CAPÍTULO 5

ГЛАВА ПЕТА

Enseñanzas del Señor Ṛṣabhadeva a Sus hijos

Поученията на Бог Р̣ш̣абхадева към неговите синове

En este capítulo se da una descripción del bhāgavata-dharma, es decir, de los principios religiosos del servicio devocional, que trascienden los principios religiosos orientados hacia la liberación y el alivio de los sufrimientos materiales. En este capítulo se afirma que el ser humano no debe trabajar arduamente en busca de complacencia de los sentidos, como los perros y los gatos. La vida humana está destinada especialmente para que revivamos nuestra relación con el Señor Supremo; con ese fin, debemos aceptar todo tipo de penitencias y austeridades. Mediante actividades austeras, podemos limpiar la contaminación material del corazón, y con ello, situarnos en el plano espiritual. Para alcanzar esa perfección, tenemos que refugiarnos en un devoto y servirle. Eso nos abrirá las puertas de la liberación. Aquellos que sienten apego material por las mujeres y por la complacencia de los sentidos, poco a poco se van enredando en el plano material de conciencia y sufren las miserias del nacimiento, la vejez, las enfermedades y la muerte. De las personas que trabajan por el bienestar de toda la gente, libres del apego a la familia y a los hijos, se dice que son mahātmās. Aquellos que con sus actividades, tanto si son piadosas como si son impías, buscan la complacencia de los sentidos, no pueden entender el objetivo del alma. Por lo tanto, deben acudir a un devoto situado en una posición espiritual muy elevada y aceptarlo como maestro espiritual. Con él podrán entender el propósito de la vida. Siguiendo las instrucciones de ese maestro espiritual, pueden alcanzar el nivel del servicio devocional al Señor, el desapego hacia las cosas materiales, y la capacidad de tolerar los sufrimientos y aflicciones materiales. De ese modo, la persona adquiere una visión ecuánime de todas las entidades vivientes y siente grandes deseos de profundizar en los temas trascendentales. Cuando persiste en su esfuerzo por satisfacer a Kṛṣṇa, se desapega de la esposa, el hogar y los hijos. No quiere perder su tiempo. De ese modo, llega a la autorrealización. La persona avanzada en conocimiento espiritual no ocupa a nadie en actividades materiales. Sin embargo, no debe actuar como maestro espiritual, ni como padre, madre, semidiós o esposo, si no puede liberar a quienes dependen de él informándoles acerca del servicio devocional. El Señor Ṛṣabhadeva instruyó a Sus cien hijos, aconsejándoles que aceptasen a su hermano mayor, Bharata, como su guía y señor, y que le sirviesen adecuadamente. De entre todas las entidades vivientes, los brāhmaṇas son las mejores, pero, por encima de ellos, la posición de los vaiṣṇavas es superior. Servir a un vaiṣṇava significa servir a la Suprema Personalidad de Dios. Así describe Śukadeva Gosvāmī las características de Bharata Mahārāja y la ceremonia de sacrificio que el Señor Ṛṣabhadeva llevó a cabo para instruir a la población en general.

В тази глава се говори за бха̄гавата дхарма, религиозните принципи на преданото служене. Те са над принципите за освобождение и за избавление от материалната нищета. Тук се казва, че човешкото същество не бива да се стреми неистово към сетивно наслаждение подобно на куче или свиня. Човешкият живот е предназначен за съживяване на взаимоотношенията ни с Върховния Бог, а за тази цел би трябвало да се подложим на различни отречения. Благодарение на тях ще пречистим сърцето си от материални замърсявания и ще се издигнем на духовно равнище. Това съвършенство е постижимо, ако приемем подслон при истински предан и му служим. Тогава пред нас ще се отворят вратите на освобождението. Привързаните към жени и сетивна наслада постепенно биват погълнати от материално съзнание, което ги завлича сред страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. А работещите за всеобщо благо, безпристрастни към семейство и деца, се наричат маха̄тми. Хората, заети със сетивни наслаждения, извършват благочестиви или неблагочестиви дейности, но не могат да разберат същността на душата. Затова те трябва да се обърнат към извисен предан и да го приемат за духовен учител. Благодарение на общуването си с него те ще успеят да разберат крайната цел на живота. Като следва наставленията на такъв духовен учител, човек започва да служи на Бога, откъсва се от материалното и се научава на търпимост към материалните страдания. Той гледа еднакво на всички живи същества, а интересът му към трансценденталното знание нараства. С неуморен труд за удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а изчезва привързаността му към жена, деца и дом. Той не си позволява да си губи времето. Така се постига себепознание. Този, който е овладял духовното знание, не занимава никого с материални дейности. Ако човек не е в състояние да спаси другия с наставления за преданото служене, не бива да става духовен учител, баща, майка, полубог или съпруг. Бог Р̣ш̣абхадева посъветвал своите синове да приемат най-големия си брат Бхарата за свой водач и господар и да му служат. Бра̄хман̣ите са най-висшите живи същества, а ваиш̣н̣авите превъзхождат дори бра̄хман̣ите. Да служиш на един ваиш̣н̣ава, означава да служиш на Върховната Божествена Личност. Така Шукадева Госва̄мӣ описва личността на Бхарата Маха̄ра̄джа и жертвоприношението, с което Бог Р̣ш̣абхадева дал наставления за благото на всички.

Text 1:: El Señor Ṛṣabhadeva dijo a Sus hijos: Mis queridos muchachos, de todas las entidades vivientes que han aceptado cuerpos materiales en este mundo, aquella que ha recibido esta forma humana no debe trabajar arduamente, día y noche, simplemente para complacer los sentidos, lo cual pueden conseguir incluso los perros y los cerdos, que comen excremento. Deben ocuparse en penitencias y austeridades para alcanzar la divina posición del servicio devocional. Con esas actividades, el corazón se purifica, y al llegar a esa posición, se alcanza una vida eterna y bienaventurada, trascendental a la felicidad material, y que continúa para siempre.

ТЕКСТ 1:: Бог Р̣ш̣абхадева каза на синовете си: Скъпи мои момчета, от всички живи същества, приели материални тела в този свят, възнаграденият с човешка форма не бива да работи изнурително ден и нощ за едничкото сетивно наслаждение, достъпно дори за кучетата и свинете, които ядат изпражнения. Човек трябва да се подложи на въздържания и аскетизъм, за да постигне божественото ниво на преданото служене. Аскетичните дейности пречистват сърцето му и на това ниво той заживява в безкрайно блаженство, което е отвъд материалното щастие и продължава вечно.

Text 2:: Solo mediante el servicio que se ofrece a las personalidades espiritualmente muy avanzadas se puede alcanzar el sendero de la liberación del cautiverio material. Esas personalidades pueden ser impersonalistas o devotos. Tanto si queremos fundirnos en la existencia del Señor, como si deseamos relacionarnos con la Personalidad de Dios, debemos ofrecer servicio a losmahātmās. Aquellos que no tienen interés en esas actividades y se relacionan con personas adictas a las mujeres y a la vida sexual, tienen abiertas de par en par las puertas del infierno. Los mahātmās son ecuánimes. No ven ninguna diferencia entre los distintos tipos de entidades vivientes. Son muy pacíficos y están plenamente dedicados al servicio devocional. Están libres de la ira, y trabajan para beneficio de todos. Su comportamiento nunca es abominable. A esas personas se les da el nombre de mahātmās.

ТЕКСТ 2:: Човек може да поеме по пътя на освобождението от материално робство само като служи на духовно извисени личности. Такива личности биват имперсоналисти или предани. Независимо дали желае сливане с битието на Бога, или иска да общува с Божествената Личност, човек трябва да служи на маха̄тмите. А за онези, които нямат подобни стремежи и общуват хора, привързани към жени и секс, пътят към ада е широко отворен. Маха̄тмите са уравновесени. Те не намират разлика между отделните живи същества. Спокойни и посветени на преданото служене, те не се гневят и работят за всеобщото благо. Поведението им е безупречно. Именно такива хора се наричат маха̄тми.

Text 3:: A aquellos que desean revivir su conciencia de Kṛṣṇa y aumentar su amor por Dios, no les gusta hacer nada que no esté relacionado con Kṛṣṇa. No tienen interés en mezclarse con la gente que solo se preocupa de mantener el cuerpo, comer, dormir, aparearse y defenderse. Tal vez estén casados, pero no están apegados a sus hogares, ni a sus esposas, hijos, amigos o riquezas. Al mismo tiempo, tampoco les es indiferente la puesta en práctica de sus deberes. En cuanto al dinero, se contentan con el necesario para mantener juntos el cuerpo y el alma.

ТЕКСТ 3:: Тези, които искат да съживят своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и да развият любов към Бога, не правят нищо без връзка с Кр̣ш̣н̣а. Те избягват хората, заети с грижи за тялото, с хранене, сън, съвкупление и защита. Макар и семейни, те не са привързани към своите домове, съпруги, деца, приятели или пари. Същевременно не пренебрегват задълженията си. Такива хора припечелват само колкото да поддържат тялото и душата си заедно.

Text 4:: Cuando una persona considera que la finalidad de la vida es complacer los sentidos, busca como un loco la vida materialista, y se ocupa en toda clase de actividades pecaminosas. Ignora que, a causa de sus pecados, ha recibido ya un cuerpo que, aunque temporal, es la causa de su sufrimiento. En realidad, la entidad viviente no debería tener un cuerpo material, pero se le ha concedido para que pueda complacer los sentidos. Por lo tanto, no me parece digno de una persona inteligente volverse a enredar en las actividades de complacencia sensorial, que son la causa de que reciba un cuerpo material tras otro, eternamente.

ТЕКСТ 4:: Когато приема сетивното наслаждение за основна цел на живота, човек обезумява по материалното съществуване и извършва всякакви грехове. Той не подозира, че заради миналите си прегрешения е получил тяло, макар и временно, което е причина за всичките му нещастия. В действителност живото същество няма нищо общо с материалното тяло, но то му е присъдено да задоволява сетивата си. Ето защо аз мисля, че интелигентният човек не бива отново да затъва в сетивни дейности, поради които постоянно получава нови материални тела.

Text 5:: Mientras no nos planteemos averiguar cuáles son los valores espirituales de la vida, estaremos expuestos a la derrota y a las miserias que surgen de la ignorancia. El karma, tanto si es piadoso como si es pecaminoso, trae consigo unas determinadas reacciones resultantes. Cuando una persona se ocupa en algún tipo de karma, se dice que su mente es karmātmaka, es decir, que está teñida de actividad fruitiva. Mientras la mente sea impura, la conciencia no es clara, y mientras estemos absortos en actividades fruitivas, tendremos que aceptar cuerpos materiales.

ТЕКСТ 5:: Докато не се заинтересува от духовните ценности, човек е жертва на страданията, породени от невежество. Греховна или благочестива, кармата има своите последици. Умът на този, който извършва каквато и да е карма, е карма̄тмака, замърсен от плодоносна дейност. Ако умът не е чист и съзнанието не е чисто, погълнатият от тези кармични дейности ще трябва да приеме ново материално тяло.

Text 6:: La entidad viviente, cuando está cubierta por la modalidad de la ignorancia, no entiende la existencia del ser viviente individual ni del ser viviente supremo; su mente está subyugada por la actividad fruitiva. Por lo tanto, mientras no sienta amor por el Señor Vāsudeva —que no es otro que Yo mismo—, seguirá teniendo que aceptar cuerpos materiales una y otra vez.

ТЕКСТ 6:: Покрито от гуната на невежеството, живото същество не разбира природата на индивидуалните същества и върховното същество, а умът му е завладян от плодоносни дейности. Ето защо, докато не обикне Бог Ва̄судева, който не се различава от мен, човек ще трябва отново и отново да приема материално тяло.

Text 7:: Por muy sabia y erudita que sea, la persona que no entiende que el esfuerzo por la complacencia de los sentidos es una inútil pérdida de tiempo, está loca. Habiendo olvidado su verdadero interés, trata de ser feliz en el mundo material, y centra sus intereses en torno a su hogar, que está basado en la relación sexual y que le trae toda clase de miserias materiales. En esas circunstancias, esa persona no es mejor que un animal ignorante.

ТЕКСТ 7:: Дори да е много образован и мъдър, човек е луд, ако не разбира, че усилието за сетивно наслаждение е безсмислена загуба на време. Забравил собствения си интерес, той търси щастие в материалния свят. Вниманието му е насочено към дома и семейния живот, който е основан на сексуални отношения и му носи всякакви страдания. Такъв човек не се различава от глупавото животно.

Text 8:: La atracción entre macho y hembra es el principio básico de la existencia material. A partir de ese concepto erróneo, que liga estrechamente los corazones del hombre y la mujer, se origina la atracción por el cuerpo, el hogar, las propiedades, los hijos, los parientes y las riquezas. De esta forma aumentan las ilusiones de la vida, y se ven las cosas desde el punto de vista de «yo y mío».

ТЕКСТ 8:: Влечението между мъжа и жената е основният принцип на материалното съществуване. Поради това погрешно схващане, сграбчило сърцата на мъжа и жената, човек се привързва към своето тяло, дом, имущество, деца, роднини и богатство. Така се множат житейските илюзии и той започва да мисли от позицията на „аз и мое“.

Text 9:: Cuando el nudo del corazón se afloja, la persona que se ha visto envuelta en la vida material debido a los resultados de sus acciones pasadas, da la espalda a su apego por el hogar, la esposa y los hijos. De esa forma, abandona el principio básico de la ilusión [yo y mío] y se libera. Y así, regresa al mundo trascendental.

ТЕКСТ 9:: Когато здравият възел в сърцето на човека, въвлечен в материалния живот заради миналите си дейности, се разхлаби, той изоставя привързаността към дома, съпругата и децата. Така превъзмогва основния принцип на илюзията („аз и мое“), освобождава се и постига трансценденталния свят.

Texts 10-13:: ¡Oh, hijos Míos!, deben aceptar un maestro espiritual espiritualmente avanzado, un paramahaṁsa muy elevado. De esa forma, deben depositar en Mí, la Suprema Personalidad de Dios, su fe y su amor. Deben detestar la complacencia de los sentidos, y tolerar la dualidad del placer y el dolor, que son como las estaciones del verano y el invierno. Traten de comprender la miserable condición de las entidades vivientes, que son desdichadas incluso en los sistemas planetarios superiores. Investiguen filosóficamente acerca de la verdad; después, sométanse a todo tipo de austeridades y penitencias en aras del servicio devocional. Abandonen todo empeño por obtener el disfrute de los sentidos y ocúpense en el servicio del Señor. Escuchen las conversaciones que traten de la Suprema Personalidad de Dios, y relacionense siempre con devotos. Canten acerca del Señor Supremo y glorifíquenle, y consideren que todos los seres, en el plano espiritual, son iguales. Libérense de la envidia y subyuguen la ira y la lamentación. Abandonen la identificación del ser con el cuerpo y con el hogar, y practiquen la lectura de las Escrituras reveladas. Vivan en un lugar apartado y sigan el proceso para controlar por completo el aire vital, la mente y los sentidos. Tengan plena fe en las Escrituras reveladas, las Escrituras védicas, y manténganse siempre célibes. Cumplan con sus deberes prescritos y eviten las conversaciones ociosas. Pensando constantemente en la Suprema Personalidad de Dios, obtengan conocimiento de la fuente correcta. De este modo, practicando bhakti-yoga, con paciencia y con entusiasmo se elevarán al plano del conocimiento y podrán abandonar el ego falso.

ТЕКСТОВЕ 10 – 13:: О, синове мои, приемете издигнат духовен учител, велик парамахам̇са; с негова помощ насочете цялата си вяра и любов към мен, Върховната Божествена Личност. Презирайте сетивното наслаждение и с търпение посрещайте двойствеността от радост и болка, които се сменят като годишните времена. Опитайте се да разберете жалкото състояние на живите същества, страдащи дори във висшите планетарни системи. Търсете истината с философско изследване. Извършвайте отречения и въздържания в името на преданото служене. Не се стремете към удоволствия, а служете на Бога. Слушайте беседите за Върховната Божествена Личност и постоянно общувайте с предани. Възпявайте качествата на Бога и се отнасяйте еднакво към всички, с духовно зрение. Преодолейте омразата, усмирете гнева и скръбта. Недейте да отъждествявате аза с тялото и дома, четете свещените писания. Живейте в уединение и следвайте метода за овладяване на жизнения дъх, ума и сетивата. Вярвайте във ведическите писания и съблюдавайте полово въздържание. Изпълнявайте предписаните си задължения и избягвайте ненужните разговори. Винаги мислете за Бога, Върховната Личност, и търсете знание от подходящ източник. Така чрез бхакти йога, търпеливо и с усърдие ще напреднете в знанието и ще се освободите от фалшивото его.

Text 14:: Queridos hijos Míos, deben actuar conforme los he aconsejado. Sean muy cuidadosos. De ese modo, se liberarán de la ignorancia del deseo de realizar actividades fruitivas, y el nudo del cautiverio en el corazón quedará completamente cortado. Pero, para seguir avanzando, deberán abandonar también esos medios. Es decir, no se apeguen al proceso de liberación en sí mismo.

ТЕКСТ 14:: О, синове мои, направете това, което ви посъветвах. Бъдете много внимателни. С този метод ще се освободите от невежественото желание за плодоносна дейност и ще разсечете възела на робството в сърцата си. Но за да напреднете още повече, трябва да изоставите и метода. Тоест не бива да се привързвате към самия процес на освобождение.

Text 15:: Para el que es sincero en su deseo de regresar al hogar, de vuelta a Dios, el principal objetivo de la vida, el bien más sublime, debe ser la misericordia de la Suprema Personalidad de Dios. Tanto el padre que instruye a sus hijos, como el maestro espiritual que instruye a sus discípulos, como el rey que instruye a sus súbditos, deben seguir Mis consejos, y continuar dándoles instrucciones sin irritarse, incluso si el discípulo, hijo o súbdito es a veces incapaz de seguir esas órdenes. A la gente ignorante, que se ocupa en actividades piadosas e impías, se la debe ocupar en servicio devocional a toda costa. Deben evitar siempre las actividades fruitivas. ¿Qué beneficio se obtiene de poner al discípulo, al hijo o al súbdito bajo el cautiverio de las actividades kármicas? Es como llevar a un ciego hacia un pozo oculto y hacer que caiga.

ТЕКСТ 15:: Ако истински желае да се върне у дома, при Бога, човек трябва да се стреми към милостта на Върховната Божествена Личност като към най-висше благо и главна цел в живота си. Ако е баща, който поучава своите синове, или духовен учител – учениците си, или цар – своите поданици, той не бива да се отклонява от наставленията, които дадох. Трябва да ги учи, без да се гневи, дори ако неговият ученик, син или поданик невинаги е в състояние да изпълни волята му. Невежите хора, заети с благочестиви и неблагочестиви дела, трябва по всякакъв начин да извършват предано служене и винаги да избягват плодоносните дейности. Ако човек окове с веригите на кармичната дейност своя ученик, син или поданик, напълно лишени от духовно зрение, каква му е ползата? Това е все едно да водиш слепец към дълбок кладенец и да го бутнеш вътре.

Text 16:: Debido a la ignorancia, el materialista no sabe nada acerca de su verdadero interés, el sendero de la vida auspiciosa. Sus deseos de disfrute le encadenan a la complacencia material, y todos sus planes apuntan hacia ese objetivo. En busca del efímero disfrute de los sentidos, esa persona crea una sociedad basada en la envidia, y a raíz de esa mentalidad, se hunde en el océano del sufrimiento; pero es tan necia que ni siquiera se da cuenta de ello.

ТЕКСТ 16:: Поради невежество материалистът няма никаква представа за истинския си интерес, за благоприятния път в живота. Похотливите му желания са го приковали към материалното наслаждение и всички негови начинания преследват тази цел. В името на мимолетно сетивно щастие той се обгражда със завист и омраза и с тази нагласа потъва дълбоко в океана на страданието, но поради глупостта си дори не осъзнава това.

Text 17:: ¿Cómo puede una persona verdaderamente culta, misericordiosa y avanzada en el conocimiento espiritual, ocupar en actividades fruitivas a un ignorante adicto al sendero del saṁsāra, haciendo que se enrede aún más en la existencia material? Si un ciego confunde su camino, ¿qué hombre de bien le permitiría dirigirse hacia el peligro? ¿Cómo podría aprobar esa forma de proceder? Ningún hombre sabio o bondadoso podría permitirlo.

ТЕКСТ 17:: Ако някой невежа е пристрастен към пътя на сам̇са̄ра, как е възможно истински образованият, милостивият, духовно извисеният да го въвлича в плодоносна дейност и с това да го оплита все повече в материалното съществуване? Ако слепецът е тръгнал по грешен и опасен път, нима почтеният човек ще го остави да продължи? Защо той би одобрил подобно нещо? Мъдрият или добросърдечният не би допуснал това.

Text 18:: Aquel que no puede liberar a sus subordinados del ciclo de nacimientos y muertes nunca debe actuar como maestro espiritual, padre, esposo, madre o semidiós adorable.

ТЕКСТ 18:: Този, който не може да спаси подчинените си от пътя на раждането и смъртта, не бива да става духовен учител, баща, съпруг, майка или почитан полубог.

Text 19:: La forma de Mi cuerpo trascendental [sac-cid-ānanda-vigraha] es idéntica a la forma humana, pero no es un cuerpo humano material. Es inconcebible. Yo no acepto un determinado tipo de cuerpo obligado por la naturaleza; lo hago por Mi propia voluntad. Mi corazón también es espiritual, y siempre pienso en el bienestar de Mis devotos. Por esa razón, en él puede encontrarse el proceso del servicio devocional, que es para los devotos. Muy lejos de Mi corazón, he desterrado la irreligión[adharma] y las actividades no devocionales. Nada de eso Me atrae. A causa de todas estas cualidades trascendentales, la gente suele ofrecerme oraciones llamándome Ṛṣabhadeva, la Suprema Personalidad de Dios, la mejor de todas las entidades vivientes.

ТЕКСТ 19:: Моето трансцендентално тяло (сач-чид-а̄нанда-виграха) прилича на човешка форма, но не е материално. То е невъобразимо. Природата не ме принуждава да приема определен вид тяло – Аз се въплъщавам така, както сам пожелая. Сърцето ми също е духовно и Аз постоянно мисля за благото на своите предани. В сърцето ми се намира процесът на преданото служене, предназначен за тях. Безбожието (адхарма) и материалните дейности са далеч от моето сърце. Те не ме привличат. Заради тези трансцендентални качества хората ме наричат в молитвите си Р̣ш̣абхадева, Върховната Божествена Личност, най-съвършеното живо същество.

Text 20:: Mis queridos hijos, han nacido de Mi corazón, en donde reposan todas las cualidades espirituales. Por lo tanto, no deben ser como los hombres materialistas y envidiosos. Deben seguir a Bharata, su hermano mayor, cuyo servicio devocional es glorioso. Si se ocupan en servirlo, con ello Me estarán sirviendo a Mí también, y gobernarán a los ciudadanos sin más esfuerzo.

ТЕКСТ 20:: Скъпи мои момчета, вие сте родени от сърцето ми, хранилището на духовните качества. Затова не бива да сте материалисти и завистници. Следвайте най-големия си брат Бхарата, който е възвишен в преданото служене. Ако му служите, ще служите и на мен и лесно ще управлявате поданиците си.

Texts 21-22:: De las dos energías manifiestas [el espíritu y la materia inerte], los seres que poseen fuerza vital [hortalizas, hierbas, árboles y plantas] son superiores a la materia inerte [piedras, tierra, etc.]. Superiores a las plantas y vegetales inmóviles son los gusanos y serpientes, que pueden moverse. Superiores a los gusanos y serpientes son los animales que tienen inteligencia. Superiores a los animales son los seres humanos, y superiores a estos son los fantasmas, pues no tienen cuerpo material. Superiores a los fantasmas son los gandharvas, y superiores a ellos son los siddhas. Superiores a los siddhas son los kinnaras, y superiores a ellos, los asuras. Superiores a los asuras son los semidioses, y entre los semidioses, Indra, el rey del cielo, es el supremo. Superiores a Indra son los hijos directos del Señor Brahmā, como el rey Dakṣa, y el supremo entre los hijos de Brahmā es el Señor Śiva. Puesto que el Señor Śiva es hijo de Brahmā, a Brahmā se le considera superior, pero él también está subordinado a Mí, la Suprema Personalidad de Dios. Y como Yo siento inclinación por los brāhmaṇas, los brāhmaṇas son los mejores entre todos.

ТЕКСТОВЕ 21 – 22:: От двете проявени енергии (дух и неодушевена материя) съществата, притежаващи жизнена сила (зеленчуци, треви, дървета и други растения), са по-висши от мъртвата материя (камък, пръст и пр.). Пълзящите червеи и змии са по-висши от неподвижните растения. Над тях са животните с развита интелигентност. Над животните са човешките същества, а по-висши от тях са призраците, защото нямат материални тела. Над призраците са гандхарвите, а по-висши от тях са сиддхите. Киннарите превъзхождат сиддхите, а над тях са асурите. Полубоговете са по-висши от асурите, а върховен полубог е небесният цар Индра. По-висши от Индра са синовете на Брахма̄, родени от самия него, като цар Дакш̣а. Най-велик от всички синове на Брахма̄ е Шива. Тъй като Шива му е син, Брахма̄ е по-велик от него, но Брахма̄ е подчинен на мен – Върховната Божествена Личност. А Аз съм благоразположен към бра̄хман̣ите и затова те са най-велики от всички.

Text 23:: ¡Oh, respetables brāhmaṇas!, en lo que a Mi respecta, en este mundo no hay nadie igual o superior a los brāhmaṇas. No sé de nadie que se les pueda comparar. La gente que conoce cuál es Mi intención en que se celebren rituales conforme a los principios védicos, Me ofrece alimentos con fe y amor a través de la boca de un brāhmaṇa. Yo como con plena satisfacción lo que se Me ofrece de ese modo. En verdad, Me produce más placer el alimento así ofrecido que las ofrendas hechas en el fuego de sacrificio.

ТЕКСТ 23:: О, уважавани бра̄хман̣и, за мен никой на този свят не е по-висш от бра̄хман̣ите и не им е равен. Никой не може да се сравнява с тях. Разбрали моето отношение, след извършването на ведически ритуали хората ми предлагат храна с вяра и любов чрез устата на бра̄хман̣ите. Така предложена, Аз я ям с истинско удоволствие. Тази храна е по-вкусна от ястията, които се предлагат в жертвения огън.

Text 24:: Los Vedas son Mi encarnación sonora trascendental y eterna. Por lo tanto, los Vedas son śabda-brahma. En este mundo, losbrāhmaṇas hacen un estudio exhaustivo de todos los Vedas, y como han asimilado las conclusiones védicas, deben ser considerados la personificación de los Vedas. Los brāhmaṇas están situados bajo la influencia de la modalidad suprema y trascendental, sattva-guṇa. Debido a ello, están firmemente establecidos en el control de la mente [śama], el control de los sentidos [dama], y la veracidad [satya]. Ellos explican el sentido original de los Vedas, y por misericordia [anugraha], predican a todas las almas condicionadas el objetivo de los Vedas. Con sus prácticas de penitencia [tapasya] y tolerancia [titikṣā],comprenden la posición de la entidad viviente y del Señor Supremo [anubhava]. Estas son las ocho cualidades de losbrāhmaṇas. Por lo tanto, de entre todas las entidades vivientes, ninguna es superior a los brāhmaṇas.

ТЕКСТ 24:: Ведите са моето вечно трансцендентално звуково въплъщение, шабда-брахма. В този свят бра̄хман̣ите задълбочено изучават всички Веди и понеже са усвоили същината им, би трябвало да се приемат за олицетворени Веди. Бра̄хман̣ите се намират във висшето трансцендентално проявление на природата – саттва-гун̣а. Затова те владеят ума (шама) и сетивата (дама) и са честни (сатя). Те представят Ведите в истинската им светлина и милостиво (ануграха) проповядват посланието им на обусловените души. Те спазват въздържания (тапася), търпеливи са (титикш̣а̄) и осъзнават позицията на живото същество и на Върховния Бог (анубхава). Това са осемте качества на бра̄хман̣ите. Следователно те са най-велики от всички живи същества.

Text 25:: Yo gozo de plena opulencia; soy todopoderoso, y soy superior al Señor Brahmā y a Indra, el rey de los planetas celestiales. Soy además quien concede la felicidad que puede obtenerse en el reino celestial o mediante la liberación. Aun así, losbrāhmaṇas no Me piden bienestar material. Ellos son muy puros y no desean poseer nada. Simplemente se ocupan en Mi servicio devocional. ¿Qué necesidad tienen de pedir bienes materiales a nadie?

ТЕКСТ 25:: Аз съм всемогъщ, притежавам всички богатства и превъзхождам Брахма̄ и Индра, царя на райските планети. Аз дарявам щастието на небесното царство и на освобождението. Но бра̄хман̣ите не ме молят за материални удобства. Те са безупречно чисти и не желаят никакви притежания. Те просто ми служат с преданост и любов. Нима имат нужда да молят за материални блага някого другиго?

Text 26:: Queridos hijos míos, no deben sentir envidia de ninguna entidad viviente, ni móvil ni inmóvil. Sabiendo que Yo estoy en ellas, deben ofrecerles respeto a todas en todo momento. De ese modo, Me ofrecerán respeto a Mí.

ТЕКСТ 26:: Скъпи синове, не бива да завиждате на никое живо същество, движещо се или неподвижно. Знайте, че Аз се намирам в тях и винаги им отдавайте почитта си. По този начин отдавате почит на мен.

Text 27:: La actividad propia de los órganos de los sentidos —la mente, la vista, las palabras y todos los sentidos para la acción y para la adquisición de conocimiento— es ocuparse por completo en Mi servicio. Mientras la entidad viviente no ocupe los sentidos de ese modo, no puede pensar en liberarse del gran enredo de la existencia material, que es exactamente como la fuerte cuerda de Yamarāja.

ТЕКСТ 27:: Същинската дейност на сетивните органи – ума, зрението, речта, сетивата за знание и работа – е непрестанно да ми служат. Докато сетивата му не са така насочени, за живото същество е немислимо да се измъкне от голямото материално оплитане, задушаващо като въжето на Ямара̄джа.

Text 28:: Śukadeva Gosvāmī dijo: De este modo, el gran bienqueriente de todos, el Señor Supremo Ṛṣabhadeva, instruyó a Sus propios hijos. Aunque estaban perfectamente educados y eran cultos, les instruyó simplemente para dar ejemplo de cómo debe un padre instruir a sus hijos antes de retirarse de la vida familiar. Los sannyāsīs, que se han liberado definitivamente de los lazos de la actividad fruitiva y han emprendido el servicio devocional una vez subyugados todos sus deseos materiales, también aprenden de esas instrucciones. El Señor Ṛṣabhadeva instruyó a Sus cien hijos, el mayor de los cuales, Bharata, era un devoto muy avanzado y un seguidor de los vaiṣṇavas. A fin de gobernar el mundo entero, el Señor sentó en el trono real a Su hijo mayor. A partir de entonces, y aunque permanecía en el hogar, el Señor Ṛṣabhadeva vivió como un loco, desnudo y con los cabellos despeinados. Después, llevando el fuego de sacrificio dentro de Sí, Se fue de Brahmāvarta para viajar por todo el mundo.

ТЕКСТ 28:: Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: С тези думи великият доброжелател на всички, Върховният Бог Р̣ш̣абхадева, завърши поученията към своите синове. Те бяха достатъчно добре образовани и възпитани, но Той ги съветваше, за да покаже как бащата трябва да наставлява синовете си, преди да се оттегли от семейния живот. Сання̄сӣте, необвързани с плодоносна дейност и посветени на преданото служене, след като са надмогнали материалните си желания, също могат да се поучат от тези наставления. Р̣ш̣абхадева имаше сто сина, най-големият от които, Бхарата, бе велик предан и поддръжник на ваиш̣н̣авите. Бог го постави на царския трон да управлява света. И макар още да не бе напуснал дома си, Бог Р̣ш̣абхадева заживя като безумец и ходеше гол, с разрошени коси. После Той прие в себе си жертвения огън и напусна Брахма̄варта, за да обиколи света.

Text 29:: Con el aspecto de un avadhūta, es decir, de un gran santo indiferente a las preocupaciones materiales, el Señor Ṛṣabhadeva Se comportó ante la sociedad humana como si estuviera ciego, sordo y mudo, como si fuese una piedra inerte, un fantasma o un loco. Aunque la gente Le insultaba con esas palabras, Él guardaba silencio y no hablaba a nadie.

ТЕКСТ 29:: Бог Р̣ш̣абхадева прие облика на авадхӯта – велик светец без материални грижи – и вървеше сред хората като някой сляп, глух и ням, сякаш бе безжизнен камък, призрак или безумец. Въпреки че хората сипеха върху него обиди, Той не отронваше нито дума и не говореше с никого.

Text 30:: Ṛṣabhadeva comenzó a viajar por ciudades, aldeas, regiones mineras, campos, valles, jardines, campamentos militares, tierras de pastoreo, cabañas de vaqueros, montañas, bosques, albergues para viajeros y ermitas. En todas partes, fuese a donde fuese, era acosado por todo tipo de personas ruines, que le rodeaban como las moscas que vuelan alrededor del cuerpo de un elefante que sale del bosque. Allí donde fuese, Le amenazaban, Le golpeaban, orinaban encima de Él y Le escupían. A veces la gente Le tiraba piedras, excremento y tierra, y a veces se ventoseaban ante Él. De ese modo, la gente Le insultaba con malas palabras, y Le causaban grandes dificultades; pero Él no Se preocupaba de ello, pues comprendía que el cuerpo no tiene ningún otro destino. Estaba absorto en el plano espiritual, y desde Su gloriosa posición espiritual, no Se preocupaba por todos esos insultos materiales. En otras palabras, entendía perfectamente que la materia y el espíritu son diferentes, y no tenía ningún concepto corporal. Así, sin irritarse con nadie, caminó solo por todo el mundo.

ТЕКСТ 30:: Р̣ш̣абхадева обикаляше градове, села, рудници, поля, долини, градини, бойни станове, обори, краварски колиби, странноприемници, хълмове, гори и отшелнически обители. Където и да отидеше, го наобикаляха низши хора, както мухите се въртят около излезлия от гората слон. Постоянно го заплашваха, биеха, заплюваха и опикаваха. Понякога го замеряха с камъни, нечистотии и пръст или изпускаха газове пред него. Хората го обиждаха и му причиняваха болка, но той не се сърдеше, защото знаеше, че тялото е обречено на такава съдба. Намираше се на духовно равнище и в духовното си величие не обръщаше внимание на материалните хули. Разбрал разликата между материята и духа, Той бе свободен от телесни схващания. И без да се гневи на никого, странстваше сам по света.

Text 31:: Las manos, los pies y el pecho del Señor Ṛṣabhadeva eran muy grandes. Sus hombros, Su rostro y Sus extremidades, muy delicados y de proporciones simétricas. Una sonrisa espontánea embellecía Su hermosa boca; Sus ojos rojizos, alargados como pétalos de una flor de loto recién brotada y cubierta con el rocío de la mañana, Le daban un encanto extraordinario. Los iris de Sus ojos eran tan agradables que eliminaban por completo los pesares de todo el que Le veía. Su frente, Sus oídos, Su cuello, Su nariz, y todos Sus demás rasgos eran muy hermosos. Con Su amable sonrisa, Su cara era tan hermosa que atraía incluso el corazón de las mujeres casadas. Era como si Cupido las hiriese con sus flechas. Una abundante cabellera de color castaño, rizada y despeinada, cubría Su cabeza. Tenía el cabello enmarañado, ya que descuidaba Su cuerpo y estaba sucio. Su aspecto era el de una persona poseída por un fantasma.

ТЕКСТ 31:: Бог Р̣ш̣абхадева имаше големи ръце и крака и широки гърди. Раменете, лицето и всички негови крайници бяха изящни и хармонични. Устата му беше украсена с естествена усмивка, а цялата му хубост се подчертаваше от червеникави очи, изтеглени като листенцата на току-що разцъфнал лотос, посипан с капчици утринна роса. Ирисите на очите му бяха толкова привлекателни, че караха всеки срещнат да забравя грижите си. Челото, ушите, шията, носът и всяка част от неговото тяло бяха прелестни. Нежната усмивка, разкрасяваща лицето му, покоряваше сърцата дори на омъжените жени; сякаш ги пронизваше със стрелите на бога на любовта. Дългите му кестеняви къдрици бяха сплъстени. Рошав, измърсен и запуснат, Той приличаше на човек, обладан от дух.

Text 32:: Cuando vio que la mayor parte de la gente se mostraba muy en contra de Su ejecución de yoga místico, el Señor Ṛṣabhadeva resolvió hacer frente a esa oposición siguiendo la línea de conducta de las pitones. De modo que decidió permanecer tendido en un lugar; allí comía, bebía, defecaba y orinaba, para después revolcarse en Sus propias deyecciones. En efecto, para que los elementos hostiles no pudieran acercársele y molestarle, Se manchaba todo el cuerpo con Sus propios orines y excremento.

ТЕКСТ 32:: Когато видя, че обикновените хора са враждебно настроени към неговите занимания с мистична йога, Бог Р̣ш̣абхадева прие поведението на питон, за да осуети нападките им. Той спря да странства и легна на земята. Ядеше и пиеше легнал и се търкаляше в собствените си изпражнения и урина. Даже омаза цялото си тяло със своите нечистотии, така че да отблъсне злонамерените хора, които идваха да го тормозят.

Text 33:: La gente, al ver la condición en que permanecía el Señor Ṛṣabhadeva, dejó de molestarlo; sin embargo, Sus excrementos y Su orina no desprendían ningún mal olor. Muy al contrario: era una fragancia tan agradable que perfumaba todo el campo en un área de más de cien kilómetros a la redonda.

ТЕКСТ 33:: Поради поведението му никой вече не го притесняваше. Но от неговите изпражнения и урина не се разнасяше лоша миризма. Тъкмо обратното, те бяха толкова ароматни, че на сто и трийсет километра наоколо се носеше сладко благоухание.

Text 34:: De esa forma, el Señor Ṛṣabhadeva imitó el comportamiento de las vacas, los ciervos y los cuervos. Unas veces Se movía o caminaba, y otras veces Se sentaba en un lugar. A veces Se tendía tal como hacen las vacas, los ciervos y los cuervos. De esa forma, comía, bebía y evacuaba excremento y orina, engañando con ello a la gente.

ТЕКСТ 34:: Бог Р̣ш̣абхадева подражаваше на кравите, сърните и гаргите. Понякога се движеше и вървеше; понякога седеше на едно място или лежеше на земята, точно както правят кравите, сърните и гаргите. Така Той ядеше, пиеше, уринираше, ходеше по нужда и с действията си заблуждаваше хората.

Text 35:: ¡Oh, rey Parīkṣit!, el Señor Ṛṣabhadeva, la expansión parcial del Señor Kṛṣṇa, con la única intención de mostrar a todos losyogīs el proceso místico, llevó a cabo actividades maravillosas. En realidad, Él era el amo de la liberación y estaba absorto por completo en una bienaventuranza trascendental siempre en aumento. El Señor Kṛṣṇa, Vāsudeva, el hijo de Vasudeva, es la fuente original del Señor Ṛṣabhadeva. En Sus respectivas constituciones no hay la menor diferencia; en consecuencia, el Señor Ṛṣabhadeva manifestó las características amorosas del llanto, la risa y el temblor. Siempre estaba absorto en amor trascendental. Debido a ello, todos los poderes místicos, como la capacidad de viajar por el espacio exterior a la velocidad de la mente, y los poderes de aparecer y desaparecer, entrar en el cuerpo de los demás, y ver cosas que estaban a una gran distancia, acudían a Él de un modo natural. Pero, a pesar de poseer todos esos poderes, nunca hizo uso de ellos.

ТЕКСТ 35:: О, царю Парӣкш̣ит, за да покаже на всички йогӣ мистичния процес, Бог Р̣ш̣абхадева, който бе пълно разширение на Бог Кр̣ш̣н̣а, извърши удивителни дела. Всъщност Той бе господарят на освобождението, изцяло потопен в трансцендентално, непрекъснато нарастващо блаженство. Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, синът на Васудева, е изначалният източник на Бог Р̣ш̣абхадева. В тяхната същност няма разлика. Затова не бе чудно, че Бог Р̣ш̣абхадева прояви симптомите на любовта: плач, смях и треперене. Той бе постоянно погълнат от трансцендентална любов. В резултат всички мистични сили сами се проявиха в него – умението да пътува в космическото пространство със скоростта на ума, да се появява и да изчезва, да влиза в чужди тела и да вижда на далечно разстояние. Но въпреки че можеше да прави всичко това, Той не използваше могъществото си.