Sloka 17
ТЕКСТ 17
Verš
Текст
mahā-mārakateṣu ca
ratna-pradīpā ābhānti
lalanā ratna-saṁyutāḥ
маха̄-ма̄ракатеш̣у ча
ратна-прадӣпа̄ а̄бха̄нти
лалана̄ ратна-сам̇юта̄х̣
Synonyma
Дума по дума
сваччха – чист; спхат̣ика – мрамор; куд̣йеш̣у – по стените; маха̄-ма̄ракатеш̣у – украсени със скъпи смарагди; ча – и; ратна-прадӣпа̄х̣ – светилници от скъпоценни камъни; а̄бха̄нти – светят; лалана̄х̣ – жени; ратна – с бижута; сам̇юта̄х̣ – украсени.
Překlad
Превод
Stěny byly z prvotřídního mramoru a osázené drahokamy. Nebylo třeba osvětlení, jelikož drahokamy osvětlovaly celý dům. Ženy v domě byly bohatě ozdobeny šperky.
Стените на двореца бяха направени от превъзходен мрамор и бяха обсипани със скъпоценни камъни. Вечер нямаше нужда да се палят светилници, защото блясъкът на тези скъпоценности озаряваше дворцовите покои. Всички жени в двореца носеха изящни бижута.
Význam
Пояснение
Z tohoto verše vyplývá, že mít bohatou domácnost znamenalo vlastnit drahokamy, slonovinu, prvotřídní mramor a nábytek ze zlata a šperků. Také oděvy byly zdobeny zlatým vyšíváním. Každá věc byla tedy sama o sobě cenností. Nebyl to nábytek, jaký je běžný dnes, z bezcenné umělé hmoty a kovu. Ve védské domácnosti muselo být vše z cenného materiálu, neboť v případě potřeby se tyto věci daly snadno zpeněžit. I rozbitý nábytek a staré nádobí mělo stále nějakou cenu. Ještě dnes je v Indii zvykem mít v domácnosti kovové příbory, ozdoby ze zlata, stříbrné talíře a drahocenné hedvábné oděvy, vyšívané zlatem. To vše lze v nouzi zpeněžit nebo zastavit.
От тази строфа се вижда, че скъпоценните украшения, предметите от слонова кост, скъпият мрамор и мебелите от злато и скъпоценни камъни били неизменна част от богатството на двореца, а за дрехите на обитателите му се споменава, че били обшити със златна дантела. Всеки предмет в двореца имал особена стойност, за разлика от днешните мебели, направени от евтина пластмаса и неблагородни метали. Във времето на ведическата цивилизация всичко, което хората използвали в домовете си, имало висока стойност. В случай на нужда тези ценни предмети веднага можели да се продадат, а счупените и излезли от употреба мебели никога не загубвали ценността си. В индийските семейства тази традиция се е съхранила и до днес. Хората пазят метални прибори, златни украшения, сребърни съдове и скъпи копринени дрехи със златна бродерия, които в случай на нужда веднага могат да продадат. На лихварите и семейните им е позволено да вършат подобни сделки.