Texts 10-13
ТЕКСТОВЕ 10 – 13
Texto
Текст
vitṛṣṇayā dvandva-titikṣayā ca
sarvatra jantor vyasanāvagatyā
jijñāsayā tapasehā-nivṛttyā
витр̣ш̣н̣ая̄ двандва-титикш̣ая̄ ча
сарватра джантор вясана̄вагатя̄
джигя̄сая̄ тапасеха̄-нивр̣ття̄
mad-deva-saṅgād guṇa-kīrtanān me
nirvaira-sāmyopaśamena putrā
jihāsayā deha-gehātma-buddheḥ
мад-дева-сан̇га̄д гун̣а-кӣртана̄н ме
нирваира-са̄мьопашамена путра̄
джиха̄сая̄ деха-геха̄тма-буддхех̣
prāṇendriyātmābhijayena sadhryak
sac-chraddhayā brahmacaryeṇa śaśvad
asampramādena yamena vācām
пра̄н̣ендрия̄тма̄бхиджайена садхряк
сач-чхраддхая̄ брахмачарйен̣а шашвад
асампрама̄дена ямена ва̄ча̄м
jñānena vijñāna-virājitena
yogena dhṛty-udyama-sattva-yukto
liṅgaṁ vyapohet kuśalo ’ham-ākhyam
гя̄нена вигя̄на-вира̄джитена
йогена дхр̣тй-удяма-саттва-юкто
лин̇гам̇ вяпохет кушало 'хам-а̄кхям
Palabra por palabra
Дума по дума
haṁse — que es un paramahaṁsa, la persona más excelsa y espiritualmente elevada; gurau — al maestro espiritual; mayi — a Mí, la Suprema Personalidad de Dios; bhaktyā — por medio del servicio devocional; anuvṛtyā — por seguir; vitṛṣṇayā — por el desapego de la complacencia de los sentidos; dvandva — de las dualidades del mundo material; titikṣayā — por la tolerancia; ca — también; sarvatra — en todas partes; jantoḥ — de la entidad viviente; vyasana — la miserable condición de vida; avagatyā — por comprender; jijñāsayā — por preguntar acerca de la verdad; tapasā — por practicar austeridades y penitencias; īhā-nivṛttyā — por abandonar el esfuerzo en busca del disfrute sensorial; mat-karmabhiḥ — por trabajar para Mí; mat-kathayā — por escuchar los temas que tratan de Mí; ca — también; nityam — siempre; mat-deva-saṅgāt — por la relación con Mis devotos; guṇa-kīrtanāt me — por cantar y glorificar Mis cualidades trascendentales; nirvaira — libres de enemistad; sāmya — ver a todos con ecuanimidad basada en el entendimiento espiritual; upaśamena — por subyugar la ira, la lamentación, etc.; putrāḥ — ¡oh, hijos!; jihāsayā — por desear abandonar; deha — con el cuerpo; geha — con el hogar; ātma-buddheḥ — identificación del ser; adhyātma-yogena — por estudiar las Escrituras reveladas; vivikta-sevayā — por vivir en un lugar solitario; prāṇa — el aire vital; indriya — los sentidos; ātma — la mente; abhijayena — por controlar; sadhryak — completamente; sat-śraddhayā — por cultivar la fe en las Escrituras; brahmacaryeṇa — por observar celibato; śaśvat — siempre; asampramādena — por no confundirse; yamena — por la restricción; vācām — de palabras; sarvatra — en todas partes; mat-bhāva — pensar en Mí; vicakṣaṇena — por observar; jñānena — por cultivar conocimiento; vijñāna — por la aplicación práctica del conocimiento; virājitena — iluminados; yogena — por la práctica del bhakti-yoga; dhṛti — paciencia; udyama — entusiasmo; sattva — discreción; yuktaḥ — dotados de; liṅgam — la causa del cautiverio material; vyapohet — se puede abandonar; kuśalaḥ — de modo completamente auspicioso; aham-ākhyam — el ego falso, la falsa identificación con el mundo material.
хам̇се – парамахам̇са, или най-издигнатият, духовно напреднал човек; гурау – на духовния учител; майи – на мен, Върховната Божествена Личност; бхактя̄ – с предано служене; анувр̣ття̄ – следвайки; витр̣ш̣н̣ая̄ – без привързаност към сетивното наслаждение; двандва – двойственостите на материалния свят; титикш̣ая̄ – с търпение; ча – също; сарватра – навсякъде; джантох̣ – на живото същество; вясана – страданията в живота; авагатя̄ – осъзнавайки; джигя̄сая̄ – търсейки истината; тапаса̄ – с аскетизъм и отречения; ӣха̄-нивр̣ття̄ – изоставяйки усилията за сетивни забавления; мат-кармабхих̣ – работейки за мен; мат-катхая̄ – слушайки беседи за мен; ча – също; нитям – винаги; мат-дева-сан̇га̄т – общуване с мои предани; гун̣а-кӣртана̄т ме – възпявайки трансценденталните ми качества; нирваира – без омраза; са̄мя – отнасяйки се еднакво към всички благодарение на духовното прозрение; упашамена – побеждавайки гнева, скръбта и др.; путра̄х̣ – о, синове; джиха̄сая̄ – желаейки да изостави; деха – с тялото; геха – с дома; а̄тма-буддхех̣ – отъждествяване на аза; адхя̄тма-йогена – изучаване на свещените писания; вивикта-севая̄ – живот в уединено място; пра̄н̣а – жизненият въздух; индрия – сетивата; а̄тма – ума; абхиджайена – овладявайки; садхряк – напълно; сат-шраддхая̄ – с вяра в писанията; брахмачарйен̣а – съблюдавайки полово въздържание; шашват – винаги; асампрама̄дена – незаблуден; ямена – чрез въздържание; ва̄ча̄м – на словата; сарватра – навсякъде; мат-бха̄ва – мислейки за мен; вичакш̣ан̣ена – спазвайки; гя̄нена – с развиване на знание; вигя̄на – с прилагане на знанието; вира̄джитена – просветлени; йогена – изпълнявайки бхакти йога; дхр̣ти – търпение; удяма – ентусиазъм; саттва – благоразумие; юктах̣ – надарени с; лин̇гам – причината за материалното робство; вяпохет – човек може да изостави; кушалах̣ – напълно благоприятно; ахам-а̄кхям – фалшиво его, погрешно отъждествяване с материалния свят.
Traducción
Превод
¡Oh, hijos Míos!, deben aceptar un maestro espiritual espiritualmente avanzado, un paramahaṁsa muy elevado. De esa forma, deben depositar en Mí, la Suprema Personalidad de Dios, su fe y su amor. Deben detestar la complacencia de los sentidos, y tolerar la dualidad del placer y el dolor, que son como las estaciones del verano y el invierno. Traten de comprender la miserable condición de las entidades vivientes, que son desdichadas incluso en los sistemas planetarios superiores. Investiguen filosóficamente acerca de la verdad; después, sométanse a todo tipo de austeridades y penitencias en aras del servicio devocional. Abandonen todo empeño por obtener el disfrute de los sentidos y ocúpense en el servicio del Señor. Escuchen las conversaciones que traten de la Suprema Personalidad de Dios, y relacionense siempre con devotos. Canten acerca del Señor Supremo y glorifíquenle, y consideren que todos los seres, en el plano espiritual, son iguales. Libérense de la envidia y subyuguen la ira y la lamentación. Abandonen la identificación del ser con el cuerpo y con el hogar, y practiquen la lectura de las Escrituras reveladas. Vivan en un lugar apartado y sigan el proceso para controlar por completo el aire vital, la mente y los sentidos. Tengan plena fe en las Escrituras reveladas, las Escrituras védicas, y manténganse siempre célibes. Cumplan con sus deberes prescritos y eviten las conversaciones ociosas. Pensando constantemente en la Suprema Personalidad de Dios, obtengan conocimiento de la fuente correcta. De este modo, practicando bhakti-yoga, con paciencia y con entusiasmo se elevarán al plano del conocimiento y podrán abandonar el ego falso.
О, синове мои, приемете издигнат духовен учител, велик парамахам̇са; с негова помощ насочете цялата си вяра и любов към мен, Върховната Божествена Личност. Презирайте сетивното наслаждение и с търпение посрещайте двойствеността от радост и болка, които се сменят като годишните времена. Опитайте се да разберете жалкото състояние на живите същества, страдащи дори във висшите планетарни системи. Търсете истината с философско изследване. Извършвайте отречения и въздържания в името на преданото служене. Не се стремете към удоволствия, а служете на Бога. Слушайте беседите за Върховната Божествена Личност и постоянно общувайте с предани. Възпявайте качествата на Бога и се отнасяйте еднакво към всички, с духовно зрение. Преодолейте омразата, усмирете гнева и скръбта. Недейте да отъждествявате аза с тялото и дома, четете свещените писания. Живейте в уединение и следвайте метода за овладяване на жизнения дъх, ума и сетивата. Вярвайте във ведическите писания и съблюдавайте полово въздържание. Изпълнявайте предписаните си задължения и избягвайте ненужните разговори. Винаги мислете за Бога, Върховната Личност, и търсете знание от подходящ източник. Така чрез бхакти йога, търпеливо и с усърдие ще напреднете в знанието и ще се освободите от фалшивото его.
Significado
Пояснение
En estos cuatro versos, Ṛṣabhadeva explica a Sus hijos cómo pueden liberarse de la identificación falsa que surge del ego falso y de la vida material condicionada. Con la práctica progresiva de los procesos que aquí se indican, se llega a obtener la liberación. Todos estos métodos prescritos nos capacitan para abandonar el cuerpo material (liṅgaṁ vyapohet) y situarnos en nuestro cuerpo espiritual original. En primer lugar, hay que aceptar un maestro espiritual genuino, tal como recomienda Śrīla Rūpa Gosvāmī en su Bhakti-rasāmṛta-sindhu: śrī-guru-pādāśrayaḥ: para liberarnos del enredo del mundo material, tenemos que acudir a un maestro espiritual. Tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet. Haciendo preguntas al maestro espiritual y sirviéndole, podemos avanzar en la vida espiritual. Cuando nos ocupamos en servicio devocional, disminuye la atracción por la comodidad personal en el comer, dormir y vestir. Por nuestro contacto con el devoto, podemos mantener un nivel de espiritualidad. La palabra mad-deva-saṅgāt es muy importante. Hay muchas mal llamadas religiones consagradas a la adoración de diversos semidioses; en este verso, se entiende por buena compañía la de aquel para quien la única Deidad adorable es Kṛṣṇa.
В тези четири стиха Р̣ш̣абхадева обяснява на синовете си как да се освободят от погрешното отъждествяване, породено от фалшиво его и материално обусловен живот. Човек постепенно се освобождава, следвайки тези предписания. Те му помагат да изостави материалното тяло (лин̇гам̇ вяпохет) и да заживее в изначалното си духовно тяло. Най-напред той трябва да приеме истински духовен учител. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва в Бхакти-раса̄мр̣та синдху: шрӣ-гуру-па̄да̄шраях̣. За да се измъкнем от мрежата на материалния свят, трябва да се обърнем към духовен учител. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет. Като задава въпроси на духовния учител и му служи, ученикът напредва в духовния живот. В процеса на преданото служене естествено изчезва загрижеността за лично удобство – храна, сън, облекло. Общуването с предани поддържа висок духовен стандарт. Думата мад-дева-сан̇га̄т заслужава особено внимание. Множество така наречени религии препоръчват преклонение пред полубоговете, но тук добро общуване означава общуване с този, който обожава Кр̣ш̣н̣а.
También es importante dvandva-titikṣā. Mientras estemos en el mundo material, el cuerpo material nos proporcionará placeres y nos ocasionará sufrimientos. Tal como aconseja Kṛṣṇa en el Bhagavad-gītā: tāṁs titikṣasva bhārata. Tenemos que aprender a tolerar los placeres y sufrimientos temporales del mundo material. También debemos estar desapegados de la familia, y practicar el celibato. La relación sexual con la esposa, y siguiendo los mandamientos de las Escrituras, también se considera brahmacarya (celibato), pero la vida sexual ilícita va en contra de los principios religiosos, y es un obstáculo en el cultivo de conciencia espiritual. Otra palabra importante es vijñāna-virājita. Todo debe hacerse de un modo muy científico y consciente. Debemos ser almas iluminadas. De ese modo, podemos abandonar el enredo del cautiverio material.
Друго важно предписание е двандва-титикш̣а̄. Докато се намираме в материалния свят, ще изпитваме удоволствието и болката, породени от тялото. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата. Човек трябва да се научи да търпи временните страдания и удоволствия на материалния свят. Освен това е нужно да бъде свободен от семейни привързаности и да съблюдава полово въздържание. Сексуалните отношения със съпругата в съгласие с писанията също се смятат за брахмачаря (полово въздържание), но безразборният секс противоречи на религиозните принципи и спъва развитието на духовно съзнание. Думата вигя̄на-вира̄джита също е важна. Всичко трябва да се върши умело и с осъзнатост. Необходимо е себеосъзнаване. То ще разкъса оковите на материалното робство.
Śrī Madhvācārya señala que la esencia de estos cuatro ślokas es que debemos abstenernos de actuar llevados por el deseo de complacer los sentidos, y que, en lugar de ello, debemos ocuparnos siempre en el servicio amoroso del Señor. En otras palabras, el bhakti-yoga es el sendero autorizado para la liberación. Śrīla Madhvācārya cita el siguiente verso delAdhyātma:
Шрӣ Мадхва̄ча̄ря посочва същината на тези четири шлоки – да се отхвърли желанието за сетивно наслаждение и да се приеме постоянното любовно служене на Бога. С други думи, бхакти йога е всепризнатият път за освобождение. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря привежда следния цитат от Адхя̄тма:
varjayitvānya-karmaṇaḥ
kāmasya ca parityāgo
nirīhety āhur uttamāḥ
варджайтва̄ня-карман̣ах̣
ка̄мася ча паритя̄го
нирӣхетй а̄хур уттама̄х̣
Todas nuestras actividades deben buscar el beneficio del alma; se debe abandonar cualquier otra actividad. Cuando una persona está situada en esa posición, se dice que está libre de deseos. En realidad, la entidad viviente no puede estar completamente libre de deseos, pero cuando desea única y exclusivamente el beneficio del alma, se dice que no tiene deseos.
Човек трябва да извършва само дейности от полза за душата; всяка друга дейност трябва да се изостави. За действащия по този начин се казва, че е освободен от желания. Всъщност няма как живото същество да не изпитва желания, но когато желае единствено благото на душата и нищо друго, то е освободено от желания.
El conocimiento espiritual es jñāna-vijñāna-samanvitam. La persona perfectamente dotada de jñāna y vijñāna es perfecta. Jñāna significa que entendemos que la Suprema Personalidad de Dios, Viṣṇu, es el Ser Supremo. Vijñāna se refiere a las actividades que nos liberan de la ignorancia de la existencia material. Como se afirma en el Śrīmad-Bhāgavatam(2.9.31): jñānaṁ parama-guhyaṁ me yad vijñāna-samanvitam. El conocimiento relativo al Señor Supremo es muy confidencial, y el conocimiento supremo mediante el cual Le podemos entender propicia la liberación de todas las entidades vivientes. Ese conocimiento es vijñāna. Esto se confirma en el Bhagavad-gītā (4.9):
Духовното знание е гя̄на-вигя̄на-саманвитам. Да притежаваш в пълна степен гя̄на и вигя̄на, това е съвършенство. Гя̄на е разбирането, че Божествената Личност Виш̣н̣у е върховното същество. Вигя̄на са дейностите, премахващи невежеството на материалното съществуване. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.31) е казано: гя̄нам̇ парама-гухям̇ ме яд вигя̄на-саманвитам. Знанието за Върховния Бог е строго поверително. То е върховно и осигурява освобождението на всички живи същества. Това знание е вигя̄на. Бхагавад-гӣта̄ (4.9) утвърждава:
evaṁ yo vetti tattvataḥ
tyaktvā dehaṁ punar janma
naiti mām eti so ’rjuna
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
“One who knows the transcendental nature of My appearance and activities does not, upon leaving the body, take his birth again in this material world, but attains My eternal abode, O Arjuna.”
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.