Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.29
Деванагари
भजन्त्यथ त्वामत एव साधवो
व्युदस्तमायागुणविभ्रमोदयम् ।
भवत्पदानुस्मरणादृते सतां
निमित्तमन्यद्भगवन्न विद्महे ॥ २९ ॥
व्युदस्तमायागुणविभ्रमोदयम् ।
भवत्पदानुस्मरणादृते सतां
निमित्तमन्यद्भगवन्न विद्महे ॥ २९ ॥
Стих
бхаджантй атха тва̄м ата ева са̄дхаво
вюдаста-ма̄я̄-гун̣а-вибхрамодаям
бхават-пада̄нусмаран̣а̄д р̣те сата̄м̇
нимиттам аняд бхагаван на видмахе
вюдаста-ма̄я̄-гун̣а-вибхрамодаям
бхават-пада̄нусмаран̣а̄д р̣те сата̄м̇
нимиттам аняд бхагаван на видмахе
Дума по дума
бхаджанти — те обожават; атха — затова; тва̄м — тебе; атах̣ ева — следователно; са̄дхавах̣ — всички святи личности; вюдаста — които разсейват; ма̄я̄-гун̣а — гун̣ите на материалната природа; вибхрама — заблуди; удаям — породени; бхават — твоите; пада — лотосови нозе; анусмаран̣а̄т — постоянно помнейки; р̣те — освен; сата̄м — великите святи личности; нимиттам — причина; анят — друга; бхагаван — о, Върховна Божествена Личност; на — не; видмахе — разбирам.
Превод
Великите святи личности, които са вечно освободени, Ти отдават предано служене, защото само чрез предано служене човек може да се освободи от илюзиите на материалното съществуване. О, Господи, единствената причина освободените души да търсят подслон в твоите лотосови нозе е, че постоянно мислят за тях.
Пояснение
В обикновения случай кармӣте работят, за да се наслаждават на резултатите от труда си и да осигуряват удобства на материалното си тяло. Гя̄нӣте обаче са отвратени от постоянното търсене на материални наслади. Те разбират, че нямат нищо общо с материалния свят, защото са души. Щом осъзнаят духовната си природа, онези гя̄нӣ, които действително са постигнали знание, трябва да се отдадат в лотосовите нозе на Върховния Бог, както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте). Докато човек не стигне до етапа на преданото служене, процесът на себепознанието остава недовършен. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че а̄тма̄ра̄мите – тези, които намират удовлетворение вътре в себе си – са освободени от замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа. Докато човек се намира под влиянието на материалните гун̣и, особено на раджас и тамас, той е изпълнен с алчност и похот, които го карат да работи ден и нощ без почивка. Лъжливото его принуждава живото същество да пътува непрекъснато от тяло в тяло, без никъде да намери покой. Гя̄нӣте разбират този факт и затова прекратяват всичките си дейности и приемат карма-сання̄са.
И това обаче не им носи пълно удовлетворение. След като осъзнаят духовната си природа, гя̄нӣте, помъдрели от опита си в материалния свят, започват да търсят убежище при лотосовите нозе на Бога. Едва тогава, като непрекъснато съзерцават лотосовите му нозе, те постигат удовлетворение. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа заключил, че освободените личности, които поемат по пътя на преданото служене, постигат крайната цел на живота. Ако освобождението само по себе си беше крайната цел, тези, които са го постигнали, нямаше да се насочват към преданото служене. С други думи, а̄тма̄нанда, трансценденталното блаженство на хората, които са осъзнали духовната си природа, е незначително в сравнение с блаженството, което човек изпитва от преданото служене в лотосовите нозе на Бога. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа решил, че постоянно ще слуша повествованията, прославящи Бога, и по този начин ще съсредоточи ума си върху лотосовите му нозе. Това е най-висшето съвършенство в живота.