Разрушителното време, което се проявява като минало, настояще и бъдеще и управлява дори небесните полубогове, на трансценденталното равнище губи силата си. Раждането, смъртта, старостта и болестите са признаци за влиянието на времето. Тези четири принципа на материалното съществуване могат да бъдат открити във всички части на материалния космос, чак до планетата Брахмалока, чиито жители живеят толкова дълго, че на нас това ни изглежда просто невероятно. Непобедимото време причинява смъртта дори на Брахма̄, какво да говорим за останалите полубогове, такива като Индра, Чандра, Сӯря, Ва̄ю и Варун̣а. Влиянието на звездите, чрез което полубоговете управляват съдбите на материалните същества, също не може да докосне трансценденталните владения. В материалното битие живите същества се боят от сатанински сили, но преданите, които са на трансцендентално равнище, не изпитват такива страхове. Под влиянието на различните гун̣и на материалната природа живите същества получават материални тела с различни форми. Но преданите на трансцендентално равнище са гун̣а̄тӣта, т.е. отвъд материалните гун̣и на доброто, страстта и невежеството. Затова на трансценденталното равнище няма лъжливо его: „Аз съм господар на всичко около мен“. Живото същество, което под влиянието на лъжливото его се опитва да господства над материалната природа в материалния свят, прилича на нощна пеперуда, която пада в огъня. Ослепителната красота на огъня привлича пеперудата и когато тя се приближи, за да му се наслади, огънят я поглъща. На трансценденталното равнище живото същество има чисто съзнание и затова не притежава лъжливо его, което да го тласка да господства над материалната природа. Напротив, чистото му съзнание го подтиква да се отдаде на Върховния Бог, което се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (7.19): ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣. Всичко това показва, че в трансценденталното царство няма нито материално творение, нито Причѝнен океан, който поражда материалната природа.

Такава е истината за трансценденталното царство, но тя се открива само на трансценденталистите, постигнали висшата степен на чисто съзнание. Тези трансценденталисти се разделят на две категории: имперсоналисти и предани. Крайната цел, която си поставят имперсоналистите, е брахмаджьоти на духовното небе, а най-висша цел за преданите са планетите във Вайкун̣т̣ха. Преданите изпитват гореописаното състояние, като получават духовни тела и извършват различни дейности в трансцендентално любовно служене на Бога. Но имперсоналистите пренебрегват общуването с Бога и затова не развиват духовно тяло, с което да могат да извършват духовни дейности. По този начин те остават само духовни искри, потънали в блестящото духовно сияние на Върховната Божествена Личност. Формата на Бога е пълно проявление на вечността, блаженството и знанието, а лишеното от форма брахмаджьоти представлява само вечност и знание. Планетите Вайкун̣т̣хи също са вечни форми, изпълнени с блаженство и знание, затова преданите на Бога, за които са отворени вратите на обителта на Бога, също получават вечни тела, изпълнени с блаженство и знание. Между тези неща няма никаква разлика. Обителта на Бога, неговото име, слава, обкръжение и всичко, което е свързано с него, притежава една и съща трансцендентална природа. В разглежданата шлока се обяснява по какво тази природа се различава от природата на материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а говори за три основни пътя на духовно развитие: карма йога, гя̄на йога и бхакти йога, но планетите във Вайкун̣т̣ха могат да се достигнат само чрез бхакти йога. Другите два вида йога не могат да издигнат човека до Вайкун̣т̣халока, въпреки че могат да го изведат до сияйното брахмаджьоти, както се каза по-горе.