceptado un maestro espiritual, hemos ofrecido respeto a los brāhmaṇas, a los devotos avanzados y a las personas mayores espiritualmente muy avanzadas. Les hemos ofrecido nuestras reverencias, y no hemos sentido envidia de nuestros hermanos, de nuestros amigos, ni de nadie. También nos hemos sometido a rigurosas austeridades bajo el agua, y durante mucho tiempo no hemos comido nada. Todos esos bienes espirituales nuestros, Te los ofrecemos para Tu satisfacción. Te oramos solamente por esta bendición; no pedimos nada más.
Пояснение
Significado
В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам – истинското съвършенство на живота е човек да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – с изучаването на Ведите човек трябва да се стреми да разбере Върховната Божествена Личност. Оня, който след много, много животи наистина е разбрал Бога, напълно му се предава. Тук виждаме, че Прачета̄сите притежавали всички тези достойнства. Те се подложили на сурови мъчения и лишения под водата и дълго време гладували. Но те водили такъв аскетичен живот не за да спечелят материални благословии, а за да удовлетворят Върховния Бог. С каквото и да се захване човек, материално или духовно, той трябва да го върши за удоволствието на Върховната Божествена Личност. Тази строфа ни дава пълна представа за принципите на ведическата цивилизация. Хората, които възпитават в себе си преданост към Върховния Бог, трябва да се отнасят с почит не само към Върховната Божествена Личност, но и към по-мъдрите, към а̄риите и към истинските предани на Бога. А̄рий е този, който не се самоизтъква, а има истинска преданост към Бога. Думата а̄рий значи „напреднал“. В миналото само преданите имали правото да се наричат а̄рии. Например в Бхагавад-гӣта̄ (2.2) Кр̣ш̣н̣а порицава Арджуна, като казва, че думите му не подобават на един а̄рий:
Como se afirma en el Śrīmad-Bhāgavatam: saṁsiddhir hari-toṣaṇam: La verdadera perfección de la vida es complacer a la Suprema Personalidad de Dios. Vedaiś ca sarvair aham eva vedyaḥ: A través de los Vedas se debe comprender a la Suprema Personalidad de Dios. El que, después de muchísimas vidas, Le ha comprendido verdaderamente, se entrega a Él. Vemos que los Pracetās manifestaban todas esas cualidades. Se sometieron a rigurosas austeridades bajo el agua, sin tomar alimento alguno durante mucho tiempo. Practicaron esas austeridades, no para obtener bendiciones materiales, sino para la satisfacción del Señor Supremo. No importa cuál sea nuestra ocupación, material o espiritual, pero debe llevarse a cabo para satisfacer a la Suprema Personalidad de Dios. Este verso es una ilustración perfecta de la civilización védica. Las personas que se están formando como devotos deben ser respetuosas, no solo con la Suprema Personalidad de Dios, sino también con los que son más maduros en conocimiento, los āryas, es decir, los verdaderos devotos del Señor. Ārya es aquel que, sin alardear de serlo, es un auténtico devoto del Señor. Ārya significa «avanzado». En el pasado, si alguien decía ser ārya, tenía que ser devoto del Señor. En el Bhagavad-gītā (2.2), por ejemplo, Kṛṣṇa reprendió a Arjuna diciéndole que estaba hablando como un no ārya:
кутас тва̄ кашмалам идам̇
виш̣аме самупастхитам
ана̄ря-джуш̣т̣ам асваргям
акӣрти-карам арджуна
kutas tvā kaśmalam idaṁ
viṣame samupasthitam
anārya-juṣṭam asvargyam
akīrti-karam arjuna
„Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор“. Арджуна, който бил кш̣атрия, отказал да се сражава, въпреки че получил заповед лично от Бога. Затова Богът го смъмрил, като му казал, че не принадлежи към рода на а̄риите. Човек, който се е усъвършенствал в преданото служене на Бога, безспорно знае какъв е дългът му. За него няма значение дали изпълнението на този дълг е свързано с насилие или не. Ако Върховният Бог одобрява една дейност и повелява да я извършим, значи сме длъжни да го направим. А̄риите са верни на своя дълг. Това, разбира се, не означава, че проявяват жестокост към живите същества. Те никога не държат кланици, нито пък причиняват зло на беззащитни животни.
«La Suprema Personalidad de Dios dijo: Mi querido Arjuna, ¿a qué se deben esas impurezas que manifiestas? No son propias en absoluto de una persona que conoce el valor de la vida, y no conducen a los planetas superiores, sino a la infamia». Arjuna, el kṣatriya, se negaba a luchar a pesar de que el Señor Supremo en persona se lo ordenaba. Por ello, el Señor le reprendió diciéndole que no parecía miembro de una familia ārya. El que es avanzado en el servicio devocional del Señor conoce perfectamente su deber. No le importa si es un deber violento o no violento. Si el Señor Supremo lo aprueba y lo ordena, debe hacerse. El ārya cumple con su deber, lo cual no significa que su actitud con las entidades vivientes sea innecesariamente enemistosa. Los āryas nunca abren mataderos, y nunca son enemigos de los pobres animales. Los Pracetās se sometieron a rigurosas austeridades bajo el agua durante muchísimos años. Las austeridades y penitencias son la ocupación reconocida de los que tienen interés en una civilización avanzada.
Прачета̄сите дълги години водили суров, аскетичен живот, и при това под водата. Доброволното подлагане на отшелничество и аскетизъм е неизменна част от живота на тези, които се стремят към цивилизовано съществуване. Думата нирандхаса̄м значи „без храна“. А̄риите не са лакоми и не ядат без нужда. Човек трябва да се ограничава в храненето, доколкото е възможно. А̄риите ядат само определени храни. Във връзка с това Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26):
La palabra nirandhasām significa «sin alimento». La persona ārya no tiene nada que ver con la ingestión voraz e innecesaria de alimentos. Por el contrario, reduce la actividad de comer a su mínima expresión. Los āryas comen únicamente los comestibles prescritos. A este respecto, el Señor dice en el Bhagavad-gītā (9.26):
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
yo me bhaktyā prayacchati
tad ahaṁ bhakty-upahṛtam
aśnāmi prayatātmanaḥ
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Следователно за високоразвитите хора, за а̄риите, има ограничения. Богът е в състояние да яде всичко, което поиска, но се ограничава със зеленчуци, плодове, мляко и т.н. И така, тази строфа описва поведението, което човек трябва да има, ако иска да се нарича а̄рий.
«Si alguien Me ofrece con amor y devoción una hoja, una flor, fruta o agua, Yo lo aceptaré». Por lo tanto, los āryas avanzados aceptan restricciones. Incluso el propio Señor, que puede comer todo lo que desee, acepta esas restricciones, y solo come verduras, fruta, leche, etc. De modo que este verso describe las actividades de los que afirman ser āryas.