Text 31
ТЕКСТ 31
Texto
Текст
yad anyad āśāsta ṛtātmano ’budhaḥ
yathā cared bāla-hitaṁ pitā svayaṁ
tathā tvam evārhasi naḥ samīhitum
яд аняд а̄ша̄ста р̣та̄тмано 'будхах̣
ятха̄ чаред ба̄ла-хитам̇ пита̄ сваям̇
татха̄ твам ева̄рхаси нах̣ самӣхитум
Palabra por palabra
Дума по дума
tvat — Tuya; māyayā — por la energía ilusoria; addhā — ciertamente; janaḥ — la generalidad de la gente; īśa — ¡oh, mi Señor!; khaṇḍitaḥ — separado; yat — debido a; anyat — otro; āśāste — desean; ṛta — verdadero; ātmanaḥ — del ser; abudhaḥ — sin la comprensión correcta; yathā — como; caret — se ocuparía en; bāla-hitam — el bienestar de su hijo; pitā — el padre; svayam — personalmente; tathā — de manera similar; tvam — Tu Señoría; eva — ciertamente; arhasi naḥ samīhitum — por favor, actúa en beneficio mío.
тват – от твоята; ма̄яя̄ – илюзорна енергия; аддха̄ – несъмнено; джанах̣ – обикновените хора; ӣша – о, Господи; кхан̣д̣итах̣ – отделени; ят – защото; анят – друго; а̄ша̄сте – те желаят; р̣та – истинско; а̄тманах̣ – от душата; абудхах̣ – без вярно разбиране; ятха̄ – както; чарет – би се погрижил; ба̄ла-хитам – за доброто на детето си; пита̄ – бащата; сваям – лично; татха̄ – по същия начин; твам – Ти; ева – несъмнено; архаси нах̣ самӣхитум – моля те, направи вместо мене.
Traducción
Превод
Mi Señor, debido a Tu energía ilusoria, en el mundo material todos los seres vivientes han olvidado su verdadera posición constitucional, y llevados por la ignorancia, siempre están deseosos de felicidad material en la forma de sociedad, amistad y amor. Por favor, no me pidas que acepte de Ti beneficios materiales; en lugar de ello, como un padre que hace todo lo necesario por el bien del hijo sin esperar que este se lo pida, concédeme, por favor, lo que Tú consideres mejor para mí.
О, Господи, подвластни на илюзорната Ти енергия, живите същества в материалния свят са забравили присъщата си позиция и от невежество непрекъснато копнеят за материално щастие под формата на общуване, приятелство и любов. Затова, Господи, недей да ме молиш да приемам от тебе материални блага, а като баща, който прави за сина си всичко необходимо още преди да бъде помолен, дай ми онова, което Ти смяташ, че е за мое добро.
Significado
Пояснение
El hijo tiene el deber de depender del padre sin pedirle nada a cambio. El buen hijo tiene fe en que el padre sabe qué es lo mejor para él. De la misma manera, el devoto puro no pide al Señor ningún beneficio, ni material ni espiritual. El devoto puro está completamente entregado a los pies de loto del Señor, y el Señor, como se explica en el Bhagavad-gītā (18.66), se hace cargo de él: ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo mokṣayiṣyāmi. El padre sabe lo que el hijo necesita, y se lo proporciona, y el Señor Supremo sabe lo que necesitan las entidades vivientes y se lo proporciona en abundancia. Por eso el Īśopaniṣad afirma que en el mundo material todo está completo (pūrṇam idam). La dificultad estriba en que las entidades vivientes, por causa del olvido, crean deseos innecesarios y se enredan en actividades materiales. Como resultado, las actividades materiales continúan vida tras vida sin interrupción.
Синът е длъжен да се подчинява на баща си, без да го моли за нищо. Добрият син вярва, че баща му по-добре знае кое е добро за него. Така и чистият предан не моли Бога за материални блага. Нещо повече, той не го моли и за духовни блага. Чистият предан изцяло се е предал на Върховния Бог, приемайки убежище в лотосовите му нозе, и затова Богът сам се грижи за него: ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми (Бхагавад-гӣта̄, 18.66). Бащата знае от какво има нужда синът му и сам се грижи да не му липсва нищо. Върховният Бог също знае какви потребности има живото същество и щедро го дарява с всичко необходимо. Затова в Ӣшопаниш̣ад е казано, че материалният свят е цялостен и завършен сам по себе си (пӯрн̣ам идам). Проблемът идва от това, че забравили връзката си с Бога, живите същества си създават изкуствени, ненужни потребности и така се заплитат в материални последици, заради които безкрайно, живот след живот продължават да се занимават с материални дейности.
Tenemos ante nosotros gran variedad de entidades vivientes, todas las cuales están enredadas en transmigraciones y actividades. Nuestro deber consiste simplemente en entregarnos a la Suprema Personalidad de Dios y dejar que Él Se encargue de todo, pues Él sabe lo que nos conviene.
Край себе си виждаме огромно разнообразие от живи същества, всяко от които е принудено да се преражда от тяло в тяло и да се занимава с едни или други дейности. Но нашият дълг е просто да се отдадем на Бога, Върховната Личност, и да оставим Той да се грижи за нас, защото Той най-добре знае кое е за наше добро.
Por esa razón, Pṛthu Mahārāja dice al Señor que, como padre supremo, elija lo más beneficioso para él y se lo conceda. Esa es la posición pefecta para la entidad viviente. Śrī Caitanya Mahāprabhu nos enseña en Su Śikṣāṣṭaka:
По тази причина Пр̣тху Маха̄ра̄джа се обръща към Бога като към върховен баща, който може да му даде всичко, което смята за нужно. Такава трябва да е позицията на всяко живо същество. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху ни учи:
kavitāṁ vā jagad-īśa kāmaye
mama janmani janmanīśvare
bhavatād bhaktir ahaitukī tvayi
кавита̄м̇ ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи
«¡Oh, Señor Todopoderoso!, no tengo ningún deseo de acumular riquezas, ni de disfrutar de bellas mujeres, ni quiero tener seguidor alguno. Lo único que quiero en mi vida es Tu servicio devocional sin causa nacimiento tras nacimiento».
„О, всемогъщи Господи! Не ми трябват богатства, не ми трябват красиви жени, нито пък последователи. Единственото, което е искам, е да Ти отдавам безкористно предано служене живот след живот“.
En conclusión, el devoto puro no debe aspirar a obtener ningún beneficio material del servicio devocional, ni debe dejarse seducir por las actividades fruitivas ni por la especulación filosófica. Debe estar siempre ocupado en el servicio del Señor con una actitud favorable. Esa es la perfección más elevada de la vida.
И така, чистият предан не бива да очаква някакви материални облаги от преданото служене, нито да се изкушава от плодоносни дейности и философски умозрителни търсения. Той винаги трябва да служи на Бога, стремейки се да му достави радост. Това е най-висшето съвършенство на живота.