Шрӣмад Бха̄гаватам 3.33.17
Деванагари
स्वच्छस्फटिककुड्येषु महामारकतेषु च ।
रत्नप्रदीपा आभान्ति ललना रत्नसंयुता: ॥ १७ ॥
रत्नप्रदीपा आभान्ति ललना रत्नसंयुता: ॥ १७ ॥
Стих
сваччха-спхат̣ика-куд̣йеш̣у
маха̄-ма̄ракатеш̣у ча
ратна-прадӣпа̄ а̄бха̄нти
лалана̄ ратна-сам̇юта̄х̣
маха̄-ма̄ракатеш̣у ча
ратна-прадӣпа̄ а̄бха̄нти
лалана̄ ратна-сам̇юта̄х̣
Дума по дума
сваччха — чист; спхат̣ика — мрамор; куд̣йеш̣у — по стените; маха̄-ма̄ракатеш̣у — украсени със скъпи смарагди; ча — и; ратна-прадӣпа̄х̣ — светилници от скъпоценни камъни; а̄бха̄нти — светят; лалана̄х̣ — жени; ратна — с бижута; сам̇юта̄х̣ — украсени.
Превод
Стените на двореца бяха направени от превъзходен мрамор и бяха обсипани със скъпоценни камъни. Вечер нямаше нужда да се палят светилници, защото блясъкът на тези скъпоценности озаряваше дворцовите покои. Всички жени в двореца носеха изящни бижута.
Пояснение
От тази строфа се вижда, че скъпоценните украшения, предметите от слонова кост, скъпият мрамор и мебелите от злато и скъпоценни камъни били неизменна част от богатството на двореца, а за дрехите на обитателите му се споменава, че били обшити със златна дантела. Всеки предмет в двореца имал особена стойност, за разлика от днешните мебели, направени от евтина пластмаса и неблагородни метали. Във времето на ведическата цивилизация всичко, което хората използвали в домовете си, имало висока стойност. В случай на нужда тези ценни предмети веднага можели да се продадат, а счупените и излезли от употреба мебели никога не загубвали ценността си. В индийските семейства тази традиция се е съхранила и до днес. Хората пазят метални прибори, златни украшения, сребърни съдове и скъпи копринени дрехи със златна бродерия, които в случай на нужда веднага могат да продадат. На лихварите и семейните им е позволено да вършат подобни сделки.