Text 33
ТЕКСТ 33
Texto
Текст
tathāpi tasyāṅghri-yugaṁ navaṁ navam
pade pade kā virameta tat-padāc
calāpi yac chrīr na jahāti karhicit
татха̄пи тася̄н̇гхри-югам̇ навам̇ навам
паде паде ка̄ вирамета тат-пада̄ч
чала̄пи яч чхрӣр на джаха̄ти кархичит
Palabra por palabra
Дума по дума
yadi — aunque; api — ciertamente; asau — Él (el Señor Śrī Kṛṣṇa); pārśva-gataḥ — justo al lado; rahaḥ — gataḥ–exclusivamente solo; tathāpi — aun así; tasya — Su; aṅghri-yugam — los pies del Señor; navam navam — cada vez más nuevos; pade — paso; pade — en cada paso; kā — quien; virameta — puede estar desapegada; tat-padāt — de Sus pies; calāpi — moviéndose; yat — a quien; śrīḥ — la diosa de la fortuna; na — nunca; jahāti — abandona; karhicit — en ningún momento.
яди – въпреки че; апи – несъмнено; асау – Той (Бог Кр̣ш̣н̣а); па̄ршва-гатах̣ – съвсем до тях; рахах̣-гатах̣ – в пълна самота; татха̄пи – все пак; тася – неговите; ан̇гхри-югам – нозете на Бога; навам навам – все по-нови и по-нови; паде – стъпка; паде – на всяка крачка; ка̄ – който; вирамета – може да се откъсне от; тат-пада̄т – от нозете му; чала̄пи – подвижна; ят – когото; шрӣх̣ – богинята на щастието; на – никога; джаха̄ти – напуска; кархичит – в никое време.
Traducción
Превод
Si bien el Señor Śrī Kṛṣṇa estaba constantemente a su lado, así como también exclusivamente a solas con ellas, los pies de Él les parecían cada vez más nuevos. La diosa de la fortuna, aunque siempre inquieta y en movimiento por naturaleza, no pudo abandonar los pies del Señor. ¿Qué mujer puede, entonces, desapegarse de esos pies, una vez que se ha refugiado en ellos?
Макар че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а постоянно бе с тях и те не се виждаха с никой друг, нозете му им се струваха все нови и нови. Въпреки че богинята на щастието по природа е неспокойна и не се застоява на едно място, тя не може да се откъсне от нозете на Бога. Коя жена ще се отдели от тези нозе, щом веднъж се е подслонила при тях?
Significado
Пояснение
Los seres vivientes condicionados siempre están buscando el favor de la diosa de la fortuna, aunque, por naturaleza, ella se está moviendo de un lugar a otro. En el mundo material nadie es afortunado permanentemente, por muy astuto que sea. Ha habido muchísimos imperios grandes en diferentes lugares del mundo, ha habido muchísimos reyes poderosos por todas partes del mundo, y ha habido muchísimos hombres afortunados, pero todos ellos han sido liquidados gradualmente. Esa es la ley de la naturaleza material. Sin embargo, en el ámbito espiritual es diferente. De acuerdo con la Brahma-saṁhitā, al Señor lo sirven muy respetuosamente cientos y miles de diosas de la fortuna. Además, ellas siempre están con Él en un lugar solitario. Pero, aun así, la compañía del Señor es cada vez tan novedosa e inspiradora, que ellas no pueden abandonarlo ni por un momento, pese a que son muy inquietas por naturaleza y se andan moviendo de un lado a otro. La relación espiritual con el Señor es tan vivificante e ingeniosa, que nadie puede dejar la compañía del Señor una vez que se ha refugiado en Él.
Обусловените души постоянно се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, макар че по природа тя не се задържа на едно място. В материалния свят на никого не може да му върви постоянно, колкото и умен да е. По света е имало толкова много велики империи, царували са толкова много могъщи царе, имало е толкова много хора, към които съдбата е била благосклонна, но постепенно всички са изчезнали от лицето на земята. Такива са законите на материалната природа. А в духовния свят е различно. Според Брахма сам̇хита̄ стотици хиляди богини на щастието почтително служат на Бога. Те винаги са насаме с Бога, но общуването им с него се обновява всеки миг и е толкова вдъхновяващо, че те не могат да напуснат Бога дори за миг, макар по природа да са непостоянни и непрекъснато да се скитат насам-натам. Духовните взаимоотношения с Бога са толкова вдъхновяващи и многообразни, че никой не може да се откъсне от общуването с Бога, след като веднъж се е подслонил при него.
Los seres vivientes son, por constitución, de naturaleza femenina. El varón o disfrutador es el Señor, y todas las manifestaciones de Sus diferentes potencias son femeninas por naturaleza. En el Bhagavad-gītā, a los seres vivientes se les designa como parā prakṛti, o la potencia superior. Los elementos materiales son aparā prakṛti, o potencia inferior. Dichas potencias siempre se emplean para la satisfacción del empleador, o el disfrutador. El propio Señor es el disfrutador supremo, como se declara en el Bhagavad-gītā (5.29). Por lo tanto, cuando las potencias se ocupan directamente en el servicio del Señor, reviven sus cualidades naturales, y de ese modo no hay disparidad en la relación del potente y la potencia.
По природа живите същества принадлежат към женското начало. Мъжкото начало, или наслаждаващият се, е Богът, а проявленията на различните му енергии са женското начало. В Бхагавад-гӣта̄ живите същества са наречени пара̄ пракр̣ти, т.е. висша енергия. Материалните елементи са апара̄ пракр̣ти, т.е. низша енергия. Тези енергии винаги са заети в удовлетворяване на господаря си, на този, който се наслаждава на всичко. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), върховният наслаждаващ се е самият Бог. Следователно когато енергиите са заети пряко в служене на Бога, те възвръщат естественото си състояние и във взаимоотношенията между тях и енергоизточника изчезват всички несъответствия.
Por lo general, la gente que se dedica a servir está buscando siempre algún puesto en el gobierno o con el supremo disfrutador del Estado. Puesto que el Señor es el disfrutador supremo de todo, dentro o fuera del universo, estar empleado por Él constituye la felicidad. Una vez que se está dedicado al servicio gubernamental supremo —el servicio del Señor—, ningún ser viviente desea ser revelado de la ocupación. La perfección máxima de la vida humana consiste en buscar algún empleo en el servicio supremo, en el servicio del Señor. Eso lo volverá a uno sumamente feliz. No es necesario buscar a la inquieta diosa de la fortuna sin la relación con el Señor.
Обикновено хората, които се занимават със служене, се стремят да получат някакъв пост в правителството, което е върховният наслаждаващ се в държавата. Тъй като Богът е върховният наслаждаващ се на всичко във вселената и извън нея, да работиш за него, е голямо щастие. След като веднъж са получили възможност да служат във върховното правителство на Бога, живите същества никога не пожелават да изоставят тези дейности. Най-голямото съвършенство в човешкия живот е да се търси някаква дейност във висшето служене на Бога. Това ще направи човека необикновено щастлив. Той няма повече да търси непостоянната богиня на щастието извън отношенията си с Бога.