Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.31
Деванагари
त्वन्माययाद्धा जन ईश खण्डितो
यदन्यदाशास्त ऋतात्मनोऽबुध: ।
यथा चरेद् बालहितं पिता स्वयं
तथा त्वमेवार्हसि न: समीहितुम् ॥ ३१ ॥
यदन्यदाशास्त ऋतात्मनोऽबुध: ।
यथा चरेद् बालहितं पिता स्वयं
तथा त्वमेवार्हसि न: समीहितुम् ॥ ३१ ॥
Стих
тван-ма̄яя̄ддха̄ джана ӣша кхан̣д̣ито
яд аняд а̄ша̄ста р̣та̄тмано 'будхах̣
ятха̄ чаред ба̄ла-хитам̇ пита̄ сваям̇
татха̄ твам ева̄рхаси нах̣ самӣхитум
яд аняд а̄ша̄ста р̣та̄тмано 'будхах̣
ятха̄ чаред ба̄ла-хитам̇ пита̄ сваям̇
татха̄ твам ева̄рхаси нах̣ самӣхитум
Дума по дума
тват — от твоята; ма̄яя̄ — илюзорна енергия; аддха̄ — несъмнено; джанах̣ — обикновените хора; ӣша — о, Господи; кхан̣д̣итах̣ — отделени; ят — защото; анят — друго; а̄ша̄сте — те желаят; р̣та — истинско; а̄тманах̣ — от душата; абудхах̣ — без вярно разбиране; ятха̄ — както; чарет — би се погрижил; ба̄ла-хитам — за доброто на детето си; пита̄ — бащата; сваям — лично; татха̄ — по същия начин; твам — Ти; ева — несъмнено; архаси нах̣ самӣхитум — моля те, направи вместо мене.
Превод
О, Господи, подвластни на илюзорната Ти енергия, живите същества в материалния свят са забравили присъщата си позиция и от невежество непрекъснато копнеят за материално щастие под формата на общуване, приятелство и любов. Затова, Господи, недей да ме молиш да приемам от тебе материални блага, а като баща, който прави за сина си всичко необходимо още преди да бъде помолен, дай ми онова, което Ти смяташ, че е за мое добро.
Пояснение
Синът е длъжен да се подчинява на баща си, без да го моли за нищо. Добрият син вярва, че баща му по-добре знае кое е добро за него. Така и чистият предан не моли Бога за материални блага. Нещо повече, той не го моли и за духовни блага. Чистият предан изцяло се е предал на Върховния Бог, приемайки убежище в лотосовите му нозе, и затова Богът сам се грижи за него: ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми (Бхагавад-гӣта̄, 18.66). Бащата знае от какво има нужда синът му и сам се грижи да не му липсва нищо. Върховният Бог също знае какви потребности има живото същество и щедро го дарява с всичко необходимо. Затова в Ӣшопаниш̣ад е казано, че материалният свят е цялостен и завършен сам по себе си (пӯрн̣ам идам). Проблемът идва от това, че забравили връзката си с Бога, живите същества си създават изкуствени, ненужни потребности и така се заплитат в материални последици, заради които безкрайно, живот след живот продължават да се занимават с материални дейности.
Край себе си виждаме огромно разнообразие от живи същества, всяко от които е принудено да се преражда от тяло в тяло и да се занимава с едни или други дейности. Но нашият дълг е просто да се отдадем на Бога, Върховната Личност, и да оставим Той да се грижи за нас, защото Той най-добре знае кое е за наше добро.
По тази причина Пр̣тху Маха̄ра̄джа се обръща към Бога като към върховен баща, който може да му даде всичко, което смята за нужно. Такава трябва да е позицията на всяко живо същество. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху ни учи:
на дханам̇ на джанам̇ на сундарӣм̇
кавита̄м̇ ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи
кавита̄м̇ ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи
„О, всемогъщи Господи! Не ми трябват богатства, не ми трябват красиви жени, нито пък последователи. Единственото, което е искам, е да Ти отдавам безкористно предано служене живот след живот“.
И така, чистият предан не бива да очаква някакви материални облаги от преданото служене, нито да се изкушава от плодоносни дейности и философски умозрителни търсения. Той винаги трябва да служи на Бога, стремейки се да му достави радост. Това е най-висшето съвършенство на живота.