ТЕКСТ 35
Text 35
Текст
Texto
Дума по дума
Palabra por palabra
ити – така; на̄на̄ – различни; йога – на мистичната йога; чаря̄ – изпълняване; а̄чаран̣ах̣ – практика; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; каиваля-патих̣ – господарят на каиваля, единството или дарителят на са̄юджя-мукти; р̣ш̣абхах̣ – Бог Р̣ш̣абха; авирата – непрестанно; парама – върховен; маха̄ – велик; а̄нанда-анубхавах̣ – изпитвайки трансцендентално блаженство; а̄тмани – Върховната Душа; сарвеш̣а̄м – на всички; бхӯта̄на̄м – живи същества; а̄тма-бхӯте – в сърцето; бхагавати – на Върховната Божествена Личност; ва̄судеве – Кр̣ш̣н̣а, синът на Васудева; а̄тманах̣ – на себе си; авявадха̄на – липса на разлика в същността; ананта – безкраен; родара – като плач, смях и треперене; бха̄вена – симптомите на любовта; сиддха – напълно съвършен; самаста – всички; артха – желани достояния; парипӯрн̣ах̣ – изцяло; йога-аишваря̄н̣и – мистични сили; ваиха̄яса – летене в небето; манах̣-джава – пътуване със скоростта на ума; антардха̄на – способността да изчезва; парака̄я-правеша – способността да влиза в чужди тела; дӯра-грахан̣а – способността да вижда далечни обекти; а̄дӣни – и други; ядр̣ччхая̄ – без затруднение, от само себе си; упагата̄ни – получи; на – не; ан̃джаса̄ – пряко; нр̣па – о, царю Парӣкш̣ит; хр̣дайена – в сърцето; абхянандат – прие.
iti — así; nānā — diversas; yoga — de yoga místico; caryā — prácticas; ācaraṇaḥ — llevar a cabo; bhagavān — la Suprema Personalidad de Dios; kaivalya-patiḥ — el amo de kaivalya, la unidad, es decir, el dador de sāyujya-mukti; ṛṣabhaḥ — el Señor Ṛṣabha; avirata — sin cesar; parama — suprema; mahā — gran; ānanda-anubhavaḥ — sentir felicidad trascendental; ātmani — en el Alma Suprema; sarveṣām — de todas; bhūtānām — las entidades vivientes; ātma-bhūte — situado en el corazón; bhagavati — a la Suprema Personalidad de Dios; vāsudeve — Kṛṣṇa, el hijo de Vasudeva; ātmanaḥ — de Sí mismo; avyavadhāna — por ser idénticos en constitución; ananta — ilimitadas; rodara — como llorar, reír y temblar; bhāvena — con las características del amor; siddha — completamente perfecto; samasta — todas; artha — con opulencias deseables; paripūrṇaḥ — pleno; yoga-aiśvaryāṇi — los poderes místicos; vaihāyasa — volar por el cielo; manaḥ-java — viajar a la velocidad de la mente; antardhāna — la capacidad de desaparecer; parakāya-praveśa — la capacidad de entrar en el cuerpo de otro; dūra-grahaṇa — la capacidad de percibir cosas situadas a una gran distancia; ādīni — y otros; yadṛcchayā — sin dificultad, de modo natural; upagatāni — obtuvo; na — no; añjasā — directamente; nṛpa — ¡oh, rey Parīkṣit!; hṛdayena — dentro del corazón; abhyanandat — aceptó.
Превод
Traducción
О, царю Парӣкш̣ит, за да покаже на всички йогӣ мистичния процес, Бог Р̣ш̣абхадева, който бе пълно разширение на Бог Кр̣ш̣н̣а, извърши удивителни дела. Всъщност Той бе господарят на освобождението, изцяло потопен в трансцендентално, непрекъснато нарастващо блаженство. Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, синът на Васудева, е изначалният източник на Бог Р̣ш̣абхадева. В тяхната същност няма разлика. Затова не бе чудно, че Бог Р̣ш̣абхадева прояви симптомите на любовта: плач, смях и треперене. Той бе постоянно погълнат от трансцендентална любов. В резултат всички мистични сили сами се проявиха в него – умението да пътува в космическото пространство със скоростта на ума, да се появява и да изчезва, да влиза в чужди тела и да вижда на далечно разстояние. Но въпреки че можеше да прави всичко това, Той не използваше могъществото си.
¡Oh, rey Parīkṣit!, el Señor Ṛṣabhadeva, la expansión parcial del Señor Kṛṣṇa, con la única intención de mostrar a todos losyogīs el proceso místico, llevó a cabo actividades maravillosas. En realidad, Él era el amo de la liberación y estaba absorto por completo en una bienaventuranza trascendental siempre en aumento. El Señor Kṛṣṇa, Vāsudeva, el hijo de Vasudeva, es la fuente original del Señor Ṛṣabhadeva. En Sus respectivas constituciones no hay la menor diferencia; en consecuencia, el Señor Ṛṣabhadeva manifestó las características amorosas del llanto, la risa y el temblor. Siempre estaba absorto en amor trascendental. Debido a ello, todos los poderes místicos, como la capacidad de viajar por el espacio exterior a la velocidad de la mente, y los poderes de aparecer y desaparecer, entrar en el cuerpo de los demás, y ver cosas que estaban a una gran distancia, acudían a Él de un modo natural. Pero, a pesar de poseer todos esos poderes, nunca hizo uso de ellos.
Пояснение
Significado
В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.149) е казано:
En el Caitanya-caritāmṛta (Madhya 19.149), se dice:
бхукти-мукти-сиддхи-ка̄мӣ – сакали 'аша̄нта'
bhukti-mukti-siddhi-kāmī — sakali ‘aśānta’
Думата ша̄нта значи „напълно спокоен“. Само този, който е изпълнил всичките си желания, може да е спокоен. Всеки се опитва да осъществи своите стремежи и желания, били те материални или духовни. Живите същества в материалния свят са аша̄нта („неспокойни“), защото са разкъсвани от какви ли не желания. Но чистите предани нямат желания. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня: чистият предан е освободен от всякакви материални желания. От друга страна, кармӣте са преизпълнени с желания, защото се опитват да се наслаждават. Те не намират спокойствие нито в този живот, нито в следващия; в нито един момент от миналото, настоящето и бъдещето. Гя̄нӣте се стремят към освобождение и сливане с Върховния. Йогӣте искат да постигнат различни сиддхи (мистични сили) – ан̣има̄, лагхима̄, пра̄пти и др. Но преданият не се интересува от тези неща; той изцяло се уповава на милостта на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е йогешвара, собственикът на всички мистични сили (сиддхи), и е а̄тма̄ра̄ма, напълно себеудовлетворен. Този стих описва йога-сиддхите. С тяхна помощ човек може да лети в космоса без машини и да пътува със скоростта на ума. Това означава, че щом един йогӣ пожелае да отиде някъде във вселената или дори отвъд пределите ѝ, може да го направи незабавно. Скоростта на ума е неизмерима, защото само за секунда умът изминава милиони километри. Понякога йогӣте влизат в телата на други хора и правят с тях каквото си пожелаят. Когато тялото остарее, съвършеният йогӣ може да влезе в друго, младо тяло, и да действа, както пожелае. Като пълно разширение на Бог Ва̄судева, Бог Р̣ш̣абхадева притежавал тези мистични сили, но бил удовлетворен от преданата си любов към Кр̣ш̣н̣а, проявена под формата на екстатични симптоми – плач, смях и треперене на тялото.
La palabra śānta significa «completamente pacífico». Solo quien ha satisfecho todos sus deseos puede estar en paz. Todo el mundo está tratando de satisfacer sus aspiraciones y deseos, tanto materiales como espirituales. Los que están en el mundo material son aśānta (sin paz), pues tienen muchísimos deseos que satisfacer. El devoto puro, sin embargo, no tiene deseos.Anyābhilāṣitā-śūnya: El devoto puro está completamente libre de todo tipo de deseos materiales. Los karmīs, sin embargo, están simplemente llenos de deseos, ya que tratan de disfrutar de la complacencia sensorial. No alcanzan la paz ni en esta vida ni en la siguiente, ni en el pasado, ni en el presente ni en el futuro. De manera similar, los jñānīs siempre aspiran a la liberación y a llegar a ser uno con el Supremo. La aspiración de los yogīs es la obtención de una serie de siddhis (poderes):aṇimā, laghimā, prāpti, etc. El devoto, sin embargo, no tiene el menor interés en esas cosas, pues depende por completo de la misericordia de Kṛṣṇa. Kṛṣṇa es yogeśvara, el amo de todos los poderes místicos (siddhis), y es ātmārāma, es decir, está completamente satisfecho en el ser. Este verso nos habla de algunos de los yoga-siddhis. Se puede volar por el espacio sin ayuda de máquinas, y se puede viajar a la velocidad de la mente. Esto significa que un yogī, si desea ir a algún lugar, tanto dentro del universo como más allá de él, puede hacerlo inmediatamente. La velocidad de la mente no se puede calcular; en un segundo puede alejarse muchos millones de kilómetros. Los yogīs, a veces, cuando sus cuerpos no funcionan debidamente, entran en el cuerpo de otras personas y actúan tratando de satisfacer sus propios deseos. Un yogī perfecto, cuando su cuerpo envejece, puede encontrar un cuerpo joven y capacitado; abandonando su cuerpo viejo, el yogī puede entrar en un cuerpo joven y actuar según desee. El Señor Ṛṣabhadeva era una expansión plenaria del Señor Vāsudeva, y poseía todos esos poderes místicos del yoga; sin embargo, estaba satisfecho con Su amor devocional por Kṛṣṇa, que se ponía de manifiesto por los signos de éxtasis, como el llanto, la risa y el temblor.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху пета глава от Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Поученията на Бог Р̣ш̣абхадева към неговите синове“.
Así terminan los significados de Bhaktivedanta correspondientes al capítulo quinto del Canto Quinto del Śrīmad-Bhāgavatam, titulado: «Enseñanzas del Señor Ṛṣabhadeva a Sus hijos».