ТЕКСТ 28
Sloka 28
Текст
Verš
парам̇ яд убхайор апи
сатй а̄шая упа̄дхау ваи
пума̄н пашяти на̄няда̄
paraṁ yad ubhayor api
saty āśaya upādhau vai
pumān paśyati nānyadā
Дума по дума
Synonyma
а̄тма̄нам – душата; индрия-артхам – за сетивно наслаждение; ча – и; парам – трансцендентална; ят – това; убхайох̣ – и двете; апи – несъмнено; сати – заемайки; а̄шайе – материални желания; упа̄дхау – обозначение; ваи – несъмнено; пума̄н – човекът; пашяти – вижда; на аняда̄ – не по друг начин.
Превод
Překlad
Когато душата живее за сетивно наслаждение, у нея възникват всевъзможни желания и тя започва да се отъждествява с най-различни неща. Но когато постигне трансцендентална позиция, тя не иска нищо друго, освен да изпълнява желанията на Бога.
Když duše žije pro smyslový požitek, vytváří rozličné touhy, a z toho důvodu podléhá různým označením. Je-li však v transcendentálním postavení, nezajímá se již o nic kromě vyplňování tužeb Pána.
Пояснение
Význam
Душата, която е покрита от материални желания, е покрита и от обозначения, свързани с тялото, в което се намира. Затова тя се мисли за животно, човек, полубог, птица, хищник и т.н. Под влиянието на тази невярна представа за себе си, породена от лъжливото его, и обсебено от илюзорни материални желания, живото същество вижда разлика между материята и духа. Но когато живото същество превъзмогне обозначенията, разликата между материята и духа престава да съществува. Тогава то започва да вижда, че всичко е дух. Докато е обсебен от материални желания, човек се мисли за господар или за наслаждаващ се на материалния свят. Затова с действията си той се стреми към сетивно наслаждение и това му носи материални страдания, щастие и нещастие. Но когато се освободи от това схващане за света, човек се освобождава и от обозначенията. Тогава той започва да вижда, че всичко има духовна природа и е свързано с Върховния Бог. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява това в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.255):
Duše pokrytá hmotnými touhami zároveň podléhá označením, které se vztahují k jejímu tělu. Pokládá se proto za zvíře, člověka, poloboha, ptáka a podobně. Falešné pojetí totožnosti, které je výsledkem falešného egoismu, ji ovlivňuje mnoha způsoby, a jelikož ji pokrývají iluzorní hmotné touhy, rozlišuje mezi hmotou a duchem. Když tohoto rozlišování zanechá, přestane pro ni rozdíl mezi hmotou a duší existovat. Pak je duše jediným vládnoucím činitelem. Dokud ji pokrývají hmotné touhy, považuje se za vládce a poživatele. Z tohoto důvodu jedná pro uspokojení smyslů a podléhá hmotným bolestem, štěstí a neštěstí. Když se však tohoto pojetí života zbaví, přestane označením podléhat a vidí vše jako duchovní, ve spojení s Nejvyšším Pánem. To vysvětluje Śrīla Rūpa Gosvāmī ve svém Bhakti-rasāmṛta-sindhu (1.2.255):
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
yathārham upayuñjataḥ
nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe
yuktaṁ vairāgyam ucyate
Който е постигнал освобождение, не е привързан към нищо материално и е напълно безразличен към сетивното наслаждение. Той разбира, че всичко е свързано с Върховната Божествена Личност и всичко трябва да се използва в служене на Бога. Затова той не отхвърля нищо. Няма смисъл да отхвърляме каквото и да е – парамахам̇сите знаят как да използват всичко в служене на Бога. Изначалната природа на всичко е духовна; няма нищо, което да е материално. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 8.274) също се казва, че за изключително напредналия предан (маха̄-бха̄гавата) не съществува нищо материално:
Osvobozenou osobu nepoutá nic hmotného, žádný smyslový požitek. Chápe, že vše je spojeno s Nejvyšším Pánem a vše je třeba zaměstnat ve službě Jemu. Ničeho se proto nezříká. Pro paramahaṁsu nepřipadá v úvahu se něčeho zříci, neboť ví, jak vše zaměstnat ve službě Pánu. Původně je vše duchovní; nic není hmotné. V Caitanya-caritāmṛtě (Madhya 8.274) je rovněž vysvětleno, že mahā-bhāgavata, vysoce pokročilý oddaný, nevidí nic jako hmotu:
сарватра хая ниджа иш̣т̣а-дева-спхӯрти
sarvatra haya nija iṣṭa-deva-sphūrti
Въпреки че вижда дървета, планини и живи същества, които са навсякъде из природата, той гледа на всичко това като на творение на Върховния Бог и във всичко вижда само твореца, а не сътвореното. С други думи, той вече не прави разграничения между сътвореното и твореца. Във всичко той вижда Върховната Божествена Личност. Той вижда Кр̣ш̣н̣а във всичко и всичко в Кр̣ш̣н̣а. Това е единството.
Přestože vidí stromy, hory a jiné živé bytosti, které se pohybují z místa na místo, vnímá vše jako stvoření Nejvyššího Pána, a v tom smyslu vidí pouze stvořitele, a nikoliv stvořené. To znamená, že již nerozlišuje mezi stvořeným a stvořitelem. Ve všem vidí pouze Nejvyšší Osobnost Božství. Vidí Kṛṣṇu ve všem a vše v Kṛṣṇovi. To je skutečná jednota.