Шрӣмад Бха̄гаватам 4.20.28

जगज्जनन्यां जगदीश वैशसं
स्यादेव यत्कर्मणि न: समीहितम् ।
करोषि फल्ग्वप्युरु दीनवत्सल:
स्व एव धिष्ण्येऽभिरतस्य किं तया ॥ २८ ॥
джагадж-джананя̄м̇ джагад-ӣша ваишасам̇
ся̄д ева ят-карман̣и нах̣ самӣхитам
карош̣и пхалгв апй уру дӣна-ватсалах̣
сва ева дхиш̣н̣йе 'бхиратася ким̇ тая̄

Дума по дума

джагат-джананя̄мв майката на вселената (Лакш̣мӣ); джагат-ӣшао, повелителю на вселената; ваишасамгняв; ся̄тможе да се появи; еванесъмнено; ят-карман̣ив чиято дейност; нах̣моето; самӣхитамжелание; карош̣иТи смяташ; пхалгунезначително служене; апидори; урумного велико; дӣна-ватсалах̣благосклонен към клетите; свесобствено; еванесъмнено; дхиш̣н̣йеот своите достояния; абхиратасяна този, който е напълно удовлетворен; кимкаква нужда има; тая̄от нея.

Превод

О, повелителю на вселената, въпреки че богинята на щастието, Лакш̣мӣ, е майка на тази вселена, боя се, че тя може да се разсърди, задето посягам на служенето ѝ и върша това, към което тя е толкова силно привързана. И все пак аз се надявам, че дори да възникне спор между нас, Ти ще се застъпиш за мене, защото си много благосклонен към клетите и с благодарност приемаш и най-нищожното служене от тяхна страна. Затова мисля, че дори тя да се разгневи, това не е голяма беда, защото Ти черпиш удовлетворение в самия себе си и можеш да минеш и без нея.

Пояснение

Майка Лакш̣мӣджӣ, богинята на щастието, е известна с това, че постоянно разтрива лотосовите нозе на Бог На̄ра̄ян̣а. Тя е съвършена съпруга, защото полага за него всякакви грижи. Лакш̣мӣ не само разтрива лотосовите му нозе, но се грижи и за дома му. Тя готви за Бога хубави ястия, а докато Той се храни, му вее с ветрило. Тя разхлажда челото му със сандалов балсам, оправя постелите му и мястото, на което Той седи. Така Лакш̣мӣ постоянно служи на Бога и почти не остава възможност някой друг да направи нещо лично за него. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил сигурен, че неговата намеса в служенето, което богинята на щастието отдава, ще я разсърди и ще предизвика гнева ѝ. Но, от друга страна, нима майка Лакш̣мӣ, майката на вселената, би се разсърдила на такъв нищожен предан като Пр̣тху Маха̄ра̄джа? Това изглеждало малко вероятно. И въпреки това, за всеки случай, Пр̣тху Маха̄ра̄джа помолил Бога да се застъпи за него. Цар Пр̣тху извършвал традиционните ведически обреди и жертвоприношения в съгласие с принципите на плодоносните дейности (карма-ка̄н̣д̣а), но Богът е толкова милостив и великодушен, че бил готов да го дари с най-висшето съвършенство – с възможността да отдава предано служене.
Хората изпълняват ведическите ритуали и жертвоприношения, за да достигнат райските планети. Тези жертвени церемонии не правят човека достоен да се върне вкъщи, при Бога. Но Богът е толкова добър, че приема и най-нищожното служене, което някой му отдаде, затова във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че като следва принципите на варн̣а̄шрама дхарма, човек може да удовлетвори Върховния Бог. Когато Богът е доволен от жертвоприношенията, техният извършител се издига до равнището на преданото служене. Ето защо Пр̣тху Маха̄ра̄джа се надявал, че Богът ще приеме неговото нищожно служене като по-значително от служенето на Лакш̣мӣджӣ. Богинята на щастието се нарича чан̃чала̄ („непостоянна“), защото е своенравна и непостоянна. По тази причина Пр̣тху Маха̄ра̄джа казал, че дори тя да се ядоса и да си отиде, това не е голяма беда за Бог Виш̣н̣у, тъй като Той черпи удовлетворение вътре в себе си и спокойно може да мине и без нея. Например когато Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у създал Брахма̄ от пъпа си, Той направил това без каквото и да е участие от страна на Лакш̣мӣ – тя просто седяла до него и разтривала лотосовите му нозе. За да създаде дете, в обикновения случай мъжът трябва да оплоди съпругата си; детето се ражда, след като мине известно време. Но когато Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у пожелал да създаде Брахма̄, Той не бил принуден да го зачева в утробата на Лакш̣мӣджӣ. Понеже е независим и цялостен сам по себе си, Той създал Брахма̄ от собствения си пъп. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил уверен, че дори ако богинята на щастието му се ядоса, от това няма да пострада нито Богът, нито самият той.