Text 5
ТЕКСТ 5
Texto
Текст
yāvan na jijñāsata ātma-tattvam
yāvat kriyās tāvad idaṁ mano vai
karmātmakaṁ yena śarīra-bandhaḥ
я̄ван на джигя̄сата а̄тма-таттвам
я̄ват крия̄с та̄вад идам̇ мано ваи
карма̄тмакам̇ йена шарӣра-бандхах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
parābhavaḥ — derrota, miserias; tāvat — mientras; abodha-jātaḥ — producto de la ignorancia; yāvat — mientras que; na — no; jijñāsate — indaga acerca de; ātma-tattvam — la verdad del ser; yāvat — mientras que; kriyāḥ — actividades fruitivas; tāvat — mientras; idam — esta; manaḥ — mente; vai — en verdad; karma-ātmakam — absorta en actividades materiales; yena — por la cual; śarīra-bandhaḥ — cautiverio en el cuerpo material.
пара̄бхавах̣ – поражение, страдание; та̄ват – докато; абодха-джа̄тах̣ – породено от невежество; я̄ват – докато; на – не; джигя̄сате – пита за; а̄тма-таттвам – истината за аза; я̄ват – докато; крия̄х̣ – плодоносни дейности; та̄ват – докато; идам – това; манах̣ – ум; ваи – наистина; карма-а̄тмакам – погълнат от материални дейности; йена – от които; шарӣра-бандхах̣ – робство в материалното тяло.
Traducción
Превод
Mientras no nos planteemos averiguar cuáles son los valores espirituales de la vida, estaremos expuestos a la derrota y a las miserias que surgen de la ignorancia. El karma, tanto si es piadoso como si es pecaminoso, trae consigo unas determinadas reacciones resultantes. Cuando una persona se ocupa en algún tipo de karma, se dice que su mente es karmātmaka, es decir, que está teñida de actividad fruitiva. Mientras la mente sea impura, la conciencia no es clara, y mientras estemos absortos en actividades fruitivas, tendremos que aceptar cuerpos materiales.
Докато не се заинтересува от духовните ценности, човек е жертва на страданията, породени от невежество. Греховна или благочестива, кармата има своите последици. Умът на този, който извършва каквато и да е карма, е карма̄тмака, замърсен от плодоносна дейност. Ако умът не е чист и съзнанието не е чисто, погълнатият от тези кармични дейности ще трябва да приеме ново материално тяло.
Significado
Пояснение
Por lo general, la gente piensa que para liberarse del sufrimiento es necesario actuar de forma muy piadosa; pero no es así. Aunque nos ocupemos en actividades piadosas y en especulación, nos espera la derrota. Nuestro único objetivo debe ser la emancipación de las garras de māyā y de todas las actividades materiales. El conocimiento especulativo y las actividades piadosas no resuelven los problemas de la vida material. Debemos ser inquisitivos y tratar de entender nuestra posición espiritual. Como se afirma en el Bhagavad-gītā (4.37):
Обикновено хората мислят, че трябва да извършват благочестиви дейности, за да прекратят страданията си, но това не е вярно. Дори добрите дела и философските размишления са обречени. Единственият стремеж би трябвало да бъде свободата от плена на ма̄я̄ и от всяка материална дейност. Философското знание и благочестието не разрешават проблемите на материалния живот. Нужен е стремеж да разберем духовната си позиция. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.37):
bhasmasāt kurute ’rjuna
jñānāgniḥ sarva-karmāṇi
bhasmasāt kurute tathā
бхасмаса̄т куруте 'рджуна
гя̄на̄гних̣ сарва-карма̄н̣и
бхасмаса̄т куруте татха̄
«Así como un fuego ardiente reduce la leña a cenizas, ¡oh, Arjuna!, el fuego del conocimiento reduce a cenizas todas las reacciones de las actividades materiales».
„О, Арджуна, както буйният огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности“.
Mientras no comprendamos el ser y sus actividades, debe considerarse que estamos bajo el cautiverio material. En elŚrīmad-Bhāgavatam (10.2.32), se dice también: ye ’nye ’ravindākṣa vimukta-māninas tvayy asta-bhāvād aviśuddha-buddhayaḥ: Una persona sin conocimiento del servicio devocional puede creerse liberada, pero en realidad, no lo está.Āruhya kṛcchreṇa paraṁ padaṁ tataḥ patanty adho ’nādṛta-yuṣmad-aṅghrayaḥ: Esa clase de personas pueden haberse acercado a la refulgencia impersonal del Brahman, pero como no tienen conocimiento acerca del servicio devocional, vuelven a caer en el disfrute material. Mientras sigamos interesados en el karma y en el jñāna, continuaremos padeciendo las miserias de la vida material: el nacimiento, la vejez, las enfermedades y la muerte. En efecto, los karmīs tienen que seguir pasando de un cuerpo a otro. Y en cuanto a los jñānīs, a no ser que se eleven al plano más elevado de conocimiento, tienen que regresar al mundo material. Como se explica en el Bhagavad-gītā (7.19): bahūnāṁ janmanām ante jñānavān māṁ prapadyate. Lo esencial es saber que Kṛṣṇa, Vāsudeva, lo es todo, y entregarse a Él. Aunque los karmīs lo ignoran, el devoto que está dedicado al servicio devocional del Señor el cien por ciento de sus posibilidades, sabe perfectamente lo que es karma y lo que es jñāna; por esa razón, el devoto puro no tiene el menor interés ni en el karma ni en el jñāna. Anyābhilāṣitā-śūnyaṁ jñāna-karmādy-anāvṛtam: El verdadero bhakta no está influenciado en lo más mínimo por elkarma y el jñāna. Su único objetivo en la vida es servir al Señor.
При липса на разбиране за същността на аза и неговите дейности, ние оставаме пленници на материята. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.2.32) е казано: йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинас твайи аста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣. Една личност, която няма понятие от предано служене, може да си мисли, че е освободена, но това съвсем не е така. А̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам̇ татах̣ патантй адхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ан̇гхраях̣: такива хора достигат безличностното сияние Брахман, но отново пропадат сред материалните дейности за наслаждение, защото нямат знание за предаността. Устремен към карма и гя̄на, човек ще продължава да изпитва страданията на материалния живот – раждане, болести, старост и смърт. Кармӣте просто приемат нови и нови тела. А що се отнася до гя̄нӣте – ако не постигнат крайното висше знание, те ще ще се върнат в материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) е обяснено: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. Същината е да разберем, че Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко и да му се отдадем. Кармӣте не знаят това, но преданият, посветен на служенето, знае добре какво представляват карма и гя̄на и не се интересува от тях. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. У истинския бхакта няма и най-малък нюанс на карма или гя̄на. Единствената му житейска цел е да служи на Бога.