Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.30
Деванагари
मन्ये गिरं ते जगतां विमोहिनीं
वरं वृणीष्वेति भजन्तमात्थ यत् ।
वाचा नु तन्त्या यदि ते जनोऽसित:
कथं पुन: कर्म करोति मोहित: ॥ ३० ॥
वरं वृणीष्वेति भजन्तमात्थ यत् ।
वाचा नु तन्त्या यदि ते जनोऽसित:
कथं पुन: कर्म करोति मोहित: ॥ ३० ॥
Стих
манйе гирам̇ те джагата̄м̇ вимохинӣм̇
варам̇ вр̣н̣ӣш̣вети бхаджантам а̄ттха ят
ва̄ча̄ ну тантя̄ яди те джано 'ситах̣
катхам̇ пунах̣ карма кароти мохитах̣
варам̇ вр̣н̣ӣш̣вети бхаджантам а̄ттха ят
ва̄ча̄ ну тантя̄ яди те джано 'ситах̣
катхам̇ пунах̣ карма кароти мохитах̣
Дума по дума
манйе — смятам; гирам — думите; те — твои; джагата̄м — в материалния свят; вимохинӣм — объркващи; варам — благословия; вр̣н̣ӣш̣ва — приеми; ити — по този начин; бхаджантам — на своя предан; а̄ттха — Ти каза; ят — защото; ва̄ча̄ — от утвържденията на Ведите; ну — безусловно; тантя̄ — от въжетата; яди — ако; те — твоите; джанах̣ — обикновените хора; аситах̣ — необвързани; катхам — как; пунах̣ — отново и отново; карма — плодоносни дейности; кароти — извършват; мохитах̣ — помамени.
Превод
О, Господи, думите Ти към твоя чист предан истински ме объркват. Чистите предани са безразлични към изкушенията, които Ти предлагаш във Ведите. Само обикновените хора, пленени от сладките думи на Ведите, се отдават изцяло на плодоносните дейности, помамени от техния резултат.
Пояснение
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от Гауд̣ӣя-сампрада̄я, казва, че хората, които са твърде привързани към дейностите, описани във Ведите в разделите карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а, са обречени. Във Ведите са описани три вида дейности: карма-ка̄н̣д̣а (плодоносни дейности), гя̄на-ка̄н̣д̣а (философски търсения) и упа̄сана̄-ка̄н̣д̣а (обожаване на различни полубогове за получаване на материални блага). Хората, които се занимават с карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а, са обречени в този смисъл, че всеки, който е попаднал в капана на материалното тяло, независимо дали тяло на полубог, на цар или на низше животно, е обречен да страда и да умре. Нито едно живо същество в този свят не е свободно от трите вида страдания. Опитите човек да осъзнае духовната си природа чрез философско познание до голяма степен също са напразно загубено време, защото живото същество е вечна неразделна частица от Върховния Бог и следователно първото му задължение е да отдава на Бога предано служене. Ето защо Пр̣тху Маха̄ра̄джа казва, че примамливите благословии за материални блага са поредният капан, който принуждава живото същество да остане роб на материалния свят. Царят открито казва на Бога, че като предлага на живите същества благословии във формата на материални блага, Той ги заблуждава. Чистият предан не проявява никакъв интерес към бхукти или мукти.
Понякога Богът дава материални благословии на начинаещите предани, които все още не са разбрали, че материалните придобивки няма да ги направят щастливи. Затова в Чайтаня чарита̄мр̣та Богът казва, че когато не особено умен, ала искрен предан иска от него материално възнаграждение, Той, всезнаещият Бог, не само че не му дава материални блага, но напротив, отнема му всичко, на което се е наслаждавал, за да може неговият предан напълно да му се отдаде. С други думи, благословиите за материално преуспяване не носят нищо добро на предания. Обещанията на Ведите, че този, който извършва богати жертвоприношения, ще се издигне до райските планети, само объркват умовете на хората. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (2.42) Богът казва: я̄м има̄м̇ пуш̣пита̄м̇ ва̄чам̇ правадантй авипашчитах̣. Подмамени от цветистите думи на Ведите, хората, които са лишени от разум (авипашчитах̣), се занимават с плодоносни дейности, за да постигнат материални блага. Така, сменяйки различни материални тела, те живот след живот продължават с безплодните си усилия да намерят щастие.